Виадуктът над река ТарнНай-високият мост в света В края на миналата година приключи строителството и беше официално открит най-високият мост не само в Европа, но и в света.
текст Десислава Йовчева
Изключителното модерно съоръжение е с дължина 2460 м и се извисява в най-високата си точка на 270 м над река Тарн, край град Мило в централна Франция. Мостът представлява пряка връзка между две отделни плата над долината на реката и е последната връзка от международната магистрала А75 – Париж-Барселона. Ето и някои подробности около построяването и конструкцията на това уникално съоръжение.
За построяването на виадукта край град Мило, са използвани съвременни технологии и материали. Реализирането на този проект е плод на съвместните усилия и работа между френско-британската инженерна фирма EIFFAGE и американската компания ENERPAC.
Конструкцията на моста
Две са основните предизвикателства при построяването на мостовата конструкция: разстоянието над река Тарн и преодоляване на огромната междина между двете плата. EIFFAGE взимат уникално решение, като построяват седем, вместо две или три, подпорни колони. При това максималната височина на виадукта е 343м, което е с над 20м повече от друга френска забележителност – Айфеловата кула.
Главен архитект на моста е британецът сър Норман Фостер. Той създава и настоящата изящна и изчистена форма на конструкцията.
Подпорните колони
И седемте подпорни колони на виадукта се изграждат поетапно върху специално подготвени фундаменти, вкопани на близо 15 м под земята, за да се осигури максимална здравина на мостовата конструкция. Колоните с диаметър 5м в основата, са излети изцяло от железобетон и имат различна височина между 70 до 240м. Формата им е пирамидална, основата им представлява пресечен осмоъгълник, нагоре постепенно се стеснява, а последните 90 м преминава в уникална раздвоена “V” форма. За реализирането на проекта ENERPAC използва специални хидравлични цилиндри и помпи за постепенното изграждане на колоните, както и компютърно-синхронизирана повдигаща система за фиксиране на допълнителните подпорни колони.
Любопитен факт е, че виадуктът не е изграден в права посока. Пътуването по прав път на подобна височина, би могло да причини усещане за “плаване” и съответно отклоняване вниманието на водачите, затова моста е изграден с радиус на кривина от 20 км. Освен това пътят е с лек наклон 3,015% , за да се осигури по-добра видимост за шофьора и сигурност на пътниците.
Реализиране на проекта
Работата по строителството на моста започва през октомври 2001, като в края на ноември следващата година, най-високата подпорна колона вече е издигната на 100 м височина. Изграждането на платформата започва през февруари 2003 и приключва след близо 15 месеца.
Тя е конструирана от нова висококачествена стомана, като алтернатива на традиционно използвания бетон. Строежът започва едновременно от двете противоположни страни на долината, които постепенно вървят една към друга, докато на 28 май 2004, с помощта на GPS-навигация южната и северната платформа се съединяват на 270м над река Тарн.
Виадуктът край град Мило се поддържа от множество кабели, разположени и опънати в средата на конструкцията. За компенсиране на температурното разширяване и свиване на основната платформа, в двата края на моста са оставени междини с големина 1м. Уникалното съоръжение е предвидено да издържа на екстремни сеизмични и атмосферни условия, като се смята че може да се използва безпроблемно поне в продължение на 120 години.02/06/2007 |
