ЗУО директно противопоставя интересите на общини, фирми и физически лица

Коментар по Закона за управление на отпадъците от г-н Борислав Малинов, председател на УС на Българска асоциация по рециклиране

Борислав Малинов е завършил УНСС, специалност икономика и управление на търговията. Той започва бизнеса си през 1993 г. с ЕТ Политрейд, впоследствие основава една от най-големите компании в България за изкупуване и рециклиране на отпадъци - Норд Холдинг АД.
От 1995 г. до 2003 г. е управител на Норд холдинг АД, една от водещите фирми в сферата на търговията и рециклирането на отпадъчни метали в България. Управител и съдружник в строителна фирма Стройконсулт ЕООД и консултант по икономическите и финансовите въпроси в Лъки Банско, част от холдинговата структура на Норд холдинг ООД.
Борислав Малинов е бил председател на Българската асоциация по рециклиране от 2006 до 2010 г. и заместник-председател до септември 2011 г., когато отново бива избран за председател на Асоциацията.

Уважаеми г-н Малинов, как бихте коментирали ключовите моменти от влезлия в сила Закон за управление на отпадъци?
Със Закона за управление на отпадъците, който влезе в сила през юли 2012 г., се засягат няколко основни нови момента.

Въвеждат се цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло, както и разделно събиране на тези отпадъчни потоци, които се вменяват в отговорност на общините. Въвеждат се и цели за ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци. В тази връзка за общините се налагат изисквания до 14 юли 2014 г. да организират общински площадки за безвъзмездно събиране на всякакви отпадъци от населението, както и да се въведат модели и техника за оползотворяване на биоразградими отпадъци.

Нов момент е и постигането на цели за повторната употреба, рециклиране и друго оползотворяване на строителни отпадъци. В този случай отговорността се носи от възложителя на строителството, съответно на разрушаването, като за тях също има въведени нови задължения, в т.ч. и за разделно събиране.

Въвежда се и нов режим за металните отпадъци. Тези отпадъци в стария закон бяха на лицензионен режим, към Министъра на икономиката, енергетиката и туризма. В действащия закон, металните отпадъци минаха на разрешителен режим към регионалните инспекции по околна среда и водите, т.нар. РИОСВ, като отделно тяхното събиране и транспортиране налага издаването на регистрационен документ отново от РИОСВ. Това наложи фирмите, действащи в сектора, да вложат нови средства и да си извадят новите разрешения и документи. Разбира се, не всички успяха да го направят, тъй като в закона се въведоха изисквания, които само някои успяха да удовлетворят, като например изисквания за представяне на банкова гаранция, за разположение на площадките, за видеонаблюдение и т.н. Не на последно място следва да отчетем и многократно завишените санкции за сектора, дори за най-малка грешка например в отчетността. Това се оказа допринасящ фактор, от близо 2300 фирми, които съществуваха към 2011 г., сега да работят според новите условия около 900. Както виждате, броят е значително намалял, като всъщност той е за сметка на малките и средни предприятия.

Кои са основните предизвикателства пред общини, фирми, физически лица, пряко свързани с изпълнение на изискванията от Закона?
В тази му форма, считам че законът трудно ще проработи, тъй като разпоредбите му са разписани по начин, който директно противопоставя интересите на общини, фирми и физически лица.

От една страна законът вменява в отговорност на общините разделното събиране и съответно постигането на определени цели за рециклиране на някои отпадъчни потоци, за пример ще дам металните отпадъци. В тази връзка на общините е даден срок до 14 юли 2014 г. да организират изграждането на площадки за разделно събиране на различни видове отпадъци.

От друга страна, към днешна дата, дейността по разделно събиране на металните отпадъци се извършва изцяло от частните фирми, като през последните 20 години капацитетът, съоръженията, опитът и инфраструктурата по управление на този отпадъчен поток, са изцяло свързани с частния сектор.

В същото време, законът предвижда от 2014 г. физическите лица да предават металните си отпадъци само на общинските площадки, за което няма да получават възнаграждение, т.е. металните отпадъци ще се събират безвъзмездно. Частните фирми в този случай няма да имат директен достъп до този материал.

В случая са налице няколко предизвикателства пред всички. На първо място към момента има икономически механизъм за събиране на тези отпадъци, т.е. разделно събиране съществува и то отговаря изцяло на директивните изисквания отпадъкът да бъде събиран по възможно най-чистия начин. Не виждам какви са пречките тази система да бъде оставена да работи паралелно с общинската, и съответно държавата да отчита количествата разделно събрани отпадъци от тях за изпълнение на целите си на национално ниво. Подобни са примерите в много други европейски държави, като Великобритания, Испания, Австрия и т.н. В тези случаи държавите отчитат и количествата, разделно събран отпадък от частния сектор, и количествата, които се събират от общините.

При нас се налага крайност, т.е. само един от тези модели за събиране на отпадъците, и то без да се вземе предвид народопсихологията и местните условия в този случай, т.е. склонен ли е българинът да дарява нещо, за което знае, че има икономическа себестойност.

Абсурдно би било да се налага един единствен начин за събирането на тези отпадъци, и той да бъде обратен на икономическата логика. Считам, че по този начин се осуетява събирането на този отпадък. Още по-обезпокоителен е фактът, че нито една община не е пристъпила към изпълнение на изискванията на закона, т.е. към момента няма налични общински площадки за безвъзмездно събиране на отпадъци. За да бъдат организирани такива площадки, общините следва да организират търгове, за които съответно да заделят средства в бюджетите си. Ясно е, че в сегашната икономическа обстановка това няма как да се случи, поне за значителна част от тях. Това означава, че към 14 юли 2014 г., когато гражданите ще трябва да спрат да предават срещу заплащане метални отпадъци на частни фирми, няма да има и общински такива налице. Т.е. логичният въпрос е, къде тогава ще предават тези отпадъци?

Изграждането на общинска система от площадки за безвъзмездно събиране на отпадъци е добра идея, и вид развитие на цялостната система по управление на отпадъците в България, но тя би следвало да съществува паралелно с останалите налични и вече изградени системи за събиране на отпадъци. Т.е. в случая говоря за надграждане на съществуваща система. Така вместо да е налице противопоставяне на интересите на всички участници – общини, частни фирми и граждани, ще са налице различни форми и методи за събиране на отпадъците, при които за гражданите ще е налице най-важното в случая – изборът, а за държавата осигуряване на количество отпадък, което е необходимо за националните й цели пред ЕС.

Бихте ли казали как стои въпросът с организирането на системи за разделно събиране на отпадъци и контрола върху площадките за отпадъци?
Както вече споменах разделното събиране на отпадъци не е новост за България.

Към момента у нас съществуват различни модели за разделно събиране на немалко отпадъчни потоци - гуми, масла, стари батерии и акумулатори, старо електрооборудване, стари коли, опаковки, метали, хартия, пластмаса, стъкло и др. Всички те са организирани изцяло от частния сектор – от колективни и индивидуални схеми за събиране на отпадъци, които са вменени като отговорност на производителите, както и от частни фирми, които притежават надлежни разрешителни за събиране на отпадъци.

Нормативните изисквания към площадките за отпадъци са доста сериозни, като цяло са съсредоточени в екологосъобразното третиране на отпадъците на тях, и недопускане на замърсявания и увреждане на околната среда и човешкото здраве.

В тази връзка контролът по отношение на спазването на изискванията към тези площадки се осъществява от териториалните структури на МОСВ, а именно Регионалните инспекции по околна среда и води. За определени случаи, контролни правомощия имат и кметът на общината, и съответно органите на МВР.

Спрямо площадките за отпадъци се извършват регулярни проверки от контролните органи и смея да твърдя, че площадките засега са на едно доста високо ниво, по отношение на техника и екологични изисквания.

За съжаление, обаче, във всички случаи проверките са съсредоточени изцяло върху легалния сектор и регистрираните площадки. Да, проверки трябва да има регулярно и съответно фирмите да са наясно, че критериите за опазване на околната среда, не трябва да бъдат занижавани.

Същевременно, обаче, е налице обратната страна, при която съществуват значителен брой нелегални площадки, които не отговарят на никакви критерии и изисквания, приемат и третират незаконно отпадъци, и същевременно върху тях не се осъществява контрол. От това страда определено легалният сектор, тъй като нелегалните площадки имат икономически преимущества. След като техните оператори не са вложили средства в опазване на околната среда и спазване на екологични изисквания, съответно снабдяване с нужните разрешителни, то конкурентоспособността им спрямо законните е по-голяма, тъй като могат да си позволят по-добри и конкурентни цени. В тази връзка секторът, който страда най-много от подобен тип неравнопоставеност, е секторът на металните отпадъци. Определено очакваме подобряване на контрола за тези случаи, като Българска асоциация по рециклиране, е готова да окаже всякаква помощ, в т.ч. и с нормативни предложения за усъвършенстване на контрола.