Пускането на двата метроучастъка ще подобри ситуацията в София

Разговор с инж. Антон Янев, Управител на фирма РИКАТ

Инж. Янев, бихте ли очертали основните сфери на дейност на фирмата?
Основните ни сфери на дейност са в инфраструктурното строителство – метротунели, метростанции, подземни и надземни паркинги, транспортни тунели и други съоръжения. В последните години основно работим по развитието на метрополитена на гр. София. Активно участваме и сме проектанти на частта от Втори метродиаметър – от бул. „Патриарх Евтимий” до ул. „Златен рог”, през НДК и хотел Хемус, както и по продължението на Първи метродиаметър – от МС 13 (Младост 1) до бул. „Цариградско шосе”.

Наред с това се занимаваме и с други инфраструктурни обекти. Наш е проектът за „Подземно археологично ниво” на пл. „Независимост” (Ларгото), където в процеса на строителството разкрихме доста ценни археологични находки от Римско време. Това наложи преработването на проекта по няколко пъти в процеса на изпълнение. Основната ни цел беше да запазим максимално това, което разкриваме. Мисля, че успешно изпълнихме този проект.

През годините сме имали и други обекти с по-големи мащаби. Не без гордост искам да припомня, че първият многоетажен надземен паркинг, след 1989 г., беше по наш проект, изпълнен на територията на Международния панаир в Пловдив. Имаме и проекти във високото строителство. Например ние сме един от основните партньори на „Макдоналдс”. Почти 80% от техните обекти на територията на страната са по наши проекти. Там проектираме абсолютно всичко – от началото до края, всички специалности и технологии.

Бихте ли разказали повече за проекта на участъка от Младост (МС 13) до Цариградско шосе (МС 19).
Това е един доста интересен участък от Софийския метрополитен, толкова доколкото той трябваше да бъде съобразен с изграждането на следващия участък до Аерогара София. Имайки предвид склона между бул. „Царигродско шосе” и ж. к. „Дружба” и голямата денивелация на терена, се наложи Метростанция 19 да бъде „потопена” доста дълбоко, за преодоляване на наклона към ж.к. „Дружба” според нормативите. Тази особеност от своя страна даде възможност в района на метростанцията да се проектира и изпълни един подземен паркинг за около 1250 автомобила.

Изпълнението на подобни съоръжения, каквито са метрополитените, е работа, която изисква определен опит. В участъка от МС 13 до МС 19, теренът беше по-свободен, за разлика от метротрасето в централната част – бул. „Витоша” и бул. „Патриарх Евтимий”. Основното предизвикателство беше при МС 19, защото трябваше така да изпълним конструкцията, че да не спираме автомобилното движение по Цариградско шосе. Успяхме да го направим, като приложихме специална технология на изпълнение на конструкциите, както на метростанцията, така и на подземния паркинг. Тя беше реализирана съгласно изискванията за метростанция, като осигурихме по две ленти за движение в двете посоки във всички етапи на строителство. Не създадохме допълнително напрежение в транспортните комуникации на жителите и гостите на града. За мен това е успех.

Разкажете накратко за други съоръжения и сгради, проектирани от РИКАТ.
Последните години работата ни е свързана основно с метрото. Последният проект, който реализирахме, е подземното археологично ниво на Ларгото. Междувременно се занимавахме и с няколко обекта на Макдоналдс. По-рано сме изпълнявали и други обекти. Например тази сгради, в която се помещава фирмата ни. Цялата сграда е по наш проект. Имаме проекти за саниране на сгради и за реставрация на стари сгради, паметници на културата. Например сградата на ул. „Алабин” №48 на ъгъла с бул. „Витоша”, сградата на бул. „Мария Луиза” 21 и др. Това са сгради, строени в края на по-миналия век, и сега бяха реставрирани по наши проекти, а също и допълнително укрепени.

В момента, с нашите партньори от „Метропроект” гр. Прага, разработваме идейните проекти за Трети метродиаметър – „Овча купел”, „Красно село”, бул. „България”, „Патриарх Евтимий”, „Витоша”, бул. „Евлоги Ггеоргиев”, бул. „Владимир Вазов” до Ботевградско шосе. Това са приблизително 27km с 19 метростанции. Проектът на този участък също е задача с доста особености и предизвикателства, свързани главно с централната част на града и местата, където трябва да бъде направена връзката с Първи и Втори метродиаметър. За пример ще дам и Втория метродиаметър, където предизвикателствата бяха по-големи. Например, при изграждане на МС 9 при НДК. В конструктивно отношение около 50-60% от станцията е изградена края на 70-те години, при строителството на НДК. Сега се наложи да доизградим останалата част и да направим успешно преминаването на метротрасето под бул. „Патриарх Евтимий” и бул. „Витоша”. По същия начин, както при Цариградско шосе, трябваше да изпълним строителството без да спираме движението по булевардите. Това наложи едно нестандартно изпълнение на метростанцията в участъка, която е точно под кръстовището. С прехвърляне на движението на няколко пъти, успяхме да изпълним съоръжението. По подобен начин подходихме и при хотел „Хемус”, където на етапи изпълнихме МС 10. Тунелът, който свързва МС 10 и МС 11 (под „Черни връх”), е дълъг 800m. Проектирахме го и беше изпълнен по НАТМ (Нов Австрийски Тунелен Метод). В градски условия изпълнението на такъв тип конструкция е свързано с доста изненади. А София в това отношение има разнообразна геология и много подземни води. Вторият метродиаметър, участъкът за който говорим, е по-сложен за изпълнение в сравнение с този от МС 13 до МС 19 – „Цариградско шосе” Намира се в централна градска част, стари подземни комуникации, интензивен трафик. С успешната реализация на този проект натрупахме доста опит.

В заключение щи Ви попитаме какви са очакванията Ви за развитието на инфраструктурния сектор в близките години. Кои според Вас трябва да са приоритетните дейности?
Изграждането на метрополитена ще допринесе за подобряване на инфраструктурата в София. Надявам се, че пускането на тези два метроучастъка, през тази година, видимо ще подобрят ситуацията в града. Това далеч не е достатъчно обаче. Метрото няма да реши проблема с паркирането. Така че една от приоритетни задачи трябва да е изграждането на подземни паркинги. Централната градска зона е най-много натоварена. Гъсто населена е, няма свободни площи. Едно решение на проблема с паркирането е изграждането на паркинги под дворовете на някои училища. Друга приоритетна задача трябва да е завършването на някои от ринговете на града, както и реконструкция на основни кръстовища. Радвам се, че последното най–после започна с кръстовището на бул. „Драган Цанков” при Телевизионната кула.