ЕЛ МЕДИА - направление СЕЛСКО СТОПАНСТВО ЕЛ МЕДИА - направление ЕНЕРГИЯ
ЕЛ МЕДИА - направление ИНДУСТРИЯ

ИНФРАБИЛД - Строители списание за инфраструктурно строителствогодина XII, брой 8, 2018

Озеленяването е екологично решение за намаляване нивата на транспортния шум

Разговор с ланд. арх. Мария Грозева, зам. кмет район „Младост“, Столична община

Озеленяването е екологично решение за намаляване нивата на транспортния шум

Арх. Грозева, бихте ли дали повече разяснения относно шумовото замърсяване в резултат от транспорта, какво въздействие оказва и защо е важно да не бъде подценявано?
Шумовото замърсяване на околната среда от транспорта е в резултат на човешката намеса. Актуалността на проблема ни навежда на необходимостта от разширяването на работата по проблемите на окръжаващата ни среда и отстраняване на противоречието между увеличаване на обема на градския транспорт и обезпечаването на здравословни и комфортни условия за живот на населението от промишлените източници на шум в околната среда.

Шумът в околната среда нараства, както като продължителност, така и като географско покритие, и е свързан с много човешки дейности, но шумът от пътен трафик, и в по - малка степен от железопътния или въздушния транспорт, е онзи, който има най-голямо въздействие. Това е реален проблем особено за градската среда, имайки в предвид, че по-голямата част от населението, както в Европа, така и в България, живее в големите градове.

Какви са особеностите на шумовото замърсяване в урбанизираните райони и неурбанизираните места?
Устойчивото градоустройствено развитие разглежда в съответния ред екологичната обезпеченост на местата за живеене и реализация и правата на гражданите за благоприятна окръжаваща среда.

За реализацията на еколого-градоустройствените необходимости в това направление се предвиждат ликвидация на зоните на шумов дискомфорт от жилищните територии, както и от обществените такива. Това се постига със съвременните методи на строителство, благоустройство и озеленяване.

През последните години все повече внимание се отделя на градоустройствените методи за планиране по отношение понижаването на шума, които дефакто се явяват шумозащитни, по този начин значително се намаляват и разходите по строителството на средства за шумозащита. От степентта на обосновка на проектните решения в тази област зависи не само състоянието на околната среда, планира се необходимият бюджет и средствата за ликвидация на отрицателните последствия, предизвикани от шумовия дискомфорт.

В планировъчната структура на който и да е град присъстват жилищните територии, там се разполагат жилищните постройки с обекти от социално-културно значение, битово-производствени, както и масиви от растителни насъждения. Състоянието на жилищните територии се явява производна на множество градски източници, като се оценява с интегрален показател според тяхното въздействие.

В градоустройството озеленяването се явява съставна част на общата планировка на даден комплекс. В основата на озеленяването на жилищните територии на съвременните градове се явява озеленяването в междублоковите пространства, такива при затворените комплекси, градските градини на ройоните и микрорайоните и озеленяването към обществените сгради. Допълнение към това са общоградските и районните паркове, детски и спортни и други специализирани паркови територии, уличното озеленяване, озеленяването при промишлени, логистични и складови територии и също така санитарно защитните зони. Съставна част от озеленяването на големия град се явяват околоградските насъждения, които създават условия за масов отдих в околоградските паркови територии всред природно обкръжение и приятен микроклимат.

Озеленяването на жилищните територии довежда до значително намаляване на нивото на шума, заедно с това способства и за подобряване на микроклимата и санитарно-хигиенните условия и по-точно: снижаване на скоростта на вятъра, задържане на прахови частици и аерозоли, снижава концентрацията на вредни газове и дим във въздуха и, не на последно място, създава в населеното място природно пейзажна среда.

Споделете повече за ролята на озеленяването и възможностите на растенията за осигуряване на защитна роля. Какви модели се прилагат?
Способността на зелените насаждения да осъществяват защитна роля зависи от конструкцията им. Създаването на конструктивни модели за приложение в градска среда, спрямо устройствената зона на проблемната територия, e опция за своевременно планиране и преодоляване на проблемите с шума.

Несъмнено озеленяването трябва да изпълнява функциите на санитарна бариера между уличното платно, пешеходците и жилищните територии.

В градоустройството озеленяването се явява съставна част на общата планировка на даден комплекс. В основата на озеленяването на жилищните територии на съвременните градове се явяват дворните насаждения, такива при затворените комплекси, градските градини на районите и микрорайоните и озеленяването към обществените сгради. Допълнение към това са общоградските и районните паркове, детски и спортни, и други специализирани паркови територии, уличното озеленяване, озеленяването при промишлени, логистични и складови територии, и също така санитарно-защитните зони.

Линейната структура е елемент на градските територии, по който се осъществява движението на пешеходните потоци и транспорт. Озеленяването трябва да изпълнява функциите на санитарна бариера между уличното платно, пешеходците и жилищните територии. В определени случаи то има чисто декоративна и художествена функция.

Зелените насаждения, разположени между източника на шум и сградите, значително намаляват нивото на шумов дискомфорт, като ефектът се засилва при по-близкото разполагане на растителността до улицата, респективно до първоизточника на шум.

При подбора на растителните видове следва вземат предвид следните критерии:
газозащитни свойства; прахозащитни свойства; акустични свойства; изискванията към почвените условия; изискванията към влажността на въздуха; ослънчаване; бързина на растеж; укрепващи свойства на кореновата система; специфични морфологични белези – бодли; размер на растителния вид; форма на короната; ажурност на короната; окраска на листата и кората; временна поява и опадване на листата.

Звуковите вълни, сблъсквайки се дори само с клони и ствол на дърветата, също разсейват, отразяват и поглъщат. В облистено състояние короните на широколистните дървета поглъщат около 25% от попадащия върху тях шум, а заедно с това и прахови частици и вредни газове.

Зелените насаждения притежават свойства, като поглъщане и задържане на вредни газове и прахови частици, и по този начин допринасят за подобряване на качествата на околната среда;

Шумопоглъщащата способност на растителните видове се проявява и през зимния сезон. Дори в обезлистено състояние растителността понижава нивата на шума с 2-5 dB. През този период на годината интензивността на шума намалява в месеците със снежна покривка.

Широчината на растителните екрани е важен фактор за степента на снижение на нивото на шума. Важен фактор за ефективността на растителните екрани е и конструкцията на насажденията и конфигурацията на терена.

Най-ефективна комбинация се получава при изграждане на смесени защитни насаждения от иглолистни и широколистни дървесни и храстови видове, заедно със земни геопластики.

Прилагат ли се и друг вид шумозащитни мерки и екологични решения? Към какви практики трябва да се стремим от гледна точка ефективност и естетика същевременно?
Шумозащитните стени от различни естествени и изкуствени материали са ефективно решение за редуциране на завишените нива на транспортен шум в урбанизирани и неурбанизирани зони. Но съвременното проектиране на шумозащитни прегради не трябва да се ограничава до познатите в практиката конвенционални решения. То трябва да търпи развитие в посока на ефективност, екологичност и естетика.

Екологичните решения за шумозащитни мерки, при които природата със своите възможности става „партньор" с проектантите и крайния продукт, са растителните шумозащитни стени. Те следва да бъдат решението за създаване на комфортна среда за живеене, като процесът следва да тръгне още от ниво устройствено планиране.

Прелисти броя

още в рубриката

Новини