Високотехнологичната РЕХ пластмасаПотребители, търговци и водопроводчици се ориентират към работа с РЕХ-пластмасови тръби.
Защо е така?
В този материал ще се опитаме да дадем отговор на този въпрос.
текст Десислава Йовчева
Началото:РЕХ-водопроводни системи
В действителност РЕХ не е толкова нов материал. Още през 1971г. в Европа този продукт започва да се използва при изработването на инсталации за питейна вода. Десетилетие по–късно в САЩ също забелязват предимствата му и започват приложението му и в отоплителни инсталации. Така РЕХ-тръбите бързо се налагат като качествен продукт за приложение както за отопление, така и във водопроводните системи.
Структура на РЕХ
В действителност РЕХ означава полиетилен (РЕ) с кръстосани връзки (Х). Тази пластмаса има същия молекулен състав както обикновения полиетилен, но тук молекулите са химически свързани една с друга по дължина, т.е. създава се триизмерна структура между молекулните вериги. Кръстосаните връзки правят изходния материал устойчив при ниски (до -40С) и високи (до +95С) температури, налягане (до 2МРа или 20 at.), деформации и корозия. Тези свойства го правят идеален за приложение във водопроводни и нагревателни инсталации както в жилищни, така и в административни и промишлени сгради. Освен това РЕХ-тръбите притежават т.нар. “памет на материала”, което прави работата с тях изключително бърза, чиста и лесна, и освен това спомага за създаването на изключително здрави връзки, дори когато по тръбите все още се процежда вода.
Съществуват три метода за производство на РЕХ-тръби:
1. Метод чрез прибавяне на пероксиди - РЕ-Ха;
2. Метод чрез прибавяне на силан при водна (парна) баня - РЕ-Хb;
3. Метод чрез радиационно бета- и гамаоблъчване - РЕ-Хс.
Освен това съществуват различни видове РЕХ-тръби, използвани при изграждане на отоплителни системи и водопроводни инсталации. В системите за отопление се използват главно НЕРЕХ-тръби, снабдени с кислородна бариера за предотвратяване на корозията на различни метални елементи в нея (резервоари, помпи, цистерни и др.). За изграждане на водопроводни инсталации за питейна вода се използват РЕРЕХ-тръби.
Работа с РЕХ
Ако ви се налага да подменяте стара водопроводна инсталация, особено в една голяма административна сграда, всеки специалист ще ви посъветва да използвате пластмасови или РЕХ-тръби. Работата с тях ще спести доста време (по монтирането на инсталацията), тъй като не се използват традиционните горелка и гаечен ключ.
Съхранение
РЕХ се предлага на пазара както на предварително отрязани дължини, така и на ролки, от които лесно се разгъва и инсталира желаното количество. Освен това РЕХ-тръбите трябва да се съхраняват покрити или в затворено помещение, без излагане на директна слънчева светлина. UV-лъчите причиняват бързо стареене на материала. Ако имате съмнение, че РЕХ не са съхранявани правилно, или са били изложени на директна слънчева светлина повече от 30 дена, по-добре изобщо да не преминавате към инсталиране, а се консултирайте със специалист от бранша. Както и другите пластмасови тръби, и РЕХ трябва да се пазят от надраскване, пробиване, изобщо от механични повреди, за да могат да се използват максимално ефективно в бъдеще.
Огъване
Различните производители предлагат и съответните таблици за максимално допустимото огъване на предлаганите от тях РЕХ-тръби. В действителност този материал е много гъвкав и може лесно да се прокарва по различни трасета, без да се налага рязане и оформяне на връзки при промяна на посоката. Най-общо е прието, че минималният радиус на огъване трябва да е поне 8 пъти от външния диаметър на тръбата. При огъване на тръбата в посока, обратна на тази на, която тя е била навита на носещата ролка, диаметърът на огъване нараства 3 пъти (т.е 24 пъти от външния диаметър на тръбата).
Рязане
РЕХ се реже изключително лесно със специални резачки за рязане на кръгъл профил, но ако не разполагате с такива, работа ще свърши и остро джобно ножче. Единственото условие е тръбата да се отреже перпендикулярно и гладко. След това неравностите по ръбовете се заглаждат (шлайфат), защото в противен случай фитингът няма да пасне точно и тръбата ще се изплъзва от него.
Фитинги
Подходящите фитинги за работа с РЕХ-тръби се изработват от месинг или технически полимер и трябва да отговарят на съответния стандарт (БДС EN, DIN, ASTM и т.н.).
Свързване
Процесът на свързване също е лесен, но тук има няколко различни техники на работа. Различните производители на РЕХ окомплектоват тръбите си с техни собствени фитинги. Освен това не се препоръчва ползването на тръби и фитинги от различни производители, освен ако те не се изработват по един и същи стандарт. Оттук идват и различните начини на свързване, тъй като всеки производител предлага и свои собствени инструменти, но като принцип на работа те не се отличават значително един от друг. Въпрос на личен избор и възможности е как ще изберете да работите и какви инструменти да използвате.
Съединяване чрез разширяване
Тук се използва свойството на материала да си възвръща нормалната форма след деформация (“памет” на материала). За направата на свръзка, в края на пластмасовата РЕХ-тръба се поставя специален инструмент за разширяване (хидравличен или ръчен разширител), който обикновено се комплектова с накрайници с различен диаметър. Чрез него краят на тръбата се разширява до желания диаметър, а след това бързо се поставя върху фитинга. Краят на тръбата почти моментално се свива и по този начин е налице здрава и стегната връзка между двата елемента.
За по-голяма здравина на този вид връзка, първоначално в края на тръбата се поставя допълнителен РЕХ-пръстен. След това се използва инструмента за разширяване, подобно на процеса, описан по-горе. Създадената връзка е по-здрава и трайна, като само половин час след направата й може да издържи налягане от порядъка на 1,4МРа.
Съединяване с пристягащи пръстени
Друг начин на свързване е посредством специални стягащи пръстени, които се поставят върху края на тръбата, при мястото за връзка. Тук не е необходимо разширяване на тръбата. Пъвоначално фитинга се поставя чрез плъзгане в края й, а след това пристягащия пръстен се премества отгоре. Така създадената връзка е разглобяема и е възможно да се модифицира по желание. Пристягащите пръстени се изработват от мед или месинг. За фиксиране на връзката се използват специални пристягащи клещи, с които пръстена се стяга.
Възможно е пристягащите пръстени да имат нанесено черно покритие. Това позволява бързо да се провери дали дадена връзка е стегната или не. При стягане черното покритие се надрасква, което е сигурен белег, че връзката е фиксирана. Това е удобно, тъй като е възможно бързо да се провери цялата инсталация за пропуснати, незатегнати връзки.
Свързване с контрагайка
РЕХ-тръбата може да се произвежда и директно с фланец и контрагайка в края за съединяване. Първоначално краят на тръбата се разширява и се намества върху фитинга. След това се затяга контрагайката, първоначално на ръка, а след това с обикновен гаечен ключ, за да не се разхлабва връзката.
Свързване чрез хидравлична преса
Първоначално краят на тръбата се разширява и се поставя фитинга. След това използваме специална крачно задвижвана хидравлична преса, за да затегнем с предварително поставения масивен месингов или меден пристягащ пръстен тръбата и фитинга заедно. По този начин наистина се получават солидни и здрави връзки, но цената на този уред е доста по-висока в сравнение с другите работни инструменти.
Въпрос на личен избор е кой от всички методи на свързване да ползваме. Работата с РЕХ-тръби е далеч по-лесна и бърза в сравнение с металните или медни тръби. Спестяват се време и усилия, работи се чисто и бързо, а това значително компенсира малко по-високата цена на РЕХ, спрямо тази на традиционните метални тръби.
Предимствата при работа с РЕХ-тръби...
- РЕХ тръбите не се спукват при замръзване, затова могат спокойно да се ползват в студени помещения – мазета, изби, тавани. Освен това не ръждясват, което ги прави идеални за ползване в райони с твърда вода.
- Пластмасовите РЕХ-тръби са гъвкави и могат да се огъват и нагаждат по всякакво трасе – до 100м дължина, без да се нарушава целостта им. Поради тази причина е възможно промушването им през дупки, поставянето им във вдлъбнатини или направо прокарването им под пода като кабел.
- Чрез пластмасовите РЕХ и метални пръстени, тръбите могат да се съединяват, дори и ако по тях тече или капе вода. Това би могло да се случи, когато спирателният кран е развален и не се затваря докрай.
- Пластмасовите тръби са доста по-леки – теглото им е около 75% от това на медните.
- Благодарение на структурата си от кръстосани връзки РЕХ-тръбите притежават още едно много важно качество – “топлинна памет”. Това представлява способността на материала да възвръща първоначалната си производствена форма след нагряване до определена температура. Това свойство е много полезно, тъй като спомага за възстановяване на нежелани прегъвания и чупки на тръбата, възникнали в процеса на работа.
- РЕХ е материал, който не отлага вредни вещества в транспортирания флуид. Ето защо е и толкова подходящ за изграждането на водопроводни инсталации за питейна вода.
- Благодарение на кислородната бариера, в РЕХ-тръбите не проникват въздушни молекули, които да причинят ръждясване на металните елементи в системата. Това тяхно качество пък ги прави подходящи и за изграждане на водни отоплителни инсталации.
Освен това, при съединяване краищата на тръбите трябва да са относително чисти (не изрядно, както е при медните тръби) и правилно отрязани, това е всичко. Пластмасовите връзки могат да се развалят и наново да се монтират, ако това се налага. Също така те могат да се комбинират заедно с медни тръби при необходимост.
Колкото и да са удобни за работа, РЕХ-материалите не са напълно незаменими и затова е редно да споменем и
... недостатъците им
- Като цяло пластмасовите тръби не могат да се използват при контакт с много горещи метални изделия – например, за директна връзка с котел на отоплителна инсталация, тъй като могат да се разтопят. Препоръчва се монтирането на медна тръба, дълга около един метър, директно към котела, а след това да се изгради разпределителна водопроводна или отоплителна система с РЕХ-тръби.
- Пластмасовите тръби не могат да се използват за транспортиране на газ или други горива.
- РЕХ-материалите са по-скъпи, отколкото медните тръби, както отбелязахме по-горе.
- Налягането в пластмасовата тръба намалява с увеличаване на температурата. Обикновено, стойността му е около 10bar при 25С, но намалява едва на 4 bar при 85С. Това означава, че има голяма вероятност, работеща на максимална мощност система за гореща вода да превиши номиналните параметри на тръбата, които при някои материали са само до 65С.
- РЕХ-тръбите бързо амортизират при продължително излагане на пряка слънчева или UV-светлина. През последните години на пазара се появиха и цветни РЕХ-тръби, които са по-устойчиви на тези фактори, отколкото тръбите със стандартен сив цвят.
- Тръбата не може да поддържа теглото си, затова е необходимо при прокарването на окачени (по тавана или стените на помещението) инсталации, да се прихваща с метални скоби към твърда повърхност. При нагряване РЕХ-тръбите се разширяват и е възможно да “провиснат”, което не е естетично.
Факт е, че РЕХ вече е завладял около 60% от международния пазар. Наистина, той не се приема с еднаква охота в различните страни, а и все още има сектори, където използването му е невъзможно. Но по един или друг начин РЕХ се налага като висококачествен и надежден материал, особено при изграждането на водопроводни инсталации за питейни нужди и отопление. Не случайно някои от големите световни производители дават 25-годишна гаранция на РЕХ-продуктите си.02/06/2007 |
