Проектиране на устойчива градска среда

Пренебрегването на естествените процеси в града винаги е било и ще остане скъпо и опасно. Много градове са пострадали от неотчитането на природните процеси. Цената на игнориране на природата се простира и върху качеството на живот. Свидетели сме на този факт с безпрецедентно разрастване на градовете по целия свят. Според нова оценка на ООН глобалната урбанизация ще има значителни последици за биологичното разнообразие и екосистемите, и ако сегашните тенденции продължат, това ще има вторичен ефект за човешкото здраве и развитие. Последиците са и върху другите компоненти на околната среда – въздух, води и почви.

Въпреки че промените в климата, устойчивата архитектура и зелените технологии стават все по-актуални, въпроси, свързани с холистичния подход към устойчива градска среда, все още остават по-слабо развити. Специалисти от различни сфери, обединени от новата парадигма в градското планиране – екоурбанизъм, изразяват мнение, че спешно е необходим екологичен подход като начин на мислене и практически методи за справяне с проблемите както на съществуващите, така и на новите градове. Бъдещето на нашите общества не е просто чисто технически въпрос на намиране на по-екологични енергийни решения, то е въпрос на цялостна екологична и социална устойчивост и определяне на принципи за здрави общности в градската среда.

Екоурбанизъм - нова парадигма в проектиране на селищната среда. Това е нова, интердисциплинарна област, която има за цел да разбере как създадени от човека и от природата процеси могат да съществуват заедно в контролирани от човека системи, за да се помогне на обществата в усилията им да станат по-устойчиви. Използват се знания и практики от много дисциплини като климатология, хидрология, география, психология, дизайн, архитектура, градско планиране, проектиране на транспорт, икономика, история и изкуство. В много отношения, екологичният урбанизъм е еволюция на ландшафтния урбанизъм, като по-цялостен подход към дизайна и управлението на града. Терминът се появява за първи път през 1998г. в книга на архитекта Мигел Руано, който го определя като развитие на устойчиви човешки общности в рамките на хармонично и балансирано изградени среди.

Екоурбанизмът се основава на принципи, които да сведат до минимум използването на енергия, вода и материали на всеки етап от развитието на града или района, през целия им жизнен цикъл, включително въведената енергията в областта на добива и транспортирането на материали, изработката им, тяхното събрание в сградите, с грижа за лекотата и стойността на тяхното рециклиране, когато животът на сградата или зоната приключи. Важни концепции за екологичен урбанизъм включват това, че градове са част от естествения свят, разглеждат се като екосистеми, които са динамични и всичко в тях е свързано. Градското планиране в този контекст се разглежда като инструмент за адаптация на градските екосистеми, така че да отговарят на тези принципи. Градът, всяка сграда, парк и система от инфраструктурата в него, трябва да бъдат проектирани, доколкото е възможно като „затворени“ екологични системи: да внасят и консумират по-малко ресурси, да произвеждат по-малко отпадъци, както и да рециклират отпадъци като ресурс.

В екоурбанизма се препоръчват редица практики, които позволяват придържане към принципа на тройната нула – нулеви отпадъци, нулеви емисии и нулева енергийна зависимост. Ето и някои от най- важните области и начини за постигане на описаните цели: Възобновяема енергия и нулеви въглеродни емисии. Градът според екоурбанизма трябва да е самодостатъчна система, която си произвежда нужната енергия, без емисии и по най-ефективния начин. Тук се включва подобряване на системите за енергийни доставки и услуги, както и енергийно ефективно използване и обслужване, насърчаване на засиленото използване на възобновяема енергия и вероятно природен газ като гориво за преход в енергийния микс, но винаги се върви към по-малка зависимост от тежки изкопаеми горива като въглища и петрол. Така градът от потребител на енергия се превръща в производител на енергия, с местни решения за възобновяеми източници на енергия и повишаване на енергоснабдяване с нисък въглероден отпечатък.

Град с нулеви отпадъци
Градът с нулеви отпадъци имитира затворен цикъл на екосистема. Устойчиво управление на отпадъците означава да се намалят генерираните отпадъци с промяна в поведението на потребителите и производителите, а създадените отпадъци да се превърнат в ресурс. Всички градове трябва да приемат система за управление на отпадъците си, която ги приближава до природните модели. Нулеви отпадъци за градското планиране включва превенция, рециклиране, повторна употреба, компостиране и обработка за производство на енергия. Всички материални потоци трябва да бъдат разгледани и напълно изяснени, като промишлени и е-отпадъци се третират със специално внимание, поради по-голямата им потенциална опасност. В еко-квартали с повторна употреба и рециклиране на материали има значително намаляване на обема на твърди отпадъци и токсични химически вещества. За целта всички строителни материали, както и други стоки трябва да бъдат напълно рециклируеми. Предотвратяването на образуване на отпадъци винаги е по-добър подход от тяхното третиране или депониране. Други системи, които трябва да бъдат въведени, са за повторно производство на метали, стъкло, пластмаси и хартия в нови продукти. За остатъчни материали се използват технологии за добив на енергия. Много важно е разширяване на отговорността на производителя за всички продукти. В този контекст важна тема е по-добро управление на азотния цикъл - да се възстанови балансът на азотния цикъл чрез разработване на усъвършенствани технологии за торене и технологии за рециклиране на отпадъците. Контролът на въздействието на селското стопанство върху глобалния цикъл на азота е нарастващо предизвикателство за устойчивото развитие. Воден цикъл с ефективно управление и високо качество на водите

Различните аспекти на този принцип включват по-общо намаляване на потреблението на вода, намиране на по-ефективни начини за ползване на водни ресурси, осигуряване на добро качество на водите и опазването на водните местообитания. Управлението на дъждовните води и на наводненията трябва да се приемат като част от градския дизайн. Това включва контрол върху строителството, подобрени системи за отводняване и канализация. Интегрираната система за градско планиране и управление на водния цикъл включва инфраструктура с висока производителност за пречистване на отпадни води (сиви и черни), задържане на дъждовна вода и съхраняване за подходящи приложения и използване на екологични методи на третиране на водите като биофилтрация, биоразграждане и други. На ниво на производството на храни трябва да се изследва развитието на култури, които се нуждаят от по-малко вода и са по-устойчиви на суша. Градски зелени площи и градско биоразнообразие

В тази област се акцентира на интегриране в града на градски градини, паркове и зелени покриви и фасади за максимално биологично разнообразие, за пасивно охлаждане, защита от шум и замърсители, за намаляване ефекта на „градския топлинен остров”, както и за естетично подобряване на средата. Всеки устойчив град се отличава с много красиви паркове и обществени градини. Най-уместно е тези отличителни обекти да носят характера на местната екосистема чрез поставяне на акцент върху местното биологично разнообразие, местообитания и екология, рехабилитация на диви растения и животни и защита на регионалните характеристики. Лесен достъп до тези обществени паркове, градини и обществени пространства, с възможности за отдих и развлечения, са основни съставни елементи на здравословния град. Всичко това цели постигане на по-активен и здравословен живот, намаляване на загубата на биоразнообразие чрез засилване на естествената околна среда и ландшафта, както и планирането на града, използвайки екологични принципи на базата на естествени цикли, не на енергоемки технологии.

Устойчив транспорт
Градската еко-мобилност се отличава с добра мрежа за достъп до частите на града, с намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и съкращаване на въглеродните емисии. Транспортът е отговорен за над 20% от емисиите на парникови газове в градовете, като този дял може силно да варира в различните градове. За намаляване на този ефект трябва да променим начина си на живот. Добър достъп до основните транспортни услуги е от решаващо значение, тъй като може да стимулира хората да слязат от колите и да използват обществен транспорт, като така спомага за намаляване на зависимостта от коли. Трябва да се развият и възможностите за интегриране на немоторизиран транспорт, като каране на велосипед или придвижване пеша. За целта се развиват безопасни велосипедни пътища, пешеходни зони, схеми за велосипеди под наем и приятни обществени пространства.

Важно е да се определи оптималният транспортен микс за мобилност в града чрез интегриране на частни и обществени транспортни системи. Някои идеи тук включват концепции за еко-мобилност и интелигентни инфраструктури (електрически превозни средства и станции за тяхното зареждане) и интегрирани транспортни системи (автобуси, метро, велосипеди). Бъдещето е в екологично ориентираното транспортно развитие на градовете, което е свързано със създаване на средна плътност на застрояване на жилищните зони и осигуряване на различни транспортни решения за постигане на баланс в мобилността между жилищните, работните и обществените места.

Пасивен дизайн
Екоурбанизмът залага на прилагане на принципите на пасивния дизайн във всичките му форми за всички сгради. Различните аспекти на този принцип включват: дизайни с нулеви емисии, драстично намаляване на употребата на енергия в сградите, най-добри практики за пасивно охлаждане, отопление, осветление и вентилация, за да се постигне ниска консумация на ресурси и материали, включително повторното използване на строителни елементи. Други идеи включват концепции за адаптивна повторна употреба на проекти, които имат нужда от подновяване с енергийно-ефективна зелена архитектура, създаване на по-гъвкави сгради със по-висока стойност в дългосрочен план. Това може да стане именно с пасивното планиране. Техническите системи и услуги имат по-кратък жизнен цикъл. Това означава, че прилагането на технически помощни средства трябва да е пестеливо, а да се търсят всички възможни начини за оползотворяването на разнообразни пасивни средства, предоставени от архитектурата и материалите на сградата и природните условия. Сгради, които генерират повече енергия, отколкото консумират, и събират и пречистват собствената си вода, са напълно постижими. Още по-важно е това да се постигне за града като цяло.