На управлението на строителните отпадъци вече се гледа по-строго

Разговор с г-н Павел Пандърски, експерт-еколог, Управител на Еко Ризолв

Г-н Пандърски, фирмата Ви развива консултантска дейност, голяма част от която е свързана със строителния бранш и управлението на строителни отпадъци. В този ред на мисли, засилва ли се контролът на управлението на строителните отпадъци в България?
Управлението на строителните отпадъци открай време попада в обхвата на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), но в последните две години определено можем да кажем, че контролът върху тази група отпадъци се засилва. Съгласно Рамковата директива 2008/98/ЕС за отпадъците и Тематичната стратегия за предотвратяване образуването на отпадъци и рециклиране, до 2020 г. трябва да се постигне 70% степен на рециклиране за строителните отпадъци. Това изискване е регламентирано в новия Закон за управление на отпадъците и има задължителен характер. Трябва да отбележим, че в старите страни-членки тази цел отдавна е постигната, а други са много близо. Ето защо на управлението на строителните отпадъци е обърнато специално внимание в Закона за управление на отпадъците и подзаконовата нормативна уредба. Нашата страна, като пълноправен член на Европейския съюз, не бива да изостава в изпълнението на тези изисквания.

Какво е новото при управление на строителните отпадъци?
Има няколко нови неща. Първо на управлението на строителните отпадъци започва да се гледа по-строго, като на специална група отпадъци. По отношение на важността им те се нареждат до масово разпространените отпадъци, за които са създадени специални наредби. И макар че, както казах, строителните отпадъци винаги са били обект на контрол и попадат в обхвата на ЗУО заедно с опасните, производствените и битовите отпадъци, сега вече, след сравнително скорошните промени в нормативната база, са налице конкретни и по-строги изисквания към тяхното управление и това е регламентирано в специалната Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали.

Друга новост е изискването за разработване на План за управление на строителните отпадъци (ПУСО), като обхватът и съдържанието му са посочени в наредбата. Това е съвсем нов документ без който не ще може да се получи разрешително за строеж за всички СМР (включително разрушителни работи), които попадат в приложното поле на наредбата. Съгласно Закона за управление на отпадъците, до 13 юли 2014 г. общините трябваше да актуализират Наредбите за управление на отпадъците на тяхна територия и да включат изискванията за управление на строителните отпадъци, образувани при извършване на СМР на тяхна територия.

Какво представлява ПУСО?
Планът за управление на строителните отпадъци включва няколко части. Първата част представлява прогноза и се изработва по образец. Той включва няколко Приложения. В тях се описват най-общо всички потоци строителни отпадъци, прогнозни количества, направленията за тяхното третиране, влагане на подходящи за целта отпадъци в конкретния проект, прогнози за вложените материали, в чийто състав влизат рециклирани отпадъци. Втората част от Плана включва Отчет за неговото изпълнение. Той се изработва отново по образец и към него се прилагат копия на първични счетоводни документи, които доказват че отпадъците са предадени за третиране. Важно е да се отбележи, изработването на такъв план не е единственото задължение на Възложителя по отношение на управлението на отпадъците. Отпадъците, които се образуват, трябва да бъдат класифицирани по надлежния ред и да се попълва изискуемата отчетна документация. Следва утвърждаването на Плана.

Кога влизат в сила изискванията?
На 13 юли 2012 г. влезе в сила изцяло новия Закон за управлението на отпадъците, с който е транспонирана Рамковата директива за отпадъците. Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали влезе в сила на 13.11.2012 г., но за голяма част от изискванията беше оставен гратисен период до 14.07.2014 г. Изискванията за разработване на ПУСО са вече в сила от 14.07.2014 г.

Кои са задължените лица според новите промени?
Законодателят е приел съвсем правилно, че отговорността при управлението на строителните отпадъци, включително и за разработването на Плана е на Възложителя на СМР. В процеса на договаряне за възлагане на СМР и/или премахване на строеж възложителят може да определи отговорно лице за изпълнение на плана за управление на СО за съответния строеж или да възложи задължения към участниците в строително-инвестиционния процес за спазване на изискванията за изпълнение на целите за рециклиране и оползотворяване на СО и за влагане на рециклирани строителни материали и/или оползотворяване на СО в обратни насипи.

Кои институции (органи) осъществяват контрола и съгласуването на плановете?
Утвърждаването сe извършва от различни компетентни органи в зависимост от самия проект:
1. за строежи, за които се изисква одобрен инвестиционен проект - като част от процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по реда на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията от органа, отговорен за тяхното одобряване;
2. за обекти, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект - от кмета на община или оправомощено от него длъжностно лице, на чиято територия се реализира проектът.

Отчетът за неговото изпълнение се предоставя на органа, одобрил проекта и в РИОСВ, на чиято територия се извършват СМР.

Каква е готовността на България да изпълни законовите изисквания?
От влизането в сила на законовите изисквания, както стана ясно почти две години преди изискването за прилагане на ПУСО, се проведоха множество разяснителни кампании, също и различни обучения имащи за цел да подготвят възложителите на СМР, попадащи в приложното поле на ЗУО и Наредбата за строителните отпадъци, така че да могат да изпълнят задълженията си при управление на строителните отпадъци. Тъй като експерти от нашия екип са участвали и са били лектори на такива обучения, мога да кажа, че те се радваха на сравнително голям интерес. Директивата, съответно ЗУО изискват Общините да адаптират общинските наредби касаещи дейностите с отпадъци, посочвайки начините на осъществяване на контрол при извършване на СМР. Самото изискване за прилагане на ПУСО и най-вече доказване на неговото изпълнение, след приключване на СМР, са мерки за изпълнение на европейските изисквания за целесъобразно третиране на строителните отпадъци, намаляването на тяхното количество и вреда и най-вече осигуряване на тяхното рециклиране и оползотворяване чрез обратното им влагане в строителството и в строителните материали.

Обаче, въпреки усилията на Държавата и различните организации да подготвят операторите за прилагането на новите нормативни изисквания, смятам че Строителният бизнес не е готов да ги изпълни. Освен все още масовото непознаване на тези нови изисквания, в България страдаме от липса на достатъчно инсталации, които да приемат за третиране с цел оползотворяване строителни отпадъци и да ги връщат за реизползване в строителството. Единични са практиките по рециклиране на строителните отпадъци, въз основа на разрешителни документи, каквото е изричното изискване на ЗУО и Наредбата. Много фирми по един или друг начин осъществяват оползотворяване на някои от строителните отпадъци, в своята практика, но без наличие на такива разрашителни, което за съжаление е незаконно.

Също така освен изискването да се рециклират образуваните от строителство и разрушаване отпадъци, бизнесът в България, по мое мнение, не е готов да отговори и на изискването за влагане на рециклирани, отпадъчни съставки в новите строителни материали, с които се извършват строителните работи. По мнение на български строителни специалисти такова влагане е невъзможно за много материали, но това задължение е ясно застъпено в новите нормативни изисквания и процента на задължително влаганите рециклирани съставки в строителните материали расте с всяка година.

Все още българските фирми не са склонни да плащат и не отделят средства за последващо третиране на отпадъците, най-вече за тези, които не могат да бъдат оползотворени. Все още забравяме да прилагаме принципа: Замърсителят плаща, т.е. Този, който образува отпадъка, е отговорен за неговото законосъобразно управление и заплащане на разходите за това. И накрая, макар тази мярка да е след изчерпване на всички други възможности, нямаме достатъчно депа отговарящи на европейските изисквания и площадки за съхраняване на строителните отпадъци, на които те да бъдат законно съхранявани до понататъшно оползотворяване или обезвреждане. Не са налични инсталации, с достатъчен капацитет за третиране на опасните отпадъци от строителството.