Поглед към новата наредба за пожарна безопасност

През последните години все повече от инвеститорите у нас изпълняват мащабни проекти – обществени сгради с голяма разгърната площ и голям брой етажи, както и производствени сгради и съоръжения. Макар и с различни функции, всички те по един или друг начин обуславят голямо струпване на хора или налагат специфични изисквания по отношение на даден технологичен процес. Заедно с навлизането в строителството на нови и по-модерни технологии и материали, това неизбежно е свързано със завишени изисквания към пожарната и аварийна безопасност още при фаза проектиране на инвестиционните проекти. Нужно е също така нашите строителни норми да бъдат синхронизирани с европейските стандарти.

Вече почти цяла година в сила е новата Наредба Із-1971, която въвежда по-строги правила за пожарната безопасност на строежите. Тя отмени старата Наредба №2 за противопожарните строително-технически норми, която за последно бе променена през 1994г. Така 16 години по-късно е налице нова нормативна уредба, съобразена с европейските норми. Наредбата до известна степен повтаря концепцията на старата по отношение на структурирането на изискванията, но едновременно с това са засегнати нови класификации на строителните материали и продукти от гледна точка на тяхната пожаробезопасност. Разгледан е набор от „пасивни” и „активни” мерки за пожарна защита при проектиране, изграждане и експлоатация на строежите. Основна цел е да се запази носимоспособността и устойчивостта на конструкцията на дадена сграда, като се ограничи разпространението на пожари в нея.

Обхват на наредбата
В новата наредба са определени изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар при планирането и застрояването на урбанизирани територии; при застрояването на поземлени имоти, разположени извън урбанизираните територии. Изискванията се отнасят и за проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), а също така и за реконструкцията и основните ремонтни работи по съществуващите строежи. Наредбата трябва да се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, правилата и нормите за устройство на територията, на нормите, правилата и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите (съгласно чл.169 ЗУТ), както и нормативните изисквания за съгласуване, одобряване, разрешаване и въвеждане на строежите в експлоатация.

С наредбата се регламентират:
- Изискванията при проектирането и изпълнението на сградите, които се отнасят до устойчивост на конструкцията за определен период;
- Изискванията за ограничаване на разпространяването на огъня и дима в строежа, както и на пожара към съседните строежи;
- Условията, при които обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства;
- Условията за безопасен достъп на спасителните екипи и условията за защита на собствеността на населението.

Въвеждат се нови категории:
- Класификация на строежите по функционална пожарна опасност;
- Категоризация по пожарна опасност на сградите, помещенията и съоръженията в зависимост от пожаро- и взривоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси;
– Класификация и означения на критериите за огнеустойчивост на строителните елементи, конструкции и съоръжения въз основа на решения на Европейската комисия (ЕК);
- Минималната огнеустойчивост на конструктивните елементи;
- Класове по реакция на огън на строителните продукти, определени в съответствие с решения на ЕК;
- Изисквания за осигуряване на безопасността при пожар при евакуацията на хора, при проектирането и изграждането на електрически уредби в сгради, на инсталациите за димо- и топлоотвеждане и за пожарно водоснабдяване;
- Изисквания към сгради с атриуми и към строежи с височина над 28 метра.

Класове на строежите по функционална пожароопасност
За осигуряване на безопасността при въздействия от пожар, строежите или части от тях се разделят на класове на функционална пожарна опасност – от Ф1 до Ф5. Въведени са и подкласове. Видовете сгради и помещения са определени в съответствие с номенклатурата на видовете строежи по отделните категории (съгласно чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията).
- Клас на функционална пожарна опасност Ф1 – жилищни сгради и сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи, хотелиерството и услугите – за постоянно и временно (в т.ч. денонощно) обитаване, които се ползват от хора на различна възраст и с различно физическо състояние и в които има спални помещения.
- Клас на функционална пожарна опасност Ф2 – сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството; спортни съоръжения.
- Клас на функционална пожарна опасност Ф3 – сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, транспорта, съобщенията и услугите; сгради за административно обслужване (с помещения, в които броят на очакваните посетители е по-голям от броя на обслужващия персонал).
- Клас на функционална пожарна опасност Ф4 – сгради за обществено обслужване в областта на образованието и сгради за административно обслужване (сгради на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и др.), чиито помещения се използват в продължение на определен период през денонощието и в тях присъстват постоянно хора с определена възраст и физическо състояние, запознати с планировката на сградите.
- Клас на функционална пожарна опасност Ф5 – производствени, складови и селскостопански сгради, бензиностанции и газостанции, помещения и съоръжения с постоянен режим на работа.

Сградите, помещенията и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от пожаро- и взривоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси, съответно се подразделят на категории по пожарна опасност от Ф5А до Ф5Д.

Реакция на огън и огнеустойчивост
Клас по реакция на огън е основен показател за оценяване на степента и приноса за разпространяване на пожара. Определя се въз основа на резултатите от изпитване на съответните материали или продукти. Огнеустойчивост е другият показател, който характеризира способността на един конструктивен елемент да се съпротивлява при огнево въздействие във времето. Строителните конструкции и елементи се проектират с огнеустойчивост, която да удовлетворява основните критерии за носимоспособност (R), непроницаемост (Е) и изолиращата способност (I). Между двете понятия „клас по реакция на огън” и „огнеустойчивост” не бива да се прави пряка връзка, тъй като класът по реакция на огън посочва приноса на съответния материал за развитието на пожара, докато огнеустойчивостта показва времето, за което един строителен продукт или система могат да осигурят защита от разпространението на пожар.

Класификацията по реакция на огън на строителните продукти се определя с класовете А1, А2, B, C, D, E и F. С класове А1 и А2 се обозначават негорими продукти, които нямат принос за развитието на неконтролирано горене. За строителните продукти и елементите от класове по реакция на огън А2, B, C, D и E се прави допълнителна класификация в зависимост от интензивността на отделяне на дим (означават се с s1, s2 или s3) и образуването на пламтящи частици или капки при горене (определени със символи d0, d1и d2). Класификацията на строителни продукти за подови покрития се отбелязва с А1fl, A2fl, Bfl, Cfl, Dfl, Efl и Ffl. Съответно за покриви и покривни покрития – Broof (t1), Froof (t1), Broof (t2), Broof (t3), Froof (t2), Croof (t3), Droof (t3), Froof (t3), Broof (t4) и Croof (t4).

За класификация на огнеустойчивостта на строителните конструкции, елементи и съоръжения се използват буквени означения – R, REI, RE, EI и др., като се уточнява времевият интервал в минути. В Приложение №4 (към чл.10, ал.1) e посочена класификацията за огнеустойчивост на видовете строителни елементи, конструкции и инсталации, които подлежат на изпитване при съответните стандарти.

Пожарни прегради и пожарни сектори
Съгласно наредбата, в зависимост от пожарната опасност и размерите на обектите се предвиждат пожарозащитни прегради за създаване на препятствия по пътя на разпространяване на пожари в сградите. Пожарозащитните прегради служат за предотвратяване на разпространяването на пожара и на продуктите на горенето от помещението или пожарния сектор, където е възникнал пожарът към съседни помещения. Пожарните сектори се проектират за предотвратяване на неконтролируемо разпространяване на пожар в сградата и за осигуряване на безопасна евакуация на хората в нея. Максималната площ на пожарните сектори се определя в зависимост от класа на функционална пожарна опасност на строежа при спазване на изискванията, определени в съответните глави и раздели на наредбата. Преградите на пожарния сектор се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Минималната огнеустойчивост на вертикалните и хоризонталните прегради на пожарния сектор е REI 120, а за вратите, които отделят пожарния сектор от коридори и стълбищни клетки, предназначени за едновременно обслужване на два и повече пожарни сектори в една сграда, е EI 90.

Вентилационни инсталации
Вентилация за предотвратяване на пожар се предвижда за помещенията, зоните или съоръженията, в които при нормална експлоатация или авария се отделят горими вещества и може да се създаде обща или локална взривоопасна концентрация на газове, пари или прахове. Помещенията, разделени с пожарозащитни стени, се проектират със самостоятелни вентилационни и климатични инсталации. Въздухопроводите на тези инсталации може да се обединяват в общ магистрален въздухопровод (с изключение на тези в помещенията и зоните от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б), при условие че са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън, не по-нисък от А2. Необходимо е също така те да са разположени в едно помещение и в местата на обединяването им в общ магистрален въздухопровод са предвидени клапи от строителни продукти. Въздухопроводите, през които преминават газове и пари с плътност по-малка от плътността на въздуха, се проектират и изпълняват по цялата им дължина с възходящ наклон към вентилатора, така че да не се допуска задържане на газ в тях.

При оразмеряването на вентилационни системи за създаване на повишено налягане в сгради с височина над 28m максимално налягане се осигурява в стълбищата и асансьорните шахти. Разликата в налягането между стълбищата и шахтите и съседните помещения (преддверие и коридори) е в границите от 20 до 80Ра. Вентилаторите за повишаване на налягането и за отдимяване се включват от автоматична пожароизвестителна инсталация, а за сгради без автоматични пожароизвестителни инсталации – посредством ръчни бутонни известители.

Димо- и топлоотвеждането
При възникване на пожар димо- и топлоотвеждането се осъществяват посредством вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината (ВСОДТ), оборудвани със съоръжения и инсталации за подаване на чист въздух, за отвеждане на дима и топлината и за ограничаване на разпространението им. Проектират се димни люкове за естествена ВСОДТ и механични вентилатори за принудителна ВСОДТ. Вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината не се предвиждат за помещения с автоматични газови пожарогасителни инсталации. Съгласно строително-техническите норми, димен люк е всеки отвор в помещението като прозоречен или друг отвор в покрива или фасадата на сградата, с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне от най-малко две места, разположен над незадимяемата зона и разделящ вътрешността на сградата от външната среда. Димните люкове се инсталират така, че разстоянието от горната им димоотвеждаща повърхност до водоотвеждащата повърхност на покрива да е най-малко 0,3m. Те се проектират равномерно разсредоточени. Максималната аеродинамична площ на единичен димен люк с изключение на димните люкове за сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1 и Ф2.2 е както следва: 2m2 за помещения с височина до 4m и с наклон на покрива до 12 и 4m2 за помещения с по-голяма височина или с по-голям наклон. Изискването към тях е да издържат на температурно въздействие 300°С в продължение на най-малко 30 минути и с минимален клас по реакция на огън Сd0.

Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват от централи за управление с възможност за автономна работа в продължение на 72 часа, която се осигурява от собствен енергоизточник. Управляват се с двустепенно осигуряване посредством ръчно дистанционно задействане и автоматично активиране и се задействат от сигнал на датчик на автоматична пожароизвестителна инсталация или автономна система за известяване.

Водоснабдяване за пожарогасене
Външно водоснабдяване за пожарогасене. Водопроводите на водопроводните мрежи и съоръженията към тях в урбанизираните територии и водопроводите за промишлени и селскостопански обекти и складове от клас на функционална пожарна опасност Ф5, наричани за краткост „водопроводи за пожарогасене", се проектират за съвместно провеждане на необходимите водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, и на водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди. Водопроводите за пожарогасене се проектират при спазване на изискванията на Наредба №2 от 2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. Самостоятелни водопроводи за пожарогасене се предвиждат, когато няма техническа възможност за провеждане на необходимите водни количества за пожарни нужди през други водопроводи.

Вътрешно водоснабдяване за пожарогасене. Сградните водопроводни отклонения и сградните водопроводни инсталации за съвместно провеждане на водни количества за пожарогасене, определени съгласно раздела от Наредбата, както и водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди се проектират при спазване на изискванията на Наредба №4 от 2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Инсталациите се оцветяват в червен цвят (RAL 3000) и се изпълняват от строителни продукти, които отговарят на изискванията за клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Разрешава се инсталациите по ал.1 от чл.191 от Наредбата да се изпълняват от строителни продукти, които отговарят на изискванията за клас по реакция на огън В, С и D, при условие че са защитени до огнеустойчивост RI 60.

Пожарните кранове се проектират в близост до входовете на помещения, вестибюли, коридори, проходи и други леснодостъпни места. Спринклерни и дренчерни инсталации, както и сградни водопроводни инсталации за пожарогасене с повече от два едновременно действащи пожарни крана се свързват чрез сградни водопроводни отклонения към най-малко два външни водопровода, на които се предвиждат устройства за защита от обратен поток. В производствени сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В и във високи сгради от II, III и IV група водопроводните инсталации за пожарогасене се проектират сключени.

Сгради с атриуми
При проектирането на сгради с атриум, приобщаващ три и повече етажни нива, се спазват изискванията по глава 13 от новата наребда за пожарна безопасност. Атриумите се проектират така, че да са директно достъпни отвън през коридори или фоайета. Не се разрешава тяхното проектиране в лечебни и здравни заведения. Сградите с атриум се проектират от I или II степен на огнеустойчивост. Покритията по стени, тавани и подове в обема на атриума и приобщеното към него пространство се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 (А2fl). Носещата покривна конструкция над атриума се изпълнява с огнеустойчивост най-малко R30. Остъкленията и другите прозрачни покрития в покривната част на атриума се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Продуктите за рамки на прозорци по фасадите на атриума и за слънцезащитни приспособления са с клас по реакция на огън не по-нисък от В. За остъкляване на стълбищните клетки и на панорамните асансьори към атриума също се използват строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост най-малко EI 30. Максималното разстояние от което и да е от местоположенията в атриума до входа в евакуационното стълбище или до крайния евакуационен изход не трябва да превишава 20 метра при еднопосочни евакуационни маршрути и 40 метра при два и повече маршрута, като се отчитат и изискванията за конкретния атриум.

Строежи с височина над 28 метра
Строежите с височина над 28 m (производствени, жилищни и обществени сгради) се категоризират по групи с цел степенуване на мерките за обезопасяването им, както следва: от 28 до 50m включително – I група; от 50,01 до 75m включително – II група; от 75,01 до 125m включително – III група; над 125m – IV група. При определяне на височината на строежите се спазват и изискванията на чл. 24 ЗУТ. Строежите с височина над 28m се проектират от I степен на огнеустойчивост и с допустима етажна площ на пожарен сектор в надземните нива не повече от 2200m2. Вертикалните носещи елементи на строежите от IV група се изпълняват с огнеустойчивост REI 240. В обемите на този тип сгради и съоръжения не се разрешават взривоопасни производствени процеси (от категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б).

Предложения за изменение и допълнение на Наредба Із-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар