Столичното метро е сред най-добрите инфраструктурни проекти в Европа

Разговор с инж. Стоян Братоев, Изпълнителен директор на Метрополитен

Инж. Братоев, отбелязахте 20 години от пускането в експлоатация на първия участък на метрото. Каква е оценката ви към днешна дата – от дистанцията на времето и като част от този нелек и предизвикателен проект?
На 28 януари 1998г. пуснахме първия участък на софийското метро – от станция Сливница до Константин Величков, с дължина 6,4 км и с 5 станции. Това е един изстрадал участък, защото го строихме 19 години, а с депото в Обеля - 20. Но той позволи да комплектоваме постоянен персонал и да наберат опит строителите, защото първите, които трябваше да се заемат с тази работа, бяха буквално „на зелена поляна”. След това дойде бумът на строителството – скоростта на изграждане на метрото скочи от първоначалните 380 м на година за периода 1979 – 2003 г. на 3,2 км. през последните 10 г. Докато за изграждането на първите 10 км до 2003 г. са били нужни 24 г., то за последните 10 г. са построени 30 км трасе от общо 40 км. 20 години след откриването на първата отсечка от Западния радиус на Линия 1 столичната подземна железница има вече изградено трасе от 40 км, мрежа от две линии с 35 станции, а делът й в системата на градския транспорт достигна 34%. И това е така преди всичко защото Метрополитен, Столична община и Министерството на транспорта успяхме да защитим този проект пред Европейската комисия и да докажем, че е потребен на града и развитието му трябва да продължи.

Благодарение на помощта на Столична община, правителството и ЕК това, което става в момента, аз наричам чудо. Имаме около 25 процента намаление на градския трафик. Среднодневно метрото позволява в София да се движат 55-56 хиляди автомобила по-малко, а с третата линия това число ще нарасне с още 28 хиляди. Една четвърт от активния трафик в града се намалява благодарение на метрото.

Откриването на Линия 2 с нови 11 станции през 2012г. и отличната организация на движение на влаковете дадоха възможност да се намали двойно интервала на движение - от 6 на 3 минути в часовете пик по Линия 1. Броят на пътниците се увеличи значително и метрото вози вече близо 350 000 души всеки работен ден. Средната скорост на движение на метрото е 36-38 км/ч, на наземния транспорт е около 14 км/ч, а с лек автомобил е около 20-24 км/ч най-много.

Освен транспортен и социален ефект метрото има и екологичен. То доказа, че в районите, през които минава, хората са склонни да слязат от колите си и да ползват удобството и бързината на подземната железница. С построяването на Линия 3 се очаква в зоните, през които минава трасето й, трафикът да се намали над 20%. В момента благодарение на Линия 1 и Линия 2 вредните емисии са с 75 хил.т. на година по-малко. Очакванията са след реализацията на Линия 3 тази цифра да скочи на 90 хил. т. по-малко на година.

Какви бяха трудностите в началото и от какво естество са предизвикателствата сега?
Както вече няколко пъти по различни поводи съм казвал, метрото е изключително сложно съоръжение. По-сложно от метрото е изграждането само на атомна електроцентрала. Трудно беше в началото, трудно е и сега. Преди 25-30 години екипът беше млад, а строителите нямаха този богат опит, който имат сега. В момента изграждаме третата линия, която се строи в изключително сложни геоложки условия. При изграждането й използваме 4 вида строителство, а на фирмите изпълнители се налага да преодоляват редица предизвикателства, свързани с подземните води и слабите почви. Теренът определено е труден, особено в централния участък, където има високо ниво на подземните води и плътна застройка от сгради. В Овча купел пък, където строим 4 станции, на третата има голям топлофикационен колектор, магистрални канали и водопроводи, които се засягат на доста места и ще трябва да се реконструират. На последната спирка на ж.п. линията София-Перник при кв. Горна баня пък ще има съвместна ж.п спирка и метростанция. Въпреки ежедневните трудности и предизвикателства на този тип строителство всички дейности в момента се изпълняват по график.

Какъв е напредъкът на третата линия?
За две десетилетия метрото ни се превърна в една от визитните картички на София и влезе в топ 10 на най-добрите инфраструктурни проекти в Европа, но не спира да се развива. В последните години изпълнението му е давано многократно за пример от ЕК. В момента изграждаме новата зелена Линия 3 с подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие и местно съфинансиране. Строителството на етап 1 от третия метродиаметър беше първият голям български проект, одобрен за финансиране от Европейската комисия за програмния период 2014-2020г. 8 от 12-те километра от бъдещата трета линия вече са изградени на 55%. Строителството на участъка започна през пролетта на 2016г. Вторият етап на проекта стартира на 21 юли м.г. и вече 15 на сто от дейностите са изпълнени. Общо 12 километра се строят в момента с 12 станции. Общата стойност на двата етапа от проекта, който се финансира от ОПТТИ, е 480 млн. евро – в т. ч метро трасето, депото в Земляне и 20 нови влака. Когато Линия 3 бъде готова в края на 2019 г., тя ще свърже две от ключовите пътни артерии в София – бул. Владимир Вазов и Околовръстен път с централната градска част, а чрез Линии 1 и 2 с Централна гара и летището. С модерни влакове Сименс ще се возят нови 130 000 души всеки ден, а общият брой пътници ще стане близо половин милион.

2018 г. ще бъде ключова за строителството на метрото, защото ще приключат някои от основните дейности. Тунелопробивната машина Витоша, която изгражда тунела в участъка, вече е в станция Медицинска академия. Досега тя прокопа 1,7 километра от депо Земляне до кръстовището на булевардите България и Иван Гешов и още 1 км до ВМА. По метростанциите в момента се изграждат всички дънни конструкции, необходими, за да може тунелопробивната машина да мине през тях. Едни от най-сложните са тези на Орлов мост. В края на годината и началото на следващата се очаква къртицата да излезе на спирката при Малък градски театър Зад канала.

Първият влак от новите 20, които ще обслужват Линия 3, вече е произведен и започнаха тестванията му за сертифициране по ТЮФ на полигон в германския град Вилден Род. Освен него още четири очакваме да пристигнат в София през лятото. В началото на 2019г. ще ги тестваме в участъка от Красно село до бул. България, след което ще бъдат одобрени за реална експлоатация.

В заключение, какви са плановете за развитие на столичното метро?
Бъдещите планове на Столична община и Метрополитен за развитието на Линия 3 и метромрежата в София включват приоритетно продължение на третия лъч от бул. Владимир Вазов до Ботевградско шосе с нови 3 км и 3 станции и разширение в посока кв. Слатина и бул. Цариградско шосе. Новата отсечка ще бъде с дължина 5,6 км и ще има 6 станции. Плановете ни са проектът да е готов до края на 2019 г. Новото разклонение на третата метролиния ще тръгва от района на ул. Шипка и Военна академия и през кварталите Гео Милев и Слатина и покрай зала Арена Армеец ще стига до Цариградско шосе. Цялото трасе ще бъде подземно. Бъдещият изпълнител ще трябва да проучи съществуващите инженерни мрежи по трасето, да подготви Подробен устройствен план и да изготви идеен проект за цялата отсечка.

Отклонението на третия метродиаметър е една от четирите посоки за разширение на софийското метро, по които Метрополитен работи. Всички са в различна фаза на готовност. Има проучване за продължение от Бизнес парка до Симеоновския лифт - там има решение на експертен съвет и идеен проект. В ОУП на столицата в кв. Люлин е предвидена възможност за продължение от 2 км и две допълнителни метростанции под бул. Царица Йоанна. Има изпълнени транспортни проучвания за трасе и за разширението под бул. Черни връх след станция Витоша, което след следващата станция ще свива на изток и ще достига до Студентски град.