Енергийна ефективност в сградитекомфорт, икономия, екологичност В рамките на последното издание на специализираната изложба за енергийна ефективност в строителството SAIEnergia, бяха представени резултатите от задълбочен доклад на тема: "Енергия и сгради. Енергийна ефективност в сградите – комфорт, икономия, екологичност", базиращ се на изследване на сградния фонд в Италия. Поради множеството аналогии с условията в България, представяме обобщение на резултатите от изследването.
текст инж. Вера Ангелова
Когато стане въпрос за подобряване на ефективността на енергийното потребление на сградите, за специалистите по проектиране и изграждане възникват множество въпроси, касаещи отделните сградни компоненти и инсталациите за генериране и разпределение на енергия, автоматизация и контрол. Доколко са важни изискванията за енергийна ефективност на предлаганите на пазара прозрачни елементи на сградната обвивка – прозорци, остъкляващи системи, окачени фасади? Какво е значението на тези изисквания спрямо пазара на стенни непрозрачни компоненти? До каква степен влияят на пазара за отоплителни и вентилационни системи? Какъв е потенциалът на слънчевото отопляване, системите за подово отопление, геотермалните инсталации? Какви са възможностите и значението на интегрираните системи за производство на енергия чрез фотоволтаични модули? До каква степен оказват влияние върху разходите на енергия системите за автоматизация и контрол?
Докладът „Енергия и сгради. Енергийна ефективност в сградите – комфорт, икономия, екологичност” се опитва да даде отговор на тези въпроси.
Децентрализираното производство на енергия отдавна вече не е технологична приумица, достъпна само за ограничен брой „просветени” потребители. Придобилото популярност определение „алтернативни енергийни източници” също вече възприема по-конкретна форма и напоследък се говори за възобновяема енергия, съзнавайки смисъла на понятието и логиката на енергодобив от източници с неизкопаем характер. През последните години, цялата производствено-потребителска верига, свързана с енергията в сградите премина не само през нарастване (на броя на енергопотребяващите приложения, продуктите на пазара, произведените kW), но и през нещо като „нормиране” на самия процес, потребителските нужди и възможностите за подобряване на ефективността.
Този сегмент от енергетиката вече не се възприема като ниша: неговото въздействие по отношение на пазара и икономическия потенциал непрекъснато се увеличава и всички прогнози сочат, че темата ще става все по-гореща и се систематизират мерките за повишаване на енергийната ефективност, намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаването на количеството енергия, произведено от възобновяеми източници. На всички, интересуващи се от тези теми, са известни изискванията на климатичния пакет 20-20-20 на Европейската Комисия за всички страни-членки. Италия все още изостава в постигането на своята цел от 17% за енергия от възобновяеми източници до 2020г, имайки предвид статистиката за 8.5% през 2008г. За сравнение поетия от България ангажимент в тази насока е 16% от общо потребената енергия да е от възобновяеми източници.
В разглеждания доклад е отчетено също, че има още два фактора, които правят положението в Италия още по-критично и важат с пълна сила и за нашата страна. На първо място това е силната зависимост от чуждестранни енергийни източници и, второ, особено големия брой на сгради, регистриращи огромни енергийни загуби.
Освен тези фактори са разгледани и въпроси от технически, архитектурен и социален характер. Сред тях са изборът на типа и броя сгради, чиято енергийна ефективност да се подобри; предприеманите конкретни мерки за регулиране на енергийното потребление и загубите; решението за инкорпориране на устройства за генериране, преобразуване и съхраняване на енергия в сградите.
Особено значение за реализиране на реформа в енергийното потребление има нивото на информираност на потребителите по отношение на енергийната ефективност. За вземането на рационално решение за подобряване на енергийния профил на сградите в една страна е необходимо цялостно изследване на параметрите на настоящото положение, възможностите, предлагани на пазара и дългосрочните перспективи на различните материали и технологии за подобряване на енергийната ефективност.
С помощта на проучване и анализ на сградния фонд, докладът представя серия от технически решения за оптимизиране на ефективността на потребление на енергията в жилищните сгради. Освен ограничаването на използваната енергия за битови нужди се акцентира и върху подобряването на комфорта на обитателите чрез оптимизиране на параметрите на микроклимата. Потенциалът за развитие на пазара за недвижими имоти при прилагане на продукти и решения за подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради също е разгледан в детайли. Докладът е придружен от анализ на това каква част от населението е извършила или възнамерява да извърши ремонтни работи по жилището си с цел подобряване на енергийната му ефективност и доколко тези хора са запознати с различните варианти за постигане на това, предлагани на пазара и с нормативните изисквания. Към доклада са приложени и експертни оценки от представители на браншови асоциации и инициативи, които могат да бъдат предприети в различните етапи преди пускането на даден продукт на пазара – иновации в продукти, производствени капацитети, разпоредби, разпространение на информацията и т.н.
Проучването се фокусира върху измерване на потенциала на различни пазарни сектори, свързани със строителството на сгради. С други думи, то се опитва да изчисли количествата на основните компоненти на една средностатистическа жилищна сграда – броя на носещите рамки или стени, квадратурата на ограждащата конструкция (външни стени и покрив), броя на системите и т.н. – които могат да станат основен предмет на предстоящото саниране за подобряване на енергийните характеристики. Този метод осигурява цялостен и обобщен поглед върху настоящето състояние на сградния фонд с фокус върху конструктивните и функционални елементи, които трябва да бъдат модернизирани за да се подобри енергийната ефективност, да се намалят консумацията на енергия и отделянето в атмосферата на парникови газове.
Резултатите от изследването показват, че, по редица причини, касаещи конструкцията, сградите в страната представляват един огромен неразработен потенциал за подобряване на енергийната ефективност. Цитираните данни сочат, че 60% от съществуващите сгради са построени преди 1970 година и че домът е основна имуществена ценност в семействата, което дава зелена светлина за всички мероприятия, които целят осъвременяването му и съответно повишаването на пазарната му цена.
Докладът „Енергия и сгради. Енергийна ефективност в сградите – комфорт, икономия, екологичност” покрива 5 основни направления, по отношение на сградните компоненти: вертикални прозрачни ограждащи елементи (остъклени рамки и прозоречни системи), вертикални непрозрачни елементи (стени и изолационни системи), хоризонтални ограждащи елементи (покриви и изолационни системи), климатични и отоплителни системи, системи за генериране на енергия.
За всеки един от тези компоненти е направена оценка на функционалния потенциал, според която 1) от около 137 милиона прозорци в страната през 2008г., почти 23 милиона прозоречни профили имат потенциал за подмяна с по-ефективно решение в следващите 5-10 години; 2) от приблизително 3 милиарда квадратни метра външни стени през 2008г., около 140 милиона могат потенциално да преминат енергийно оптимизиране през следващите 5-10 години (например полагане на външна облицовка, окачени фасади, нанасяне на изолиращи бои и др.); 3) от около 831 милиона квадратни метра покриви на модернизация подлежат около 300 милиона; 4) от почти 25 милиона жилища, отоплявани с централизирани системи, в почти 15 милиона те трябва да бъдат подменени.
Изводът от цитираните данни е недвусмислен: потенциалът за работа върху съществуващите сгради за достигане на изискванията за енергийна ефективност е огромен, като не бива да се забравя, че самите нормативни документи в тази област също подлежат на промяна към по-стриктни изисквания. Обнадеждаващ е фактът, че, според проучването и доклада, нивото на информираност на собствениците на жилищна собственост е доста високо и те изявяват готовност да подобрят както енергийното поведение на сградата, така и да намалят разходите за поддръжка на имота. Област, в която може да се работи, е осигуряването винаги на адекватни мерки за всеки конкретен случай по отношение на пазар, продукция, законова рамка и дори финансиране.
Представително проучване на 1 030 жилища, направено като част от изследванията към доклада, дава допълнителна яснота по въпросите на енергийната ефективност на ниво краен потребител. Според цитираните данни 33% от италианските семейства вече са предприели мерки за намаляване на енергийното потребление през последните пет години; 22.3% са подменили прозоречните си системи, избирайки профили с топло- и звуко- изолационни качества; 8.7% са работили за повишаване на изолационната способност на стените и покривите; 4.6% са монтирали слънчеви или фотоволтаични системи; 65.4% са убедени, че подобряването на енергийната ефективност на сградите повишава тяхната стойност с около 20%.
Докладът описва също и постигнатите резултати, например в сектора на реконструкцията и модернизирането на сгради. Установено е, че най-големият потенциален принос към оптимизирането на енергийното потребление и намаляване на емисиите на въглероден диоксид идва от енергийното саниране на съществуващи сгради. Например, обновяване по време на рутинен ремонт може да реализира спестявания в размер на 57.1 GWh към 2016г и 83.8 GWh до 2020 г. само в жилищния и обслужващия сектор. Това на практика представлява 64% от енергийните икономии, предвидени за 2016г.
Докладът „Енергия и сгради. Енергийна ефективност в сградите – комфорт, икономия, екологичност” също така анализира влиянието върху сградите, по отношение на енергийната ефективност, на новите правила за проектиране и новите технологии: формата и ориентацията на сградата, избора на технологични решения както за прозрачните, така и за останалите елементи. Изследвани са и възможностите за внедряване на системите за генериране на енергия (от ветрови и фотоволтаични модули); за рационализиране на водното потребление (рециклиране на отпадъчни води, събиране на дъждовна вода и т.н.); ОВК системи (базирани на геотермална енергия, биомаса, слънчева топлина и други); системи за автоматичен контрол (сградна автоматизация).22/02/2010 |
