SimbioCity, Швеция

виртуозна концепция за енергийна ефективност

SimbioCity представлява концепция за устойчиво развитие на цели квартали в градовете, в които се комбинира пречистване и повторно използване на водите, управление на отпадъците, устойчива архитектура и урбанизация. Прилагането на тази концепция в градовете Хамарби и Малмьо позволява да се намали потреблението на енергия до почти 40%.

Представете си София без смог, препълнени депа за отпадъци, и заети паркинги. Пресичана от бистри води, които се обработват и използват повторно. И обслужвана от един ефективен обществен транспорт, който е екологично чист, задвижван изцяло от биогаз.

Звучи утопично и нереално, но този модел на град вече съществува в света. Примери могат да бъдат дадени от Ирландия, Германия, Холандия, Дания и Швеция. Последната държава, по-конкретно, може да се похвали с няколко устойчиви градове, изградени на база на концепцията SimbioCity, плод на задълбочената работа и съвместните усилия на публични и частни организации.

Началото на промяната е поставено преди 50 години, когато скандинавската страна започва да променя стила на живот в градовете си в посока рационално и ефективно използване на природните ресурси. Поставена е ясна цел: да се превърнат в една нация със силно развити принципи на устойчиво развитие и призната като мислеща модерно и ангажирана с околната среда. Тази цел е изпълнена, ако погледнем резултатите от SymbioCity.

Какво е това? Една концепция, основаваща се на планирането и изграждането на квартали с различни интегрирани елементи с крайна цел да се подобрят и усъвършенстват услугите, предлагани от града. По този начин може да създаде устойчив кръг между енергия, водоснабдяване и пречистване на водите, транспорт, управление на отпадъците, архитектура, градоустройство и устойчиво градско озеленяване. Постига се цялостна интеграция, която да доведе до подобряване качеството на живот и пестене на природните ресурси.

Концепцията SimbioCity
SimbioCity е инициатива на Шведското Правителство и водещите представители на бизнеса в страната. Концепцията отразява всички знания и опит по отношение на шведския подход към устойчиво развитие. Няколкостотин шведски консултанти, изпълнители и доставчици са организирани в различни мрежи, посветени на разпространението на визията за устойчиво градоустройство и създаването на възможности за реализирането й във възможно най-кратки срокове.

Ключов момент е устойчивото развитие на кварталите и градовете, с отчитане на всички възможности за усвояване на потенциалите на градската среда.

Затова отделните функции, разделени на строителство на сгради, събиране и депониране на отпадъци, изграждане на пътища и паркове, организация на обществения транспорт и масовото използване на коли, са заменени от симбиоза между публични и частни дружества, от която са облагодетелствани всички участващи страни.

Така се създава един устойчив кръг, който започва от управлението на отпадъците. Проучванията показват, че от един тон отпадъци може да се генерират 3000 киловатчаса енергия. Тези данни са в основата на иновативното производство на енергия за отопление и битова топла вода. Депата са отстранени, намален е броят на централите на въглища и дизелово гориво, и са монтирани инсталации за изгаряне боклук за производство на енергия. Те работят чрез предварително отделяне на токсичните и негоримите отпадъци от цялото количество боклук, идващо по подземни канали. Горимият боклук се депонира, смачква се за намаляване на обема и после преминава през горивни пещи, които го превръщат в пепел и газове, от които впоследствие се генерира енергия и чисти газове.

Този източник на енергия е допълнен с проекти за усвояване на слънчевата, геотермалната и вятърната енергия.

Моделът Хамарби
SimbioCity не е само много добре разработена концепция, вече има конкретни примери за успешната й реализация на практика. Бившата индустриална зона на Стокхолм, Хамарби, е понастоящем един от най-ярките примери за модел на устойчиво развитие в шведската столица. Първоначално замислен като олимпийско селце, този квартал се превръща в средата на деветдесетте в първата реализация на природосъобразната организация на жилищните комплекси в страната. Така се ражда новият Хамарби Шьостад – един град в града, която включва цялостно урбанистично планиране на градските системи за постигане на критериите на съвременния стандарт на живот при рационално използване на природните ресурси и с мисъл за следващите поколения.

Отпадните води се отвеждат до пречиствателна станция с метан танкове, където от тях се генерира биогаз, който в последствие се използва за задвижване на автобусите от градския транспорт. Органичните отпадъци се превръщат в компост или тор за подхранване на почвата, останалата част от боклука се рециклира, като запалимите материали се използват за производство на електро- и топлоенергия в когенеративна централа. Към всичко това трябва да добавим и типичната архитектура, подчинена на концепцията за намаляване на консумацията на енергия и повишаване на енергийната ефективност, както и урбанистичното планиране което намалява до минимум необходимостта от използване на лични автомобили в градската част. Разбира се, всичко се основава на запазването на разнообразието в архитектурното и градското планиране.

Сградите в Хамарби също така разчитат на енергийно ефективни елементи като прозорците с тройно остъкляване и зелени покриви за съхраняване на дъждовната вода. Част от горещата вода и електричеството за битови нужди се произвежда от слънчевата енергия. За отоплението, което е един от основните консуматори на енергия в страните от Северна Европа, са изградени системи, които разпределят енергията от централата до отделните сгради, посредством подземно разположени тръбопроводи, проектирани така, че да гарантират доставка до потребителя с минимални загуби. В допълнение, 95% от фосфора, намиращ се в отпадните води се отделя и рециклира за използване в земеделието. Този елемент се превръща във важен източник на хранителни вещества за земеделските култури, който премахва необходимостта да се инвестира в органични торове.

Дори и с това инициативите, свързани с устойчивото развитие на Хамарби, не се изчерпват. Около сградите в квартала са поставени контейнери за различни видове отпадъци, в които жителите на квартала изхвърлят разделно стъклените, хранителните и органичните отпадъци и хартия. В последствие всички тези групи отпадъчни продукти се отвеждат посредством подземни пневматични тръбопроводи във предприятието за рециклиране или отоплителната централа. По този начин се премахва необходимостта от депа за отпадъци и камиони за извозването им до там.

Малмьо – съвременното пристанище
Малмьо е третият по големина град в Швеция и един от най-често подлаганите на големи архитектурни промени в последните години. Древният пристанищен град е преживял съсипващи кризи и е променял икономическите си приоритети, за да може в момента да се похвали с гъвкав план за развитие, привличащ активно работна ръка. Районът на Северна Дания е свързан с южната част на Швеция посредством един от най-зрелищните мостове в Европа и отлично развитата инфраструктура позволява ефективно движение на хора и ресурси.

Екологичната трансформация на града започва през 2001г., като най-яркия пример за интегриране на системен подход в устойчивото развитие на цялостна градска зона е областта BO 01. Тя е разположена на Västra Hamnen (западното пристанище) и целта на проекта е да се превърне в пример за гъсто-населен, разумен в отношението към околната среда квартал, спомагащ за изграждането на новия имидж на Малмьо като привлекателен град за живеене и работа.

Първият етап от преустройството на бившата пристанищна зона в жилищния комплекс Во 01 завършва през 2001 година преди Европейското жилищно изложение, където е представен като „град на бъдещето”. Възобновяеми енергийни източници, интересни архитектурни форми и биологично разнообразие са в основата на водещата концепция за развитие на комплекса. Звучи като лесно постижима цел, но реализирането на идеята среща редица предизвикателства.

Преди началото на строителството се налага подробно изследване на почвата, носещата характеристиките на пристанищната индустриална зона – различни почвени типове, строителни и малки количества производствени отпадъци. Резултатите идентифицират няколко зони с нива на токсичност по-високи от допустимите за жилищна зона. Общо 6000 куб. м почва са изкопани и заменени с първокачествена почва в повърхностен слой от 2 метра.

Основният замисъл на екипа от архитекти бил жилищния комплекс да се направи привлекателен за живеене и хората да го предпочитат не заради екологичната му устойчивост, а заради високата архитектурна и естетическа стойност – устойчивото строителство да бъде просто бонус.

Архитектите залагат на разнообразието и контрастите – високи сгради по контура за предпазване от вятъра на по-ниските вътрешни сгради и зелените паркове и алеите, изградени с мисъл за максималния комфорт на пешеходците.

Друг основен момент са улиците, площадите и алеите в комплекса, при които също е приложен индивидуален подход с цел постигане на характерен вид на целия комплекс. Крайният резултат е засилено чувство на комфорт на жителите и социално ориентирана среда. В изграждането на пътищата и алеите приоритетно е използван рециклиран материал, и такъв подлежащ на повторна употреба и рециклиране.