ЕЛ МЕДИА - направление СЕЛСКО СТОПАНСТВО ЕЛ МЕДИА - направление ЕНЕРГИЯ
ЕЛ МЕДИА - направление ИНДУСТРИЯ




СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина IV, брой 2, март 2007

Външни настилки за алеи, тераси и тротоари

Външни настилки за алеи, тераси и тротоари

Независимо от функционалните и стилови различия помежду им, всички части от градския и от околния ландшафтен пейзаж трябва да бъдат организирани в хармонични и цялостни ансамбли. Това, разбира се, не е лесна задача. За решаването й, обаче, може да помогне създаването на връзка между паркове, улици, сгради и околна среда, чрез подходящо подбрани външни настилки за тераси, тротоари, площади и алеи. Може би, ако прочетете за някои от най-използваните за целта материали, ще ви е по-лесно във всеки конкретен случай да намерите добро решение.

текст Вела Динкова

Типовете настилки според вида, цвета и шарките на материала, както и общият вид на рисунъка при павирането на алеи, тротоари, тераси и други външни пространства, са много разнообразни. Те зависят от предназначението на мястото, от архитектурния стил и от особеностите на ландшафта наоколо. Като цяло, изискванията към един такъв материал са той да бъде практичен, дълговечен, да не изисква сложна поддръжка и да е устойчив на външните условия. За настилане на алеи и тротоари е необходимо материалът да издържа механично натоварване и да е износоустойчив. Външният вид на покритието винаги има значение, дори в някои случаи естетиката на настилката е особено важна и е водещ фактор при избора на материал. Най-добре би било всички тези качества да се съчетаят с икономичност. Не на последно място материалът трябва да е екологично чист и безопасен. Основните условия за успех при изпълнение на подобна задача, са добрият проект, съчетаващ практичност и вкус във всеки детайл, правилният избор на материал и качественото полагане на настилката. На строителния пазар у нас днес се предлага богат асортимент от видове материали с такова приложение. Нека разгледаме някои от най-разпространените и най-използваните от тях.

Клинкерни плочи
Технологията за производство на клинкер се е появила много отдавна. Още древните римляни владеели тайните на формоване и изпичане на глината, до получаване на материал с изключителна здравина. Като специален строителен материал клинкерът започва да се произвежда в Холандия в началото на 19-ти век и първоначално е бил използван само за павиране на пътеки и тротоари. Заради забележителната дълговечност на материала много стари улици в европейски градове са запазили добрия вид на клинкерните си настилки след повече от 150 години експлоатация и изглеждат така, сякаш са току-що облицовани.
Клинкерните плочи са екологично чист материал, получен от подбрани глини с добро качество по пътя на екструзията, а понякога и чрез пресоване. Суровинната смес се изпича при температура около 1250°C, до започване на процес на остъкляване. Методът на екструдиране позволява получаване не само на облицовъчни плочки с проста и сложна геометрична форма, но и на различни облицовъчни елементи за цокли, стъпала и ъгли. Това дава възможност на специалистите да реализират различни архитектурни решения, с плавно свързване на вертикални и хоризонтални плоскости. В случай на облицовка на ъгли и други криволинейни повърхности, не се налага и самоделно изрязване на части от плочи, което не е съвсем безопасно, а води и до загуба на материал. По здравина този продукт превъзхожда повечето видове естествен камък и е сред най-устойчивите материали към широк спектър от външни въздействия като механични, температурни, химични и биологически.
Клинкерните плочи биват два основни вида - емайлирани и неемайлирани. При производството на обикновения (неемайлиран) клинкер се използват само природни компоненти, без химически добавки и оцветители. Благодарение на това, той е абсолютно неподатлив на въздействието на светлината и запазва интензивността на цвета си. При емайлирания клинкер, по време на формоване на плочата, се нанася глазура в един или два слоя, като общата й дебелина по правило не превишава 2мм. При последващото изпичане става трайно свързване на покритието с керамичната основа. В резултат от това се получават плочи, притежаващи всички характерни за клинкера свойства, но едновременно с това, отличаващи се с големи декоративни възможности. Глазираните клинкерни плочи могат не само да се обагрят във всеки възможен цвят, но и да се украсят с оригинален рисунък или релеф.
По своите експлоатационни характеристики емайлираният и неемайлираният клинкер не се различават. В практиката обикновено клинкерът с глазура се използва за вътрешни облицовки, а този без глазура - за външни настилки.
Тримерните и плоските облицовъчни елементи от клинкер се използват за външни настилки на тераси, пътеки, алеи, тротоари, детски площадки, места около басейни и т.н., когато се цели продължително запазване на добри експлоатационни свойства и естетичен вид в условия на интензивно натоварване от разнородни външни въздействия.

Гранитогрес
Това е едно сравнително ново и усъвършенствано поколение керамика. Започва да се произвежда в Италия през 80-те години на миналия век и днес има много широко приложение при облицовките и настилките както с вътрешно, така и с външно приложение. Прави се от бяла глина с добавки от фелдшпат, кварц, флуорит и други минерали. Суровината се пресова под голямо налягане (400N/см2) и се изпича при висока температура (1200-1300°С). Процесът имитира формирането на природния гранит, но в ускорен вид. Получените плочи са много плътни и с еднородна структура, поради което се отличават с голяма твърдост, механична устойчивост, ниска водопоглъщаща способност (0.02-0.05%), устойчивост на замръзване и на големи температурни амплитуди. В състава им влизат и различни пигменти, равномерно разпределени в обема на плочата (за разлика от другите видове керамика), които придават на продукта вид на природен гранит, поради което той е наричан и изкуствен камък. Интензивността на цвета не се променя под въздействие на светлината. Гранитогресът не само имитира успешно външността на естествения камък, но и не му отстъпва по експлоатационни характеристики. Освен това е и сравнително по-евтин. Плочите се произвеждат с няколко разновидности на повърхността - релефна, матова, полирана или глазирана.
Материалът е много подходящ за външни настилки, подлагани на големи механични натоварвания и изискващи повишена устойчивост на студ. Тъй като плочите от гранитогрес са много плътни, липсата на пори в тях ги прави най-слабо водопоглъщащи сред останалите керамични продукти и сред различните видове естествен камък. Тази особеност обуславя и изключителната мразоустойчивост на клинкера - той издържа до темпераратура от -50°С и затова е много подходящ за външни настилки, дори в райони със студен климат. Благодарение на това, че плочата е еднородна по състав и цвят в целия си обем, дори да се надраска (макар че това е доста трудно), деформацията няма да личи.
Дори при тротоари и алеи с интензивен трафик, гранитогресът показва дълговечност, защото е износоустойчив и издържа на натиск 51N/мм2. Липсата на капиляри го прави невъзприемчив към петна и лесен за поддръжка. Материалът превъзхожда и най-строгите изисквания на европейските норми за външни керамични покрития.

Естествен камък
Той е добър избор за външни настилки и от практична, и от естетична гледна точка. Камъкът е символ на здравина, надеждност и дълговечност. Износоустойчивостта му го прави подходящ за използване на места с голям трафик. Той е и мразоусточив, поради което има широко външно приложение. Важна негова характеристика е и 100%-вия му натурален състав. Това е един екологично чист, хигиеничен природен продукт, който има бактерицидно действие. Богатството от цветове и текстури дава възможност за постигане на разнообразни визуални ефекти. Понятието естествен камък е обобщено наименование за различни групи и подгрупи от този продукт, всяка от които има своите особени качества. В строителството се използват различни видове естествен камък, но най-разпространените за облицоване на тераси, алеи и други външни площи са мрамор, гранит и гнайс.
Мраморът се приема за един от “най-нежните” камъни. Въпреки това, той успешно се използва за външни настилки и облицовки, стига предварително да се обмисли внимателно, дали мястото е подходящо за него. По време на експлоатация той не трябва да бъде подлаган на големи температурни и механически въздействия. Например, ако върху повърхността на мраморна настилка на тераса или стълби попадне пясък, при ходене върху тях ще се получи голямо триене и камъкът ще се надраска. За да се отървете от този дефект, покритието трябва да се полира. Полираният мрамор не е устойчив на въздействие на киселини и основи и при образуване на петна от замърсители трудно се почиства. И въпреки тази сравнително по-голяма уязвимост на мрамора, той се е наложил като ценен облицовъчен продукт и е все по-често предпочитан от хора, които могат да си го позволят. Това, разбира се, има и своето обяснение - природната красота на продукта и ниският му коефициент на водопоглъщане. От естетическа гледна точка най-ценен е белият мрамор, който има свойството да сияе под въздействие на слънчевата светлина. Оттук идва и наименованието на камъка, което, преведено от древногръцки, означава “блестящ камък”. Има и видове мрамор със сиви, розови, зелени, сини, червеникави, кафеникави и черни оттенъци, както и такива с разноцветни прожилки, наподобяващи вкаменени водорасли или корали. При по-нестандартните и рядко срещани разцветки цената е няколко пъти по-висока. Въпреки това, в случаи когато постигането на голяма естетична стойност е много важно и при внимателно отношение по време на експлоатация, инвестицията в една такава мраморна настилка ще бъде напълно оправдана.
Друг вид, често използван за външни настилки, естествен камък е гранита. Той е природно образуван от фелдшпат, слюди и кварц. Като правило има зърнеста структура. Най-разпространените видове гранит са черен и сив, но се срещат и такива в зелен, жълт, розово-червен и тъмночервен цвят. Гранитът е много здрав, плътен и мразоустойчив материал. Има добри показатели по отношение на водонепроницаемост и износоустойчивост. За тези, които се притесняват, че гранитът има естествен радиоактивен фон, ще поясним, че използваният в строителството гранит е строго контролиран и фонът му не превишава допустимите норми.
Често използван за настилка на пешеходни зони, пътеки, алеи, тротоари, басейни, тераси и други външни и вътрешни пространства е гнайсът. Като естествен камък той също е екологичен продукт. Освен това е достатъчно здрав и мразоустойчив, за да се използва за външни настилки. В сравнение с мрамора и гранита, при него има по-малко цветови възможности, вариращи между златисти, бежови, червеникави и сиво-сребристи оттенъци. Обикновено се предлагат елементи с естествена форма и изрязани плочи с правилна правоъгълна или квадратна форма. С този материал можете да придадете на външните пространства природен чар и естествена изисканост.
Бетонни настилки (плочи, павета, изкуствен камък, декоративни монолитни бетони)
Съвременните технологии дават възможност естествените материали, използвани за външни настилки, да бъдат заменени с алтернативни, получени по изкуствен път. Такива са и имитациите на естествен камък от бетон - декоративен бетон или изкуствен камък. Тези продукти са в две основни групи - настилки от отделни бетонни елементи (такива, които наподобяват по цвят и форма естествен камък, както и широко разпространените бетонни плочи и павета) и настилки от монолитни, декоративно обработени бетони. Чрез тези форми на общоизвестния материал - бетон, архитекти и дизайнери могат да създадат много по-разнообразни варианти на декоративни повърхности, отколкото са възможни с естествените материали.
Настилките от отделни бетонни елементи, имитиращи естествен камък, дължат популярността си предимно на невисоката цена, лесното поставяне и отличителните декоративни качества. Съставките на един такъв продукт са разнообразни - цимент, полимербетони, акрилни и карбамидни смоли, керамзит (естествен пълнител), багрила и други. Благодарение на полимерните свързващи вещества, материалът е достатъчно здрав, траен и с подобрени експлоатационни характеристики. Процесът на производство на изкуствен камък включва изливане на подготвената смес в специални форми, имитиращи тези на естествения камък. Получените бетонни елементи са с различна по големина повърхност - от 5см2 до 0.5м2 и дебелина от 1 до 10см. Настилките с тях се правят лесно, върху всякакъв тип повърхност, като се залепят с помощта на циментови разтвори или специални лепила. Защитата на настилката от агресивни външни въздействия се осигурява чрез специални грундове, които или са готово (промишлено) нанесени от производителя, или се слагат от майстора след полагане на елементите.
Може би най-разпространени при тротоарите и пешеходните зони са настилките от бетонни плочи и павета. Те са сравнително евтини и също могат да се изработят с различни цветове и форми, така че успешно да се съчетаят с архитектурния стил наоколо.
Друга форма на бетонни настилки, които могат да пресъздават външността на всевъзможни материали, са монолитните щамповани бетони. При тях бетонната смес се излива върху предварително насипан слой от чакъл и пясък, след което се уплътнява и заглажда. Следва поставяне на пласт цветен втвърдител, съдържащ устойчиви пигменти, свързващи вещества и пълнители от кварцов пясък и смлян гранит. Тази смес уплътнява порите на бетонната основа и води до създаване на устойчив цвят. Преди пълното й втвърдяване тя се пресова с помощта на специални форми (щампова се), след което външността й имитира настилка от различни видове материал. След изсъхване на повърхностния слой, най-отгоре се поставя защитно покритие, което обезпечава нужната устойчивост на триене (износоустойчивост) на настилката, предпазва цвета от ултравиолетовите лъчи и ограничава действието на агресивни вещества върху продукта.
Съществуват и други технологии на декоративна обработка на монолитни бетонни настилки - химичен метод и пясъкоструене. В първия случай се използват специални химични състави, които влизат в реакция с минералите на бетона и образуват прости и сложни рисунки в разнообразни форми и цветове. С диамантен диск по бетона могат да се нанесат линии, които спират действието на химикалите и придават граници на рисунъка. Интересни ефекти се постигат и с поставяне на шаблони върху бетона, след което се прилага пясъкоструене. Така се гравират различни очертания и изображения.
Монолитните бетонни настилки се отличават с голяма стабилност, те не се деформират дори при преминаване на коли през тях и са много подходящи за външни пространства с интензивен трафик.

Дървени настилки
Външните настилки от специално обработени устойчиви видове дървесина се срещат все по-често върху алеи в градини и паркове, на тераси, около басейни, на дървени мостове, понтони, крайбрежни алеи и площадки. Те изглеждат много естествено и в същото време екзотично, защото у нас дървеният материал започна да печели достойно място сред останалите външни настилки едва през последните години. Това стана в резултат на усъвършенстваните технологии за обработка на дървесина, които доведоха до създаването на един наистина устойчив на външни условия материал и благодарение на внасянето на особено устойчиви типове дървесина от екзотични видове. Така дървените настилки на тераси и около басейни, които сме свикнали да свързваме обикновено с американския или азиатския дизайнерски стил, вече се срещат във все повече реализирани нови проекти и в България.
Заради изключителната й устойчивост на времето, много често се използва тикова дървесина. Тя се добива от тиково дърво (Tectona grandis), произхождащо от горите на Лаос, Бирма и Тайланд. Този тип дървесина се приема за най-благородна, защото превъзхожда останалите по редица качества. Благодарение на високото съдържание на естествени смоли, тя не променя свойствата си дори след многогодишна експлоатация навън, под въздействие на различни агресивни фактори. Този продукт има естествена защита срещу развитие на микроорганизми (гние много трудно) и срещу нападения от насекоми. Освен това, той почти не поема влага, което го прави устойчив на температурни амплитуди и промени във влажността на въздуха. Дори след многократно пряко намокряне и изсушаване в условията на променяща се температура, няма да се изкриви, напука или размести. Ето защо е особено подходящ за външно приложение, включително и около водни басейни. Материалът трудно поема химикали, почти не задържа петна и е лесен както за обработка, така и за поддръжка. Не на последно място трябва да отбележим и красивия цвят и текстура на настилката, с които ще създадете естествена връзка на проекта си с природата.
Подходяща за външни настилки е и специално обработената дървесина от други видове. Тук се отнасят продуктите, импрегнирани с различни защитни химикали, както и така наречената термодървесина, получена за пръв път по финландска технология едва преди 6 години. Последната е преминала обработка при температура между 140 и 270°С, без участие на химични вещества. При това тя губи повечето от водното си съдържание и способността си да абсорбира влага. Затова, дори при външно приложение, не е склонна към надуване и напукване. Нагряването на дървесината над 200°C гарантира защита от биологични вредители, без да е необходимо използване на химикали. По правило, всеки вид дървесина може да се подложи на описаната термообработка, след което поддържа ниска равновесна влажност и е с повишена устойчивост на размерите. Единственият недостатък е намаляването на някои якостни показатели. На пазара в момента се предлага термодървесина от бор, смърч, бреза, елша, бук, ясен и трепетлика.



Реклама