Най-дълбокият и най-безопасен строителен изкоп в България е изпълнен с революционна укрепваща технология

БАУЕР България представи предимствата и възможностите на нова за България технология за качествено укрепяване на строителни изкопи и на свлачища. Изкопът на строящата се многофункционална сграда ”Сан Стефано Плаза” е укрепен с тази система, като тя позволява безопасното достигане до дълбочина от 18.50 метра. С тази внушителна дълбочина изкопът за тази сграда става най-дълбокият строителен изкоп, правен до момента в България.

Специално за събитието д-р Карлхайнц Бауер, откривател на анкерната технология и почетен доктор на Университета за архитектура, строителство и геодезия (получил почетното звание няколко дни по-рано в зала 226 на УАСГ на официална церемония), представи технологията на укрепване. На мероприятието присъстваха още Митко Стойков, изпълнителен директор на БАУЕР България, доц. д-р инж. Добрин Денев, декан на Транспортния факултет на УАСГ и проектант на укрепяването на ”Сан Стефано Плаза”, както и инвеститори, дизайнери, проектанти и партньори.
Изпълнителният директор на БАУЕР България, г-н Димитър Стойко, обясни: „Анкерното укрепяване е ново за България. Радваме се, че можем да го представим и с това да предоставим една методика за съвсем безопасно изпълнение на изкоп с такива размери. Тази технология позволява да се избегнат инциденти, каквито напоследък зачестиха и е надеждно решение за строежи в непосредствена близост до жилищни и търговски обекти”.
Историята на предварително напрегнатия, наричан още въжен/инжекционен, анкер е изключително интересна. През 1958г. Баварското радио в Мюнхен започна строежа на ново студио с площ 60mх60m и дълбочина на изкопа 10m.
Поради голямата площ и краткия срок на изпълнение, вътрешно укрепване е невъзможно. Проектантите изискват укрепване на обсадната стена, състоящо се от хоризонтални сондажи, към налични шахти и анкерни стени, така че да се получи дебела укрепваща стена с дебелина около 15m.
В процеса на работа, обаче, се оказва, че свързващите сондажи между стената на изкопа и шахтите не могат да бъдат направени коректно, заради трудните почвени условия и други появили се пречки.
Налага се в кратки срокове да се намери друго решение. При направените опити се оказва, че инсталираните в сондажите стоманени анкери, при инжектиране с циментов разтвор, са в състояние да поемат големи товари не само в свързани, а и в несвързани почви. Така бива открит инжекционният анкер.
Това революционно нововъведение в специалното фундиране, след използването му за пръв път на обекта на Баварското радио в Мюнхен, намира приложение при различни строителни проекти в Германия, Австрия и Швейцария, а скоро и в останалата част на Европа.
Впоследствие анкерната система е подобрявана непрекъснато. Първоначално анкерите биват употребявани предимно за временно укрепване на строителни изкопи по време на фундирането. И до днес те се използват широко за това, но се увеличава и приложението им като постоянни анкери за специфични строителни структури, като мостове и халета.
Към днешна дата годишно се инжектират милиони метри анкери, при допустимо натоварване до 200 тона на анкер. Вече се произвеждат и анкери с дължина над 100m, а изкопите, укрепени по този начин, достигат дълбочина до 40m.