Детски площадки

Едно време на село, като бях дете... Всеки е чувал тези думи, изречени със замечтан глас. Те ни препращат в отминали реалности, които няма да се върнат. Наша е отговорността не само да осъзнаем промените, но и да създадем новите условия за безгрижно детство.
Днешната динамика, автомобилна инвазия, струпване на хората в големи общности, малкото свободно време на родителите – всичко това формира една среда, в която малкото дете трябва не само да оцелява, но да се чувства на място. За да каже, когато остарее „Едно време, на нашата детска площадка.”

Площадките за игра се появяват като обособени площи през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ век в Европа. Те са обусловени от бързата индустриализация, предизвикваща струпване на хора в градовете. То е последвано от бурното развитие на градската среда и естествено появилата се необходимост от създаване на нови условия за игра и спорт на децата, особено в места с концентрация на живущите. Отчита се огромното значение на детските игри на открито не само за физическото развитие на децата, но и за социализирането им и за изграждане на дух на сплотеност и игра в отбор. Освен че са навън, на въздух и слънце, децата тичат, комуникират, усвояват нови умения и двигателната им култура се обогатява. Правят се проучвания какви са подходящите съоръжения, които да бъдат създадени за игра, от какви материали да бъдат изпълнени, какви размери да имат, къде да бъдат разположени и как да са абсолютно безопасни за децата. В средата на ХХ век съоръженията на детските площадки се изчерпват с метални катерушки, люлки и въртележки. Постепенно се преминава към нови материали, като се внимава и за екологичното им въздействие. Създават се нови типове съоръжения, базирани на последните достижения на детската психология. Целта е да се усъвършенстват игровите функции и същевременно се търси максимално обезопасяване.

Правото на игра на всяко дете е гарантирано от конвенцията, приета от Общото Събрание на Организацията на Обединените Нации на 20 ноември 1989г. В член 31 от Договора можем да прочетем, че се признава правото на децата за почивка и свободно време, а така също и участието в игри и развлекателни занятия, с което играта е призната за един от съставните елементи на детството. Задачата на родителите и настойниците е да помогнат по време на игрите, а така също да не ограничават правото на децата за самоизява. От друга страна, задължение на всеки, който осигурява възможност за игра, е да подсигури здравето и живота на децата.

Мястото
Изборът на място за детска площадка е много важен. То трябва да е съобразено с демографската структура на населеното място и застрояването на територията. Прекрасно е, ако може да се използват парковете и градините в урбанизираните територии или извън тях, както и горските паркове. При всички случаи мястото за детска площадка се планира за квартали от жилищна територия в урбанизираните територии (в жилищна група) или за цялата урбанизирана територия, но обитателите до 18-годишна възраст трябва да бъдат поне около 18% от всички обитатели на населеното място.

Има и няколко задължителни условия – мястото трябва да бъде извън производствени територии, да бъде отдалечено от улици с интензивно движение, паркинги и други източници на замърсяване и да бъде с умерено ослънчаване. Защитата на площадката от силно слънчево греене и въздушни течения се осъществява с подходящи растителни видове или други средства.

И още нещо – за колкото по-малки деца е предназначена детската площадка, толкова по-близо трябва да е тя до жилищната зона. Например за деца до 3-годишна възраст мястото за игра се предвижда в непосредствена близост – от 5m до 150m, а за деца от 3 до 12 години препоръчителният радиус на отдалеченост е между 5m и 400m. Да не забравяме, че това е доста пожелателно – изискването се спазва „при възможност”, в зависимост от конкретните условия.

Освен това, площадките за игра се свързват с пешеходната система на територията така, че да се създаде обвързаност на местата за детски отдих с безопасна среда. Поставянето на знаци, подходящо избраните входове и изходи, светлинната сигнализация и маркировката се предвиждат и решават със същата цел – осигуряване на достъпна и безопасна среда.

Забавленията
Откритите площадки обикновено предлагат възможности за няколко основни вида игра – люлеене, пързаляне, въртене, клатушкане, пазене на равновесие, катерене, експериментиране, игра на роли, събиране с останалите деца.

Децата са любопитни и неудържими. Най-малките опознават света, тласкани от желанието да пипнат и да усетят. Пясъчникът е точно затова – с достатъчно количество промит и дезинфекциран фин пясък, без глинеста фракция, разстлан на пласт с минимална дебелина 30cm.

Много важно е да има съоръжения, които помагат на най-малките човечета да развиват двигателната си култура. Те обичат предизвикателствата и с ентусиазъм се изкачват и спускат по пързалките или се провират в тунели, кълба и всякакви други конструкции, изградени от тръби, с достатъчно място за преминаване между тръбите. Малкото дете се самоосъзнава и има огромна нужда да се доказва, и с всяко преодоляно препятствие детето доказва своята ловкост и смелост, а усещането, че може да се справя, ще му дава сили през целия му по-нататъшен живот. А необходимостта от ритъм, заложена в детето, се удовлетворява от люлките. Коя майка не познава умолителното „още малко, още малко...”, при всеки опит да бъде свалено хлапето от люлката?!

За по-големите уредите са по-различни. Люлките са по-високо разположени и дават възможност за повече засилване, а това си е тръпка и удоволствие. Подвижните мостове изискват координация и смелост. Въжета или вериги или други системи за катерене, вертикално разположени „паяжини”, по които детето да премине, като ясно осъзнава, че е лишено от усещането за стабилна основа – това са все съоръжения, които се харесват на 5 - 12 годишните, и такива детски площадки се радват на многобройни посетители със звънки гласчета и добро настроение. А щом детето е пред очите, или на място, за което се знае, че е защитено и обезопасено, майката е спокойна и доволна.

И още - въртележки, клатушки, въжени линии, съоръжения за баланс, съоръжения за провиране, игрови панели – възможностите са много. Подбрани за съответната възраст, те превръщат детската площадка във вълшебно място, където растат силни и смели личности.

При израстването си децата навлизат в период на засилен стремеж към социални контакти. Площадките за поотрасналите деца трябва да имат и площи за колективни игри. Баскетболни кошове, футболни врати, вратички за хандбал и мини футбол – те дават възможност за игра навън, а съвременното дете има нужда от това.

За юношите най-любими са уредите, които им помагат да развиват мускули и осанка. Има разработени голям брой фитнес-уреди за ползване на открито – за коремни преси, за набиране, за ръце, за бедрени и седалищни мускули, тренажори за ходене и разтягане и др. Тези млади хора, които са си все още деца, обичат и спортните отборни игри. Радващо е, когато ги виждаме при баскетболните кошове или футболните врати да тичат въодушевено, съпричастни с отбора си и готови да се раздадат докрай за победата.

Безопасност
Колкото и да са интересни и удобни отделните съоръжения, те имат една обща характеристика – трябва да са безопасни. В сила е НАРЕДБА №1 от 12 януари 2009г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Тази наредба третира площадките и на закрито, на които засега не се спираме.

Едно изключително важно изискване, заложено в Наредбата, е относно безопасността на настилките, поставяни около и под съоръженията. Статистиката сочи, че около 70% от всички наранявания на детската площадка настъпват при падания, особено когато децата падат върху неправилно или лошо поддържана настилка на площадката. Установено е, че някои повърхности може да сведат до минимум подобни наранявания. Те включват дървесни влакна/мулч, пясък, каучукови гранули и гумени постелки/плочки. Децата трябва да се държат далеч от детски площадки, които имат повърхности от бетон, асфалт или едри камъни. Не е препоръчително повърхността да е и от трева, защото тя може да крие камъни, счупени стъкла и други предмети. Тревна настилка може да се предвиди, само ако има възможност да се създаде организация за редовното є поддържане в добро състояние и ако съоръжението е с височина до 1.00m. Всички синтетични или други видове продукти, използвани за безопасни ударопоглъщащи настилки, трябва да са в съответствие с БДС EN 1177 „Ударопоглъщаща настилка за площадки за игра. Изисквания за безопасност и методи за изпитване”. Такава настилка се полага там, където е възможно падане от височина, по-голяма от 0.60m. Необходимата дебелина на настилката, освен от материала, зависи и от височината на падане от съоръженията за игра.

Пясъчната настилка и настилката от дървен мулч са подходящи за съоръжения с височина до 3.00m. Те добре омекотяват удара, но трябва да са с дебелина минимум 0.40m. Пясъчната настилка се изпълнява върху дренаж от слой чакъл с фракция, по-голяма от 8mm, и с минимална дебелина 0.10m, като между чакъла и насипаната настилка се полага геотекстил. Дренажът се прави, за да се осигури добро отцеждане и да се предотврати уплътняването и задържането на влага. Недостатък на тази настилка е, че пясъкът е привлекателна тоалетна за котките, и поради това са необходими редовна поддръжка и периодично дезинфекциране.

За ударопоглъщащи настилки от дървесен материал/мулч се използват дървесни стърготини с големина на частиците от 5 до 30mm, добре загладени, без остри ръбове и краища и без части от листа и кора, или дървесни кори от разтрошена кора на иглолистни дървета с големина на частиците от 20 до 80mm.

Изкуствената трева и EPDM мулчът са подходящи за всички детски съоръжения. Съставът на изкуствената трева е 100% полипропилен, което и придава много добра слънцеустойчивост. Здравите, прави или къдрави, издръжливи влакна може да се покрият с 5mm кварцов пясък. Тъй като тревата е синтетична, тя може да се употребява целогодишно, тъй като не се влияе от климатичните условия. Предлаганите разновидности на пазара могат да се използват в температурни граници между –30°С и +50°С. EPDM мулчът е сравнително нов продукт, полиуретанов композитен материал, и дава възможност за изработване на издръжлива настилка, която е лесна за поддържане, не се разпръсква като обикновения мулч и затова няма нужда да се допълва. Материалът има естествен вид, водопропусклив е, не позволява развитието на гъбички и бактерии и е по-хигиеничната и икономична алтернатива на дървесния мулч. Недостатък на изброените настилки е слабата достъпност, която предоставят на хора в неравностойно положение, и това ограничава до голяма степен употребата им.

Много подходяща за приложение при открити детски площадки, игрища и фитнес-зони е двупластовата саморазливна каучукова настилка. Тя представлява хомогенна маса от слепени каучукови гранули, която се смесва и излива върху предварително подготвена равна и гладка бетонна повърхност. Друг вариант за същите нужди е каучуковата ударопоглъщаща настилка на плочи, които се монтират върху предварително подготвена твърда гладка и равна основа (бетон, асфалт) чрез залепване със специално двукомпонентно лепило, което прави невъзможно преместването им. Дебелината на плочите варира от 25 до 40mm. Освен под формата на плочи, тази настилка се полага и под формата на павета или пъзел. Тези настилки омекотяват много добре удар, подходящи са за всички видове детски съоръжения, осигуряват много добра достъпност за деца в неравностойно положение и са разработени в ясни, красиви, разнообразни цветове, което се харесва и на децата, и на майките. А триизмерните саморазливни настилки са истинско предизвикателство за въображението.

Самите съоръжения също трябва да са безопасни за децата. Използваните материали са най-разнообразни – HPL (hight preasure laminate), полиетилен, галванизирана стомана, дърво. HPL – плоскостите се изработват от ламинатни листове под високо налягане и температура. Полиакрилатните смоли дават допълнителна устойчивост на плоскостта и от двете є страни и я правят устойчива на атмосферни влияния.

За всички нови съоръжения за игра се счита, че отговарят на изискванията за безопасност, ако са произведени и изпитани съгласно техническите и конструктивни изисквания на стандартите. Списък на действащите стандарти БДС EN 1176 е даден в приложение №7 към чл.56, чл.63 и чл.68 от споменатата НАРЕДБА №1 от 12 януари 2009г. Процедурите по установяване на съответствието и въвеждането в експлоатация са описани в същата Наредба.

Аксесоарите
Не бива да се забравят и допълнителните приспособления. За осигуряване на сянка, особено необходима за най-малките, а и така търсена от всички през горещите летни дни, може да се засаждат подходящи дървета. Трябва да се помисли и за родителите, които биха поседнали и поговорили помежду си, докато децата си играят. Удобни пейки или други приспособления за сядане, разположени така, че седящият на тях родител да може да обхваща с поглед възможно най-голяма част от площадката, ще дадат възможност за приятен отдих и на възрастните.

А кошчета за боклук? Иска ли питане – те са абсолютно необходими за опазване на мястото за игри чисто и приветливо, но не бива да се разполагат в непосредствена близост до пейки или съоръжения, за да се избегне риск от ухапване от насекоми.

Оградите на детската площадка за игра ограничават преди всичко влизането на животни и предпазват малките деца от опасности. Ако кучетата или автомобилното и велосипедно движение около площадката не са проблем, може да се преосмисли нуждата от ограда, и да се вземе решение тя да отпадне. Все пак не е за пренебрегване фактът, че оградата дава на децата чувството, че са на „свой” терен, където нищо не ги заплашва, тъй като са отделени от заобикалящата ги среда.

Видът на оградата и материалът за изработката є трябва да са естетически свързани с района, където е разположена площадката за игра. И ако площадката се намира в жилищен квартал, би трябвало при избора на ограда да се съобразяваме с евентуален вандализъм, колкото и грозно да звучи това.

Местата, на които ще се поставят врати и порти са много важни - децата по-скоро ще влязат, прескачайки през оградата, отколкото да използват неподходящо разположени врати. За правилния избор на местата на вратите ще ни помогнат отъпканите пътеки, по които децата идват на площадката за игра. Те са избрали интуитивно най-удобните подстъпи.

Няма да се спираме на изискванията за безопасност при всички тези допълнителни елементи, необходими за функционирането на една детска площадка, но е добре да се помни, че тези изисквания са строго регламентирани в Наредба №1. Освен това трябва да има табели, съдържащи информация за възрастовата група, за която е предназначена площадката, име на собственика, телефон за връзка в случай на инцидент, указания, че посещението на деца до 3-годишна възраст става само с придружител, и забрана за кучета. Табелите се монтират на места, видими за всички ползватели.

Управление
Площадката трябва да се инспектира веднъж седмично от компетентен служител, преминал и основно обучение за извършване на инспекции. На площадката трябва да се провежда и годишна инспекция от независим орган. Трябва да се вземат подходящи мерки за поддръжка и отстраняване на неизправности.

И да не забравяме - играта и забавлението са тясно свързани с правото на детето на “възможно най-високия здравен стандарт” и на “профилактично здравеопазване”, но възрастните носят отговорността да осигурят на детето безопасна среда и средства за игра и забавление.