Херметизиращи материали – запълване, уплътняване и изолиране Съществен етап в съвременните строителни и ремонтни работи е запълване на кухини и херметизация между отделни строителни елементи. Поради спецификата на строителните технологии, особеностите на конструкциите, и различните експлоатационни условия, всеки проект има нужда от специфични продукти за уплътняване, свързване и изолиране.
текст Вела Динкова
Много отдавна по времето на Мойсей живял един египетски жрец и мъдрец на име Хермес. Той бил толкова мъдър, че знаел как да свърже кръвоносни съдове, а алхимиците го приемат за откривателя на херметичерски затворената стъклена тръба. Какви методи и инструменти е използвал, за да постигне всичко това, е обект на изучаване от учените египтолози. За нас е важно, че именно той е легендарния прародител на херметизацията и името му носят богата гама съвременни продукти за запълване, уплътняване, изолиране и херметизация, широко използвани в строителството днес.
Голяма част от строителните и довършителните работи сега са немислими без използване на херметизацията и херметизиращите продукти. Те представляват смеси на основата на полимери, главно полисулфид или течен силиконов каучук. Използват се за запълване на различни процепи и пукнатини, за свързване и изолиране на връзки между повърхности, както и за уплътняване на прозорци и врати. В зависимост от химическия си състав са акрилни, силиконови и полиуретанови.
Акрилни
Херметизиращите материали, разработени на основата на акрилни полимери се използват за запълване на шевове и пукнатини между бетонни и каменни повърхности, при поставяне на первази, монтиране на врати и прозорци, закрепяне на покрития и настилки върху стени и подове, а също и при работи, където се предполага слабо или умерено движение на фиксирания материал. Те дълго време запазват еластичността си и могат да издържат на силни вибрации. След изсъхване повърхността им добре може да се покрие с различни тониращи състави. Акрилните уплънители не съдържат разтворители. Те са ефективни за употреба както вътре, така и извън сградите. Използват се главно за уплътняване на пукнатини с малка деформация. Имат добра адхезия към бетон, тухла, дърво, гипс и лесно задържат върху себе си боя и мазилка. Образуват филм след 15 минутно съхнене. По време на експлоатация запазват свойствата си в температурен диапазон от -25°С до +80°С. Имат добра устойчивост на светлина и ултравиолетови лъчи.
Сред акрилните херметизиращи материали има както водоустойчиви, така и неводоустойчиви видове. При неправилно използване на неводоустойчивите акрилни уплътнители те се напукват, започват да се отделят от основата и дори да падат, като при това не могат да възпрепятстват навлизането на дъждовна вода и студен въздух. Този вид херметици не могат да функционират при влажна среда и не издържат при ниски температури. Но ако се използват в сухи помещения и в подходящите за тях температурни граници, те могат да служат безотказно повече от 10 години. Водоустойчивите акрилни херметици не се повреждат от вода и издържат при температури до -25°С. Те се използват при уплътняване на неподвижни и слабо подвижни съединявания. Това може да е кухина между подпрозоречната плоча и стената или неголяма пукнатина в бетонна или тухлена преградна стена. Възможно е и запълване на пукнатини, образувани в резултата от разсъхване на дървесината при различни приложения на този материал в строителството и довършителните работи.
Акрилните хермртизиращи материали се продават в стандартна опаковка, в туби по 300-500мл. По време на съхранение трябва да бъдат защитени от замръзване. Срокът им на годност при съхранение при средна температура 20°C е не по-малко от 1 година. По отношение на цената може да се каже, че акрилните уплътнители са един от най-евтините варианти сред други групи с подобна функция. Като цяло цените им варират в зависимост от фирмата-производител и цвета. Акрилнте уплътнители се прилагат само върху подготвени и почистени повърхности или с помощта на специален пистолет, или директно от тубата. Окончателно втвърдяване настъпва в рамките на 24 часа.
Силиконови
Известните в практиката като „силикони” уплътняващи материали са произведени на базата на силиконови полимери. Те имат еластична основа от силиконов каучук – органосилициев полимер. Освен силиций в състава на полимера могат да влизат метилови, алкилни, фенилови, винилови и флуоралкилни групи. В зависимост от типа на участващите функционални групи получените продукти се различават по физико-химичните си свойства и области на приложение. Силиконовите уплътнител се използват за външни и вътрешни работи - като изолатори по време на инсталацията на дограма, врати, метални конструкции. Те осигуряват запечатване срещу проникване на вода и миризми. Силиконовия каучук има добра адхезия към стъкло, дърво, метал, керамика, емайлирани повърхности, както и висока термична стабилност и устойчивост на атмосферните условия. В зависимост от продукта, който се отделя в процеса на хидролиза по време на вулканизацията, силиконите допълнително се делят на още два типа – кисели (ацетатни) и неутрални (оксимни, амидни и спиртни). При киселите вулканизацията е съпроводена с отделяне на оцетна киселина (CH3-COOH), която се усеща лесно заради специфичната є миризма. При трите вида неутрални силикони продуктите на реакцията са съответно метилетилкетоксим (RH=OH), амидни производни и алкохоли (R-OH). Ацетатните силикони изсъхват по-бързо и са по-евтини от неутралните. Те обаче имат слабо сцепление с поливинилхлорид и някои други синтетични материали. Освен това не се препоръчват за работа при метални конструкции, бетон и естествен камък, заради отделящата се оцетна киселина. В същото време обаче са много добри, когато трябва да се свърже стъкло със стъкло, алуминий, неръждаема стомана или керамика. Неутралните силикони са с по-универсално приложение, но пък изсъхват по-бавно. Те имат добра адхезия към повечето строителни материали, включително синтетични и боядисани повърхности.
Силиконовите уплътняващи материали имат няколко отличителни особености. Те са устойчиви към ултравиолетовите лъчи, към екстремни климатични условия и към различни агресивни среди. Еластични са и имат отлична адхезия към много строителни материали даже без използване на грундове (праймери). Силиконовите херметици имат повишена термо- и студоустойчивост и запазват еластичността си в температурен диапазон от –50 до +200°С. Температурния интервал при използване е също широк (могат да се нанасят на повърхности от -30 до +60°С. Съществуват и силикони, устойчиви на биологично активни среди. Те имат бактерицидни добавки и са незаменими в обработката на шевове при монтаж на санитарна техника в бани, кухни, басейни и други влажни помещения.
Не се препоръчва покриване с боя на силиконови херметизиращи продукти. Те се продават в различни цветове, от безцветно и бяло до черно, така че да постигнете задоволителен естетически ефект. Полагането им е просто. Нанасят се на чиста, суха повърхност направо от тубата или с помощта на специален пистолет. Образуват филм около 30 минути след нанасяне, а изсъхват напълно в рамките на 24 часа. Срокът им за съхранение в оригинална опаковка при температура от 0 до +20°С е 9 месеца.
Полиуретанови
Запълващите състави на основата на синтетичен полиуретан са известни в практиката като монтажна пяна. След впръскване образуват еластична маса, която увеличава обема си и запълва цялото пространство между материалите. Може да се използват за свързване и запечатване на всякакви материали: метал, дърво, камък, лакирани и ламарини повърхности, пластмаса, керамика, бетон.
Основните свойства на полиуретановата пяна, поради които тя е високо ценена от строителите, са: монтажни (съединява, прикрепя отделни части от конструкцията), звукоизолационни, топлоизолационни и уплътняващи. Освен тях монтажната пяна има и други безусловни предимства. Тя изпълва цялото предоставено є пространство и е самовтвърдяваща се, което улеснява работата.
Благодарение на изолационните си качества монтажната пяна се използва за запълване на пукнатини и процепи в стенни, подови и покривни материали, за кухини около каси на врати и прозорци, както и за изолиране на топло- и водопроводни тръби. Успешно изпълнява ролята и на хидроизолация за покриви, фундаменти и басейни. Поради адхезионните си свойства монтажната пяна в много случаи е подходящ заместител на лепило. С нея например се фиксират конструктивни елементи от прозорци и врати, след което не е необходимо използване на винтове и гвоздеи, или се залепят стенни изолационни материали. Ако да речем искате да изолирате стени с плочи пенопласт, най-лесно и ефективно ще ги залепите с монтажна пяна.
Тя се използва и за звукоизолация на тръбопроводи и климатични системи, защото намалява шума от работата им. В този случай значение има широкия є температурен диапазон на експлоатация – от –60 до +120°С. Други нейни предимства са влагонепроницаемостта є (подходяща е и за влажни помещения както и за външна употреба), това че не провежда електричество, пожаробезопасна е (във вече изсъхнало състояние) и е устойчива на гниене. Полиуретановата пяна е най-еластична в сравнение с другите херметизиращи състави. Именно затова тя е предпочитана за уплътняване на фуги между материали, склонни към топлинно разширение.
Преди нанасяне на монтажна пяна се извършва стандартна подготовка на повърхността - почистване от мазнини, влага, прах. Продуктът се впръсква направо от тубата или с помощта на специален пистолет. Филм се образува след 1-1,5 часа, а окончателното втвърдяване на слой с дебелина от 3мм настъпва в рамките на 20 часа. Срокът на годност на полиуретановите уплътнители в оригиналната им опаковка, с пълна защита от влага, при температура от 0 до +20°С е повече от 9 месеца. След отваряне на опаковката не се препоръчва дълъг срок на съхраняване на продукта, тъй като свойствата му се влошават.
Ето и едно кратко сравнение на адхезията на различните уплътнители спрямо строителни материали. Към металите, бетона, керамиката и стъклото полиуретана се характеризира с по-добра адхезия. В същото време акрилните и силиконовите херметизиращи състави са с еднаква адхезия към метали и стъкло, но акрилните имат по-добра адхезия към бетон и керамика от силиконовите. И трите групи имат еднакво сцепление с поливинилхлорид. Когато се работи с гума, е добре да се избере полиуретан, а ако повърхностите са от дървесина или нейни производни, подходящи са силиконовите и полиуретановите херметици. По отношение на боядисаните повърхности отново с най-добро сцепление е полиуретана.19/09/2010 |
