СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина XV, брой 7, 2018

Новооткрият хангар на Wizz Air в София е първият подобен проект на Балканите

Разговор с Андрас Радо, мениджър Корпоративни комуникации на Wizz Air, и Иван Дочев, главен изпълнителен директор на Роуз Еър

Новооткрият хангар на Wizz Air в София е първият подобен проект на Балканите

Иван Дочев, Андрас Радо

Наскоро бе oткрит новият хангар на компанията Wizz Air – първи в нашата страна. В началото на разговора бихте ли представили проекта? Какво ще е основното предназначение на сградата?
А. Радо, И. Дочев:Хангарът е построен от българската компания Роуз Еър и е предназначен за извършване на техническо обслужване, преглед и ремонт на самолети тип: Airbus A320, Airbus A321 и подобни в този спектър. За тази цел хангарната площ е оразмерена за едновременно сервизно обслужване на 2 броя самолети. Извън хангарната площ са разположени технически помещения със съответните необходими технологични оборудвания, предназначени за ремонтните работи по самолетите.
Това е първият подобен проект на Wizz Air на Балканите и ние сме щастливи да го реализираме в България, тъй като тя е много важен пазар за Wizz Air.

Предвид предназначението на новоизградения хангар, бихте ли казали с какви функционални особености се отличава?
А. Радо, И. Дочев:Разположението на хангара позволява директен вход от пистата за рулиране, която е част от Летищен комплекс София-Север. Хангарните врати осигуряват светъл отвор за маневриране на 2 самолета едновременно. За обслужването на всеки самолет са изпълнени специални „пит системи”, заложени на ниво „индустриален под”, осигуряващи необходимите разводки за ел. захранване и сгъстен въздух. На кота + 15,00 m са монтирани окачени радиоуправляеми кранове, всеки по 3,0 т носимоспособност, позволяващи обслужване на цялата хангарна площ.

За читателите на Списание СТРОИТЕЛИ ще представлява интерес да научат повече и за строителството на сградата. Каква е конструкцията, предвид спецификата на функциите, които ще изпълнява, и преодоляването на големи подпорни разстояния?
А. Радо, И. Дочев: Конструкцията е стоманена. Размерите в план са: дължина: 79,00 m; дълбочина: 66,00 m; височина: 20,00 m.
В челото на хангара, там където са вратите, е проектирана четиристенна стоманена прътова рамка, съответно с дължина 80,00 m, ширина 6,00 m и конструктивна височина от 5,00 m. Тази портална рамка осигурява светъл отвор от: 72,00/14,20 m (в този отвор са монтирани вратите на хангара – с вертикално задвижване). Напречно на тази рамка (през 6,0 m) стъпват равнинни ферми с отвор 60,00 m, които стъпват на система от колони, разположени в задната част на хангара. Тези колони носят и три етажа, където са разположени техническите помещения и офисите към хангара.

Какви съвременни решения, продукти и материали са използвани за сградната обвивка и оформление на вътрешните пространства?
А. Радо, И. Дочев: Стоманената конструкция е оразмерена изцяло съобразно пакета „Еврокодове”. Приложени са само горещоформовани профили от стомана класове: S 355, S275 и С235. Класът на изпълнение е EXE3, съгласно EN 1090. За фасадите са монтирани панели с минерална вата с дебелина 120 mm и 150 mm. Покривът е послоен монтаж с минерална вата (150 mm). В покрива на хангара са монтирани люкове (линейно изпълнение), осигуряващи дневна светлина, както и противопожарни клапи. Хангарната площ е разделена на 3 димни резервоара. Индустриалният под е решен като дисперсно армирана плоча, със специално полимерно покритие.

С какви иновативни характеристики се отличават сградните инсталации (ел. инсталации, осветление, ОВиК, автоматизация, контрол на достъпа и т.н.)
А. Радо, И. Дочев: За осветлението са изпълнени LED осветителни тела. Отоплението в хангара е решено като лъчисто, с външно горене и компресирана газ. Техническите помещения и офисите са климатизирани и вентилирани с автономна система. С цел осиуряване изискванията на Противопожарните норми в хангара е монтирана автоматична гасителна инсталация (спринклер), в комбинация с Противопожарна известителна инсталация и автоматична система за отваряне на евакуационните врати и димните люкове. Контролът на достъп е решен като система от видеонаблюдение и “check point” подход под 24 часова охрана.

В заключение, как бихте обобщили реализацията на този проект? Споделете за значението му, както и планове за бъдещо разрастване в страната.
А. Радо, И. Дочев: Авиационната индустрия се развива с постоянен темп на нарастване, главно с увеличаване броя на използваните самолети. Въздушният превоз на пътници и товари бележи ръст в броя на превозените пътници и карго, и този вид транспорт става много достъпен за хората и бизнеса. Това предполага и изграждането на тови технически бази за поддръжка на самолетната техника. От друга страна, преоборудването на пътническите самолети в карго вариант /т.нар. конверсия/ също представлява нова ниша в авиационния пазар. България има дългогодишни традиции в обучението на авиоинженери и техници и има опит в техническото обслужване на самолети и самолетообслужваща техника.



Реклама