СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина VII, брой 3, май 2010

Извор на настроение в съвременната градска среда

Извор на настроение в съвременната градска среда

В натовареното ни ежедневие все по-голямо значение придобиват елементите на градския облик, които създават усещане за спокойствие и добро настроение. Градските фонтани предлагат комбинация от прохлада, естетика и раздвиженост на урбанистичния пейзаж. Движещата се вода, в съчетание с разнообразните форми и разноцветно осветление могат да превърнат в райско кътче всяка градинка или парк.
Не случайно големите фонтани в много градове се превръщат в притегателна сила за туристите и своеобразен символ на града.


текст Вела Динкова

Думата “фонтан” произлиза от латинското fontis (“източник”) и означава изкуствено водно съоръжение, в което против силата на тежестта водата се изтласква нагоре или встрани на тънки струи или на мощни потоци с разнообразни форми.

Движението на видимия воден поток може да е както възходящо (отдолу към върха или настрани), така и низходящо (от върха надолу).

Видове финтани
В зависимост от мястото на разположението си, фонтаните се делят на три основни групи - градски, градинско-паркови и интериорни. Те се различават помежду си по големината, формата, архитектурното и скулптурното оформление и т.н. От друга страна фонтаните се делят и на други две големи групи - плаващи (понтонни, потопени) и стационарни. Основа за композициите на фонтаните от първата група е водната картина (водния фон на някакъв воден басейн), докато при стационарните фонтани в основата е архитектурната композиция. Като цяло двете групи се различават конструктивно в известна степен.

Плаващите фонтани са предназначени за поставяне в езера. За създаването на потопен фонтан от най-простата форма са необходими помпа, тръбопровод и наставка (накрайник, струйник). Водата се черпи от езерото и след като премине през фонтана, се излива обратно във водния басейн, без да излиза от пределите му. Направлението на движение на водните струи (нагоре, надолу, настрани, комбинирано и т.н.), както и формата, която се получава от тях, зависят от избора на наставка.

Стационарните фонтани представляват самостоятелен архитектурен елемент. При тях основна роля играе декоративното оформление с използване на различни форми на басейна, изискани скулптури и струйници, разнообразни облицовъчни материали, озеленяване и други. Стационарният фонтан е съоръжение със сравнително големи размери и затова се нуждае от отделен фундамент. Така се осигурява равна и стабилна основа, върху която ще се разположи цялата останала конструкция на фонтана. Малките фонтани тежат 100-200кг., но големите са с маса над 2т. След направата на фундамента, поемащ цялото това натоварване, се създава изкуствен басейн, който ще играе ролята на резервоар на водата. В центъра на стационарните фонтани много често се поставя някаква основна фигура, а по периметър на басейна - второстепенни, по-малки фигури. Те обикновено са с формата на чаша, хора или животни и могат да служат само като декоративно скулптурно украшение или да изпълняват едновременно с това и функция на струйници. Формите от типа “чаша” се използват при изкуствени басейни с кръгла форма. Фонтанът може да има една чаша (проста или сложна по форма), или да са няколко на брой чаши наредени на общ стълб една върху друга, като най-малката по диаметър е на върха, а в основата е най-широката. Има и стационарни фонтани без скулптурни украшения. Когато накрайниците представляват най-прости спринклери на върха на тръбите, те обикновено нямат добър естетичен вид и едва се подават над водната повърхност. В такива случаи се залага на естетиката на водната струя.

Техническо описание
От техническа гледна точка фонтаните представляват затворена система, в която водата се върти в кръг. По-голямата част от водата се съхранява в резервоара, а това е езерото или чашата на водния басейн. Движението на водата се осъществява благодарение на помпа, която я подава на необходимото място и с желаната височина на водната струя. След издигането на водния поток до зададената височина, той се спуска надолу и попада отново във водния резервоар.

Най-важната функционална част от фонтана е помпата. Именно от нея в голяма степен зависи успешното реализиране на проектния рисунък на водните струи. Помпите могат да бъдат както потопяеми, поставени във водата, така и повърхностни, разположени на сушата. Потопяемите помпи се поставят на дъното на водоема върху специална поставка, чрез която се предотвратява изпомпването на наноси заедно с водата. Самата форма на фонтана се определя от наставката (струйника). След като помпата подава водата с нужното налягане, струйниците формират водните струи или потоци, определяйки външния облик на водния ефект на съоръжението. Съществува голямо разнообразие от накрайници. Най-простите са струйните или гейзерните, а по-усложнени и интересни са тези, които наподобяват водни камбани, чаши, лалета, рибни опашки и т.н. Има и много други типове струйници, които създават водна пяна, въртеливи движения на водните потоци или други оригинални ефекти.

В изграждането на фонтан могат да вземат участие разнообразни материали - бетон, фаянс, камък, включително и мрамор, бронз и други. Те са красиви, практични и, според скулптурите, с тях се работи добре. С тях могат да се реализират широк спектър идеи, включващи както малки, така и големи фигури. Тук трябва да споменем, че бронзовите изделия с времето се покриват от тънък слой от окислен метал (патина), който защитава продукта от разрушаване. Освен това патината придава по-висока стойност на скулптурата, като предмет на изкуството, прави я по-автентична и и придава антично излъчване, което много се цени.

Дотук най-общо разгледахме основните принципи на класификация на фонтаните и техните главни функционални елементи. На материалите, които обикновено участват в изграждането на фонтани, тук няма да се спираме по-подробно, защото те са били и ще бъдат обект на други статии.

Електрооборудване на фонтани
Сега нека обърнем внимание на една много интересна част от фонтаните - тяхното електрооборудване. Започвайки тази тема трябва да подчертаем, че водата и електричеството са възможно най-лошите съседи. Най-страшното, което може да се случи при неправилно електрооборудване на фонтан, е при контакт с водата човек да бъде ударен от ток. Ето защо е изключително важно, от гледна точка на сигурността, всички дейности по монтиране на електрооборудването на фонтаните да бъдат проведени от специалисти. Трябва да се обърне специално внимание на трансформаторите на напрежението, на надеждното изолиране на електропроводниците и на защитата във вид на автоматични прекъсвачи за протичащия електрически ток. Покритието на използваните електропроводници не трябва да абсорбира влага, а да има водоотблъскващи свойства. Когато кабелите се провеждат под земята, е необходимо да бъдат защитени от гниене.

Функционирането на фонтаните като изкуствени водни съоръжения е резултат от действието на електрически водни помпи с разнообразни конструктивни особености и различни мощности. Електрическите помпи биват електромагнитни, центробежни и вихрови. Електромагнитните помпи работят на принципа на предаване на електромагнитни колебания. Най-често използваните за фонтани помпи от този клас са обемно-инерционните. Те нямат търкащи се повърхности и въртящи се детайли, поради което експлоатацията им е значително улеснена. Коефициентът им на полезно действие (КПД) е сравнително висок - при мощност 250W и не много голяма маса, производителността им достига 1.5м3 в час. Тези помпи могат да дадат напор до 40м. Включват се към стандартна монофазна клетка с променлив ток.

При втория вид помпи - центробежните, работещата част представлява центробежен ротационен елемент, затворен в корпус, като последният е изпълнен конструктивно във вид, наподобяващ по форма черупката на охлюв. В корпуса си помпата има напорни и вакуумни разклонения. При въртенето на ротора водата, която се намира в помпата, се изтласква под действие на центробежните сили в напорния тръбопровод. Във всмукателния (вакуумен) тръбен отклонител се създава постоянно разреждане, за сметка на което в него постъпва вода отвън. За разлика от електромагнитните помпи, центробежните могат да работят само в случай, че работният им обем е предварително изпълнен с вода. Той трябва да остане пълен с вода и след спиране на работата на помпата. За целта вакуумният отклонител има устройство с обратна клапа.

Работата на вихровите електрически помпи се основава на принципа на самовсмукването, тъй като и двете тръбни разклонения (напорни и вакуумни) са разположени над оста на помпата. Не е необходимо запълване на работния обем на този вид помпи с вода преди включването им. Процесът на работа протича в автоматичен режим. Вихровите помпи нямат такова широко приложение при фонтаните както центробежните и електромагнитните. В този клас, обаче, също има помпи, които успешно се използват в неголеми водоеми, като например помпа с производителност 1.5м3/ч с мощност 330W. За декоративни и минифонтани могат да се прилагат автоматизирани устройства, които могат да обезпечат резервоари с дневна консумация на вода до 10м3. Работата на подобна инсталация изисква натрупване на вода в хидроакумулатор. В случай, че при включена помпа водното потреблението спре, водата продължава да навлиза в камерата на хидроакумулатора, свивайки намиращия се там въздух. Свиването на въздушната камера има предел, след достигането на който помпата се изключва автоматично. Водата в хидроакумулатора продължава да се намира под налягане и при подновяване на потреблението, тя отново се връща в резервоара. Тогава налягането отново пада и когато достигне долния си предел, помпата се включва автоматично.

При фонтаните голямо приложение имат потопяемите водни помпи. Според конструктивните си особености и механизми на функциониране те могат да бъдат и центробежни, и електромагнитни. Независимо от различията им всички те са обединени от един общ принцип - да работят във водна среда. Потопяемите водни помпи се поставят на дъното на водния басейн, върху предварително подготвена основа, така че да не засмукват утайки. За целта на основата може да се направи облицовка, например от естествен камък или да се постави предназначен за такива случаи изолационен полимерен материал. Когато материалът, използван за изолация на дъното, не е с добър естетичен вид, той трябва да бъде скрит и да не се вижда. Това става с размножаване на водна растителност, която покрива водната повърхност. Лилиите са най-често използвани. Друг начин за защита на потопяемите водни помпи от замърсяване, е поставянето на керамичен кожух, който наподобява формата и цвета на естествения камък. Много често самите фирми-производители предлагат професионално поставяне на помпата заедно с нужната защита за нея.

Повърхностните водни помпи, за разлика от потопяемите, се поставят на сушата на място, защитено от климатични влияния. Те изискват по-голямо техническо оборудване. Имат система за изтласкване на водата и система за образуване на вакуум. Последната изисква и наличие на филтър, за който трябва да се следи да не се запуши, защото това може да доведе до повреда в цялата помпа. Повърхностните помпи също трябва да бъдат изкусно скрити от погледите с красива облицовка или растения, така че да не се нарушава естетиката на фонтана.

При електрооборудването на фонтани не на последно място ще споменем и за тяхното осветление, като допълнителен декоративен елемент, изключително важен за формиране на визуалното въздействие на облика на фонтана през тъмната част от денонощието. За осветление на фонтани могат да се използват лампи с нажежаеми жички, халогенни източници, оптични влакна и светодиоди. Успехите в развитието на светодиодните технологии обезпечават пълна безопасност при осветяването на фонтани с рекордни срокове на експлоатация, малка мощност на потребление и адаптация към широк диапазон климатични условия. В зависимост от въздействието, което искате да постигнете, се избира мощността на източниците. Мощните източници създават по-контрастни картини, а при по-маломощните образът е по-мек.

Чрез осветлението на фонтана могат да се получат разнообразни и впечатляващи светлинни ефекти. Възможно е реализирането на различни идеи, включващи много варианти на водни рисунъци, динамика в интензивността на осветлението, смяна на цветовете, промяна на ъглите на светлинните конуси и т.н. Фонтаните в съвременен стил разчитат именно на подобни ефекти, които им придават характерния за XXI век облик.