Многоетажни надземни паркинги

архитектурни решения и конструкции

Както в недалечното минало, заради струпването на много хора на ограничена площ, се наложиха многоетажните сгради, така и огромният автомобилен парк неминуемо води до същата идея - на минимална застроена площ да се съберат колкото се може повече коли. Изведнъж проблемът с местата за паркиране някак започва да изглежда елементарно решим - така, както всеки може да посочи решение на строителен, футболен или здравословен проблем. Дали е така?


Многоетажните съоръжения, специално предназначени да поберат максимален брой автомобили в минимален обем, могат да са подземни, надземни или смесени. Има случаи, когато те заемат няколко от долните етажи на големи търговски или офисни сгради, но предимно са отделни, самостоятелни конструкции. Ориентировъчно се приема, че е икономически изгодно подземните да са до пет нива, комбинираните, които са с нива под и над терена, да са от шест до девет, и надземните - до девет нива. Построени са и много по-високи, но споменавам масовите. Всеки вариант има своите предимства и недостатъци, но тук ще се спра само на надземните конструкции. Те са открити или закрити. Откритите са по-икономични и най-вероятно ще намерят по-широко разпространение. Закритите имат своите преимущества, особено в гъсто населени райони, но изискват специална обосновка, за да бъдат одобрени като вариант. При проектирането на надземните паркинги трябва да се решават няколко основни задачи, които ще разгледам, без да степенувам по важност, защото вярвам, че крайният резултат трябва да е хармонична постройка, удобна, стабилна и безопасна, умело вписана в градската среда.

Особености при проектирането
При многоетажните надземни паркинги най-напред се решава къде е необходим такъв паркинг. Следва логичното продължение - правят се проучвания дали има свободен терен, как той е ситуиран спрямо съществуващите сгради, има ли жилищни комплекси, или историческо архитектурно наследство; колко е голям теренът; има ли възможност за подстъпи към паркинга - знаем, че не може да се прави отклонение от натоварена главна пътна артерия, не бива да се пресичат пешеходни зони, паркови или велосипедни алеи; за какви цели е необходим паркингът; каква вместимост трябва да се заложи... и мн.др. Тогава идва редът на по-конкретните варианти - избор на конструктивна система, предварителна оценка на разходите за строителство, оборудване, ремонти и експлоатация; рентабилност и финансиране. Построени са много такива сгради, но досега не е намерено идеалното решение. Инженерите и архитектите не се отказват да го търсят.

Основни елементи на многоетажния паркинг
При такъв род технически съоръжения технологията е в основата на проектирането. Винаги има няколко хоризонтални нива, разположени едно над друго, входни и изходни рампи, асансьори и евакуационни стълбища. Рампите се оразмеряват според предвидения брой места за паркиране, броя етажи, предназначението на паркинга - дали е за кратко или дълговременно оставяне на колата, прилежащия релеф, връзките с наличната пътна мрежа, видимостта и организацията на движения в самия паркинг. Сложно е, и понякога се налага да се разработват няколко типа рамки за един паркинг. При разработване на паркинги с товарни асансьори, подемници и други механизми най-сполучлив е вариантът с използване на автоматизирани устройства, които прибират и след това предават автомобила, без да е необходимо двигателят му да работи.

Осветление, вентилация, отопление - това са задължителни системи за закритите паркинги. При откритите вентилация не е необходима. Може да са предвидени места за зареждане на автомобилите, места за техническо обслужване, автомивки и др. Всички тези елементи имат своето предназначение, изисквания и размери, които трябва да се спазват. Би могло да се получи едно грубо, макар и функционално здание. Би могло, но...

Принципни схеми
Две са основните нужди на хората, които биха ползвали многоетажен паркинг - за кратък престой или за дългосрочно обитаване. Това определя до голяма степен вида на сградата. За посетители в магазини, администрации, поликлиники и други такива, където се очаква краткотраен престой, съоръжението би трябвало да е до 4 етажа или местата за паркиране да са на най-долните нива, ако паркингът е на повече етажи, а пешеходните разстояния до целта на посещението да са сравнително къси. В някои случаи такива „кратковременни“ паркинги се развиват в хоризонтално направление. Най-често на първо ниво се разполагат обслужващите пунктове, а паркоместата са в прилежащите зони и на покривното ниво. При тази схема достъпът е лесен, конструкцията е открита, няма особени трудности при изпълнение на изискванията за противопожарна безопасност или други предписания. Това налага изключително внимание и творчески подход при разработване на пропорциите и детайлите, при избора на материалите и дори при цветовите решения.

Много хора обаче търсят места, където да си оставят колата за целия работен ден. За тях не е от значение, че тя ще ги чака на седмия етаж, да речем. Тук е голямата разлика с ниския двуетажен паркинг. Многоетажното съоръжение изглежда различно. Самият му външен вид е предопределен и от умението на водачите на автомобилите, и от атмосферните условия, и от пожароустойчивостта му. Ще поясним накратко - има градове, където шофьорите оставят колите до входа, и паркирането на определен етаж става автоматизирано или от обучен персонал; ветровете, снегът и студът поставят своите изисквания; опасността от разпространение на пожара нагоре по сградата може да наложи цялостно външно ограждане - и веднага се появява въпросът за вентилацията. И от всички тези фактори зависи обликът на многоетажния паркинг в населеното място.

Обикновено в градовете се срещат два типа многоетажни паркинги с изходни рампи. Първият тип е с хоризонтално разположени нива за престой на автомобилите, което предопределя хоризонталното членение на фасадите. Наклонените участъци осигуряват преминаване от едната половина на етажа към другата. Има разработени варианти, при които наклонените рампи са заменени с товарни асансьори. В такъв случай шофьорът не се изкачва по рампата, за да стигне до нивото с неговото място за паркиране - издигането се извършва от асансьора. Задължително условие е наличието на свободно място пред повдигателния уред, където да се разтоварват качените коли, докато бъдат закарани до съответното паркомясто. Нещо любопитно - най-старото такова съоръжение е построено в Ню Йорк преди повече от 40 години, и е било на 24 нива, без да се брои сутеренната част. И не строителните възможности са ограничили броя на нивата, а товароподемността на съществуващите тогава асансьори. Вторият тип е с места за паркиране, подредени по наклонената рампа, и често са наричани „паркинги с наклонени подове“. Максималният наклон при тази схема е 5%. Цялото съоръжение изглежда като непрекъсната плоска спирала, и няма как това да не влияе на облика на града.

По-нагоре, по-нагъсто, по-много
Колко терен спестяваме с многоетажните гаражи? За да си отговорим на този въпрос, ще тръгнем от начините за разположение в план на паркираните автомобили. Те могат да бъдат подреждани косо, под ъгъл от 45° или 60° спрямо линията на движение, и перпендикулярно - когато този ъгъл е 90°. Установено е, че при перпендикулярното нареждане се побират най-много коли на еднакви сравнявани площи. Да не забравяме, че едно паркомясто включва не само хоризонталната проекция на автомобила, но и разстоянията между съседните коли и разстоянията до конструктивните елементи на сградата. Ако включим и площта на пътищата за достъп до паркомястото, в някои източници се посочват като необходими за един автомобил 25 m2 при паркинг на едно ниво; 15 m2 при паркинг на две нива; 8m2 при паркинг на четири нива; 4÷5 m2 при паркинг на осем нива. Ако построим двуизмерна графика с нанесени по оста X площи, а по оста Y - брой нива, виждаме, че колкото повече са нивата, толкова по-стръмно намалява заетата площ от един автомобил, отчетена спрямо цялата застроена за паркинга площ. Формално погледнато, тази относителна площ за едно място се стреми към 0,00 m2 при брой нива около 20. Естествено, това е невъзможно, и минималната площ, към която са насочени усилията на проектантските колективи, е около и дори по-малко от 2,00m2.

Този стремеж води до появата на високи кули, разполагащи със съвършена техника и автоматизирани системи, които не само не изискват присъствие на водачите, но сами извършват всички необходими операции по придвижване и установяване на колата до окончателното є място. В тях рампи няма, почти цялата застроена площ, без необходимата за оперативната техника, се използва за паркиране. Макар че променят драстично облика на градовете, тези паркинги-кули най-вероятно ще увеличат броя си, тъй като свободните терени не достигат, а стават и все по-скъпи. При тях се очаква само да осигуряват места за престой, без допълнителните услуги, предлагани при типичните многоетажни паркинги.

Носеща конструкция
Да, правилно - от стоманобетон, от стомана или от двата материала. Тук думата има строителният инженер. Все пак да не забравяме, че тези съоръжения са с характер. Те имат своите специфични „изисквания“ не само към архитектурата, но и към конструкцията - от избора на конструктивната схема до избора на строителните материали. Въпреки че натоварванията, на които са подложени конструктивните елементи, са много сериозни, многократното повтаряне на едни и същи елементи допринася за създаване на сравнително икономична носеща конструктивна система. Статическите схеми най-често са многоетажни рамки, било то с корави или ставни възли, и хоризонтални носещи дискове - обикновено това са плочите. Хоризонталните натоварвания се поемат или с корави рамки, или със специални вертикални връзки, или с използването на напречни преградни стени, стълбищни клетки и асансьорни кули. Освен това съоръженията са подложени и на много специфични въздействия - удари и вибрации от движещи се автомобили, химическа агресия от изгорелите газове, а и от разливи на нефтопродукти. През зимата автомобилите нанасят чрез гумите си луга и соли от улицата, които образуват агресивни разтвори при стопяването на снега.

Стоманобетонът е материалът, който най-пълно покрива изискванията за якост, дълготрайност, устойчивост на химически въздействия и огнеустойчивост, особено ако се използват и специални добавки, които повишават допълнително устойчивостта към химическа агресия. Стоманобетонната конструкция може да бъде монолитна, сглобяема, да има предварително напрегнати елементи, предимно колони, може и подови елементи, но това зависи от решението на конструктора. При използване на регулярна конструктивна схема, съответна на съвременните добри системи за кофраж, изпълнението става наистина бързо, а безгредовото решение за хоризонталните диафрагми позволява намаляване на височината на етажите. Това е и най-подходящият начин за изграждане на междуетажните нива, ако сградата е със сложна конфигурация в план.

Стоманените конструкции се използват като че ли по-рядко, защото изискват много специални защити от огън, атмосферни влияния и химическа агресия. Въпреки това стоманените конструкции имат своите предимства - сравнително малко тегло, лесен монтаж и възможност за демонтаж, големи възможности за избор на премоствани отвори, стъпки на колоните и височина на етажите. Най-голямо приложение намират при откритите паркинги, където противопожарните изисквания са по-леки. Например при вече споменатите паркинги тип „кула“, често наричани и „силози“, стоманата е незаменима. Стоманените елементи образуват скелет, като между тях се движат подемните съоръжения. Сеченията на елементите са малки, резултатът е изключително компактно съоръжение. Макар че не предлага защита на автомобилите от атмосферните несгоди, тъй като е открито от всички страни, то е решение за дадена конкретна ситуация. Ако паркингът е закрит, се използват специални защитни методи за стоманените колони и греди - замазки, обвиващ бетонен кожух или огнезащитни покрития.

При комбинираното използване на стоманобетон и пълностенни стоманени елементи може да се получат прекрасни резултати. Когато се вложи стоманен профил вместо прътова армировка, якостните и механичните показатели се подобряват, а сеченията на конструктивните елементи се намаляват. Освен че дава възможност за увеличаване на подпорните разстояния, комбинирането улеснява технологичния процес и осигурява защитата на стоманата при пожар.

Интересни архитектурни решения
По света има няколко невероятно добри архитектурни решения, и не мога да не спомена за поне три от тях. При първото фасадата на многоетажния паркинг е превзета от зелени храсти. Това е не само красиво, а е и много полезно за пречистване на въздуха. Сградата се намира в Хонконг. Вторият пример е за шарената сграда в Санта Моника, САЩ. С използването на съвременни цветни стъклени панели по фасадите архитектите са постигнали две цели - паркингът руши стереотипите за скучна техническа сграда и същевременно разходите за осветление през деня намаляват. Нещо повече - фотоволтаичните панели по покрива покриват голяма част от енергийните потребности на съоръжението. Третото решение, което на мен ми е любимото - Бамбуковият паркинг в Лайпциг. Построен е за нуждите на посетителите на прочутия зоопарк. Изискванията са били за паркинг, който да поема струпването на автомобили в определени часове, да има интересна визия и да се побере в скромен бюджет. Решението е потресаващо просто - съоръжението е с плавно закръглени форми, а фасадите са облицовани с бамбукови стъбла, за да се подчертае екзотиката на зоопарка.

В бързо променящия се наш свят многоетажните паркинги ще завземат все повече бази. Може да не ни харесва, но градовете се менят съобразно потребностите на хората. От архитектите и инженерите зависи новите структури да се вписват разумно в градските традиции, да са съобразени с климатичните фактори и с икономическите условия. Градът ще се променя и ще става все по-красив и все по-удобен.

И ако с леко намигване се позова на американския писател Уилям Артър Уорд, ще заявя, че песимистът се оплаква от многобройните автомобили, оптимистът се надява броят им да се намали някак, а реалистът проектира многоетажен надземен паркинг.