Системи за контрол и управление на достъпаТипови системи и устройства Динамичният ни начин на живот изиска взимане на бързи решения и действие, движение, обикаляне между офиси и предприятия, често в зони с ограничен достъп. Модерните системи за контрол и управление на достъпа предлагат на собствениците на офиси, бизнес центрове или хотели, качествен контрол върху посетителите в сградата и надеждно проследяване на достъпа до помещения със специално предназначение.
Контролът върху достъпа, представлява сам по себе си съвкупност от различни програмно-технически средства и организационно - административни мероприятия, с помощта на които се решава задачата по контролиране управление на достъпа както на самият обект, така и в определени негови зони и помещения, а така също и оперативен контрол на персонала и времето за пребиваването му на обекта. Така, по дефиниция бихме могли да определим структурата и предназначението на системите за контрол и управление на достъпа.
Една от главните цели на съвременните СКУД се явява тяхната интелектуализация, т.е. предаване на максимално възможно количество функции, обработка на информацията и взимане на адекватни решения чрез разнообразни апаратни средства и компютри. Многобройни са средствата за контрол върху достъпа, които понастоящем са достъпни на пазара. Системата може да включва в себе си контролери, управление на брави, четци, различен тип идентификатори, турникети, шлюзови кабини, металдетектори, бариери, а така също компютри и програмно обезпечение от високо ниво, позволяващо лесна настройка, мониторинг и оперативно управление на правата на достъп на всеки отделен сътрудник от персонала.
Процесът на идентификация, т.е. разпознаването на потребителя и определяне на неговите пълномощия за достъп в помещение или зона под наблюдение, се явява важен момент, определящ структурата, функционалните възможности, надеждност и работоспособност на системата за контрол и управление на достъпа.
Най-широко практическо разпространение са получили следните методи на идентификация:
Използване на механичен ключ.
Организиране на система за пропускане от обичаен тип.
С помощта на кодова брава и набиране на код чрез клавиатура.
Посредством различни видове карти, на които е нанесен код, за разчитане от специално устройство - четец.
С помощта на специални устройства, генериращ модулиран ултразвуков, инфрачервен или радиосигнал.
С помощта на биометрични устройства, определящи физиологичните параметри на човек, такива като глас, пръстов отпечатък и т.н.
Комбинирани методи.
В зависимост от типа на охраняваната зона се определя и типа на използваната система за достъп. В този материал ще се съсредоточим върху разглеждането на системите за контрол на достъпа в сгради.
Основни елементи
Организирането на пропускната система в една административна сграда или предприятие вече е традиция да се извършва чрез идентификация на посетителя чрез някакъв тип “пропуск”. Основните елементи при този тип СКУД са: контролер, четец и идентификатор. Нека ги разгледаме поотделно.
Контролерът представлява високонадежден специализиран компютър, в който се съхранява информация за конфигурацията, режимите на работа на системата, списък на лицата, имащи право на достъп до обекта, а така също нивото на техните правомощия. В опростените варианти на устройството контролера може да бъде вграден в четеца.
Контролерът се явява основно устройство на СКУД, извършващо идентификация на потребителя и даващо разрешение за преминаване, в случай ако отчетеният от идентификаторът код съвпада с този, съхранен в паметта на контролера. За основни характеристики се считат:
- Поддържаните работни режими - автономен или мрежови чрез линия за връзка с използване на компютър.
- Типа на използваните четци.
- Максималното количество потребители.
- Възможност за въвеждане на протокол на събитията.
- Поддържане на различни разписания за преминаване на потребителите.
Идентификаторът е носител на код за разрешение на достъп до определено ниво от охраняваната зона. Той може да има различна форма – пластмасова карта с вграден чип или магнитна лента, микро чип вграден в метален корпус, като по-разпространените от тях са: Touch Memory (I Button), Proximity, Wiegand, Smart-карти и т.н. Като идентификатор може да се използва и определена биометрична човешка характеристика, например пръстов отпечатък, сканиране на ретината, глас.
Четецът позволява да се извлича информация от “пропуска” на потребителя – личния идентификатор. Тази информация постъпва в контролера, който взима решение за допускане на лицето до обекта или помещението. Контролерът може да се настрои по такъв начин, че да изисква потвърждение за взетото решение от компютър.
В практиката четците се монтират на стената до входния портал или друго преградно устройство за контрол на достъпа. В корпуса им присъства светодиод за индикация или течнокристален дисплей за визуализиране на разрешаващ сигнал при успешно разпознаване на кода или отказ на системата да допусне потребителя.
Понастоящем се използват четци разработени според типа на идентификатора, действащи по различни технологии. Ето и по-разпространените от тях.
Четецът за карти Touch Memory (I Button) – представлява контактен датчик, разчитащ кода от картата носител при допирането й до четеца.
Четецът за магнитни карти – по външен вид и размери наподобява кутия за цигари с прорез, а функционално представлява магнитна лента на магнетофон – магнитна глава, към която чрез ролка се притиска магнитната карта. За разчитане на кода от магнитната карта, потребителя трябва да я прокара през прореза на четеца отгоре надолу по цялата дължина на прореза. Най-усъвършенстваните магнитни четци имат вградена PIN-клавиатура и позволяват програмиране на функциите на четеца.
Четецът за Proximity картите генерира непрекъснато електромагнитно излъчване на определена честота (обикновено 125KHz). При доближаване на идентификатора в зоната на действие на четеца, произвежданото излъчване разчита информацията в картата посредством вградена в нея антена. Получавайки необходимата енергия за работа, картата прехвърля в четеца своя идентификационен код с помощта на електромагнитен импулс с определена форма и честота. Продължителността на този цикъл е от порядъка на около 0,1сек.
Основната характеристика на Proximity технологията се явява разстоянието на което се извършва сигурното разчитане на кода, което за разпространените и по-евтини четци е равно на 6-10см. Добрите и скъпи модели могат да отчитат информацията от разстояние от 60-80см до няколко метра. На такива разстояния е възможно изобщо да не вадите картата от джоба си: системата ще ви допусне в охраняваното помещение просто при доближаването ви до вратата.
Често е необходимо да се организира контролиране на преминаването в две направления (вход/изход) през един портал. В този случай се използват два четеца – първият на входа, а вторият - на изхода.
За повишаване на надеждността при идентификация, освен четец към контролера може да се включи и клавиатура за набор на персонален идентификационен код (PIN-код).
Елементите на системата за управление на достъпа се подразделя на задължителни, без които системата е напълно неработоспособна, и допълнителни, подобряващи функционалните й и сервизни характеристики, а така също и нейната надеждност.
Мрежова или автономна система?
Всички СКУД може да се разделя на два големи класа или категории: Мрежови и автономни системи. Затова преди да пристъпим към избор на оборудването трябва предварително да разчетем големината на обекта, броя на потребителите и този на охраняваните зони.
Мрежови системи
В мрежовата система всички контролери са съединени помежду си чрез компютър, което я прави подходяща за управление на големи системи. Изпълнението на СКУД по мрежови способ, прави относителната себестойност на една точка за преминаване (един портал) по-висока, в сравнение с автономните системи. Освен това, за управление и поддръжка на мрежова СКУД е необходим поне един квалифициран специалист. Въпреки тези минуси, обаче, този тип системи са незаменими при приложения в големите обекти, тъй като да се управлява достъпа до десетки зони чрез автономни системи би било сложно и неефективно.
Едно от основните предимства на мрежовата система е, че от едно място могат не само да се контролират събитията в цялата наблюдавана територия, но и централизирано да се управляват правата на ползвателите, т.е. бързо да се включват или изключват нови потребители. Освен това, при всички мрежови системи има възможност да се организира достъпа до няколко работни места, разделяйки управляващите функции между няколко човека или отдела.
При проектиране на всяка голяма система, от значение са нейната топология, т.е. принципа на свързване между отделните контролери и компютри, максималните параметри (количеството поддържани входно-изходни точки), възможността за организиране на няколко работни места. Естествено, всичките количествени характеристики трябва да се разглеждат през призмата на потенциално разрастване на системата за няколко години напред.
Някои специалисти съветват също да се обърне внимание на това каква СУБД (система за управление на бази данни) ще се използва в разглежданата СКУД. Този въпрос може да има два различни отговора. Ако системата е малка (няколко входа, един компютър, до двеста служители), то т.нар. “планарни” СУБД от типа Paradox, Access и техните подобни ще свършат работа. За подобна система бихте заплатили за малки компютърни ресурси и простота на експлоатация. За системи с няколкостотин входа и персонал няколко хиляди човека, естествено, следва да се избере архитектура “клиент-сървър”. СУБД от този тип издържат на много по-големи натоварвания, но в замяна изискват по-мощни компютри и добре подготвени специалисти за поддържане на системата.
Автономни системи
Този тип СКУД са по-евтини, прости за експлоатация и при някои приложения достатъчно ефективни. Все пак в сравнение с мрежовите системи тук не може да се създават отчети за събития и предаване на информацията за тях към друг контролер (друг етаж или сграда), а също и дистанционно управление.
Разбира се, автономните системи имат и различни предимства: не изискват прокарване на стотици метри кабел, инсталиране на допълнителни устройства свързани с компютъра, или въобще наличието на компютър, а това в определени случаи е чиста икономия на средства, сили и време за монтиране на системата.
От друга страна, по устойчивост срещу злоумишлено проникване, автономните системи работят толкова ефективно, колкото мрежовите, тъй като използваните елементи - идентификатори, четци, заключващи механизми - и при двете могат да са еднакви. Разбира се, има и някои изключения. При избора на автономна система с високи изисквания по устойчивост срещу несанкционирано проникване обърнете внимание на няколко неща: първо, четеца трябва да е отделен от контролера, за да бъде веригата с която се отключва бравата, недостъпна отвън; второ, контролера трябва да има резервен захранващ източник в случай на временно прекъсване на централното електрозахранване; и трето - монтиране на надеждно заключващо устройство.
След уточняване на типа на системата за управление на достъпа и елементите за идентификация и контрол, трябва да се обърне внимание на някои по тривиални, но в никакъв случай маловажни компоненти, от които зависи да голяма степен ефективната работа на цялата СКУД.
Заключващи механизми
Електромеханичната брава представлява обикновена заключваща система, при която секретният механизъм е допълнен с електромеханични елементи, позволяващи отваряне както чрез механичен ключ, така и чрез подаване на токов импулс от изпълнителното устройство - контролера.
Принципът на работа на електромеханичната брава представлява притегляне на метална пластина, закрепена на подвижната част от вратата, към сърцевина с намотка, закрепена на неподвижната каса на вратата.
Основната особеност на този тип брава се състои в използване на специални магнитни материали с висока коерцитивна сила, позволяваща създаване на усилие на разделяне (за отваряне на вратата) до 500кг, при консумирана мощност едва 5-10W.
Конструктивно всички брави от този тип са устроени еднакво и имат сходни технически характеристики.
Бравите имат повишена надеждност поради отсъствие в конструкцията на подвижни части и труднодостъпни детайли. В случай на авария на електронната система (контролера), допиране до четеца дори на валидна карта няма да отвори вратата - необходимо е да се прекъсне захранването на електромагнитната брава. Това става с помощта на ключ за аварийно отваряне на вратата.
При използване на електромагнитна брава едно необходимо и допълнително устройство е оборудването на вратата с автомат за плавно затваряне. Понякога е необходимо и монтиране на блок за резервно електрозахранване.
Електромеханичните брави според начина си на монтаж се делят на модели за външен и вътрешен монтаж, а според типа на отваряне на вратата - лява и дясна брава, съответно отваряне навън или навътре.
Бравите могат да имат един или няколко заключващи механизма, в това число и срещу отваряне с натиск - оборудват се с ключалка, която при някои типове брави може да се фиксира неподвижно, изпълнявайки роля на заключващ механизъм.
Отключването на бравата се извършва по два начина: основен (електрически) - подаване на управляващ сигнал от контролера, и резервен - чрез завъртане на механичен ключ.
Електромеханична ключалка е предназначена за заключване на десни или леви вътрешни врати в обекта. Използвани съвместно с електромеханична брава за вътрешен монтаж, имащи допълнителен заключващ лост (електромагнитен насрещник).
За разлика от електромеханичната брава, ключалката се монтира не върху крилото на вратата, а на касата. Тя позволява блокиране на езичето на електромеханичната брава, монтирана на вратата, при затваряне и деблокира ключалката при подаване на сигнал от контролера.
Като недостатък на електромеханичната ключалка трябва да посочим, че тя не позволява обезпечаване на висока механична надеждност за заключване на вратата и не може да се съвмести напълно с отделните типове механични брави.
При използване на системата за управление на достъпа нормалното състояние на вратата се смята “затворено”, затова използване на датчици за положението на вратата е задължително. В СКУД могат да се използват различен тип датчици - крайни изключватели, рид-реле, оповестителните устройства на охранителната система. Според данните постъпващи от тези датчици, системата анализира състоянието на вратата и при необходимост включва звуков сигнал, че е нужно затваряне.
Домофонна система
Тази позната на всички двустранна аудио-разговорна система може успешно да се съвмести с работата на системата за контрол на достъпа. Когато входният портал се намира на отдалечено разстояние и се контролира дистанционно добавянето на аудиоустройство с възможност за видеонаблюдение, ще направи системата по-сигурна и надеждна. Структурата й е сравнително проста - във външният панел е вградена видеокамера и високоговорител, а вътрешната контролна станция представлява стенна конструкция от монитор и слушалка. Вътрешното устройство е оборудвано с бутон за дистанционно отключване и управление на входната врата.
Системата за дистанционно отключване на вратата в най-простият си вид представлява обикновен секретен бутон с нормално отворени контакти. Обаче, в системите за контрол и управление на достъпа подобно улеснено преминаване не винаги е подходящо, тъй като действието на преодоляване на преградата (отваряне на вратата и пропускане на посетителя) в този случай не може да се отчете от системата и създава трудности в службата за безопасност при анализ на възможните критични ситуации (в електронният дневник за преминаванията ще отсъстват записи за определен брой влизания или излизания от сградата). Затова основният способ за дистанционно отключване на вратата се явява монтирането на четец (така в дневника за влизанията в този случай ще се запише фамилията на човека отварящ вратата), а резервен - използване на бутон (когато категорията на помещението не е висока и няма да се провежда задълбочен анализ от службата за охрана).
Разбира се, съществуват още средства за контрол и управление на достъпа - турникети, бариери, шлюзови кабини, предверия, като и различни типове ограждения за насочване на потока посетители. Те са достъпни в разнообразни варианти и конструкции и с тях ще ви запознаем в някой от следващите броеве на СТРОИТЕЛИ. Тяхното управление и контрол обаче, се базира на трите основни елемента - контролер, четец и идентификатор, с които ви запознахме с рамките на този материал.02/06/2007 |
