Тази година трасето на АМ „Хемус“ ще се увеличи с още 10 км в посока Варна

Разговор с Георги Терзийски, председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“

Г-н Терзийски, да започнем с един от големите пътни проекти у нас – АМ „Хемус“. Как върви напредъкът по този проект? Какви са плановете до края на годината?
Автомагистрала „Хемус“ е основната пътна комуникация за Северна България и целта ни е през 2023-2024 г. от София до Варна да се пътува по магистрала. През октомври, около половин година по-рано от предвиденото, ще бъде готова отсечката между Ябланица и Боаза. Нейното строителство стартира в края на март миналата година. Организацията на обекта е много добра и през юни започна полагането на асфалта. Така че тази година трасето на „Хемус“ се увеличава с още 10 км в посока Варна.

На 23 април започнахме поетапното изграждане на 134-километрово трасе в участъка от пътен възел „Боаза“ до пресичането с път I-5 Русе - Велико Търново. За неговото построяване в края на миналата година правителството осигури 1,3 млрд. лв. от бюджета. Цялото трасе е разделено на 6 участъка. Техническото проектиране на участъци 4, 5 и 6, които са между пътя Плевен - Ловеч и Русе - Велико Търново, ще бъде изпълнено през 2019 г., а строителните работи започват през 2020 г.

Работим и по подготовката на последните 90 км от автомагистралата - от връзката с пътя за Русе до участъка, който се изгражда Белокопитово - Буховци. В момента провеждаме обществена поръчка за изработването на разширен идеен проект за над 46 км от АМ „Хемус“, след връзката с пътя Русе - Велико Търново. Бъдещият изпълнител ще трябва да изработи разширен идеен проект и да направи пълни инженерно-геоложки проучвания и ПУП - Парцеларен план за участъка след връзката с път I-5 до пресичането с път II-51 Бяла - Търговище. За участъка от Бяла - Търговище до пътен възел „Буховци“ е сключен договор за актуализация на ПУП-те и разполагаме с идейни проекти. За този подучастък, който е около 42 км, в кратък срок ще бъде стартирана тръжна процедура на инженеринг - проектиране и строителство.

Приетите наскоро промени в Закона за държавната собственост сериозно ще ускорят изграждането на големите инфраструктурни проекти, какъвто е и АМ „Хемус“. Надяваме се Конституционният съд да се произнесе в кратък срок, защото целта им е да се ускорят отчуждителните процедури и да се постигне бързина при изпълнението на обектите с национално значение като пътища, магистрали, газопроводи и електропроводи. Те ще позволят работата да започне след разрешение на съда за предварително изпълнение, а докато се строи, ще могат да вървят дела за обезщетения, които в момента спират работата. Убедени сме, че със законовите промени ще се ускори инвестиционният процес, защото в почти 100% от случаите жалбите за отчуждане на имоти засягат единствено размера на определеното обезщетение, а не самия акт на отчуждаването. Именно заради проблеми с отчуждаването на земите вече близо година се бави строителството на участъка между пътните възли „Белокопитово“ и „Буховци“. Той е с дължина 16,3 км, а засегнатите от трасето имоти, за които се дължи обезщетение на собствениците, са над 300. Първа копка на обекта беше направена през август 2018 г., но засега се работи само по 1,5 км. Причината е, че бяха заведени 32 дела от собственици на 140 имота. В момента остават нерешени 10 съдебни дела, които са отложени за септември. Което означава, че строителство на този стратегически инфраструктурен обект, се забавя с около година и половина заради отчуждителни процедури.

До момента нито едно дело в този участък не е загубено от АПИ - съдът е потвърдил определеното обезщетение и това показва, че оценките, които се извършват от лицензирани оценители, са коректни. Те са изготвени на пазарни цени и не ощетяват интересите на собствениците. Проблем с отчужденията има и в една от отсечките на новия 134-километров участък на „Хемус“, където са засегнати 566 частни имота. В момента за всеки се вади удостоверение за наследници, за да се връчат уведомления на собствениците и да се изчака дали ще има жалби. Заради съдебните дела по отчуждаването на имоти с близо две години се забави изграждането на обходния път на Поморие. Работата на обекта започна през май, а вече можеше да е готов и трафикът да е изведен извън града, както стана с обходния път на Ахелой. С постоянно увеличаващия се трафик трябва да се действа по-бързо и оперативно, за да се повишава безопасността на движение.

Автомагистрала „Хемус“ трябва да се построи час по-скоро и процесът е необратим. Само по този начин ще може да се ускори икономическото развитие на Северна България. Всички сме свидетели на икономическия бум в Южна България след изграждането на „Тракия“ и „Марица“.

Строителството на АМ „Струма“ също е ключов и изключително мащабен проект. На какъв етап са строителните дейности?
Преминаването на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле е не само най-мащабният, но и най-сложният проект, който Агенция „Пътна инфраструктура“ някога е изпълнява. Плановете ни са през 2019 г. да имаме избрани изпълнители за най-сложния участък през дефилето и веднага да започне проектирането, а след това и строителството на обекта, за да не загубим и евро от осигуреното финансиране от Европейския съюз. Строителството на участъка ще бъде сериозно предизвикателство на целия строителен бранш, защото ще трябва да се работи по изключително сложен терен. В близо 24-километровото трасе само в платното за София ще има 7 тунела, 21 виадукта, 4 пътни възела, 12 надлези и подлези. Толкова много съоръжения с подобна сложност досега не са правени на нито един магистрален участък. Ще направим всичко възможно АМ „Струма“ да бъде завършена колкото се може по-скоро.

С построяването на този участък ще повишим безопасността на движение и ще намалим ежегодната черна статистика. Преди почивните дни около 24 май пуснахме движението по 6,5 км от АМ „Струма“ след Благоевград. Това е първият участък от лот 3.1 между Благоевград и отсечката преди бъдещия тунел „Железница“. С въвеждането є в експлоатация се избягва влизането в Благоевград и създаването на тапи в градските кръстовища, което спестява време на пътуващите и разтоварва града от сериозен трафик.

Изграждането на автомагистралата през Кресненското дефиле е изключително важна задача, тъй като участъкът от Е-79 е много натоварен и с концентрация на пътни инциденти. За намаляването им през последните две години са предприети редица мерки, които доведодоха до съществено намаляване на черната статистика. През 2018 г. в участъка са станали 52 катастрофи с двама загинали, докато година по-рано - през 2017 г. катастрофите са с 40% повече - 86 инциденти и 7 загинали.

Да поговорим и за въвеждането на тол системата, в момента е в ход тестови етап. Бихте ли казали какво представлява този етап и с какви цели се провежда? Какво предстои след този етап?
От 15 май започна първият етап от тестовете на тол системата, която ще таксува тежкотоварния трафик на база изминато разстояние. Става въпрос за симулации на данни за движение по пътната мрежа, а не за събиране на реални данни на терен. Целта е първо да се установи дали има добра свързаност между основните компоненти на системата. След като тази интеграция бъде установена от екипите на Националното тол управление, ще се премине към втория етап – тестове с данни, постъпващи от бордови устройства, монтирани на транспортни средства.

До момента успешно преминаха симулациите за генериране и обработване на геопостранствени данни за изминат маршрут. Цената на изминатия тестови маршрут в момента се определя въз основа на тестова тарифа на Световната банка от 2015 г., а тестовият обхват на пътната мрежа са 6 области на Западна България, което е около 50% от максималния обхват на пътищата с тол. Цените за километър и обхватът са тестови, а реалните предстои да бъдат определени след консултации с бизнеса. Това е процес, който трябва да бъде извървян и да се удовлетворят в голяма степен всички страни. От една страна пътищата да получат необходимото финансиране, за да бъдат поддържани, от друга - съответно ползвателите да получат качеството, което желаят, за да пътуват удобно и безопасно.

Предстои тестване и на останалите компоненти на системата, свързани с правоприлагане, обслужване на клиенти, плащане и управление на плащанията, информационна сигурност и т. н. При правоприлагането проверката е чрез разчитане на регистрационния номер на пътното превозно средство и отчитане на категорията му за валидни данни за таксуване в системата и определяне дали той е редовен потребител на пътя или нарушител. При обслужването на клиенти се тества продажбата на маршрутни карти през известните вече канали за продажба, промяна на данни за регистриран клиент на маршрутна карта, справки за маршрута, период на валидност на картата и т. н. При плащането и управлението на плащанията се тества потвърждаването на маршрутна карта по различни канали за продажба в автоматичен и ръчен режим, удостоверяване на плащания, по вътрешните разчети - пунктове за продажби на АПИ, и при взаимодействието с партньорската мрежа, а също и тестване на връзката между управление на плащанията и правоприагане при доброволното заплащане на конпенсаторни такси в 14-дневния законоустановен срок. Ще направим всички необходими тестове, за да сведем до минимум евентуални проблеми при внедряването на тол системата.

До въвеждането й превозните средства над 3,5 тона ще продължават да ползват електронна винетка за време, както и леките автомобили. До средата на юни са продадени 4 млн. е-винетки на стойност над 235 млн. лв. Проверени са и над 580 млн. шофьори, а на нарушителите са наложени повече от 30 хил. компенсаторни такси и са съставени над 3300 акта за установяване на административно нарушение. Проверени са и над 73 хил. чуждестранни шофьори като са санкционирани 5 708.

Какви ключови проекти предстои да започнат до края на годината?
През следващите месеци започваме изграждането на още един участък от направлението София - Калотина, част от АМ „Европа“. В средата на май стартирахме строителството на отсечката между Драгоман и Сливница. 17-километровият участък се финансира изцяло от републиканския бюджет. В следващите седмици продължаваме с участъка от ГКПП „Калотина“ до Драгоман, с дължина е 14,5 км. Той ще се финансира от Механизма за свързване на Европа на ЕС и от републиканския бюджет. Задачата ни е най-късно в средата на 2021 г. пътят от границата със Сърбия до Сливница или общо 31,5 км, да е с магистрален габарит, с което ще улесним пътуването по направлението между сръбската и турската граница. За последната отсечка от трасето, която започва на 6-7 км от Сливница и е до връзката със Северната скоростна тангента, в момента се изготвя техническият проект заедно с ПУП, така че и по подготовката на този участък се работи изключително сериозно.

Другите големи проекти, по които започваме същинските строителни дейности в следващите месеци, са участъците преди и след тунел „Железница“ на АМ „Струма“ и самото съоръжение, което ще бъде най-дългият - над 2 км, пътен тунел изграждан досега у нас. Строителството на отсечката преди тунела в посока Кулата, която е 720 м, започваме до седмици. За тунела и за отсечката след съоръжението се изработват техническите проекти, а след това ще се процедират на ЕТИС. В момента, в които са готови стартираме строителните работи. Няма да се бавим въобще, защото изграждането на пътя през Кресненското дефиле е национална кауза.

В Северозападна България започваме един дълго очакван от жителите на региона проект - модернизацията на пътя Мездра - Ботевград, част от направлението Видин - Ботевград. Изграждането на трасето ще стартира от един от най-сложните участъци като терен за преминаване. За да върви работата по-бързо строителството на близо 33 км от пътя между Мездра и Ботевград е разделено на два участъка - лот 1 /19,3 км/ и лот 2 /13,4 км/. Имаме избран изпълнител за лот 2, но решението се обжалва пред КЗК и трябва да изчакаме произнасянето на компетентните институции. Тръжната комисия по избора на изпълнител на другия лот продължала работата си и предстои отварянето на ценовите предложения. В следващите седмици ще открием и тръжните процедури за избор на изпълнители на още 55 км между Видин и Ружинци. Отсечката ще бъде разделена на три подучастъка Видин - п. в. „Макреш“, п. в. „Макреш“ - п. в. „Бела“ и п. в. „Бела“ - Ружинци.