Пожарна безопасност в тунелите След големия брой пожари в значими тунели в от европейската инфраструктура, Европейската комисия се принуждава да направи преглед на безопасността в тунелите. Проведени са редица проучвания и международни програми за установяване на условията в тунелите и възловите рискови фактори. Резултатите от тях са обединени и анализирани с идеята за за унифициране на изискванията за проектиране и експлоатация на тунелите и са създадени нови разпоредби за безопасност.
текст инж. Вера Ангелова
Множеството пожари в тунели в Европа, станали през изминалото десетилетие, които доведоха до сериозни човешки жертви и значителни структурни щети, подчертават неадекватния дизайн, управление и насоки за пожаробезопасност в пътните и железопътните (включително метро) тунели, както и важната роля на човешкото поведение. Резултатите от проучване, проведено от Европейската асоциация на автомобилите, са лоши условия за пожаробезопасност в много от пътните тунели.
Въпреки ползите от това проучване, методологията използвана в подобни на него често е критикувана от експертите като неадекватна, защото тунелите не са оценявани по холистичен способ, следвайки метода на критичния път, а по-скоро чрез невзаимосвързани обобщения за нивата на безопасност на отделните компоненти.
В последствие, Европейската комисия предприема основен преглед на безопасността в тунелите с цел модернизиране на съществуващите тунели и подобряване на насоките за дизайна и функционирането на всички европейски тунели. Като се има предвид, че това е настоящ проблем, ЕС настоява за гаранции за спазване на минимални стандарти за безопасност в кратък срок като част от Евопейската директива за безопасност на пътните тунели, която ще бъде последвана от пан-европейски предписания.
Финансирани са многонационални проекти, които имат за цел да дадат максимално точна информация за състоянието на съществуващите тунели и рисковете от пожар при тях. Тези проекти са разнообразни като методология и организация, като често представляват логическа прогресия от събирането на данни и формирането на база данни за пожар в тунелите (проектът FIT например) или основен развоен проект за осъвременяване на съществуващите тунели (проект UPTUN). Набляга се върху иновационни решения и холистични взаимосвързани оценки на нивата на пожаробезопасност като целта е определяне на пан-европейски насоки за безопасност в тунелите (проект SafeT).
Последните големи пожари в тунели
През последното десетилетие в Европа имаше серия от поне 10 големи пожара в пътни и железопътни тунели, които причиниха сериозни човешки жертви и значителни структурни щети. Аварии причинени от хора доведоха до пожари в тунелите Мон Блан, Тауерн, Капрун и Готард (221 отнети живота в четири пожара настъпили само за две години).Те дадоха тласък за основна преоценка на пожарната безопасност в европейските тунели. Към човешката трагедия се прибавят и щетите на тунелните конструкции и инсталации. Пожарите в Грейт Белт (по време на изграждането му) и в Ченъл Танъл (малко след неговото възлагане) не вземат човешки жертви, но предизвикват големи щети в конструкциите и финансови загуби, което кара и Дания, и Англия да започнат да се отнасят много по-сериозно към пожарната безопасност в тунелните конструкции.
Социално-икономическото влияние върху регионалната икономика в по-широк мащаб също трябва да се вземе предвид (например върху Италия и Франция от затварянето на тунела Мон Блан) и в бъдеще трябва да бъде по-добре преценявано и околичествявано като част от цялостната оценка на пожаробезопасността в тунелите. Само финансовите разходи (без социално-икономическите последствия) от преките щети и загубите на приходи от пожара в Ченъл Танъл са десетки милиони евра. Загубите за италианската икономика от 3-годишното затваряне на тунела Мон Блан се изчислява на над 1.5 милиарда евра, като само цената на модернизирането му е над 200 милиона евра.
Преглед на безопасността на европейските тунели
От инцидентите в Мон Блан и Тауерн през 1999 г., няколко страни (включотелно Австрия, Франция, Германия и Швейцария) в усилието си да подобрят безопасността в техните тунели преразглеждат насоките си за проектиране. Последните пожари в тунели посочват няколко важни проблема свързани с безопасността. На първо място това е увеличения поток на трафика, особено на големи транспортни средства, които превозват опасни стоки. Проблем предизвикват също неуместното човешко поведение, лошото управление, конструкцията на тунела, вентилацията, трошенето на бетона и хармонизиране на преходните граници.
Проучване на 25 европейски тунела проведено от европейски автомобилни клубове през 1999-2000 г. посочва, че като „критични” са оценени шест тунела, „неотговарящи на стандартите” – два тунела, а девет са оценени като „добри”. Нито един тунел не е получил оценка „много добър”. Резултатите и начина на провеждане на проучването водят до съществени дискусии. Операторите намират за нериемливо, че ADAC – външна организация – оценява техните конструкции. Проучването на тунели проведено от германския автомобилен клуб в някои случаи е напълно отхвърляно, а методологията му критикувана на база на факта, че то е „кумулативно”, а не „холистично”. За да бъде направена цялостна оценка на „безопасността”, характеристиките на безопасност са класифицирани и претеглени. Обаче така не се взема предвид взаимодействието между различните характеристики на безопасността, а се следва пътя от възпламеняването на пожара до реакцията на хората и конструкцията, а „провалът’ само на една критична характеристика може да доведе до сериозни фатални последици.
Европейската директива
Следвайки Бялата книга на европейската транспортна политика до 2010 г., публикувана през септември 2001 г., през декември 2002 г. Европейската комисия публикува предложение за Директива на европейския парламент и съвет отнасяща се до минимални изисквания за безопасност на тунелите в транс-европейската пътна мрежа. Тя посочва, че основните причини за пътни инциденти са неправилното поведение на пътя, неподходящи инсталации на пътната мрежа, автомобили с технически дефекти и други неизправности, както и проблемите с товарите. Предложението определя две основни цели за постигане на оптимално равнище на безопасност в пътните тунели, а именно предотвратяването на критични събития, които са представляват опасност за човешкия живот, околната среда и инсталациите в тунелите и намаляването на възможните последици от събития като инциденти и пожари; осигуряване на възможност за хората сами да се спасят, условия за незабавна намеса на хората на пътя, гарантиране на ефективни действия от спешните служби, опазване на околната среда и ограничаване на материалните щети.
Тя посочва, че първите 10-15 минути от събитието са критични по отношение на самоспасяването и ограничаването на материалните щети.
Предложението за нормативен документ е прието през 2004 година като Директива 2004/54/EC за минимални изисквания за безопасност на тунелите в транс-европейската пътна мрежа и обнародвано в Официалия журнал на Европейския Съюз на 30.04.2004г. Тя трябва да се прилага за тунели от транс-еропейската пътна мрежа по-дълги от 500 метра. Отбелязано е, че хората на пътя обикновено могат да избягат от тунели по-къси от 500 метра за около 5-10 минути и че в този период горещият дим от огъня не може да възпрепятства бягството. Добавя се също, че в тунели по-къси от 500 метра не е необходима механична вентилационна система.
Целта на директивата е да наложи еднакви, постоянни и високонадеждни мерки за гарантиране на най-високо равнище на безопасност на всички европейски граждани в посочените съоръжения, които са един от основните фактори за съществуването и развитието на националните икономики. Документът отчита факта, че много от тунелите в Европа са построени по време, когато техническите възможности и транспорт са били доста по-различни от сега, което предполага коренно различни нива на безопасност, които трябва да бъдат уеднаквени.
При изготвяне на директивата са взети под внимание дължината на тунела, броя на ръкавите и на платната за движение, геометрията на тунела, вида конструкцията, географските и метереологичните условия. Отчетени са също експлоатационни параметри като вида на движението, пропускателната способност на пътя, рисковете от задръствания, времето за достъп до евакуационните изходи, присъствието и количеството на тежкотоварни автомобили и превозването на опасни товари, изискванията за скоростта и други. Специално внимание при проектиране на съоръженията трябва да се обърне и на пожароустойчивостта на носещата конструкция.
Според директивата Аварийни изходи се изграждат за нови тунели, в които очакваната интензивност на движението за една пътна лента е по-голяма от 2000 автомобили, като максималното допустимо разстояние между тях е 500 m.
В съществуващи тунели с дължина над 1000 m и с интензивност над 2000 автомобили за една лента, се преценява дали построяването на нови аварийни изходи е възможно и икономически оправдано решение.
Пълният списък с минималните изисквания за безопасност е представен и в българският вариант на документа, „Наредба за минималните изисквания за безопасност в тунели по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България“.
Основните фактори, които оказват влияние върху безопасността, са четири: инфраструктура; експлоатация; превозни средство; и хората на пътя. Определени са изисквания за повишаване на безопасността в пътните тунели за всяка отделна група.
При представителен анализ разход/полза се установява, че трите основни разхода, които трябва да бъдат понесени от страните-членки са: (i) подновяване (основна част от разходите); (ii) разходи за забавяне на трафика в резултат на подновяването (една четвърт от разходите); и (iii) експлоатационни разходи. Общите разходи за реализиране на новите изисквания се предполага, че ще варират в широки граници, в зависимост от това дали определени модификации в съществуващите тунели ще бъдат заменени с алтернативни мерки, или всички съществуващи тунели ще бъдат цялостно адаптирани към изискванията за нови тунели. Очакваните ползи включват: преки ползи от предотвратяването на инциденти; непреки ползи за икономиката от липсата на необходимост от затваряне на тунели; непреки потенциални икономически ползи (например транспорт, конкурентоспособност).
С приемането на „Директива 2004/54/EC за минимални изисквания за безопасност на тунелите в транс-европейската пътна мрежа“ Европейската комисия не прекратява работата си по осъвременяване и унифициране на изискванията за безопасност в тунелите, поставяйки си за цел да намали риска от възникване на опасност за живота и здравето на хората, пътуващи в пътни тунели. Подготвя се и друга европейска директива, регламентираща минималните изисквания за безопасност в железопътните тунели.20/09/2010 |
