ЕЛ МЕДИА - направление СЕЛСКО СТОПАНСТВО ЕЛ МЕДИА - направление ЕНЕРГИЯ
ЕЛ МЕДИА - направление ИНДУСТРИЯ

ИНФРАБИЛД - Строители списание за инфраструктурно строителствогодина XIV, брой 8, 2020

Безопасността на движението по пътищата е национален приоритет

Интервю с Георги Терзийски, председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“

Безопасността на движението по пътищата е национален приоритет

Уважаеми г-н Терзийски, през последните години безопасността на движението по пътищата е кауза на Агенция „Пътна Инфраструктура“. Какви са дейностите, осигуряващи повишаването на пътната безопасност?
Безопасността на движението по пътищата е национален приоритет и трябва да е обща кауза. Вярвам, че всички заедно и институции, и шофьори можем да се справим, защото животът и здравето са най-ценни. Трябва да се спазват правилата за движение и да се кара безопасно, тъй като неспазването им е основната причина за пътните инциденти.

В последните близо три години - от 2018 г. до септември 2020 г., пътната администрация е инвестирала над 90 млн. лв. в различни дейности за повишаване на пътната безопасност по републиканските пътища. Подновяваме ограничителни системи не само при ремонта на дадена отсечка или увреждането им при ПТП, но и тези, които не отговарят на новите норми и стандарти. Правилото, от което се ръководим, е те да се монтират в по-голяма зона на действие и степен на задържане, така че да се осигури максимално безопасността на пътуващите и при удар или излизане извън пътното платно системата да предотврати тежък инцидент. На най-натоварените пътни участъци се полага т. нар. релефна шумна маркировка и студени пластици, които са с по-добра светлоотразителност и дълготрайност, но и чрез шума, който чуват шофьорите допълнително се привлича вниманието им. Почиства се излишната крайпътна растителност в обхвата на пътя, за да се осигури по-добра видимост.

Друга мярка за повишаване на безопасността е поставянето на знаци с възможност за дистанционно изменение, осветление на пътните възли, реконструкция на три и четириклонните кръстовища в кръгови и т. н. В момента работим по проекти за внедряване на интелигентни транспортни системи на автомагистралите „Тракия“ и „Струма“ чрез високотехнологични компоненти и централизиран софтуер за мониторинг, контрол и управление на трафика. Целта е да се повиши пътната безопасност, като се спазват последните директиви на ЕС в тази област.

В партньорство с Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ ще реализираме пилотна интелигентна система за пътна безопасност по 11 участъка от републиканската мрежа. За изграждането й от ОП „Региони в растеж“ са осигурени близо 2,1 млн. лв. Проектът обхваща около 120 км второкласни и третокласни пътища, по които ще бъдат разположени модерни системи за безопасност. Ще се монтират 23 електронни табели с променящо се съдържание, които ще са с актуална информация за времето и трафика в реално време. Освен това те ще отчитат и броя на преминалите автомобили и ще имат камери за видеонаблюдение. Системата ще обхваща два участъка с обща дължина 43 км от второкласния път II-81 Костинброд - Бучин проход - Берковица, 6 трасета с над 55 км обща дължина от път II-29 Варна - Генерал Тошево - Кардам, 11 км от направлението Пампорово - Стойките, 6 км от път III-181 СОП - с. Ковачевци и над 3 км от път II-18 Софийски околовръстен път - Южна дъга.

Разкажете повече за иновативните решения, на които сте се спрели за успешната реализация интелигентна информационна система на АМ „Тракия“?
За повишаване на безопасността на движение по основната пътна комуникация между София и Бургас - АМ „Тракия“, в момента работим по проект за изграждането на интелигентна транспортна система на автомагистралата. Инвестицията е за над 7 млн. лв. и средствата са от европейските фондове. Срокът за разработването и внедряването на системата по договор е юни 2022 г.

Проектът предвижда в тунел „Траянови врата“ да бъде изградена уникална за България интелигентна система за автоматична идентификация на инциденти, каквато до момента не е изграждана у нас. Тя ще позволи чрез система от подвижни бариери да се управлява и пренасочва трафикът в една от двете тунелни тръби, така че при настъпване на инцидент в едната тръба, трафикът да се пренасочва по другата. Съоръжението ще бъде с ново LED осветление, електронни информационни табели, светофарни уредби и всички останали компоненти, осигуряващи безопасността на движение.

На автомагистралата ще бъдат монтирани и 40 бр. електронни информационни табели по 20 бр. във всяка посока. Чрез тях шофьорите в реално време ще се информират за възникнало събитие на пътя, което е бърза, надеждна и технологична възможност за навременно уведомяване за актуалната пътната обстановка, въведените ограничения и алтернативните маршрути. Ще бъдат монтирани и камери за измерване на средна скорост и мониторинг на трафика на определени участъци от АМ „Тракия“. Друга новост е монтирането на сензори за претегляне на моторните превозни средства в движение. Това ще позволи да се филтрират претоварените превозни средства и да се даде възможност за повече на брой, по-бързи и по-ефективни проверки.

Кои са иновативните инженерни решения, реализирани при изграждането на АМ „Струма“? На какъв етап е проектът?
Движението през тунел „Железница“, който се изгражда в момента на АМ „Струма“, както и в целия участък през дефилето - от Благоевград до Сандански, също ще се регулира чрез интелигентна транспортна система. Това включва станции за броене и управление на трафика, видеонаблюдение, информационни табла, измерване на теглото на превозните средства и метеорологично наблюдение и т. н.

Строителството на „Железница“ - най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас, върви по график. За една година от стартирането на строителните работи в края на октомври м. г. до момента са изпълнени две трети от изкопа и първичната облицовка. Тунелът се изгражда по нов австрийски метод като се прокопават около метър и половина - два във всяка тръба и посока на денонощие, а веднага след това се прави първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери. „Железница“ ще е с две отделни тръби за движение в посока, като дължината на всяка ще е около 2 км.

Напредва и изграждането на виадукта, който е преди тунела, пътувайки от столицата към Кулата. Съоръжението се строи по иновативна за България технология – потактово избутване на горното строене с хидравлични крикове. Характерното при нея е, че се използва работната площадка за изработване на отделните елементи, които с хидравлична система се повдигат и избутват напред, като всеки един елемент се монтира пред готовия. Трябва да се отбележи и още нещо много важно - всички строителни работи по виадукта се извършват без спиране на трафика по Е-79.

Заложени ли са проектно, високотехнологични информационни системи за изграждащите се в момента автомагистрали АМ „Хемус“ и АМ „Европа“? Какъв е напредъкът по тези магистрали?
И на двете автомагистрали е предвидено изграждането на техническа инфраструктура за интелигентни транспортни системи. Няма как да бъдат без подобни системи.

През ноември завърши изграждането на първия 17-километров участък от АМ „Европа“ между Драгоман и Сливница. Инвестицията е за 117,3 млн. лв. и е от републиканския бюджет. Строителните работи по директното трасе завършиха половин година по-рано от предвиденото по договор и шофьорите вече преминават по него. В участъка е изградено второ платно, а старото е реконструирано до магистрален габарит. Отсечката е с по две ленти за движение в посока и лента за аварийно спиране, има два пътни възела, както и 11 големи съоръжения.

Продължава строителството на другия 14,5 км участък от АМ „Европа“ - от ГКПП „Калотина“ до Драгоман. Строителните работи на него започнаха през февруари т. г. и по договор трябва да приключат през януари 2022 г. Проектът се финансира от Механизъма за свързана Европа и националния бюджет. Третият участък от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента, който е 16 км, ще преминава по ново трасе. В момента се изготвя техническият проект.

Много добре върви работата и на АМ „Хемус“ в участъка между Боаза и връзката с пътя Плевен - Ловеч, който е 51,5 км, както и на отсечката между Белокопитово и Буховци - 16,3 км. На обектите се работи с пълна мобилизация. Цялостното изграждане на АМ „Хемус“ до 2024 г. е основен приоритет, тъй като бъдещето на Северна България и модернизирането на региона е свързано със строителството на автомагистралата и осигуряването на бърза и безопасна пътна комуникация между София и Варна.

Южната дъга на Софийския околовръстен път, осъществяваща връзката между АМ „Струма“, АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“, е проект от местно и национално значение. Кога се очаква да бъде завършен?
По договор 6-километровата отсечка трябва да е готова до края на 2021 г., но с размаха, с който строителите работят, е възможно обектът да завърши и по-рано. От 1 ноември за улеснение на трафика през зимата пуснахме движението в 2,5-километров участък от директното трасе. Това е от връзката с АМ „Тракия“ до пътен възел „Герман“. Целта е да улесним пътуването през предстоящите зимни месеци и да се повиши безопасността. Движението е пуснато с временна организация, временна пътна маркировка и през следващата година работата на обекта ще продължи с полагане на последния износващ асфалтов пласт и изпълнението на всички довършителни работи. С разширението на Софийския околовръстен път в отсечката от пътен възел „Цариградско шосе“ до пътен възел „Младост“ съществуващият двулентов път се реконструира в 6-лентов със средна разделителна ивица, разделителни ивици между локалите и директното трасе, 2 локални платна и тротоари. Инвестицията е за 142,7 млн. лв. с ДДС и е от републиканския бюджет.

Прелисти броя

  • Прелисти този брой на Списание ИНФРАБИЛД

още в рубриката

Новини

реклама