СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина VII, брой 2, април 2010

Покривни завършващи покрития

Завършващите покривни покрития представляват монолитен, напълно прилепен към покривния хидроизолационен материал, защитен слой. Той притежава еластични свойства и поема движенията на сградата без да се уврежда, като така спомага за по-добро предпазване на лежащите под него покривни слоеве и осигурява дълготрайност на цялата покривна система.

текст инж. Вера Ангелова

Завършващите покривни покрития, както подсказва и името им, се прилагат като най-горен слой в композитните покривни системи. Те осигуряват защита на хидроизолационната мембрана от негативното влияние на слънчевата светлина (както инфрачервената, така и ултравиолетовата област на спектъра), дъжда и другите неизбежни атмосферни проблеми. Освен това, покритията подобряват устойчивостта на покривната система към механични наранявания. Отразяващите покрития могат да увеличат експлоатационния живот на почти всяка покривна система, при повечето използвани покривни материали.

Изследвания и наблюдения върху изпълнени по този начин покриви показват, че освен това значително се намалява температурата на покрива, което неизменно води до минимизиране на разходите за охлаждане и климатизация на подпокривните помещения.

Въпреки че в България на този етап най-разпространеният вид защита на хидроизолацията е едрата или дребна минерална посипка, в световен мащаб, през изминалото десетилетие се наблюдава значително нарастване на употребата на покривни завършващи покрития. Това нарастване се дължи както на напредъка на техниката, така и на съображения за опазване на околната среда.

Завършващите покривни покрития се използват за възстановяване на съществуващи покривни системи, за отразяване на ултравиолетови излъчвания и за защита на мембраните от ерозия, причинена от дъжд, сняг, градушка и суграшица. При правилно прилагане покритията могат значително да подобрят техническите показатели на покривните системи. Документирано е, че покритията удължават експлоатационния период на съществуващи покривни системи и подобряват енергийната ефективност на сградите. Те са устойчиви на химично разграждане и ултравиолетови излъчвания и не допускат образуването на малки пукнатини, които обикновено са резултат от такива разрушителни въздействия. Неподходящото прилагане и полагане на покритията, обаче, може да доведе до преждевременна поява на дефекти, което намалява значително ефективността и скъсява експлоатационния период на покривната система.

Неотдавнашни проучвания прогнозират, че нарастването на употребата на покривни покрития ще продължи и през следващите няколко десетилетия. Законодателството в някои страни, което ограничава използването на минерални агрегатни субстанции за завършващ пласт на покривните конструкции, още повече ще допринесе за увеличаване употребата на покривни покрития. Ето защо, за изпълнителите на покриви е от изключителна важност да се запознаят с най-добрите практики в прилагането на покривни покрития, които гарантират качество на готовия продукт. Както при всеки продукт, спазването на технологията на изпълнение е от първостепенна важност за постигане на качество на крайния резултат, затова се спираме подробно на особеностите на изпълнението на завършващи покривни покрития.

Общи условия
Най-важният критерий при изпълнение на покривни покрития е сцеплението /адхезията/ към базисния слой (субстрата). Преди началото на работата, задължително трябва да се проведе тест за съвместимост между завършващото покритие и основата.

За да се постигне пълно свързване на покритията, повърхностите трябва да бъдат обработени по подходящ начин. Изискванията за подготовката им зависят от типа повърхност, върху която ще се полага покритието, като и от възрастта на самите повърхности. За постигане на най-добри резултати е препоръчително да се консултирате с производителя и изпълнителя за определяне на изискванията по отношение на възрастта на повърхностите при прилагане на различните покрития.

Обикновено покривните покрития от алуминий не се прилагат върху асфалтови пластове тип мазана хидроизолация или меки покривни повърхности в рамките на три месеца от поставянето им, за да се позволи на разтворителите в тях да се изпарят. Покритие на асфалтови емулсии може да се извърши в рамките на пет до четиринадесет дни от полагането им, в зависимост от температурите на околната среда и тяхното влияние върху процеса на свързване.

Атмосферни условия
Условията на околната среда също играят много важна роля в процеса на инсталиране на завършващите покривни покрития. Повечето покрития не трябва да се прилагат при температури под 5 градуса Целзии. Tова е валидно в най-голяма степен за водопреносимите покрития. Някои продукти, изготвени на базата на разтворители, могат да се прилагат при по-ниски температури, ако са били съхранявани по подходящ начин в затоплени помещения преди момента на нанасяне. При нанасянето на покрития при ниски температури е възможно капчици влага да се натрупат по повърхността, което да попречи на свързването им. Температури над 30 градуса Целзии също могат да затруднят процеса на полагане на покрития. Не трябва да се извършва нанасяне на покривни покрития, ако атмосферната прогноза е за дъжд или превалявания в разстояние на 24 часа от момента на изпълнение, за да се осигурят подходящи условия за свързване на покритието, като така се гарантира по-високо качество и дълготрайност.

Състояние на повърхностите
Подготовката на повърхностите е най-важният момент в процеса на прилагане на завършващите покрития. Повърхността трябва да бъде почистена от налични замърсявания, отпадъци, омаслени и овлажнени участъци и свободни частици. Замърсяванията на повърхността пречат на създаването на добра адхезия при поставянето на покритията, което води до бързото им нацепване и обелване. Почистването на повърхността се извършва чрез изплакване със силна водна струя, измитане и прилагане на вакуум. Обикновено изплакването със силна струя вода се използва за отстраняване на по-плътни отпадъчни частици или остатъци от съществуващи покрития.

Ако по повърхността има твърде големи замърсени участъци може да се наложи прилагане на първичен слой преди нанасянето на самото покритие. Първичният слой трябва да бъде сух (напълно свързан) преди момента на полагане на покритието. Важно е също да се отбележи, че не всички видове първични покрития са подходящи за определен тип крайно покривно покритие; някои от тях са несъвместими. Преди почистването на повърхността би трябвало да се проведат консултации с производителя за определяне на подходящи методи за почистване и за вида на първичния слой, ако такъв е необходим.

Покритията трябва да се поставят само върху покривни повърхности с ефикасно работеща отводнителна система. Ако се наблюдават участъци, в които се събира вода, може да се очаква, че това ще предизвика обелване, излющване и намаляване на дебелината или плътността на покритието и, съответно, намаляване на експлоатационния му период. Застоялата вода се отстранява от покривната повърхност чрез допълнителен дренаж или прилагане на по-тънък пласт изолация преди момента на нанасяне на завършващото покритие.

Методи на изпълнение
От първостепенна важност в процеса на нанасяне на покривните завършващи покрития е правилното смесване на покритията както преди, така и по време на нанасянето. Боите, които се използват в производството на покрития, се разслояват в процеса на съхранение и транспортиране. Правилното смесване на компонентите на завършващите покрития позволява да се постигне равномерен цвят и оптимална отразителна способност. Повечето производители препоръчват използването на механични смесители за качествено размесване на покритията, докато все още са в оригиналния си контейнер. Смесителят трябва да има перка, предназначена за работа с фибрирани продукти; перките за работа с обикновените бои не се препоръчват.

Друг важен момент в процеса на полагане е изпълнителят да използва покритията в техния фабричен вид. С други думи, не трябва да се добавят разтворители или вода за разреждане на покритията. Те са произведени по специални формули с много точна дозировка, които гарантират оптимално изпълнение. Добавянето на разредители може да доведе до преждевременно износване или съкратен период на експлоатация. Разреждането на материалите може да намали дебелината на окончателното покритие, което ще предизвика нежелателни разрушителни процеси.

Съществуват три изпитани метода на нанасяне на покривни покрития: посредством четка, валяк или разпръсквателно оборудване. Четката трябва да бъде средно голяма и мека, от тип, който се използва при подобни дейности, но поради голямата трудоемкост на процеса, се препоръчва използването й само в участъци, където другите варианти са неприложими. Ако се използва валяк, той трябва да бъде със средно голяма допирна повърхност. И при двата метода на прилагане – с четка или с валяк всички движения трябва да бъдат ориентирани в една и съща посока с цел постигане на еднотипност и естетически вид. Ако е необходим повече от един слой, някои производители препоръчват пластовете да се нанасят под прав ъгъл един спрямо друг.

Ако ще се използва разпръсквателно оборудване, то може да бъде от какъвто и да е тип, стига да осигурява получаване на равномерно покритие при нанасяне. При нанасянето на покривни покрития най-често се използва разпръсквателно оборудване без въздух. Вискозитетът на покривния материал, размерът на вътрешния диаметър и дължината на на маркуча са важни определящи фактори при избора на подходяща машина за полагане на покритието.

Покритие
Всички завършващи покривни покрития трябва да се монтират в съответствие с последните спецификации и инструкции на производителя. Също така е важно изпълнителят да полага покритията с темповете и препоръчителните разходи, указани от производителя. Производителите подлагат продукцията си на тестване за установяване на оптималните критерии на изпълнение. Твърде малко или твърде много материал, използван за нанасяне на покритието може да доведе до лоши крайни резултати и преждевременно износване. Тип I покрития от нефибриран алуминий обикновено се полагат при разход от 2 дo 7 литра на квадратен метър., докато разхода при прилагане на покрития от фибриран алуминий тип II или III е около два пъти по-голям Водопреносимите покрития обикновено се прилагат при покриваемост от 4.5 дo 9 литра на квадратен метър. Покритията се прилагат равномерно и еднотипно по цялата повърхност. Трябва да се избягва преминаване на хора по изпълнените покрития до пълното свързване на материала. Cкоростта на свързване зависи от температурата на околната среда, като най-бързо настъпва при сухо, умерено топло време.