Модерната архитектура и съвременните технологии трябва да вървят ръка за ръка във всеки проект

проф. д-р арх. Валери Иванов, управител на АТЕК-ВД

Проектантско студио АТЕК-ВД е добре познато и доказало се име сред професионалната строителна аудитория. Представете творческия колектив, който стои зад името и редицата успешни проекти, реализирани през последните 30 години.
„Архитектурата в най-висша степен е колективно творчество. В това е нейната най-голяма сила и нейната трудност.“ Мисълта е на Феликс Хаас. Тази мъдра мисъл безспорно формулира една извечна истина - архитектурният проект е плод на колективен ум и колективно творчество. Бих казал, че архитектът е като диригент на оркестър. Както диригентът от нестройните звуци на всички отделни инструменти извлича красива хармония, наречена музика, така и архитектът от професионализма на всички специалности, участващи в инвестиционното проектиране, извлича хармония и красота, наречена архитектура, или, както казва Шилер, застинала музика. Нашето архитектурно ателие включва определено талантливи и с прекрасно професионално бъдеще млади специалисти, архитекти и студенти по архитектура: Галя, Тед, Снежи, Марто, Ели, Злати, Данчо. Творческият процес се ръководи основно от архитект Калоян Колев - млад, безспорно талантлив и модерен проектант, дисциплиниран, отговорен, взискателен мениджър, при това купонджия с великолепно чувство за хумор.

Алвар Аалто казва: "Всяка сграда е предназначена да изяви желанието ни да построим на земята рай за човека." Всъщност, всяка сграда е една преживяна болка. Болка като проектиране, защото трябва да се съобразят множество динамично променящи се изисквания, условия и интереси. И преживяна радост като реализация, когато хората оценят позитивно нейните функция и естетика.

Ще отбележа няколко знакови за нас обекти, с които много се гордеем. Многофункционална спортна зала „Арена Шумен“, отличена с множество престижни награди. Освен с уникалната си архитектура тя е великолепен пример за огромната социална, възпитателна, естетическа роля на нашата професия. Търговските центрове от веригите „Технополис“ и „Практикер“ са едни безспорно функционални, технологични, запомнящи се модерни машини за съвременна търговска дейност. И не на последно място, иновативен експериментален градоустройствен проект - ж. к. София-Запад, разработен съвместно с екипа на арх. Борислав Богданов, управител на проектанско ателие Амфион. Проектът e yникaлeн c тoвa, чe пpeдвиждa цялocтнo, кoмплeкcнo, cъвpeмeннo и eнepгoeфeктивнo гpaдoycтpoйcтвo c нaд 30 000 кв. м пyбличнa инфpacтpyктypa в yлици, тpoтoapи, зeлeни и пeшexoдни зoни, както и oбeкти зa oбщecтвeнo oбcлyжвaнe за 6-7 000 обитатели.

Бихте ли представили един от последните значими проекти на студиото - новата, многофункционална спортна зала в Стара Загора?
Традиционно когато се представя един проект, то се обяснява неговата функция, неговата естетика, неговата конструкция и, безспорно, това е необходимо. Аз, обаче, ще се опитам да Ви представя подхода ни към този проект. Да, безспорно, проектът е колективно дело на нашето проектантско ателие, но водещ проектант е арх. Калоян Колев, който разработи проекта съвместно с арх. Галина Шепелева. Отново ще подчертая, че всеки проект е продукт на всички колеги.

Какво представлява този нов подход към сградата?
Първо, на ниво предпроектни проучвания ние извършихме едно комплексно, локално, градоустройствено изследване на всички компоненти на средата - функционални, естетически, екологични, обемно пространствени, с оглед оптимално вписване на сградата в градоустройствения контекст. Още повече, че тя ще се изгради в една нова и много модерно разработена паркова територия.

Второ, проучихме социалните потребности на града и разработихме една прогноза за социалния сегмент на бъдещите ползватели, с което параметрирахме точно отделните компоненти на сградата.

Трето, прогнозирахме социалното и икономическо въздействие на сградата върху бъдещето развитие на града, тъй като подобно значимо съоръжение има своето градообразуващо и градообслужващо значение и неговото бъдещо въздействие, неминуемо трябва да се прогнозира и точно параметрира, за да не бъдат бъдещите ползватели и управленци неприятно изненадани от неочаквани събития и факти.

В проектното предложение мисля, че също имаме известни новости. В българската проектантска практика в последните десетилетия за пръв път се разработва подобен комплексен обслужващ център. Това, в огромна степен е и резултат на амбицията и желанието на общината да създаде не едно уникално спортно съоръжение, а да създаде един уникален обслужващ център, който съчетава различни функции. Освен доминиращата спортна дейност, в комплекса е предвиден супермаркет, ресторант, кафене, предвиден е фитнес център, както и медицински център. Т. е. той съчетава една преобладаваща част от обслужващите дейности, характерен за един локален комплекс и би се превърнал в един фокус на социален интерес и би задоволил потребностите на значителна територия от обслужващи дейности, които в момента там на практика няма. Винаги, в стремежа си да създадем уникален образ на сградите, които правим, ние се опитваме да изпратим едни послания, да създадем образ, който наистина се вписва умело в градоустройствения и социалния контекст на територията. Така например, в конкретната ситуация идеята беше да изпратим едно категорично послание към бъдещия зрител на сградата, което съчетава характерни елементи на град Стара Загора. Градът под планината, градът със своя модернизъм, със своята градоустройствена планировка, градът с богатото културно и историческо наследство, датирано от най-древни времена.

По отношение на бъдещото управление на комплекса ние се опитахме да формулираме, според нас, няколко иновативни управленски подходи. На първо място, да разработим проекта съвместно с всички бъдещи ползватели на отделните функционални елементи. Какво имам предвид? Бъдещи ползватели, собственици и управленци на супермаркета, на търговския обект, на хранителните обекти, на развлекателните обекти, на медицинските обекти да могат да участват още в процеса на планиране и да бъдат чути специфичните им изисквания. Така проектът ще отразява конкретно техните технологически, естетически, функционални и други предпочитания. На второ място, нашата идея е план за управление на обекта по време на експлоатация. Защото основната идея в обекта, която протежира и общината, е той да се превърне в едно печелившо предприятие, което да генерира доходи, а да не бъде само един разход, свързан с монофункционалното използване на залата за спортни или други цели. Тук, може би, трябва да кажа, че залата е предвидена за многофункционално ползване за всички видове спортове, за концертна дейност, за изложбена дейност, за социални изяви. Т. е. основната цел е тя да се превърне наистина в един комплексен, модерен, локален обслужващ градски център.

Имате богато портфолио с проекти на сгради с различно предназначение, съоръжения и индустриални обекти. Споделете за някои предизвикателни проекти от практиката Ви и интересни решения, които сте приложили.
Марсел Дюшан казва: "Каква е разликата между скулптура и архитектура? Едното има водопроводна инсталация." Винаги сме искали да бъдем иновативни, оригинални и малко различни. И това сме го проявявали най-вече във философията на формообразуванието. Имали сме желание с нашата архитектура, с нашата естетика, с нашето обемно пространство на решения да изпращаме послание към бъдещия наблюдател на сграда. И така, понеже, както говорихме, магазините от веригата Практикер са наши проекти, идеята на фасадата беше специфичните пластични форми на фасадата да асоциират с един сгъваем дюлгерски метър. Арена Шумен ни се искаше да наподобява като формообразуване и пластика баскетболен кош. Разработихме един проект за град Поморие - Арена Поморие. Идеята беше това да асоциира с гларус на морския бряг. И както вече споменах, зала Стара Загора беше създадена с идеята да напомня за града в полите на Балкана. Т. е. в нашата естетика, в нашето обемно пространствено решение, в нашата пластика винаги сме искали да асоциираме с определени послания, които да отправим към обществото и към хората, които възприемат сградата.

Един друг интересен проблем, който е известен в архитектурата, е проблемът за единството. Обикновено единството е продукт на една оптимална функция, една рационална естетика, една целесъобразна конструкция и, бих добавил, икономическа ефективност. Защото възниква един много, много, много важен въпрос, характерен за пазарните условия, който ние практикуваме в нашата професия. Да, безспорно, една сграда може да бъде създадена и с уникална функция, и с великолепна естетика, и с прекрасна конструкция, но, за да бъде тя сграда, трябва да се реализира. Т. е. икономическата ефективност на сградата се превръща в пазарните условия в един неминуем елемент от компоненти на архитектурата и единството на тези компоненти безспорно е гаранция за добра архитектура. И още нещо. Естетиката на жилищните сгради. При нас немалко български архитекти се опитват да направят от една стандартна, конвенционална, многофамилна жилищна сграда уникално творение. Не че има нещо лошо в това, но, според мен, тук е необходимо да има един баланс - баланс между естетиката на сградата, пазарната целесъобразност на сградата, социалната адекватност на потребностите и финансовите възможности на бъдещите потребители и инвестиционния ресурс на строителя и инвеститора на обекта.

Как бихте коментирали мястото на съвременната архитектура в общия стремеж към устойчиво развитие? Какви изисквания към архитектурата налага времето, в което живеем?
Какво е устойчива архитектура? Да, всички познаваме теорията и сме убедени, че правим устойчива архитектура. А дали е така? Какви са изискванията, според мен, към архитектурата, за да си позволим да я наречем устойчива?

Първо. Тя следва да е в пълно съответствие със социалните потребности, да отговаря на социалните изисквания, да удовлетворява социални интереси. Второ. Необходим е пълен, устойчив, ефективен баланс между социални изисквания и пазарни условия. Т. е. обществото следва да може да си позволи създаването на тази устойчива архитектура. Трето. Необходимо е модерната архитектура да бъде съответстваща на градоустройствения, социалния, архитектурния контекст на средата с респект, уважение и зачитане на постиженията на нашите предшественици.

На четвърто място. Устойчивата архитектура е необходимо стратегически да съответства с бъдещите потребности, интереси, възможности и въжделения на обществото. Устойчивата архитектура е необходимо да позволи на бъдещите поколения едно ефективно използване на сградния фонд - първо, и второ - успешно и безконфликтно да го адаптира към бъдещи потребности. И не на последно място, изключително важно, устойчивата архитектура следва да се съобрази с природния контекст, особено важно в съвременния стремеж за екологична градоустройствена среда. Има какво да се желае все още в този контекст от българската архитектура.

А къде са проблемите и защо се появяват те? Все още в модерната българска архитектура приоритетът е на корпоративния стремеж към висок финансов резултат. За съжаление, твърде често се маргинализират социалните интереси. Не напразно, особено в столицата, има един сериозен дефицит на места за паркиране, на социална инфраструктура, детски градини и училища, на зелени площи, на площи за спорт и отдих. В градоустройственото планиране все още доминира фрагментарният, както обществото е приело да го наричат, „на парче“ подход, в резултат на което липсва комплексност, липсва стремежът за създаване на интегрална среда, която удовлетворява всички потребности, интереси и въжделения на своите обитатели. Обикновено българският инвеститор строи бедно, строи сравнително евтино, а желае, доминиран от стремежа за значим финансов резултат, да продава богато и скъпо, в резултат на което се получава традиционното противоречие между качество и потребност.

Ще си позволя да завърша отговора на този въпрос с една значима мисъл на известния интелектуалец Кенет Кларк, която звучи така: "Архитектурата свидетелства за една цивилизация по-красноречиво от всичко друго, което тази цивилизация оставя зад себе си."

Какво място заемат съвременните технологии при създаването на атрактивен и функционален проект?
В българската строителна практика масовото строителство залага на икономични, изпитани във времето технически решения. Пазарът е сравнително ограничен и като обем строителство, и като финансов ресурс, и като технологични възможности, и като стремеж за технологична иновативност. Мисля, че причините ги посочихме току-що по-горе. А къде е бъдещето? Според мен бъдещето е заложено в емблематичната думичка синергия. Защо? Няма модерна архитектура, без модерна технология. Хиляди архитектурни шедьоври са останали завинаги в историята, защото в огромна степен са продукт на съвременни технологии. И кому е необходима модерна строителна технология, ако не се прилага пресъздаването на атрактивен и функционален архитектурен проект? И затова е необходим диалог между всички строителни специалисти. Диалог креативен, диалог конструктивен, диалог равнопоставен, диалог с мисъл за бъдещето на обществото и на отделните люде.

И още малко за архитекта и архитектурата. Какво дава архитектурата на архитекта? От мой великолепен приятел и талантлив архитект знам, че архитектурата осигурява радост от сътворената сграда, градоустройствен ансамбъл или архитектурна среда. Радост от реализирана мечта. Слава - е, когато творческият продукт е качествен, това неминуемо води до професионално и обществено признание, приятелства и контакти. Професията изисква множество контакти - с инвеститори, с различни специалисти, с институции, с клиенти и прекрасни журналисти от значими издания, а това предполага и възникване на неформални дружески отношения. И не на последно място, благосъстояние. Ще цитирам на шега една мъдрост: "Когато човек има пари не е толкова щастлив, колкото е нещастен, когато ги няма."

И да завършим с една мисъл на Оскар Уайлд: "Трябва винаги да си малко невероятен."