СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина III, брой 2, март 2006

Системи за димоотвеждане

Системи за димоотвеждане

В момента в големите градове се провежда интезивно строителство на сгради с висока етажност, предназначени за работа или почивка на голям брой хора. Независимо дали става дума за търговска сграда или жилищна кооперация, тя трябва да се оборудва и с димоотвеждаща вентилационна система. Не всички строителни организации, обаче, отделят нужното внимание на този тип система.

Огънят в една сграда се разгаря по коренно различен начин, в сравнение с този на открито. По принцип при всяко горене се отделя енергия, която с незначителни топлинни загуби се освобождава, т.е. околните предмети се загряват. Една част, около 20–30%, представлява лъчисто излъчване, а основната част от енергията (70–80%) се издига нагоре като конвекционна топлина. При огън на открито конвекционната топлина се издига нагоре, образувайки вертикален димен и огнен стълб, който не среща никакво препятствие.
При възникване на пожар в сграда са налице съвсем други условия. Таванът или покривът, пречат на издигането на стълба от огън и дим, т.е. горещите горивни газове се наслояват в горната част (под тавана/ покрива) на помещението. Същевременно пушекът се разпространява много бързо отгоре надолу, като постепенно изпълва целият затворен обем. Често наличните външни прозорци не са достатъчни за извеждането му навън, а ако помещението е в подземните етажи на сградата, то единственият възможен вариант е система за принудително димоотвеждане.

Дим и температура
Друг важен фактор при възникване на огън в затворени помещения е зависимостта между отделяният дим и нарастването на околната температура. По принцип, в началото (до 15 минути от разгарянето на огъня), се наблюдава слабо покачване на околната температура. С образуването на голямо количество дим, обаче, започва наслояване на горещи димни и горивни газове под тавана на помещението, което води до бързо повишаване на температурата. След първите 15 минути, повърхностите са достатъчно загрети, за да се запалят вторични огньове на покрива и таванската конструкция, след което се разпалват т.нар. “връхни” огньове. Това води до състояние, което специалистите наричат “flash over” (температурата е сравнително ниска, но количеството димни газове е много високо). Пожар разгарящ се по този начин се развива в рамките на 20 минути и след това обикновено не може да се изгаси.
В сградите оборудвани с димоотвеждаща система, обаче, пожара се разгаря по коренно различен начин, тъй като наслояващите се горещи и димни газове, своевременно се отвеждат навън. Така те не се натрупват в помещението, което способства за по-бавното нарастване на температурата на околните повърхности, а съответно се забавя разгарянето на “връхните” и второстепенни огньове, и възникването на “flash over”. В такъв случай, противопожарната служба ще има повече време за потушаване на пожара и до пристигането й огънят няма да се разгорял напълно.

Начини за реализиране на димоотвеждане


Незадимими стълбищни клетки
Всъщност, най-елементарното средство за отвеждане на дим и за проветряване на помещенията е прозорецът. Във високите административни сгради, хотели, болници и т.н., се изграждат и т.нар. незадимими стълбищни клетки. Те са разположени по цялата височина на сградата и служат за евакуация на хората в случай на пожар, земетресение или друг тип аварийна ситуация. Понякога пред изхода от етажа към стълбището се изграждат и предверия с двойни врати (тип тамбур), с цел предотвратяване разпространението на дим и осигуряване на достатъчно време за евакуиране от сградата.
По принцип на всеки етаж и стълбищна клетка се инсталират димоотвеждащи устройства. Това са шахти, изградени от огнеупорен материал, с монтирани в тях автономни смукателни вентилатори и клапани. Според действащите норми и изисквания се разполага по една димоотвеждаща шахта на всеки 30м дължина от коридора, за всеки етаж от сградата.
Особени изисквания се предявяват към системите за димоотвеждане, когато те се разполагат в: коридори на производствени, административни и жилищни сгради с височина над 26,5м; в коридори с дължина над 15м, без естествено осветление; и в производствени и складови помещения.

Асансьорна шахта
Системите за въздухообмен и димоотвеждане, трябва също да осигуряват подаване на външен въздух и в асансьорните шахти. В структурата на тези системи е необходимо правилно да се разчете количеството и силата на подаваният въздух, а също така допълнително създаваното налягане в асансьорната шахта. Агрегатите за въздухообмен в асансьорните шахти се разполагат в сутеренните и тавански помещения или на покрива на сградата. Вентилационното оборудване за въздухообмен и димоотвеждане трябва да са разположи във вентилационни камери отделени с прегради. Отварянето на клапаните и включването на вентилаторите се извършва автоматично от системата за пожарна сигнализация в сградата.
Система за приточно-смукателна вентилация
Когато обаче, трябва да се проектира и осъществи система за принудително отвеждане на дима от подземните етажи или вътрешността на сградата, решението е по-различно. По принцип в тези помещения се изгражда приточно-смукателна вентилация, за осигуряване на проветряване, загряване или охлаждане. Системата работи като подава чист външен (приточен) въздух в долната част на помещението, а замърсеният и загрят въздух се изтегля навън през смукателни вентилатори, разположени на нивото на температурно равновесие.
Чрез системите за димоотвеждане и въздухообмен се обезпечава възможността за бърза евакуация на хората още в началният етап на пожара. За обезпечаване на правилна работа на системата, сградата се разделя на отделни противопожарни отсеци и димни зони (зони за отвеждане на дима), като площта, обслужвана от едно димоотвеждащо устройство, не трябва да надвишава 900м2.
За да се осигури надеждно димоотвеждане в затворени и подземни помещения, се налага шахтите (въздуховодите) за отвеждане на дима да са изработени от огнеупорен материал. В края на шахтата се монтират специални прозорци (куполи) за димоотвеждане, монтирани на покрива на сградата. Те се задействат ръчно или автоматично от централната противопожарна система. Отвеждането на дима от затворените помещения се извършва с помощта на един или няколко смукателни вентилатора, разположени в горната му част. За да се избегне бързото разгаряне на пожара в помещението, трябва навременно да се прекрати подаването на външен въздух. Тази функция в модерните сгради се осъществява от системата за пожарна сигнализация след подаване на сигнал от инсталирани датчици за дим или температура.
Димоотвеждащата система служи преди всичко за отвеждане на топлината от горящото помещение, с което се цели забавяне разгарянето на огъня и преди пристигане на пожарната команда да се осигурят прости и целесъобразни условия за гасене. Освен това съзнателното отвеждане на топлината, намалява топлинното натоварване на тавана и с това опасността от срутване.
При проектирането на системата за димоотвеждаща вентилация, също така трябва да се имат предвид и следните основни параметри:
Категорията на помещението по противопожарна и аварийна опасност.
Конструктивните особености на сградата (площ, височина на помещенията и цялата сграда, наличие на светли коридори откъм външните стени, дължина на коридорите, брой на вратите и тяхното разположение, наличие на предверия пред стълбищните площадки).
Времето за евакуация на хората от сградата, сравнено с времето за изпълване на помещението с дим.
Наличие на устройства за автоматично газово, водно или пяново пожарогасене.
При подготовката на системата за димоотвеждане е важно правилното монтиране на включените в системата устройства.

Куполи за топло- и димоотвеждане
Съвременен модерен начин за осъществяване на надеждно димоотвеждане от горящата зона е използване на прозорци (куполи), монтирани на покрива на сградата. Те са изработват от специална РЕТ пластмаса, която при загряване се разтопява и започва да капе без да гори. Формата им е квадратна или правоъгълна, като при първите е възможно единично странично отваряне, а при вторите - двукрилно, като се отварят по средата. Куполите се монтират на специални постаменти, изработени от термоизолирана алуминиева ламарина, с различна височина в зависимост от приложението. Топло- и димоотвеждащите куполи могат да се оборудват с различни типове автоматични отварящи устройства: взривно отварящо, пневматични цилиндри, електродвигатели (24V).
Ето и описание на някои специфични устройства за отваряне, влизащи с структурата на куполите за димоотвеждане.
СО2-приспособление за отваряне
Устройството се задейства с СО2-газ и служи за отваряне на куполи за топло- и димоотвеждане, както и за подаване на свеж въздух в помещенията. Може да се използва при прозорци с различно закрепване на крилата: около долна и средна хоризонтална ос, централна вертикална ос и крилни прозорци. В случай на възникване на пожар СО2-приспособлението се задейства ръчно или автоматично, чрез СО2-термо-автоматичен вентил. Странично на крилото и рамката на купола са разположени газови пружини, осигуряващи отваряне на крилото до необходимият ъгъл. Затварянето се извършва ръчно.
СО2-приспособлението се управлява ръчно посредством СО2-алармена кутия, чрез задействане на лостов вентил. Корпусът на кутията обикновено се изработва от стоманена ламарина, като се предлагат варианти за открит и скрит монтаж. Корпусът се защитава от корозия, чрез нанасяне на пластмасово покритие. На предната част на СО2-алармената кутия има стъкло, което се чупи при възникване на аварийна ситуация и се задейства ръчен лостов вентил.

Електрическо отварящо устройство
Това е друг начин за задействане на отварянето на топло- и димоотвеждащите куполи. Функциите му са същите, както и при СО2-приспособлението, като може също да се задейства ръчно или автоматично. Задействащите контури се контролират от централата посредством тока на покой през генераторите за газ под налягане.

Генератор за газ под налягане
Генераторът за газ под налягане служи за задействане и управление на отварящите агрегати на топло- и димоотвеждащите уреди и тези за подаване на свеж въздух в системите за принудително димоотвеждане. Устройството се задейства чрез електрически стартов импулс, генериращ газ под налягане, който задейства процесите по отваряне и управление.
Генераторът за газ под налягане се състои от метален корпус с разположена в него пускова капсула. Присъединен е с обвит в силиконов шлаух кабел. Устройството може да работи в широки температурни граници: от -30°С до +50°С. Освен това генераторът остава функционално сигурен до 160°С, а над тази температура се самозапалва.

Димен датчик
Димният датчик е особено подходящ за надзор на обекти, в които чрез PVC, пенообразни вещества и бавно тлеещ огън се образуват видими димни аерозоли. Разпознаването на избухване на пожар във фазата на тлеене, доста преди опасното повишаване на температурата и образуване на пламъци, гарантира максимално снижаване на щетите и осигурява оптимална противопожарна защита.
Димният датчик работи на принципа на разсейване на светлината, при който измервателната камера се проверява на всеки няколко секунди от светодиоден излъчвател. Ако в измервателната камера се наблюдава дим, електрониката включва автоматично интервала приемане-предаване за проверка през една секунда. За предотвратяване на фалшиво сработване, датчикът включва алармата едва след като е установен дим в измервателната камера при два последователни импулса. Захранването, контролът и сигнализацията се осъществяват чрез двупроводникова система.
Системата за принудително димоотвеждане може да се счита за неделима част от пожароизвестителната инсталация. Правилното координиране на работата на тези системи ще спомогне за съществено намаляване на загубите при пожар, особено в офиси, където има много скъпоструващо оборудване, пазят се важни документи и бази данни, и т.н. Своевременното отвеждане на дима от помещенията, осигурява и повече време за пристигане и действие на противопожарната служба.