Плановете са през 2019 г. да започне изграждането на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле

Разговор с инж. Светослав Глосов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“

Инж. Глосов, да започнем с един от най-мащабните пътни проекти у нас – строителството на АМ „Струма“. Предстои изграждането на най-тежкия участък през Кресненското дефиле, в допълнение има и затрудняващи проекта обстоятелства от археологическите проучвания. Бихте ли казали на какъв етап е проектът, какви са вариантите за справяне със ситуацията и как това ще се отрази на крайния резултат?
Изграждането на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле действително е не само най-мащабният, но и най-сложният проект, който Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнява в 135-годишната си история. Трасето преминава през сложен терен, който е и част от защитена територия и поради това в проекта са предвидени редица екологични мерки за опазване на биоразнообразието. В края на август обявихме търга за платното за София в участъка между Крупник и Кресна. Индикативната му стойност е 875,3 млн. лв. без ДДС. Срокът за подаване на офертите е през ноември и вярвам, че в обществената поръчка ще участват редица български строителни компании. Изграждането му ще бъде сериозно предизвикателство на целия строителен бранш, защото освен притиснати от времето - отсечката да е готова до 2023 г., когато е срокът за допустимост на разходите по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, ще трябва да се работи и по изключително сложен терен. В отсечката, с дължина от близо 24 км, ще има 7 тунела, 21 виадукта, 4 пътни възела, 12 надлези и подлези. Толкова много съоръжения с подобни технически характеристики досега не са изграждани на нито един магистрален участък. За да може на обекта да се работи едновременно, от двете страни на дефилето, проектът е разделен на два подучастъка. Плановете са през 2019 г. да имаме избрани изпълнители и да започне същественото изпълнение, за да не загубим и евро от осигуреното финансиране от Европейския съюз.

След като завършим новото платно, което преминава източно от съществуващото трасе през Кресненското дефиле, ще пренасочим движението по него и тогава ще реконструираме трасето на първокласния път Е79, така че и платното в посока Кулата да има характеристиките на магистрален път. За направлението в посока Гърция ще бъде стартирана отделна обществена поръчка.

За археологическите обекти, открити край Покровник, вече има решение. Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата излезе с решение, с което се предписва преместване на римската фамилна гробница и раннохристянската църква в проучения участък. На място ще бъдат запазени частите от римската вила и баня, които са извън трасето на магистралата. В тази връзка Агенция „Пътна инфраструктура“ стартира процедура за изготвянето на проект за консервация и реставрация на част от археологическите обекти, които имат експозиционна стойност. След като проектът бъде готов, той ще бъде съгласуван от Националния институт за недвижимо културно наследство и положително становище ще трябва да даде и Министерството на културата.

Строителството на лот 3.1 от автомагистрала „Струма”, в участъка на археологическия обект, ще продължи след приемането на тези дейности от компетентните институции. Вярвам, че строителите ще успеят да наваксат близо 6-месечния срок, през които не работиха в отсечката заради архелогическите проучвания. При добра организация на работа и хубаво време закъснението може да се преодолее. Няма да е лесно, но не е и невъзможно. Изпълнените строителни работи в участъка Благоевград - Крупник към края на септември са над 30%.

Близо половин година по-рано от предвиденото по договор ще завършим участъка между Кресна и Сандански, така че до края на годината автомагистрала „Струма“ ще се удължи с още 24 км.

Автомагистрала „Хемус“ е друг приоритетен пътен проект. Как напредва неговата реализация?
До края на годината ще обявим търговете за нови 52 километра от „Хемус“, а в началото на 2019 г. за още близо 85 километра. Предстои да стартира изграждането на 137 км от автомагистралата. Обществените поръчки тази годината ще са за строителство на 3 участъка и са за около 494 млн. лв. За тях през миналата година проведохме процедурите за изготвяне на технически проекти. Първият участък е Боаза – Дерманци, вторият е Дерманци - Каленик, а третият е от Каленик до пресичането с път II-35 Плевен-Ловеч. 85-те километра за догодина са за около 700 млн. лв. Това е участъкът между разклона за Плевен - Ловеч и кръстовището с пътя Русе - Велико Търново. Така ще остане само един участък за довършване от автомагистралата, който е от пресичането с пътя Русе - Велико Търново до пътен възел „Буховци“. Програмата ни е амбициозна, защото целта ни е цялата „Хемус“ да е готова до 2024 г. По прогнозни стойности за цялостното й доизграждане са необходими над 2 млрд. лв. или 1 млрд. евро.

В момента със средства от републиканския бюджет изграждаме близо 26 км от автомагистралата, които са от двете страни на направлението. Това са участъците между Ябланица и Боаза и Белокопитово - Буховци в посока Търговище. През март стартирахме строителството на отсечката до Боаза, която е 9,3 км. Организацията на работа е много добра и към средата на октомври изпълнението на проекта е над 45%. Ако всичко върви както досега е възможно обектът да бъде завършен в началото на есента на следващата година. Изграждането на отсечката между Буховци и Белокопитово започна през август. Този участък е 16 км и на него ще има 7 виадукта, едно мостово съоръжение и 10 селскостопански подлеза. Автомагистралният участък ще бъде с две ленти за движение, две ленти за изпреварване, две аварийни ленти, водещи ивици, два банкета и средна разделителна ивица.

В ход са изключително належащи ремонтни дейностти по съоръженията на АМ „Хемус“ – виадукти и тунели. Бихте ли казали на какъв етап са тези проекти и кога се очаква приключването им?
Ремонтите по съоръженията ще продължат поне още година и половина или две. Това са наложителни ремонти и няма как да не ги направим. Ако сега не се направят, след няколко години ще бъде късно и тогава ще трябва изобщо да затворим магистралата. През 1986 г. са пуснати първите участъци и виадукти, по които сега работим, а това е преди повече от 30 години. Предприетите дейности не търпят отлагане, защото са за сигурността и безопасността ни като шофьори и пътници. През лятото заради засиления туристически трафик не бе възможно да се работи на максимални обороти и сега е времето да бъдат направени, въпреки краткия срок преди началото на зимата. На обектите се работи ежедневно, защото ремонтите трябва да приключат до края на строителния сезон, за да може през зимата да се пътува спокойно.

В момента на „Хемус“ ремонтираме 4 виадукта - при 19-ти км (виадукт „Потоп“), 33-ти км (съоръжението при тунел „Витиня“), при 36-ти километър (виадукт „Коренишки дол“) и при 51-ви км (виадукт „Разлив“). Ремонтите на „Хемус“ ще завършат до началото на зимния сезон с изключение на тръбата за София на тунел „Витиня“, която също се ремонтира. При последните направени обследвания бе констатирано, че тръбата има същите конструктивни проблеми, каквито е имала и тръбата за Варна преди нейния ремонт, завършен през миналата година. Поради това ремонтът на тръбата за София на „Витиня“ ще продължи поне още една година. На „Тракия“ ремонтираме също 4 виадукта - при 17-ти, 18-ти, 37-ми и 38-ми километър, както и моста над река Елшишка и надлеза при 112-ти км в района на Цалапица. За улеснение на трафика там, където е възможно в последния работен ден от седмица - петък, организираме реверсивно движение, т. е. има две летни за пътуване в посока София - Бургас на АМ „Тракия“ и две за Варна на АМ „Хемус“, а в неделя е обратното. Когато хората се прибират организираме две ленти към София и по една в другите посоки.

Ремонтите на мостовите съоръжения ще продължат и през следващата година. Виадуктите са обследвани и приоритизирани в реда, по който трябва да бъдат ремонтирани и в зависимост от състоянието им.

За кои други ключови рехабилитации и ремонти от републиканската пътна мрежа бихте споделили?
Със средства от европейските фондове рехабилитираме близо 370 км републикански пътища. Тази година завършва ремонтът на ключови пътни артерии в Северна България, който започнахме през миналата. Ремонтирахме 30 км от пътя Старо Оряхово - Гроздьово - Провадия, който е важна транспортна връзка в Североизточна България, 15 км от пътя Варна - Добрич, 10 км от Кубрат - Тутракан. До края на строителния сезон трябва да завърши рехабилитацията на още 15 км от пътя Добрич - Кардам, 20 км от Разград - Търговище, 12 км от Плевен - Ловеч и др. Ремонтират се и 42 км от прохода „Петрохан“ на територията на Софийска област, 30 км от пътя Стара Загора - Раднево, 50 км от пътя Чирпан - Симеоновград и 32 км от пътя Момчилград - Крумовград и т. н. Това са участъци, които не са ремонтирани около 30-40 години. Завършваме реконструкцията на директното трасе на 10-километровия участък от пътя Пловдив - Асеновград, който вече е с магистрален габарит. През следващата година ще продължи работата по локалните платна и кръговите кръстовища, които предстои да се изградят.

Следващата година трябва да стартира тол системата. Какви са текущите процедури по този проект? Споделете как ще се отрази въвеждането на системата.
От 1-ви януари догодина ще имаме електронна винетка за леките автомобили като цените не се променят и са същите както и в момента. От 16 август 2019 г. се въвежда тол система за превозните средства над 3,5 тона. Тя ще бъде за изминато разстояние, а не за време каквато е винетната в момента. Успешното внедряване на новата електронна система, която ще бъде сателитно базирана, е кауза за целия екип на пътната администрация. С нея ще се въведе и нов финансов модел, осигуряващ в пъти по-голям ресурс за модернизиране на инфраструктурата, за нейното поддържане и за изграждането на ключови пътни направления. Според предварителните анализи се очаква с въвеждането на тол системата приходите да се повишат в диапазона от 600 млн. до 1 млрд. лв., което е близо 3 пъти повече от приходите от винетки досега. Постъпленията ще ни позволят да имаме устойчив пътен сектор и много повече средства да се влагат в поддържането на пътната мрежа, на съоръжения и участъци, които не са обновявани от построяването им преди 30-40 години. Надявам се, че до няколко години за хората ще бъде видимо подобряването на републиканската пътна инфраструктура като резултат от въвеждането на тол системата.

Време е, като държава, да се възползваме от географското си положение. През нашата страна минават 5 от 10 европейски транспортни коридора и трябва да се възползваме максимално от това. Голямото предизвикателство тук обаче е така да бъде извършено тарифирането, че да намерим необходимия баланс без да нарушаваме правата на гражданите на ЕС или други.

Кои ще са акцентите в работата на АПИ до края на тази година? В този ред на мисли, бихте ли очертали приоритетите на Агенцията за следващата година?
Основните ни задачи са свързани с продължаване на строителството на автомагистралите „Хемус“ и „Струма“, със стартирането на проектите Калотина - София, Видин - Ботевград, Русе - Велико Търново и довършването на обходния път на Габрово. Логично е изграждането на автомагистралата Русе - Велико Търново да върви успоредно с доизграждането на „Хемус“, за да се облекчи трафикът от двата моста на Дунав при Русе и Видин и да повишим пътната безопасност. Участъкът между Русе и Бяла е един от най-опасните в България с висока концентрация на тежки пътни инциденти. Убеден съм, че след изграждането на магистралата Русе - Велико Търново броят на пътните инциденти ще намалее значително, тъй като движението ще бъде разделено в две отделни платна. Общата дължина на автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е 133 км. Тя ще започва от Русе при моста на река Дунав и ще достига до град Дебелец, където трафикът ще се разделя в посока проходите Шипка и Републиката. С изграждането на тази магистрала и на тунела под Шипка не само ще повишим безопасността на движението по коридор №9, но и ще скъсим значително времето за пътуване между Северна и Южна България. За съжаление плановете ни за откриване на тръжните процедури в момента са възпрепятствани поради обжалване на доклада за ОВОС пред ВАС. Делото е насрочено за края на октомври и в зависимост от решението на съда имаме готовност до края на тази година или в началото на следващата да стартираме търгове за 75 км от трасето на магистралата на стойност 548 млн. лв. Това са участъците Русе - Бяла и обхода на Бяла.

Направлението Видин - Ботевград е друг изключително важен проект, тъй като съществуващият първокласен път Е-79 отдавна не може да поеме трафика от Дунав мост ІI. Скоростното трасе е с дължина 167 км. Ще стартираме изграждането от двата най-тежки участъка от Мездра до Ботевград и от Видин до Ружинци, които са общо 88 км. Това е малко повече от половината от направлението Видин - Ботевград. През октомври обявихме обществените поръчки за избор на изпълнители на 33 км от пътя между Мездра и Ботевград. Проектът ще се финансира със средства от републиканския бюджет. Индикативната му стойност е близо 302 млн. лв. без ДДС. За първи път при изпълнението на тези обществени поръчки ще се приложи нова схема на плащане, която предвижда цялата стойност на договора да се разплати на изпълнителя след като бъде подписан Акт 16 за завършване на обекта и има издадено разрешение за ползване на новопостроения пътен участък. Целта е бъдещите изпълнители да работят максимално мобилизирано и да завършат обекта качествено и в кратък срок.

Пътят ще бъде с две платна с по две ленти за движение в посока с габарит 20 м. Трасето ще следва съществуващия път като се развива по нов терен в участъците, обхождайки селата Люти дол, Типченица, Новачене и Скравена. Ще бъдат изградени и ремонтирани редица съоръжения - над ж. п. линията Мездра - София, мостове над р. Искър, Малата река, Калница, Бебреш, Рударка, както и пътен възел при село Новачене. Пресичанията на републиканските и общинските пътища ще се осъществява чрез кръгови кръстовища „Мездра“, „Дърманци“, „Ребърково“, „Люти дол“, „Скравена“ и „Ботевград“. Предвидено е построяването на селскостопански надлези, прощадки за отдих и т. н. На обхода на с. Люти дол ще има два тунела, с дължини 490 м и 340 м.

Друг важен обект е автомагистралата „Калотина - София“. Тя е с дължина 48 км и изграждането й е разделено на три участъка. Единият от тях ще се финансира чрез Механизма „Свързана Европа“ на ЕК, а останалите два ще са със средства от републиканския бюджет. В момента се финализират процедури за проектиране и строителство за два участъка - от ГКПП „Калотина“ до Сливница, с дължина 31,5 км за 259 млн. лв. Предстои подписване на договорите с избраните изпълнители. Така че най-късно в средата на 2021 г. и последният пътен участък по направлението между сръбската и турската граници ще е с магистрален габарит.