Приоритет на МОСВ е повишаване на разделното събиране на отпадъци

Разговор с Антон Пейчев, старши експерт в Дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите", Министерство на околната среда и водите

Г-н Пейчев, бихте ли дали малко повече разяснения относно понятието Кръгова икономика, защо е необходим този модел и какви са основните принципи, на които се базира?
Кръговата икономика като концепция представлява система, при която влагането на ресурсите и генерирането на отпадъците се свежда до минимум чрез промяна във всички етапи от проектиране и производство на даден продукт до управлението на отпадъците, които се образуват от негово използване по начин, който да доведе до рециклиране в максимална степен на материали и връщането им обратно в производството.

Същевременно кръговата икономика изисква съществена промяна в дизайна на продуктите, така че не просто да бъде затворен кръгът чрез рециклиране, доколкото е възможно, но така също и да се създават продукти, чието използване може да се удължи чрез дейности по ремонт. Целта е запазване на стойността на стоките, материалите и ресурсите възможно най-дълго в икономиката, чрез свеждане до минимум на генерирането на отпадъци. Концепцията на кръговата икономика включва постигане на по-висока ресурсна ефективност, не само защото се рециклира повече и се влагат повече рециклирани материали, но и защото намалява като цяло количеството и видът на влаганите суровини чрез оптимизиране в проектирането и чрез промяна в етапа на потреблението. Кръговата икономика е противоположност на линейната икономика, при която е налице моделът на производство „вземи, направи, използвай, изхвърли“.

Бихте ли обобщили какви са възможностите и ползите за обществото от Кръговата икономика?
Ползите за обществото могат да се обобщят в няколко основни категории. Това са създаване на нови бизнеси и работни места, намаляване на зависимостта от вноса на първични суровини и ограничаване на екологични щети, причинени от добива на ресурси, както и намаляване на замърсяването като цяло. В голяма степен ползите, свързани с намаляване на използването на първични суровини и зависимостта от техния внос, са напълно ясни и те са пряко следствие от повишаването на рециклирането.

Елементът на кръговата икономика тук е свързан с проектирането и производството на продуктите по начин, който да доведе до повишаване не само на количеството на рециклираните отпадъци, но и най-вече на тяхното качество, така че тези рециклирани суровини в най-голяма степен да бъдат вложени в създаването на същите продукти, а не в по-ниско отговорни производства.

Що се отнася до новите работни места и зелени индустрии, концепцията за кръгова икономика създава възможности за нови бизнес модели в две основни направления. Ако ги разглеждаме през йерархията на отпадъците, те са свързани с предотвратяването на образуването на отпадъците и с повторната или многократна употреба на продуктите. Предотвратяването на отпадъците е свързано с т.нар. икономика на споделянето. В тази сфера и у нас вече има известен опит, като например споделените офис пространства.

Друг пример могат да бъдат кетъринг услугите, при които се предлагат съдове за многократно използване, които се закупуват първоначално или се наемат. Като цяло, особено в сферата на услугите, има много възможности за повишаване на ефективността на използване на ресурсите чрез споделяне. В сферата на производството също са налице примери за споделени ресурси. Това са примери за кръгова икономика, тъй като водят до оптимизиране на потреблението в най-общ смисъл, което води до по-малко използвани суровини.

Друг важен елемент за създаване на бизнес е свързан с възможностите за удължаване на жизнения цикъл на продуктите с цел тяхното дълготрайно използване или възможност за повторна употреба. У нас вече работят успешно няколко интернет платформи, чрез които потребителите продадат своите ненужни вещи и така предотвратяват образуването на отпадъци. В някои държави на ЕС са налице и различни форми на социални предприятия, чиято цел е извършването на ремонтни и други подготвителни дейности за повторна употреба на различни вещи или уреди от бита. В този случай се стимулира и допълнително създаване на работни места.

Що се отнася до прилагане на модела на местно ниво, с какви предизвикателства е свързано това у нас?
Предизвикателствата за България не са по-различни от тези във всяка друга държава членка на ЕС. Това на първо място се дължи на големите глобални производители в различни сектори, които в основна степен диктуват пазарните тенденции по отношение на новите продукти, модели, налагането на нови производствени технологии, дори мода. В този смисъл съществува и предизвикателството в проектирането на продуктите по начин, който да позволява техния ремонт, за да могат да бъдат използвани по-трайно, както и да се осигури рециклирането им в най-голяма степен, когато се превърнат в отпадъци. Инвестирането в нови по-високотехнологични производствени линии, разрешава един от проблемите по отношение на ресурсната ефективност и намаляване на производствените отпадъци.

Що се отнася до стадия на потребление едно от основните предизвикателства е и самата промяна в поведението на потребители. Мащабите на съвременния пазар на електроуреди, облекла, материали, бързооборотни стоки позволява огромно предлагане на ниски цени, които формират или допринасят съответно и за високо търсене и потребление, в което бързо се подменят старите продукти с нови.

По отношение на управлението на самите отпадъци предизвикателството е в повишаване на разделното събиране като количество събрани отпадъци, както и тяхното качество. Едновременно с това данните показват, че и в държави с много висок процент разделно събиране са необходими допълнителни усилия за връщането на тези рециклируеми суровини обратно в производството на висококачествени изделия. За редица продукти съществуват изисквания, които на този етап много трудно се гарантират чрез използването на рециклирани суровини. Такъв пример са различните опаковки за напитки.

Какви са приоритетите на МОСВ и мерките, които налага за ефективно управление на отпадъците? Върху какво поставя акцент и в каква посока са насочени усилията?
Приоритет в политиките на МОСВ е на първо място повишаване на разделното събиране на отпадъци. През изминалата година бяха въведени промени в наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, с които от 2019 г. се увеличи броят съдове за разделно събиране с до 15%. По този начин се цели повишаване на ефективността на разделното събиране.

Самото законодателство на ЕС беше променено през 2018 г. с поставяне на нови по-високи цели за рециклиране на 65% от битовите отпадъци и значително ограничаване на тяхното депониране до 10% към 2035 г. Постигането на тези цели предопределя и насочването на усилията към изграждане на инфраструктура и създаване на условия за повишаване на рециклирането. През 2017 г. резултатът на България е 35% рециклиране на битови отпадъци. Това е поредна година на нарастване. В България е налице нарастване на рециклирането с 10 процентни пункта за последните пет години, което е двойно по-бърз темп от средния за ЕС.

В края на предходния програмен период на Оперативна програма Околна среда (ОПОС 2007-2014) бяха въведени в експлоатация първите инсталации за рециклиране на биоотпадъци. Резултатите от тяхната работа се отразяват през последните три години, което дава отражение в увеличения дял на компостираните отпадъци. Анализът на политиките на водещите държави-членки, показва, че те дължат съществена част от рециклираните количества на компостиране на биоотпадъци. По тази причина и България е съсредоточила основната част от финансовите средства на настоящата оперативна програма ОПОС 2014-2020 в изграждането на системи за разделно събиране и рециклиране на биоотпадъци.

През тази година ще бъде разработена и Национална стратегия за кръгова икономика, която да заложи необходимите мерки за ускоряване на прехода на страната към кръгова икономика за период до 2030 г. Националната стратегия за кръгова икономика ще включва и пътна карта с конкретни дейности, въз основа на които да се постигнат заложените цели.