Къде играят нашите деца

Детските площадки

Идеята за този материал е от много отдавна. Нямаше как да не ме грабне, след като е за деца. Местата, където децата могат да играят, да опознават света и да се развиват. Написването обаче се оказа трудно. На теория всичко е ясно – има закони, изисквания, материали, проекти, изпълнители, всичко, което е необходимо за изграждането на една перфектна детска площадка. Само че, защо не ги виждаме почти никъде, изпълнени на практика?! Реших все пак да обобщя всичко, което научих за тези места за игра и да продължа да вярвам, че съвсем скоро нещата ще започнат да се случват точно така – както е на теория. И ще се мисли за бъдещето на тази държава, още от най-ранна възраст. За да има на кого да предадем нашия скромен опит.

И така, в Конвенцията на Обединените нации за правата на детето, която е ратифицирана от Българското правителство, пише следното:

Чл. 31
Всяко дете има право на почивка и свободно време, да играе и да се забавлява по начин, подходящ за неговата възраст, както и да участва свободно в културния живот и да се занимава с изкуство.

Чл. 19
Възрастните носят отговорност да осигурят на детето безопасна среда и средства за игра и забавление.

Чл. 24
Играта и забавлението са тясно свързани с правото на детето на “възможно най-високия здравен стандарт” и на “профилактично здравеопазване”.

Детската площадка не е просто едно кътче, в което има люлка, пързалка и катерушка. В този си вид тя не носи почти никаква полза за подрастващите деца. Необходим е задълбочен подход по отношение на избора на терен, дизайн, съоръжения и настилки. Те трябва да предоставят възможност за креативна игра, а чрез тази игра децата развиват знания и умения, които не могат да придобият по друг начин. Затова точно тук е много важна ролята на възрастните – качеството на средата, която им осигуряваме се отразява на качеството на това, което те усвояват. Колкото по-качествена (или сложна) е дадена среда, толкова по-добри ще са резултатите в процеса на усвояването.

Дизайн/проект и избор на съоръжения
Проектът трябва да е съобразен с местоположение, ландшафт, растителност, алеи, пейки, огради и порти на детската площадка. Трябва да се подберат подходящи материали и да е ясно за каква възрастова група е предназначена площадката. Важно е също по цялата площадка да има разнообразни цветове, текстури и занимания, всяко кътче да се използва пълноценно. От тук нататък идва и въпросът с поддръжката и управлението. Защото колкото и безопасни материали да се изберат, е необходимо да се извършва периодичен контрол и подмяна.

При изборът на съоръжения се взима предвид възрастовата група на децата – съоръженията трябва да отговарят на нуждите за тяхното развитие. Откритите площадки предлагат възможности за 10 основни игри: люлеене; пързаляне; въртене; клатушкане; пазене на равновесие; катерене; експериментиране; игра на роли; учене; събиране с останалите деца

Материали за изработване на съоръженията
Материалите, от които са изработени съоръженията и тяхната трайност са определящи в избора. Един от най-разпространените материали е дървото, но то се разпада най-бързо, когато е заровено в земята или е в контакт с нея. Добрият дизайн на дървените съоръжения спомага за удължаването на техния живот, който при правилна обработка е над 15 години. Дървото гние, ако влажността в него е над 20% през по-голямата част от времето, но това се отнася за дърво, което не е в контакт със земята. Най-уязвими са местата, където има сглобки, пристягания и хоризонтални части, от които водата се оттича трудно, което създава предпоставки за по-висока влажност, а оттам и за гниене. Също така, водата лесно влиза в дървесината през напречните разрези в краищата, затова те трябва да се изолират. При вертикални дървени греди се препоръчват капачки или наклонени плоскости, които да отвеждат водата далеч от дървения материал.

Най-често използваните видове дървен материал при съоръженията за игра са сравнително меките бор, лиственица и смърч, които се обработват с импрегнант за дърво. Той прониква навътре в дървесината, като обикновено се нанася чрез вакуумен процес. Импрегнантът трябва да е траен, водоустойчив, безопасен, чист и да е съвместим с боите, които евентуално ще се нанасят. Употребата на консервант за дърво ССА (Copper Chrome Arsenic, МХА – мед-хром-арсеник) вече е забранена в Европейския съюз. При новите съоръжения производителят трябва да потвърди, че дървения материал е третиран според изискванията на Министерството на околната среда и водите.

Тъй като импрегниращата смес прониква само на няколко милиметра под повърхността на дървото, по всички разрези и дупки, които откриват незащитено дърво, сместа трябва да се нанесе с четка. Съоръженията следва да престоят с импрегнанта поне 14 дни, преди да бъдат пуснати в експлоатация, за да имат време солите от сместа да се фиксират. Ако се появи белезникав прах по дървесината, той трябва да се изчисти с вода и да се изтърка.

Дървото е естествен материал и е нормално да се нацепва. По принцип, цепнатините не оказват голямо влияние върху здравината на материала. Те не трябва да са по-широки от 10 мм (ако надвишават тази ширина се определят като потенциална опасност за „заклещване на пръст” според БДС EN 1176) и не трябва да задържат вода. В такива случаи цепнатините трябва да се запечатат с подходящи фугиращи смеси. Цепнатините се появяват поради различната скорост на изсъхване на мократа дървесина. Ако дървото има подобна влажност като тази на околната среда, нацепването се намалява значително.

Най-добре е монтирането да става в периода между октомври и март, когато е по-малко вероятно дървото да изсъхне твърде бързо и да се нацепи. В съоръжения, монтирани почти веднага след обработката с импрегнант и/или през горещите летни месеци, неминуемо се образуват значителни по големина цепнатини.

Гниенето може да остане незабелязано дълго време, докато не се развие значително. Често се случва дървени греди да са здрави отвън, където материалът е запазен от импрегниращата смес, но да са изгнили отвътре. Нерядко в такива случаи се разбира за гниенето едва след като гредата се счупи, с евентуалните негативни последствия от това.

Плоскости на дървена основа
Друг материал за съоръженията са плоскости от ПДЧ/ПДВ и други подобни материали. Техните предимства като материал са известни. Ръбовете на тези плоскости бързо овлажняват и е желателно да се покрият още отначало с подходящи накрайници.

Метални крепежни елементи
Повечето дървени съоръжения за игра се снаждат с метални крепежни елементи. Най-често те биват болтове и гайки (употребата на пирони не се препоръчва). Импрегнантът за дърво може да ускори окислителните процеси в металите, поради което е желателно да се използват галванизирани или неръждаеми болтове и гайки. Ако все пак се налага използването на пирони (например за дъски на хоризонтални платформи), те трябва да са с полусферични глави и да не могат да се извадят от самосебе си или да бъдат издърпани без инструмент. Обикновените пирони не могат да се използват за детски съоръжения.

Видове настилки
Има три основни вида предпазна настилка за детски площадки:
- Затревена площ.
- Синтетични настилки. Те биват три основни вида: излята каучукова настилка, каучукови плочи, многослойни цветни настилки.
- Насипни материали - пясък, дървесина (кори) и стърготини.

За площадките за игра не се препоръчват твърди настилки, освен на местата между отделните съоръжения. Видът на настилката зависи от конкретната площадка, от съоръженията в нея и от това каква поддръжка ще може да се осигури в бъдеще. Ако възможностите за поддръжка са ограничени, не е препоръчително да се слага насипна настилка, като например пясък или дървесна кора. По правило, препоръчва се под движещи се съоръжения да се полага не-насипна настилка.

Ударопоглъщащите (меки) настилки спомагат за намаляване сериозността на някои злополуки при падане. Ефективността на ударопоглъщащите настилки при предотвратяването на травми е ограничена, особено при фрактури на дългите кости – резултат от стоварването на тежестта на тялото върху крайника. Меките настилки могат да намалят степента на контузия при някои видове падания – например при паданията върху стави, както и при сравнително редките падания на глава.

Затревяване
Има спорове по въпроса дали затревяването е настилка, подходяща за омекотяване на удара под детски съоръжения за игра и дали тя спомага достатъчно за предотвратяване на тежките наранявания.

Затревяването е широко разпространена настилка, въпреки че се използва главно за пространствата между отделните съоръжения. Тревата е естествен материал, което я прави положителен фактор за развитието на децата, особено ако в нея растат и цветя.

БДС EN 1176 и БДС EN 1177 са двата стандарта, които се отнасят до съоръженията и настилките в обществено достъпните площадки за игра, и въпреки че не са задължителни, спазването им е пример за добра практика. Според част 7 на БДС EN 1176, затревяването е подходяща настилка за съоръжения с максимална височина на падане до 1 м. Тестовете за степен на ударопоглъщане показват, че затревяването на места с умерен климат осигурява добра поглъщаемост на удара през повечето време от годината, с изключение на периодите на засушаване и при минусови температури, когато почвеният слой се втвърдява.

Главната особеност на затревяването като мека настилка се състои в нейното износване. На местата, където тревният пласт се износва бързо, е препоръчително да се положи и пласт каучукова настилка с дупки за трева, която спомага за задържането на повече влага в горния почвен слой и пречи основите на тревните стъбла да бъдат изпотъпкани.

Излята ударопоглъщаща настилка
Излятата настилка е хомогенна маса от слепени каучукови гранули, която се смесва на място и се излива върху вече съществуваща подходяща основа или върху основа, специално подготвена за целта, за да се осигури непрекъсната настилка, в която няма спойки, фуги и шевове. По изключение при особено големи площадки е допустимо да се използват съединения. Повечето съвременни производители използват този метод, като изливат върху различни основи. В смесите за настилките се включват екологичночисти рециклирани стари гуми от камиони (SBR – стирол-бутадиенова гума) – материали, които са по-здрави и по-трайни от синтетично произвежданите гранули от EPDM – Ethylene Propylene Diene Monomer - синтетично произвеждана гума на листове, които се нарязват на гранули с различни размери. VIRGIN EPDM – това е термин, с който се обозначава, че гранулите не са рециклирана стирол-бутадиенова гума (SBR).

След като e забърканa, излятата настилка стяга сравнително бързо, затова е добре доставчикът да разположи смесителните работи в близост до бъдещата детска площадка (не по-далеч от 20 м от нея). Ако съществуващата основа е твърда, например цимент, асфалт и т.н., настилката може да се излее отгоре, но трябва да се внимава да не се образуват неравности, които биха представлявали спънка за децата. Доставчикът трябва добре да оформи ръба на настилката, като изреже канал в съществуващата основа, за да се захване новата настилка за нея. Настилката трябва да се разпростира до самия край на предварително начертаната зона и да е долепена до ограждащия кофраж.

Съществуващата твърда основа може да бъде частично отстранена (допълнителен разход), така че предпазната настилка да се излее в получилия се „кладенец”, за да се постигне гладка повърхност и плавен преход между основата и настилката.

Ако няма твърда основа, препоръчително е да се направи изкоп, в който да се насипе слой с минимална дълбочина 150 мм от чакъл с големина на камъните от 15-75 мм, върху който може да се излее предпазната настилка. Площта, върху която е излята настилката, трябва да бъде оградена – най-добре с предварително поставен бордюр, с тухли или с подобен материал. Дървеното ограждение също е подходящо, но в дългосрочен план създава проблеми при поддръжката.

Излетите каучукови настилки се предлагат и цветни, но трябва да се има предвид, че някои цветове избеляват по-лесно от други под влияние на ултравиолетовите лъчи. В последно време излетите цветови съчетания са много популярен начин да се повиши игровата стойност на дадена детска площадка. Трябва да се внимава обаче, тъй като допълнителните сглобки и шевове правят настилката по-лесна плячка за вандали, а също така и създават опасност от спъване.

Насипни ударопоглъщащи настилки
Състои се от кората на различни дървесни видове има разнообразни особености по отношение на своята гладкост, твърдост и здравина. Двата най-често използвани вида дървесна кора са:

Зърниста кора – основно род Бор (Pinus)

Еластична кора – основно род Смърч (Picea)

След като бъде положена зърнистата кора има свойството да се самоизравнява, когато се играе върху нея. Препоръчително е настилката на най-употребяваните места в детската площадка веднъж седмично да се заглажда с гребло.

Долните 200 мм от 300-милиметров пласт зърниста кора от самосебе си се слепват (поради своята грапавост) и се сбива в твърда маса, заради плоската форма на отделните частици като се образува твърд, но податлив слой с добри дренажни свойства. Горният слой от 50-100 мм остава рехав и не се слепва. Този пласт „поддава” при натиск, докато долният слой омекотява остатъчния удар при падане. С износването на горния слой, парчета кора от долния слой сами се отчупват, подновявайки и поддържайки по този начин горния пласт.

Нормално е настилката постепенно да се износи в зависимост от степента на употреба. Тъй като добрата ударопоглъщаща способност на насипните настилки се дължи на тяхната естествена подвижност, необходимо е да се разполага с допълнителни количества дървесна кора, с която да се запълва до първоначалните нива, за да не спадне настилката под критичната дебелина за конкретната височина на падане. Преди да се разрохка сбитата настилка трябва да се нахвърли известно количество нова и тогава да се смесят до получаване на хомогенна смес с еднаква грапавина и твърдост. Нови количества кора трябва да се добавят според изискванията на производителя и да се подменят изцяло веднъж на три-четири години.

Има голям избор на стърготини от различни дървени материали с разнообразна форма – от фино изстъргани борови блокчета и ленти до грубо издялкани стари палети. Избраният продукт за настилка трябва да се състои от добре изгладени парчета, за да се избегне наличието на прах и други едри и дребни частици, както и на дълги, остри трески.

Добре изстърганите дървени парчета имат свойства, сходни с тези на зърнистата кора. На местата с повишена употреба, където се образуват вдлъбнатини, е необходимо около веднъж месечно да се насипва с гребло допълнителен материал от други места, където износването не е толкова голямо. Дървесните стърготини са по-малко издържлива настилка от дървесната кора. Структурата на дървесината бързо се нарушава, което води до необходимост от пълна подмяна. Обикновено не се препоръчва смесване на стара и нова дървесина.

Предлагат се различни видове пясък за настилка, който трябва да е добре пресят и измит. Подходящият пясък се състои от обли частици с размери между 0,2 мм и 2,0 мм. Пясъчните настилки трябва да се почистват с дезинфектанти. Пълна подмяна или основно пресяване трябва да се извършва веднъж на всеки 6 до 8 години.

Пясъкът засилва скоростта на износване на дървени съоръжения, боядисани повърхности и подвижни сглобки.

Чакълът също може да се използва като настилка и трябва да се състои от обли, измити частици с размери от 2 мм до 8 мм. Има вероятност обаче децата да се замерят с него и да се наранят.

Следва продължение.