„Зелени” трамвайни релси в градската среда

Измислят се нови и нови начини за планирано озеленяване в градска среда. Един от тях - поставянето на специални сортове растения в пространството около трамвайните линии - активно се използва в големите европейски градове. Дори в София бе направена първата крачка към прилагането на тази инфраструктурна иновация. Но как се е стигнало от конния трамвай до идеята за “зелени” релси?

Вероятно много от хората, които не пътуват с трамвай ежедневно, имат доста романтична представа за него. Получил не един комплимент в известни песни и изиграл десетки поддържащи роли в любовни филми, той се радва на особена популярност сред чувствителните души. От другата страна на монетата обаче стоят изнервените граждани, прекарващи средно по 2 часа дневно в омразното превозно средство. Тръгване, спиране, тръгване. И така до безкрай. Или поне до заветната спирка, на която те прекратяват с радост и облекчение своето мъчително пътуване.

Не е тайна, че трамваите се пръскат по шевовете, особено в пиковите часове на деня. Все пак благодарение на тях жителите на избрани софийски квартали достигат до центъра на града, и то без да зависят от километричните задръствания, безцеремонно превземащи столичните улици.

През последните години се наблюдават опити за модернизиране на този вид транспорт. По някои от линиите всички композиции бяха заменени с нови, а идеята за “зелени” релси вече не е чужда на Столична община. Но преди да ви разкажем малко повече за концепцията и предимствата на трамвайните линии, съпътствани от трева, ще разгледаме накратко историята на трамвая. Тя донякъде обяснява защо зеленината и тъкмо този вид транспорт биха могли да изградят едно екологично приятелство. Нека се качим в машината на времето, за да се върнем няколко години назад. И по-конкретно - до 1828 година.

Трамвайната революция от Германия до САЩ
Мястото е Балтимор, САЩ, а събитието - пускането на първия в света конен трамвай (от английски: tram – вагон, вагонетка и way – път; наименованието идва от вагонетките за превозване на въглища в шахтите във Великобритания). Той бързо се превръща в основен конкурент на популярните тогава омнибуси (от латински: omnibus - за всички; многоместни фургони, теглени от коне), тъй като е в състояние да извози повече души от точка А до точка Б. Впрочем още тогава се е говорило, че разрастването на градовете води до сериозни неудобства, свързани с придвиждването от дома до работата и обратно. А как ли възмутените граждани биха оценили настоящата ситуация?!

Участващите в тегленето на трамвая коне обаче принуждават случайните минувачи да извръщат погнусено глави. Малките неудобства, съпътстващи употребата на нечифтокопитните животни, мотивират големите умове на онова време да търсят друго решение. Скоро след първата крачка в тази посока, Щатите се сдобиват с трамваи с кабелна тяга, които наподобяват лифт. Тук-там, например в Сан Франциско, и до днес се пазят такива линии, за да привличат туристи, жадни за исторически познания.

Високоскоростното развитие на сфери от физиката като електричество и електротехника води след себе си логично, но все пак вълнуващо откритие. През 1881 година е построена първата пътническа електрическа трамвайна линия между Берлин и Лихтерфелд. Тя е собственост на компания, позната и до днес, а именно - Siemens. Четири години по-късно и американският изобретател Лео Дафт съвсем сам реализира същото постижение - електрическият трамвай започва да вози американски граждани в избрани населени места.

Иновацията бързо обхваща различни краища на света, тъй като този начин на придвижване се оказва предпочитан от гражданите и съответно - доходоносен за компаниите. Но дали и България участва в “трамвайната революция”?

Релсови привилегии за столичани
В края на 19 век софиянци вече казвали “Ще се кача на трамвая”, но истината е, че така наричали на галено конския омнибус. Той правел курсове от Гурковски площад (сега пл. Света Неделя) до жп гарата, Княжево и Горна баня. Съвсем скоро след това - от 1 януари 1901 година - “истинският” трамвай огласява с гръмкия си звън градските улици.

За изграждането на транспортната мрежа Софийска община се договаря с френското дружество “Марсилия” и белгийското дружество “Електрически трамваи”. Две години са нужни, за да може проектът да се превърне в реалност и маршрутите да се пуснат в експлоатация. София се доближава до облика на модерен европейски град благодарение на своите трамвайни линии - от гарата през Шарения (Лъвовия) мост до днешния площад “Славейков”; Цариградската линия; Княжевската; Подуянската; Алабинската и други.

Към днешна дата трамвайната мрежа в България има над 100-годишна история, но все още само София се възползва от предимствата на този вид електротранспорт. През 1904 година се планира изграждането на трамвайна мрежа в Пловдив, която да стига чак до Асеновград. По ред причини този проект остава само на хартия.

Бурен възход и следвоенно падение на трамвая
В световен мащаб се наблюдава бум на трамваите, които се използват дори в крайградски, междуградски и товарни линии. Този подем продължава до Първата световна война, когато целият свят претърпява сериозен икономически срив. След като обстановката се успокоява окончателно, трамваят продължава да се развива, но осезаемо по-бавно. Неговата слава на любимо превозно средство е сериозно застрашена, тъй като тогава автомобилите и автобусите вече заплашително завземат пазарни дялове. Не минава много време и трамвайните компании започват да изпитват трудности. Доходите им намаляват, а релсовият транспорт все по-трудно се придвижва в усложнената пътна обстановка.

Предпоставките трамваят да бъде считан за остаряло и неудобно превозно средство, което няма място в модерните градове, са налице. В Париж градската управа решава да закрие всички линии през 1937 година, а в Лондон - през 1952 година. Трамвайните мрежи в много други градове също биват закривани или намалявани, а в някои случаи и заменяни с тролейбусни. Симпатичните грамадани с тиранти също трудно удържат на натиска, упражняван от автомобилния транспорт.

Господството на автомобилите и автобусите обаче бързо бива застрашено от разкритията, направени през 70-те години на 20 век. Още тогава обществото се сблъсква с проблемите, които съпътстват употребата на машини, оборудвани с двигатели с вътрешно горене. Смогът и шумът карат хората да се замислят дали наистина нововъведенията са чак толкова перфектни по своята същност. Освен това, още тогава големите градове страдат от дефицит на места за паркиране. Всички тези неудобства принуждават градоначалниците отново да обърнат взор към трамваите.

Взимат се находчиви решения, свързани с организацията на трамвайното движение и техническите характеристики на превозните средства. Повторният възход на този вид транспорт е налице - повечето от големите и модерни градове в световен мащаб разчитат тъкмо на него.

“Зелените” релси по света и у нас
Поради факта, че работи с постоянен електрически ток, а не с гориво, трамваят и до днес е сред малкото транспортни средства, които щадят природата. Неговото придвижване не води до замърсяване на въздуха - проблем, който става все по-наболял в световен мащаб. Ето защо е съвсем логично трамвайните маршрути в големите градове да се превърнат в “белите дробове” на булевардите, покрай които минават. Но как може да се случи това?

Трамвайните линии биха могли да бъдат разполагани върху разнородни повърхности и посредством различни методи. Най-разпространено е стандартното поставяне върху стоманобетонови траверси, наподобяващо монтажната технология на железопътните релси. Другият често използван вариант включва монолитни или сглобяеми стоманобетонни плочи, включително такива с предварително заложени релси, които позволяват придвижването на трамвая на нивото на самата улица. Напоследък обаче все по-голяма популярност добива използването на “зелени” релси, заобиколени от тревни насаждения.

Не е ясно защо чак сега се обръща внимание на природосъобразната алтернатива, при все че тя е придружена с редица предимства. Нещо повече – за пръв път е използвана в Ливърпул през далечната 1924 година. Уви, едва през последните 20 години “тревното” хрумване започва масово да се прилага в големите европейски градове. В САЩ и Азия също се правят опити за внедряване на технологията. През 2004 година Барселона и Дюселдорф почти едновременно озелениха значителни участъци от трамвайните си линии. Оттогава вместо грозен и мръсен асфалт около релсите има свежа, полезна за градската среда и радваща окото трева.

Първото “зелено” трамвайно трасе в България се появи в средата на август 2015 година. Новината бе посрещната възторжено от обществото, но за съжаление бе последвана от противоречива случка. В началото на септември линейка, бързаща за спешен случай, заседна в “зелените” релси и издълба огромни кални коловози, опитвайки се да излезе. Дискусиите по темата през следващите дни оформиха две основни насоки, по които и Столична община, и изпълнителите на проекта трябва сериозно да помислят, за да намерят верните отговори. Двете насоки се дефинират най-кратко с въпросите „къде” и „как”. Къде да има „зелени” релси в София? Кои са най-подходящите места? Защото може би “Руски паметник” не е сред тях... Как се изпълнява озеленяването? Дали е съобразено с всички изисквания? Според експертите, ако на мястото е изградена добра дренажна система, няма как да възникне подобен “кален” проблем. (Най-използваният начин за затревяване е последователното полагане на различни пластове. Основният, най-долен слой, е едновременно носещ и дрениращ, от уплътнен чакъл. Върху него се полага противокоренова мембрана, която се настила с около 40mm почвен субстрат, в който се засява тревната покривка.)

Ползи за градската среда и нейните обитатели
Идеята за поставяне на “зелени” релси не е самоцел. И децата знаят колко важно е зеленината в града да не изчезва напълно. Това обаче се оказва трудна задача с оглед на постоянното строителство и поголовното заменяне на паркове с паркинги. И молове. Тъкмо за да се запази екологичният баланс, трябва да се търсят различни начини за разполагане на истинска растителност в градската джунгла.

Плюсовете от “зелените” релси въобще не са за подценяване. В тях различни насекоми намират убежище, благодарение на което поне донякъде се работи в посока запазване на биоравновесието. За хората, обитаващи градовете със “зелени” релси, също има конкретни ползи. Доказано е, че въздухът в обилно застроените населени места е с няколко градуса по-топъл от този в заобикалящите ги полета и гори. В градовете с над 1 милион души население температурата може да се повиши “изкуствено“ с до 12°C. Това се дължи на т.нар. “ефект на горещия остров”, характерен за мегаполисите. Той възниква като следствие от тоновете бетон и липсата на зеленина. Сградите се нагряват, а след това дълго време отделят акумулираната топлина. Последствията са ясни, но не и прекрасни - увеличаване на консумираната енергия за охлаждане, замърсяване на въздуха, влошено качество на водата и повишена смъртност.

“Зелените” релси може и да не разрешат всички тези проблеми, но поставянето им със сигурност представлява една малка крачка в правилната посока. Все пак е доказано, че озеленяването на трамвайните линии води до намаляване на фините прахови частици във въздуха. Звучи обнадеждаващо, нали? Друго предимство на релсите, разположени в легло от трева, касае нивата на шума. Живеещите в близост до някоя от столичните трамвайни линии знаят колко влудяващо може да действа регулярното подрънкване на железните колела. Трамваят, минаващ по зелени релси, е осезаемо по-тих и, разбира се, по-малко противен на гражданите.

Нека не подминаваме и естетическите измерения на въпроса! “Зелените” релси са по-приятни за окото, това е сигурно. Те осигуряват усещане за спокойствие и досег с природата в градска среда. Един животоспасяващ оазис в кошмарния свят от бетон и пластмаса.

Специфики на инфраструктурната иновация
Когато се изграждат “зелени” релси, е важно това да се прави с мисъл, така че инвестицията да бъде дългосрочна. Експертите препоръчват растителността да бъде от род “тлъстига” например, включващ над 400 вида едногодишни треви и ниски храсти, които издържат дори на сух климат.

При изграждането на проекта е задължително да се търси решение, което не изисква високи разходи по поддръжката на тревната настилка. Също така тенденциите в областта са да се озеленява така, че снегопочистването и преминаването на линейки, пожарни и полицейски автомобили да бъдат възможни. Нагледна демонстрация защо последното изискване е важно имаше през септември в София, както вече стана дума.

Използването на растения, които абсорбират вода, също е ключово. Само така драматичният, но красив външен вид на линията по време на буря, би могъл да бъде гарантиран. Нещо повече - липсата на огромни наводнени участъци осигурява и безопасно придвижване на минаващия оттам електротранспорт. А и тревните зони не „запечатват” повърхността като бетона или асфалта, и водата попива равномерно в почвата.

“Зелените” релси представляват неповторима комбинация между ландшафтен дизайн и урбанистична функционалност. Има нещо приказно в минаващия по трева трамвай. Може би тъкмо тази магия би променила мирогледа и на най-върлите противници на градския транспорт, помагайки им да открият романтиката в ежедневието. А дори да не усетят вълшебството, няма как да останат безразлични към рационалните ползи от тази инфраструктурна иновация.