Нови технологии и решения в областта на пътната безопасност

Няма област в живота, която да не е свързана с движението по пътищата. Всички сме участници като водачи, пътници или пешеходци. И ако говорим за опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, трябва да започнем от инфраструктурата. Пътната инфраструктура е предназначена за хората и тя следва да е съобразена с техните слабости и ограничени възможности, за да не загиват.

В България вече се използват огради с по-висок клас на задържане - осигуряващи и по-голяма безопасност на участниците в движението; елементи за начало и край, които поемат кинетичната енергия, при удар на МПС фронтално в тях и спиращи автомобила без тежки последствия за пътуващите в него; буфери срещу челен удар, които спират или отклоняват МПС, в случаи на разделяне на големи транспортни потоци и при препятствия в близост до платното за движение; предпазни огради за мотоциклетисти; противозаслепителни съоръжения, които подобряват нощната видимост по пътищата, където водачите са заслепени от автомобили или други източници на светлина, идващи от противоположната посока.

По отношение на пътните знаци и хоризонталната маркировка са внедрени също много нови технологии, изразяващи се в подобряване на светлоотразителността на маркировката в случай на дъжд и мъгла, използване на по-висок клас фолиа с по-дълъг живот, грапава „тресяща“ маркировка, която сигнализира водача в случай на напускане на пътното платно. За съжаление прилагането на тези новости е крайно недостатъчно и са необходими допълнителни мерки и усилия в тази насока.

Коментар относно мерките за пътна безопасност направи за Списание ИНФРАБИЛД д-р Николай Иванов, Председател на Българска браншова асоциация по пътна безопасност:

„Бих искал да обърна внимание на следното: през първите девет месеца на 2017г. са настъпили 1240 пътно -транспортни произшествия с единични МПС, или т.нар. „самокатострофирали“. Вследствие от тях 155 души за загинали, а още 1546 са били ранени. Тези ПТП са в резултат от удари в крайпътни дървета, крайпътни съоръжения, портални рамки, информационни табели, билбордове, входове на бензиностанции и т.н.

Според мен това са най-лесно предотвратимите катастрофи. Ако проблемът с крайпътното пространство бъде изведен като стратегически, бъдат набелязани мерки в тази насоки и не на последно място се отделят средства, броят на жертвите в резултат от този вид катастрофи би могъл да бъде сведен до минимум.

Напълно идентичен е случаят и с челните удари. Тук бих искал да разгледам обстановката не само от гледна точка на поведението на водача, а от гледна точка на механизма на катастрофите. Например фокусирането само върху поведението на участниците в движението, като причина за тези пътнотранспортните произшествия, е неуместно и недостатъчно, доколкото ПТП се явяват следствие на многобройни причини, много от които са свързаните със социалните особености и рисковите фактори. Основният поглед тук трябва да бъде върху пътната инфраструктура. Тя е тази, която трябва да подпомага участниците в движението да вземат правилни решения, а когато сгрешат да ги пази от удари които отнемат живота и трайно повреждат хората.

Съществуват над 70 решения, които могат да бъдат приложени за предотвратяване на фаталните инциденти, както в крайпътното пространство, така и в следствие на челен удар. Затова смятам, че пътната безопасност трябва да бъде изведена като приоритет в транспортната политика. Всички виждаме, че има още много неща, които трябва да бъдат направени, за да достигнем една съвременна и безопасна пътна инфраструктура в страната.“