Стадиони като за световноИзборът на ЮАР за първи африкански домакин на световно първенство по футбол й възлага тежката задача да защити честта на континента. Един от основните организационни въпроси е дали страната ще успее да осигури стадиони от първокласна величина навреме за откриването на първенството. Въпреки общия скептицизъм, всичките десет стадиона са завършени навреме, доказвайки че и в Африка може да се организира форум на световно ниво. Съоръженията са впечатляващи не само с капацитета на трибуните и качествата на игрищата, но и като икони на съвременната архитектура. Предлагаме ви поглед към някои от най-интересните стадиони, в които ЮАР посреща елита на световния футбол.
Десетте стадиона на първенството са равномерно разположени в общо девет града на територията на ЮАР. Половината от комплексите са новопостроени, а останалите са съществуващи, които се реконструират. Петте новоизградени стадиона са разположени по протежение на източната периферия на ЮАР. От тях три са в близост до океански бряг - Green Point в Кейптаун, Nelson Mandela в Порт Елизабет и Moses Mabdiha в Дърбан (Durban Stadium), а два са до североизточната граница с Мозамбик - Peter Mokaba в Полокване и Mbombela в Нелспрут. Обновените стадиони се намират във вътрешността на страната - Soccer City и Ellis Park в Йоханесбург, Loftus Versfeld в Претория, Royal Bafokeng в Рустенбург и Free State в Блумфонтейн.
Сред най-впечатляващите съоръжения на първенството се открояват примери както от новопостроените, така и от реконструираните.
Soccer City, Йоханесбург
Перла в короната на първенството е обновеният стадион Soccer City в Йоханесбург, на който ще се проведат откриването и финалът. С капацитет от 94 700 души, той е понастоящем най-големият в Африка. Оригиналната конструкция е изградена през 1987 и носи спомена за някои от най-големите спортни и обществени събития на ЮАР. Тук през 1990г. над 100 000 души приветстват за пръв път освободения Нелсън Мандела. Шест години по-късно, през 1996г., на този стадион отборът по футбол на ЮАР вдига купата на Африканската федерация.
Реконструкцията на историческото съоръжение е на стойност 373 млн. долара и е изпълнена от датската строителна компания BAM, в сътрудничество с американските проектанти от Populous. Новоизградена конструктивна обвивка обгръща предишния стадион с капацитет 80 000 души. Тя осигурява допълнителните 15 000 места и нови обслужващи помещения. Стоманеният скелет на покривната конструкция е отделен от този на секторите и се носи от 12 колони, най-малката от които е с дебелина на сечението 8 м. и височина 5 етажни нива. Заедно, обвивката и покритието формират отличителния заоблен образ на спортното съоръжение.
Плавните извивки на стадиона са вдъхновени от традиционната африканска тиква - алабаш, която се използва и като съд за готвене. Проектантите обосновават избора си с това, че алабашът е най-разпознаваемият символ на африканската култура. Денем, взаимстваните от него меки жълто-кафеви тонове на окачената фасада се сливат с естествените цветове на пейзажа. Красотата на стадиона е не по-малка вечер, когато осветлението на интериора струи през остъклените части.
Отвъд архитектурната обвивка, зрителите са посрещнати от изключително спортно съоръжение - 195 сектора предоставят отличен поглед към игрището, като никое от местата не е на повече от 100 метра от него. Стадионът се обслужва от вътрешен ресторант с 300 места и разположен в околните площи паркинг за 15 000 автомобила.
Moses Mabdiha Stadium (Durban Stadium), Дърбан
Проектиран от немската група GMP, този изцяло новопостроен стадион е най-впечатляващият в техническо отношение. Той е с капацитет от 70 000 души, който ще бъде сведен до 54 000 след края на мондиала. Името му е реверанс към предишен генерален секретар на комунистическата партия. В комплекса са включени още музей на футбола, спортен институт, амфитеатър и 7000кв.м. търговска площ.
Основен акцент на архитектурния облик е „Арката на триумфа” - мощна конструктивна арка с дължина 350м. и височина 105м., която премоства стадиона по дължина. Тя е сдвоена в южния си край и се съединява в северния като символ на обединение на някога разделената от апартейда държава - мотив, който присъства и върху знамето на ЮАР. Покритието на игрището представлява 46 000 кв.м. мембрана от фибростъкло с тефлоново покритие и се носи от арката чрез стоманени въжета със сечение от 95мм. При дъжд, то може да предпази до 80% от трибуните. Основното тяло на стадиона се носи от 1750 колони, разположени по периметъра, и 216 фланкиращи трегера. Външният облик се допълва от окачената алуминиева фасада с перфорирани панели, поддържани от 100 главни и 550 помощни вертикални профила.
Управата на Дърбан се надява характерният дизайн на стадиона да го превърне не само в първокласно спортно съоръжение, но и в търсена туристическа дестинация. Допълнителна атракция е панорамната кабина за 20 човека, която се плъзга по арката за да достигне панорамна площадка на върха й. Тя предлага неповторима гледка едновременно към игрището и трибуните, към града и към Индийския Океан. Туристически магнит е и така наречената „Звездна разходка” - обезопасено изкачване на арката от южната й страна по 550 панорамни стъпала.
Green Point Stadium, Cape Town
Новопостроеният многофункционален стадион с 68 000 места е живописно разположен край брега на Атлантическия океан, недалеч от центъра на Кейптаун. Кръстен е Green point по името на стадиона, разрушен за построяването му. Впечатляващо при строителството е, че 95% от конструкцията на предишния стадион се рециклира и влага в новия. Според генералният секретар на ФИФА Джером Валке, игрището на Green Point превъзхожда тези на останалите девет стадиона, домакини на първенството. Проектът е поверен отново на GMP Architects и е изпълнен в сътрудничество между южноафриканските строители от Murray & Roberts и WBHO.
Елегантния дизайн на съоръжението променя драматично ландшафта на града. През деня белият му силует, формиран от покрити с тефлон плексигласови фасадни панели, се откроява като бял кораб на фона на океана. Вечер осветлението му придава тържествен вид, подобно на грейнала корона. Истинската красота на стадиона, обаче, се разкрива привечер, когато залезът оцветява фасадата в меки жълто-розови тонове. Именно поради постоянно променящия се образ на съоръжението, проектантите го наричат „Примадоната на Кейптаун”.
В конструктивно отношение, стадионът разчита на високи технологии и иновативни решения. Той е единственият в света със стъклено покритие на трибуните. Конструкцията му се състои от два стоманени пръстена - един по външния ръб на стадиона и един от вътрешната страна на покритието. Двата ринга са свързани радиално от 72 стоманени кабела. Връхният слой на покритието е съставен от 9000 плексигласови панела, дебели 16мм., които предпазват зрителите от дъжд и вятър. Под него е окачена мембрана от PVC, която осигурява защита от слънцето и едновременно с това поглъща част от излъчваното шумово замърсяване.
Тялото на стадиона е изцяло стоманобетоново и освен трибуните помещава кафенета, магазини, офиси, медицински център, четири телевизионни студия, пресцентър, конферентна зала и дори полицейско управление. Бъдещето на комплекса след първенството е поверено на частен консорциум, който да го управлява за срок между 10 и 30 години със задачата да гарантира успешната му експлоатация.
Ellis Park Stadium, Йоханесбург
Стадионът Ellis Park е гордост на ЮАР по-скоро с историята, отколкото с архитектурата си. Той е известен най-вече със знаменития финал за Световната купа по ръгби през 1995-та година, когато за всеобща изненада аутсайдерите от ЮАР побеждават Нова Зеландия. Победата на смесения отбор от бели и тъмнокожи играчи се смята за символ на обединението на нацията, затова и съоръжението намира специално място в сърцата на южноафриканците.
Историята на стадиона започва през 1928г., когато е построен специално за ръгби. През 1982г. старата конструкция е разрушена и на същото място е построен нов, отново посветен на ръгбито, стадион с капацитет от 57 000 души. В периода 2008-2009г. той преминава през реконструкция за да покрие стандартите за полуфинал на световното първенство. Северната, западната и южната трибуна се надграждат, увеличавайки броя на местата до общо 62 000. Изцяло нови са игрището, прес-центровете и цялата аудио-визуална система. Преди мондиала, обновеният стадион посреща отборите на САЩ и Бразилия на финала на Купата на конфедерациите през 2009.
Nelson Mandela Bay Stadium, Порт Елизабет
Кръстеният на Нелсън Мандела стадион впечатлява с утопичното си разположение на брега на езерото Норт Енд и елегантния си дизайн, напомнящ плъзгаща се по повърхността на водата лилия. Съоръжението е с капацитет от 48 000 души и е на стойност 270 млн. долара. Проектът е дело на Architectural Design Associates и Dominic Bonnesse Architects, а изпълнението е възложено на консорциум на холандците от Interbeton и южноафриканските Grinaker-LTA.
Nelson Mandela Bay Stadium е открит още през 2009г. и е първият завършен от новопостроените стадиони. Фасадната и покривната конструкция се сливат в единен архитектурен облик на редуващи се плътни алуминиеви и полупрозрачни мембранни „листа” на лилията. Те са така проектирани, че да предпазят трибуните не само от слънцето, но и от силните крайбрежни ветрове. Полупрозрачните части са изградени от фибростъкло с тефлоново покритие и се разделят на хоризонтални полета от опънати стоманени кабели. Растерът им се различава от този на алуминиевите сектори, който е по-ситен и е перфориран в долната част на фасадата. Перфорациите осигуряват гледка от вътрешните комуникационни пространства към околния парк и езерото. Различните материали и растер на фасадата създават особено впечатляващ облик вечер, когато плътните части изпъкват на фона на ярко осветените мембрани.
Във вътрешността на стадиона на височина до 40м. са разположени трибуните. Те са развити на шест нива от западната страна и на пет - от останалите. За периода на първенството към постоянните 43 000 са добавени още 5 000 временни места, осигуряващи общия капацитет от 48 000. В тялото на стадиона са разположени още 150 ВИП и 60 бизнес апартамента, гимнастически салон, конферентни зали, магазин за спортни стоки.
Бъдещето на стадионите
Основната опасност за бъдещето на стадионите е превръщането им в „бели слонове” - изоставени, подобно на олимпийския комплекс в Атина, съоръжения. Държавното и местно управление понасят сериозни критики, свързани с влагането на обществени средства в грандиозни проекти, несъобразени с локалния контекст. Такъв е случаят с Green Point, който е разположен в скъп и традиционно „бял” квартал, където футболът е слабо посещаем. Друг проблем е дали посещаемостта на спортните събития изобщо ще оправдае и изплати разточителното строителство. Ето защо, при проектиране на новите стадиони е заложено изискване за мулти-функционалност като метод за осигуряване на устойчивото им развитие и след първенството. Освен за футбол, те са пригодими и за други спортове като ръгби, бейзбол, лека атлетика, както и за концерти и обществени мероприятия.
Друг метод за преодоляване на тази опасност е превръщането на съоръженията в архитектурни туристически забележителности. Видим е стремежът на организаторите да се конкурират с най-добрите примери от световната архитектура и да създадат икони от ранга на „гнездото” на Herzog&deMeuron в Пекин. Успехът на това начинание, обаче, зависи от отношението на широката публика и може да се оцени едва след първенството. 27/06/2010 |