Нова италиaнска технология навлиза в България

Италианска технология за укрепване на жилищни и промишлени сгради и инженерни съоръжения от стоманобетон, бе представена пред български предприемачи от строителния сектор, преподаватели от УАСГ и представители на браншовите камари.

Технологията е разработена в катедрата по строителни технологии на Болонския университет и се използва успешно в Италия и други развити страни от години.
В основата й лежи използването на въглеродни нишки, приложени към специални циментови хоросани и синтетични смоли. Въглеродните нишки се предлагат във формата на ленти, пластини или пръчки и поради физико-механичните си свойства могат да заместват армировъчната стомана, като се отличават с повишена трайност, пълна гаранция против корозия и лекота на изпълнение на възстановителните работи. С помощта на циментовите хоросани и смолите се заздравява бетона след полагането на нишките и създават защитна повърхност, пречеща на вредните въздействия.
Технологията се препоръчва за статично и структурно възстановяване и стабилизаране на стоманобетонните елементи (греди, колони, носещи стени и др.) на жилищни и промишлени сгради, мостове, диги и др., които са били частично или изцяло увредени от действието на агресивни среди, климатични фактори и/или ествени реакции, или поради лошо качество на материалите и технологиите, използвани при изграждането им. С помощта на въглеродните нишки и специалните хоросани се възстановява намалената носеща способност на конструкцията и се увеличава експлоатационния й живот.
Системата на полагане включва няколко етапа. По правило е необходимо първо да се направо предватителен анализ, да се разруши увредения бетон и да се отстрани корозиралата армировка чрез песъкоструене. След това се нанася защитен хоросан върху железата до възстановяване на първоначалния профил. В последствие се нанасят карбоновите нишки в проектни количества и елемента се завършва с финишна еластомерна боя.
Очаква се технологията да стане особено популярна и в България, защото тя дава възможност да се приспособят съществуващите конструкции към новите, завишени европейски изисквания по отношение на изчислителните товари и противоземетръсното строителство. Опитът показва, че този алтернативен начин на усилване и адаптиране на конструкциите изисква много по-малко време и средства от традиционните начини.