СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина IV, брой 5, септември 2007

Градина на покрива - бъдещето в модерните градоустройствени решения

Градина на покрива - бъдещето в модерните градоустройствени решения

Колкото по-напред върви развитието на съвременния свят на човека, толкова по-важни стават енергийната ефективност, функционалността и естетиката на сградите, както и постигането на екологична и здравословна градска среда. За реализирането на тези цели може да ви помогне древната идея за градина на покрива, която тепърва ще се преразглежда, усъвършенства и използва, и вероятно има голямо бъдеще заради комплексните решения, които може да даде

текст Вела Динкова

Идеята за озеленяване на покриви е стара и идва от Северна Европа. Зелените покриви се появят преди повече от хиляда години в скандинавските страни. В тези далечни времена чрез тях хората изолирали жилищата си от студа, използвайки късове мъх и тревна покривка. В Средна Азия пък чрез този способ се спасявали от жегите и резките температурни амплитуди. С течение на времето, ускорените темпове на урбанизация и индустриално развитие довеждат до дефицит на зелени площи, особено в градски условия. За да се компенсира загубената при застрояването зеленина, се заражда една тенденция към създаване на градини върху плоски покриви на офис- и промишлени сгради, където хората да могат да излязат и да си починат. Подобна тенденция, обаче, не важи само за сгради от този тип. Постепенно започва озеленяването на покриви на частни домове и на градински постройки. Днес покривните градини се срещат също така върху хотели, търговско-развлекателни центрове, обществени библиотеки, университети, сгради за лечение и рекреация, складове и върху постройки с други разнообразни функции. Това явление не е случайно, тъй като предпочитанията към озеленените покриви си имат своите сериозни аргументи - имаме предвид многото им предимства и положителният ефект, които оказват на сградата, на обитателите й, на инвеститорите и на градската среда като цяло. Въпреки че са познати на човечеството отдавна, покривните градини сега се преоткриват и представляват една нова сфера в съвременното строителство и ландшафтна архитектура, която тепърва ще се проучва, усъвършенства и развива заради преимуществата, които могат да се черпят от нея. Нека разгледаме кои са предимствата на покривните градини и как трябва да се създадат, за да се използват възможно най-ефективно.

Предимствата на покривните градини
Покривните градини допринасят за създаване на по-благоприятен микроклимат в сградата. Ако обикновено амплитудите между зимните и летните температури на покрива са средно от -20 до +40°С (като варират според вида на материала на покривното покритие), то върху озеленения покрив “климатът” е доста по-мек и температурата е в диапазона от -10 до +35°С за нашите географски ширини и климатични особености. Благодарение на добрите си топлоизолационни свойства през зимата, озеленените покриви задържат топлината в сградата и значително намаляват разходите за отопление. През лятото пък те предотвратяват силното нагряване на покрива и изравняват денонощните колебания на температурата на покрива, като така удължават експлоатационния срок на покривните материали. Използвайки покривни градини, ще решите проблема с климатизацията по естествен път. След озеленяване на покрива, температурата в сградата през лятото се понижава с 5-7 градуса, което в някои случаи може да направи ненужно използването на климатици.
Озеленените покриви имат и добри звукоизолационни качества. Известно е, че растителността поглъща част от шумовото натоварване и, разположена върху покрива, тя ще спира разпространението на звукови вълни както отвън към сградата, така и от сградата навън. Установено е, че покривните градини намаляват с 2-10dB фоновия шум. Освен това, те задържат праха и други замърсители и правят обитаемата среда на покрива по-здравословна. Да не забравяне и това, че растителността върху покрива спира неприятната миризма от битумните или други синтетични изолационни покрития на покрива.
След дъжд в елементите на покривната градина се задържа повече вода, отколкото на обикновен покрив и после тя се изпарява по-бавно. Това допринася за запазване на естествената влажност във въздуха и създава по-здравословен микроклимат. Освен това, покривните градини имат и защитна функция - предпазват покривните покрития от разрушителното действие на ултравиолетовите лъчи и от механични повреди.

Накрая, но не и на последно място, трябва да споменем за голямата роля на озеленяването на покрива за подобряване на външния вид на сградата, за по-успешното й вписване в околните архитектура и ландшафт и за по-доброто й обемно-пространствено възприемане. С градина на покрива тя е много по-интересна, оживена и привлекателна.
Не трябва да забравяме и благоприятния екологичен ефект на озеленените покриви върху градската среда. Много често в световните мегаполиси, поради липсата на достатъчно друго свободно място за озеленяване и заради екологичните изисквания, самите градоустройствени планове налагат създаване на покривни градини. Най-вероятно, в близко бъдеще това явление ще се наблюдава и в българските големи градове. Много водещи световни строителни и ландшафтни архитекти смятат, че сред основните особености на урбанизираните райони на бъдещето ще са озеленените покриви.
Покривните градини създават едно допълнително открито обитаемо пространство в сградата, което може да се използва като място за отдих. Това е един уникален начин за метафоризиране на природата в съвременния свят на човека, с използване на различни растения и други елементи от ландшафтния дизайн - дървета, храсти, многогодишни растения, тревни геокомпозити, каменни пътеки, фонтани и даже малки изкуствени езера. Създаването на растителна покривка практически може да се осъществи върху всякакъв тип покривен материал. Едно основно изискване, обаче, е покривната конструкция да е достатъчно стабилна и устойчива.
В същото време на пазара в сраната ни съществуват достатъчно разнообразни, качествени и подходящи материали, с които може да се изгради естетично изглеждаща, функционална покривна градина, с дълъг експлоатационен срок. Освен това, реализирането на един такъв проект няма да излезе много скъпо и инвестицията бързо ще се възвърне заради спечелената допълнителна обитаема площ, по-добрата степен на енергийна ефективност на сградата и по-престижния й вид.

Методи на озеленяване
Съществуват два типа озеленяване на покрива - екстензивно и интензивно. Екстензивният метод на озеленяване е сравнително прост. Той често се използва за покриви на промишлени сгради. В градското строителство пък се прилага предимно при покриви на гаражи, беседки и тераси. При това, не се предполага достъп на хора до тези покриви. В случая за озеленяване служат основно нискостеблени, почвопокриващи растения като седуми, каменоломки, някои луковични растения или тревни геокомпозити с различни тревни смески. Максимално допустимият наклон на покрива при такъв вариант е 28 градуса. Тъй като корените на растенията са един доста агресивен фактор, покривният материал трябва да се предпази с помощта на специално защитно покритие. С цел да се намали налягането от вегетационния слой върху покривния материал, се използва геоплатно или геотекстил. Плътността и дебелината на платното варира и се избира според интензивността на предполагаемото натоварване. Върху покриви с наклон, по-малък от 3 градуса, задължително се прави дренажна система. В качеството на основа за засаждане на растителността се насипва хумусен почвен слой или заместващ го плодороден субстрат с дебелина от 5 до 15см. При намалена дебелина на слоя той трябва да е с достатъчно минерално съдържание. За да може с времето субстратът да не се смеси с дренажа, дренажния слой и субстрата се разделят с геоплатно. Най-добре би било да се създаде растителна покривка, която да има възможно най-голяма способност да се самоподдържа. За целта трябва да се подберат растителни видове, изискващи минимални усилия. Ако се изберат правилно видовете растения, може да се получи градина с постоянно или много продължително цъфтене, което ще радва очите, например, от април до октомври.

Ако искате не само да наблюдавате от разстояние зеленината на покрива, но и да си почивате сред нея, то ще ви е необходим интензивен способ на озеленяване. При условие, че стабилността на конструкцията и размерът на площта позволяват, можете да си създадете покривна градина с фонтан, басейн, езеро, да направите пътеки и да поставите пейки, масички и столове и т.н. При този тип озеленяване могат да се посадят и дървета с височина 3-4м. Разбира се, трябва да се съобразите и с това, че по-големите растения и особено дърветата изискват по-значителен плодороден слой, който може да достигне 1.5м. При такава дебелина на субстрата се засаждат големите дървета. Дренажният слой в случая е минимум 30см. За да не ви се налага да поливате с лейка или маркуч и за да осигурите оптимални условия за вегетация на растенията, ще трябва да помислите и за автоматична поливна система. Благодарение на нея ангажиментите към поддръжката на покривната градина ще са минимални и в същото време растенията ще получават най-доброто за тях напояване. Автоматичните системи дават възможност за програмиране на режима на поливане, което се прави от специалисти в зависимост от видовите особености, климатичните условия и типа и интензивността на експлоатация на обекта, така че в крайна сметка растенията получават възможно най-доброто за конкретния случай напояване, а вие сте свободни от досадните задължения към тях.

Покривните градини могат да се създадат както върху новопостроени, така и на реконструиращи се сгради. В много градове на Западна Европа и Северна Америка озеленяването вече е преобразило предишния скучен вид на сивите покриви на голям брой сгради с различно предназначение.
Степента, както и начините за озеленяване на покриви, варират. Най-лесно е оформянето на зелени островчета или ъгли, чрез използване на готови модули във вид на касети. Те обикновено са направени от синтетичен материал, най-често полиетилен или полипропилен и в тях се помества цялата система от дренаж, геотекстил, плодороден субстрат и растения. В много случаи е наистина по-функционално озеленяването да обхваща само част от покрива, така че да остане свободно пространство за пътеки, градински мебели, фонтани и т.н. Разбира се, може да се озелени и целия покрив, като тогава се прилага разгледания по-горе екстензивен метод, залагащ единствено на хоризонтални елементи - тревни видове, нуждаещи се от малко грижи, които са обикновено във вид на геокомпозити. При интензивния подход има и вертикални елементи и места за отдих, тъй като той се прилага при покриви, до които има достъп на хора.

Проектиране, изпълнение и експлоатация
При проектирането на покриви, предназначени за експлоатация (какъвто е случаят с интензивно озеленените покривни градини), е необходимо да се отчетат не само изискванията за обикновените покриви (защита на вътрешните помещения на сградата от външни въздействия и безопасност за обитателите), а и редица други особености. Една такава конструкция трябва да издържа на значително експлоатационно натоварване, неравномерно разпределено по площта на повърхността. Покривите, до които няма достъп на хора, също претърпяват допълнително натоварване на конструкцията си след озеленяване. Цялата система от дренаж, почва и растения, заедно с предвижданото количество сняг, натоварва покрива с около 400-500кг/м2. Това е при положение, че се засаждат тревни видове и плодородният субстрат е 15-20см. Ако се предвижда засаждане на малки дървета и храсти, обаче, почвата трябва да е поне 50см и натоварването ще достигне 700кг/м2. Обикновено ландшафтните архитекти разпределят така растителните видове, че дърветата и храстите, с които са свързани най-тежките части от системата за озеленяване, да се намират над носещи стени. Този трик е използван дори в градините на Семирамида.

Необходимо е да се отчете и натоварването от вятъра. Външните елементи на конструкцията би следвало да са от материали, който са с висока устойчивост на външни въздействия, а самата конструкция да е проектирана така, че да остава стабилна при силен вятър и интензивен дъжд.
Важно е и предварително да се вземе предвид въздействието на кореновата система на растенията върху покривните материали, за да може още на етап проектиране да се помисли за подходяща защита. Разбира се, също толкова съществено е да се предвиди рационален начин за поливане (обикновено чрез автоматизирана поливна система), както и за отвеждане на образуващия се повърхностен и дренажен воден отток (чрез покривна водоотвеждаща система). Не трябва да се забравят и мерките, свързани с евакуация на хора и противопожарните мероприятия. Имайте предвид и това, че ремонтът на експлоатираните покриви е затруднен и при създаването им са нужни такива технически решения и материали, които да осигурят максимален срок на използване без ремонт.
За надеждна хидроизолация се използват покривни мембрани на основата на модифицирани битуми, поливинилхлорид и етилен-пропилен, модифициран с полиолефини. Тези хидроизолации, освен да предпазват от вода и влага, трябва да издържат на температурните амплитуди (в зависимост от климатичните особености), да са химически и биологически устойчиви и дълговечни. Желателно е да се използват специализирани кореноустойчиви видове мембрани. Върху покривната хидроизолация се поставя слой защитен геотекстил.
Над него е дренажният слой. Той изпълнява функциите на първична или допълнителна коренова защита, като обезпечава и отвеждането на излишната вода. За него обикновено се използва високоустойчив рулонен материал, на основата на перфориран полиетилен с висока плътност (HDPE), върху който се посипва дребен чакъл.

По височина нагоре следва филтриращ слой. Неговото предназначение е да предпазва дренажа от задръстване с частици от почвата. В качеството на филтър се използват геотекстилни материали с различен състав, плътност и дебелина. Над тях е почвеният слой, който трябва да е така подбран по дебелина и качества, че да обезпечи оптимални условия за растителността.
Покривната водоотвеждаща система при покривните градини се проектира и изпълнява по начин, който да осигурява надеждното отвеждане на цялото количество воден отток, образуващ се от дъждовете, топенето на снега и поливането. За целта е необходимо да се отчетат редица фактори, най-важни сред които са: големината на площта на покрива, наклонът, типът растителност, видът почвен субстрат, климатът и режимът на поливане.
В съвременните покривни градини често почвеният слой, който е значително тежък, се заменя от изкуствен субстрат. Той може да е смес от бентонит, хумус и пясък и се отличава от почвата по това, че абсорбира и задържа повече влага и е сравнително по-лек.
Хубаво е предварително да се помисли и затова, как ще се почистват озеленените покриви от снега. Обикновено се залага на механично, ръчно почистване, или на покривните системи антилед, които действат чрез нагряване.



Реклама