Вертикално озеленяване в градската среда

Ландшафтните дизайнери активно възраждат вертикалното озеленяване и този прийом само за няколко години се превърна от нещо позабравено в една от най-актуалните тенденции. Често в проектите на специалистите по озеленяване се включват вертикални градини с различно предназначение.
Представете си само… Увивни и ампелни растения декорират огради, фасади на къщи, веранди и беседки. Нежни ягоди се показват от леглата си, изградени от пластмасови бутилки. Непретенциозни петунии се увиват около колоните на терасата. Клематис расте по екрани, оформящи приказни алеи. Това са само част от чудесата, които позволява вертикалното озеленяване.

Сред способите за създаване на интересни и красиви пространства попада и едно сравнително неконвенционално решение, а именно - вертикалното озеленяване. То е особено подходящо за прилагане в крайградските зони със сложен релеф и наличие на многочислени постройки, които обаче е необходимо да бъдат прикрити в името на естетиката и спокойствието на техните стопани.

Лианите обитават както слънчеви, така и сенчести градински пространства. Растенията орлови нокти, виеща се роза, кампсис и клематис пък са способни да превърнат и най-неугледните ъгли на градината в уютни и изпълнени с прелестни цветя кътчета. Важно е да се отбележи обаче, че многогодишните растения трябва да се закрепят на определени места в градината, докато едногодишните могат всяка година да бъдат засаждани на ново място.

Градински опори за увивни растения
Всички вертикални градини, без изключения, се изграждат с помощта на съобразена с техните специфики опора. Увивните растения се нуждаят от предпоставки за правилен растеж. Градинските арки, перголите, дървените решетки, обелиските, асмите и екраните помагат на стеблата да спазват желаното направление и да заемат вертикално положение. При отсъствието на подходяща опора скоростта на растеж осезаемо намалява.

Конструкциите, придружаващи вертикалното озеленяване, имат няколко функции. Те помагат дворът да бъде разделен на участъци, в които пък да се разграничат преходните зони от една част на градината в друга. Друга роля, която изпълняват тези съоръжения, е да прикрият неугледни места от двора или да насочат погледа нанякъде другаде, далеч от естетически неиздържаните пространства. Освен това, чрез перголи, арки и техните подобни може да се оформят границите на дома, така че той да бъде визуално отделен от съседните дворове и заобикалящата го среда. Ако имате нужда от промяна или просто ви трябва зелен фон за прекрасната колекция от цветя във всякакви нюанси, също може да се спрете на подобно решение. И не на последно място - вертикалните градини създават сенчести кътчета, които облагородяват двора и биват високо оценявани особено в най-горещите летни дни.

Докато храстите и дърветата имат що-годе еднотипна форма, от която трудно може да се избяга, пластичните стебла на лианите са способни да приемат и най-причудливата чупка, независимо дали крайната цел е декоративна мрежа на стената, или беседка, потънала в зеленина.

Градински арки
С цел контрол направлението на развитието на вертикалните растения най-често се изгражда универсалната структура - градинската арка. За нейното строителство обикновено се използват метал и дърво, по-рядко пластмаса, камъни или кирпич.

Сводът на арката може да бъде полукръгъл, плосък, триъгълен или двускатен. При избор на дизайн за тази конструкция е най-добре нейната форма да бъде съобразена с останалите постройки наоколо, както и да бъде съчетана с архитектурата на съответната къща.

Що се отнася до размерите, то арката, използвана за целите на вертикалното озеленяване, трябва да бъде с такива височина и ширина, че дори когато растенията я покрият цялата, а цветята цъфнат, преминаването през нея да е удобно и да не предизвиква трудности. Обикновено се смята, че минималните размери са 2 метра на височина, 1,2 метра на ширина и 0,3 метра на дълбочина.

Вертикални цветни лехи
Отглеждането на вертикални цветни лехи започва с избора на типа конструкция. Според своите специфики тя може да бъде стенна, окачена и наземна. Най-лесният и разпространен начин за изграждане на алея е чрез засаждане на петунии и използването на модулна система впоследствие. Тя се състои от блокове и лесно се закрепя към всяка вертикална повърхност, гарантирайки ефективното поливане на растенията благодарение на своята система от компенсиращи капкообразуватели.

Вертикално ориентираните лехи спестяват пространство - даже на съвсем малка площ може да се изпълни впечатляващ проект, ако се организират правилно всички растения в наличния модул с вградена дренажно-поливна система.

Вертикални легла
Дизайнът на вертикалните легла се определя от визията на заобикалящата ги среда. Най-общо казано, този метод представлява отглеждане на ягоди, чушки, краставици и билки във вертикални тръби или пластмасови бутилки.

Модерни перголи
Във вертикалното озеленяване на особена почит се радват ажурните конструкции с екзотичното наименование “перголи”. Те биха могли да бъдат както с плосък, така и със сферичен “покрив”. С помощта на тези далечни родственици на беседките може да се образува навес от цъфтящи растения, осигуряващи сянка на мястото, отредено за отдих. Освен това, благодарение на нея може да се създаде цял коридор от растения в сърцето на градината. И не на последно място, чрез използването на перголи сравнително малките участъци биха могли да бъдат оптически увеличени.

Съществуват различни варианти за дизайн на вертикално озеленената пергола, според нейното предназначение. Когато трябва да бъде оформен параден вход на домашния или вилния двор, препоръчително е да се използва конструкция с увиващи се рози и клематиси, която позволява постигането на красива и представителна визия.

Перголите са незаменими, когато е необходимо бързо да се разчисти частта от цветната градина, където никнат едногодишни лиани, например над мястото за паркиране на автомобил.

Тази конструкция би могла да се използва и в непосредствена близост до къщата - увивните растения създават незаменимо усещане за гостоприемство и уютна атмосфера. Ако бъдат отглеждани както трябва, растенията китайски лимон и японска диоскорея могат да превърнат и най-мрачния ъгъл в предпочитано местенце за семейни сбирки и пиене на чай.

Понякога ландшафтните дизайнери използват въздушни перголи от дърво или метал, когато е необходимо да се облагороди някоя скучна стена на дома или гаража. Под навесите на перголите често се изгражда бетонов под или платформа от тротоарни плочи, която се явява естествено продължение на градинската пътечка. Важно е да се отбележи, че решетката на перголите, дори да бъде плътно покрита от увивни растения, не пази от проливен дъжд.

Колони и обелиски за увивни растения
Когато е нужно да се привлече вниманието към определена зона в градината, се изгражда градински обелиск - колона с пирамидален връх. Най-популярният вид подобна градинска опора е кованият или дървеният обелиск.

Конструкцията, увита обикновено в лиани, може да съществува както отделно, така и в група, сформирайки мащабна декоративна зона. Ако пък вместо лиани се посади сладък грах например, обелискът ще спре да изпълнява само декоративна функция и от него ще има реална полза.

Градински екран - стена от растения
През последните години “зеленият” стил в ландшафтния дизайн достигна и до стените и покривите на дома. Сред най-популярните тенденции е озеленяването на стените на съответната къща. За да се постигне максимален ефект при минимални загуби, се използва градински екран - вертикална система за озеленяване с различни видове растения.

Градинският екран играе ролята на опора за виещите се растения, като освен това, подобно на живия плет, се използва за зониране на наличното пространство. Дървената конструкция може визуално да отдели определеното за почивка място и от къщата, и от парадния вход.

Изградено от дърво, това съоръжение е пълноправна част от ландшафтния дизайн. Виещите се растения и цветя пък се явяват прекрасно допълнение към това градинско бижу. Важно е да се отбележи обаче, че изборът на зеленина зависи от височината на екрана. Ако той е до метър и половина, може да се използват едногодишни култури като японски хмел, декоративна тиква, ароматен грах или латинка.

По-високите екрани до 3 метра бързо биха могли да бъдат покрити с непретенциозното едногодишно растение ипомея. Що се отнася до многогодишните растения, подходяща за тази цел е увивната роза Ню Даун. Лианата с бледорозови листенца пък би цъфтяла непрекъснато през лятото.

За преграда с височина над 3 метра може да се използва увивното многогодишно растение калистегия, което има неголеми цветове. Нейната отличителна черта е “агресията” - веднъж поникнала, тя създава изключително много издънки и е почти невъзможно да бъде изкоренена с един опит.

Решетката като важен архитектурен детайл
Конструкциите, наподобяващи решетки, сред които и екранът, заемат малко място на земята, като същевременно позволяват да се изгради достатъчно висока конструкция. Използвайки я за опора, различни по вид растения могат да се развиват безпрепятствено, като визуално прикриват определени кътчета от градината.

С помощта на няколко такива зелени стени може да се огради пространство, което да бъде използвано като лятна кухня, веранда, кътче за отдих или за игра. Посадите ли многогодишна лиана, за дванадесет месеца тя ще се развие напълно и ще ви осигури плътна жива преграда, която предпазва от вятър, прах и любопитни погледи.

При желание може да използвате такава решетка и като покрив! Растенията лека-полека ще я покрият, а полученото пространство, със своята шарена сянка, ще ви стане любимо, особено в горещите летни дни.

Живата беседка би се превърнала в доминиращ елемент за ландшафтното оформление на градината, ако нейното озеленяване бъде реализирано както трябва. Най-ефектен резултат се постига със засаждането на дивата лоза Партеноцисус. През пролетта нейните листа са яркочервени, а през лятото се оформя плетеница от зелени листа. През есента зеленото става медночервено към лилаво, като по клоните се появяват тъмносини плодове.

Пирамида в градината? Защо не!
Градинските пирамиди също се използват в качеството си на опора при вертикално озеленяване. Най-добре е да бъдат поставяни в началото на пътеката - така се постига максимален визуален ефект, създаващ усещане за устрем, посока и цел.

С помощта на пирамида, украсена с латинка, петуния или мушкато входът на дома може да “оживее”. Впечатляващ резултат се постига и ако конструкция от този вид се покрие с тунбергия и се постави по средата на зелена морава. Най-модерната тенденция пък повелява да се използват едногодишни цветя или треви за декорация на това съоръжение.

Ако пирамидата се използва като вертикална градина, приютила зеле, краставици или билки, се постигат едновременно три неща - спестява се труд, осигурява се храна и се постига визия, която радва окото.

Новост във вертикалното озеленяване - гирлянда от цветове
Шарената гирлянда от живи цветя се състои от последователно съединени части - гъвкави гофрирани тръби, подсилени с поцинкована стоманена тел. В случая растенията се засаждат в меки двустенни саксии. Най-интересното при този метод е, че всяка гирлянда може да бъде украсена по ваше усмотрение. Може да използвате отпадъци от растителни материали, дантели, мозайки, черупки, панделки и какво ли още не, за да създадете уникални ръчно изработени шедьоври.

Живите фито-гирлянди имат широко приложение - те биха могли да украсяват верандата, фасадата на къщата, терасата, первазите, както и по-необичайни места като дръвчета, беседки и огради. При монтиране е важно да се закрепят не само горните части с помощта на предвидените за целта куки, а и долните - така вятърът няма да събори конструкцията.

Вертикално озеленени беседки
Съществуват различни видове беседки, съобразени със спецификите на растенията, които се използват за тяхното вертикално озеленяване. Беседката в кънтри или селски стил се отличава с наличието на декоративни плодове и буйна растителност. Специфичното в този случай е строгата подредба на всички видове и отделянето им един от друг. За беседката, наподобяваща бунгало пък, може да се използва увивен хмел, който лесно се поддава на оформяне.

Строителството на беседки в провансалски стил се счита за приключено, когато сводът є е покрит с глициния. Дори да се спрете на друг вид растение, помнете, че отличителна черта на този стил е лилавият цвят. В японските градини обръщат особено внимание на беседките, украсени с ароматни лиани, например орлови нокти. Освен това, източните ландшафтни дизайнери използват различни видове мъх за вертикално озеленяване на беседката, обикновено за покрива и едната стена. Стилът фахверк при беседките се постига чрез оформяне на контейнери с растения. За целта се използват някои от най-известните ампелни сортове - лобелия, бегония, фуксия - както и други растения като каскадна петуния (сурфиния) и калибрахоа.

При дизайна на беседките в минималистичен стил количеството на увивните растения е строго ограничено, защото изчистените форми на конструкцията са приоритет. Допуска се подобна декорация само на едната стена с актинидия, както и с различни сортове треви, посадени в еднакви контейнери в светъл металик. Белведере или беседка с гледка - тази разновидност представлява купол или кула, разположена на възвишение, където има красива гледка. В случая не се създава затворено пространство, а място за присядане и съзерцаване. Конструкцията може да бъде украсена с няколко вида лиани или с един вид растение, притежаващо различни цветове. За класическа се смята декорацията, прилагана от английските дизайнери - те често използват комбинация от бели и розови увивни рози.

Вертикално озеленяване на тераси
На всяка тераса е възможно да бъде създадена жива декорация посредством лиани. По този начин може да се постигне ефектът “стая под открито небе” - перфектният кът за отдих. Гледката от това местенце би могла да бъде различна всяка година, ако се използват едногодишни растения, които регулярно се сменят.

Например, ако тази година украсите визуалния център на терасата с градински екран, покрит с японски хмел, огромните тъмнозелени листа ще радват очите ви. След дванадесет месеца може да замените зеленината с орлови нокти - увивно растение, което цъфти обилно, и то от ранна пролет до късна есен.

Вертикално озеленяване на подпорни стени
Неравностите в релефа таят в себе си удивителни възможности - в ландшафтния дизайн дори подпорните стени биха могли да бъдат декорирани. В празнините между камъните могат да бъдат засадени ниски растения, покриващи почвата. Подходящи за целта са тлъстига, салвия, потайниче, мащерка и иберис. Тези видове бързо се развиват, дори на вертикална плоскост, и добре понасят засушаването.

На горния ръб на подпорната стена пък може да се засадят ампелни цветя, които да се спускат по стената. Съчетанието между сурфиния, бегония, вербена и дихондра е сред най-често срещаните дизайнерски решения в този случай.

Ограда, покрита с растения
Декорацията на оградата зависи от стила и предназначението на къщата, особеностите на приложения наоколо ландшафтен дизайн и наличния бюджет. Здравата конструкция на оградата върши перфектна работа като опора на растенията за вертикално озеленяване. Сред предпочитаните видове в случая са хмел, бръшлян и актинидия. Те бързо биха покрили цялата налична площ, осигурявайки жив плет около двора.

Фасада, покрита с растения
Засаждането на лиани, които да покрият стените на къщата отвън, има две основни преимущества. Килимът от растения не допуска вятъра до постройката и пази помещенията вътре в нея по-топли. Увивните растения може да се закрепят за фасадата посредством тел, здрава корда или градински екран. Последният метод е за предпочитане, тъй като тежестта се разпределя равномерно, а и чрез него биват осигурени предпоставки за качествено проветрение на растителната маса.

За декоративно озеленяване на фасадата е препоръчително да се използват многогодишни лиани - увивна роза, клематис или диво грозде. Изброените растения се отличават с непретенциозност към почвата и бърз растеж.

Жив плет от храсти
Люляк, берберис (кисел трън), спирея, котонеастер и шипка са храсти, способни да вдъхновят всекиго със своя аромат. Освен това обаче, те са напълно подходящи за изграждане на жив плет за нуждите на ландшафтния дизайн.

Във вертикалното озеленяване изброените храсти се закрепят с помощта на хоризонтални планки. Ето защо е добре да се садят на един ред, на разстояние двадесет сантиметра един от друг. Очакваният ръст за една година е десет сантиметра от земята. С течение на времето някои храсти ще отстъпят място на лидерите в редицата, които ще оформят непроходимата преграда.

Най-актуалната тенденция
В света на строителството съществува златно правило, което дори току-що завършилите, напълно неопитни, архитекти и инженери никога не биха могли да пренебрегнат: От качеството на покрива зависи живота на всеки дом. Уместно ли е тогава да се прилага вертикално озеленяване и на това място?

Покривите, покрити с мъх и трева, са сред традиционните строителни решения, широко разпространени в Норвегия. Зеленина по покривите на сградите може да се види още в Цюрих, Торонто, Мадрид и Лондон. У нас все още този прийом се прилага основно от собствениците на много скъпи имоти или бизнес сгради.

Всъщност всеки зелен покрив представлява сложна многопластова система, състояща се от допълнителна хидроизолация, топлоизолация, бариера за корените, дренажен слой, филтриращ слой и плодородна почва. Засаждането на покривните растения е финалният щрих в целия процес. Подходящи за целта са непретенциозните видове трева, мъх, ливадни цветя, както и всички растения, които покриват почвата.

Важно е да се отбележи обаче, че реализирането на подобен ландшафтен проект би могло да изисква сериозна инвестиция. Необходимостта от редовна и качествена поддръжка също не е за подценяване. Но пък крайният ефект впечатлява и допринася за увеличаването на зеленината в съответната жилищна или вилна зона.