ЕЛ МЕДИА - направление СЕЛСКО СТОПАНСТВО ЕЛ МЕДИА - направление ЕНЕРГИЯ
ЕЛ МЕДИА - направление ИНДУСТРИЯ

ИНФРАБИЛД - Строители списание за инфраструктурно строителствогодина XIV, брой 7, 2019

Проведе се XII-тата Национална конференция по транспортна инфраструктура

Проведе се XII-тата Национална конференция по транспортна инфраструктура

В дните 10-12 октомври в Несебър се проведе XII-тото издание на Националната конференция по транспортна инфраструктура с международно участие. Конференцията е най-мащабният и престижен научно-професионален форум в областта на транспортната инфраструктура в България и на Балканския полуостров. Конференцията, която се провежда ежегодно от 2007 г., се организира от: катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ към УАСГ, Института по транспортно строителство и инфраструктура, Националния комитет на България към Световната пътна асоциация (PIARC) - Сдружение „Български форум по транспортна инфраструктура“.

През годините Конференцията и нейните организатори се превърнаха в двигател на мащабни процеси в областта на транспортната инфраструктура, като актуализацията на наредбите за проектиране на пътища и улици, учредяването на национален комитет на Световната пътна организация в Република България, създаване на Националната агенция по Безопасност на движението, Националната стратегия по пътна безопасност и други. Аудиторията на форума е съставена от международни експерти, специалисти и мениджъри на утвърдени компании в строителния бранш, представители на правителствени и неправителствени организации, както и на научните среди.

В рамките на тазгодишната конференцията бяха представени 35 доклада и презентации, разпределени в няколко сесии. Темата, около която бяха обединени докладите от първата сесия, бе и мото на събитието тази година - Мисия „Пътна безопасност“. Разгледани бяха ефективни решения за повишаване на безопасността на пътищата, някои нормативни промени, свързани с подобряване безопасността на пътищата. Представени бяха фирмени решения и пътни системи, повишаващи комфорта и безопасността на пътуване. Разгледан бе и чуждият опит в контекста на транспортната свързаност на Балканите и различни политики за пътна безопасност.

Докладите от втората сесия акцентираха върху управлението, финансирането и инвестициите в транспортната инфрасруктура. Бяха разгледани различни приоритети и политики в инвестициите в транспортната инфраструктура, както и ролята на умните технологии за развитие на градовете и автомобилния трафик, както и възможностите за надграждане на българската тол система до интелигентна транспортна система. Представени бяха и стратегически инфраструткурни проекти, като летище София и възможностите за развитие на летищната инфрасруктура и проект за стратегическа автомагистрала „Дунав-Егея“.

Програмата на следващия ден от конференцията започна със сесиите за асфалт и асфалтови смеси и различни съвременни технологии, прилагани в транспортната инфрасруктура. С докладите на преподаватели от техническите университети на държави от Западна Европа и с няколко доклада на водещи компании в бранша гостите се запознаха с интересни решения за армиране на асфалтови настилки, възможностите на BIM технологията и приложението ѝ в проектиране на транспортната инфраструктура, решения за изграждане на мащабни инфраструктурни проекти, както и практики, целящи намялване на въздействието върху околната среда.

Отделна сесия беше посветена на транспортните съоръжения и геотехниката. Бяха разгледани железопътни системи с голям капацитет, част от метро и градската железница на Белград. Акцентира се върху особеностите на нормативната база при ремонт и реконструкция на мостове. Представени бяха решения за изграждане на мостови съоръжения, както и различни особености при проектиране и поддържане на пътища и жп линии в планински райони.

В последната сесия с презентации бяха засегнати теми, касаещи поддържането, строителството и проектирането на транспортна инфрасруктура. Представени бяха доклади за алтернативни методи при избор на шумозащита, сравнителен анализ между асфалтовите смеси в България и чужбина, решения при практическо приложение на ограничителните системи и др.

След всички изнесени доклади, в рамките на заключителната сесия, беше представена финална декларация с 12 точки – изводи, заключения и препоръки, направени на база изнесените доклади и проведени дискусии.

Конференцията завърши с официална вечеря в приятна атмосфера и разговори между участниците и гостите, приповдигнато настроение, музика и танци.

Финална декларация от конференцията
Участниците в XII-тата Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, в лицето на: Университет по архитектура, строителство и геодезия; Университет по национално и световно стопанство; Български форум за транспортна инфраструктура; Национален комитет на България към Световната пътна асоциация; Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“; Браншова камара „Пътища“; Световна банка; Европейска инвестиционна банка

Приветстват инициативата на Агенция „Пътна инфраструктура“ за промените в нормативните актове, свързани с подобряване безопасността на движението по пътищата.

Процесът по създаване и актуализиране на нормативната уредба трябва да стане постоянен, като за целта се използват възможностите на науката и бизнеса и се отчитат световните тенденции.

На конференцията бяха изнесени 35 доклада от лектори от 12 държави по изключително актуални за обществото теми. Голяма част от докладите предлагат конкретни мерки за подобряване на транспортната ни инфраструктура. Някои от най-важните в тази насока са:
1. Подкрепяме инициативата на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ за транспониране на Директива 2008/96 и разширяване на приложното и поле върху цялата пътна мрежа, като по този начин ще се гарантират нужните нива на безопасност
2. Необходимо е да се създаде система за мониторинг и анализ на приложените мерки за повишаване на пътната безопасност.
3. Отново става ясно, че сцеплението на настилките е величина, която има пряко влияние върху пътната безопасност и се променя с времето и по дължината на различните пътни участъци. Съществуват множество уреди за измерване, които дават глобална, а не локална представа, за неговата стойност. Крайно време е въвеждането на норматив, както и нормативен уред за измерване на сцеплението.
4. Определяне нивото на безопасност за пътните участъци се осъществява на база на наличие на „необходим брой ПТП“. Това не съответства на основното понятие за „безопасност“ – превенцията. В този смисъл е редно да се насочи вниманието на вече работещи методи, известни от практиката на други държави, като например регистриране и отчитане на конфликтните ситуации и разработките в този контекст.
5. При подготовката на техническите задания и последващото оценяване следва да се вземе предвид не най-ниска цена, а НАЙ-ДОБРА СТОЙНОСТ на даденото предложение, което включва и реална оценка на пътната безопасност, качеството и иновациите.
6. Дигитализацията на строителния сектор е необратим процес. Необходимо е разглеждането на проблема на национално ниво и задълбочаване на работата в тази посока, с цел подобряване качеството на бъдещите проекти, както и минимизиране на грешките при възлагане, проектиране и изпълнение.
7. Необходимо е да се регламентира технологията за лазерно сканиране в процеса на възлагане, проектиране, строителство и рехабилитация на транспортна инфраструктура.
8. Обществените обсъждания на даден инвестиционен проект трябва да се провеждат и преди съставянето на задание , за да може то да отговаря в най-висока степен на нуждите и потребите на заинтересованите лица, както и да се гарантира съответното ниво на пътна безопасност.
9. Необходимо е при формирането на стойността на таксата за преминаване в нововъведената ТОЛ система да се вземе предвид конкретното влияние върху пътната инфраструктура, отчитайки реалното тегло на ос.
10. Необходимо е да се направи цялостен анализ на нормативната ни уредба за проектирането на асфалтови настилки и изготвянето на рецепти, включително материалите и продуктите, които се влагат в тях.
11. Общинските пътища като цяло са в лошо състояние. Считаме, че техническите спецификации на АПИ следва да прераснат в национални актове (наредби), тъй като сега имаме различно качество на Републикански и общински пътища.
12. Научният потенциал в областта на развитието на транспортната инфраструктура се свежда до няколко личности. Наложително е Министерският съвет да изисква от съответните министерства и университети програми за развитието на научноизследователската работа в тази сфера.

В този смисъл настояваме мнението на експертите и участниците да бъде взето предвид при въвеждането на бъдещи мерки и да се сформират работни групи към съответните министерства, които да потърсят конкретни отговори на горе поставените проблеми.

Прелисти броя

  • Прелисти този брой на Списание ИНФРАБИЛД

още в рубриката

Новини

реклама