Ландшафтният дизайн в помощ на енергийната ефективност Отдавна ландшафтният дизайн не се ограничава само с естетическите си функции. В съвременните градоустройствени решения той има ключова роля за решаване на екологични проблеми, а напоследък се използва все повече и за намаляване на разходите за отопление и климатизация на сгради. Съвременните тенденции в озеленяването са да се наложи едно ново направление – енергийно ефективно, което съчетава предимствата на традиционното планиране с тези на пасивното. Идеята е, чрез правилно планиране на растителността, да се постигне спестяване на средства, в съчетание с по-здравословна околна среда и задоволителен естетически ефект.
текст Вела Динкова
Енергийно ефективният ландшафтен дизайн е съвкупност от подходи в озеленяването, имащи за цел намаляване на енергийните разходи в сградите и градския ландшафт. От една страна тук влизат техники, позволяващи минимизиране на консумацията на енергия за отопление и климатизация на сградите, а от друга страна се включват специфични методи на изграждане, поддръжка и експлоатация на ландшафта с възможно най-малко потребление на енергия. Енергийно ефективното озеленяване се характеризира и с щадящо използване на водните ресурси и всички останали компоненти на околната среда. Разходите, свързани със създаване и поддръжка на спестяващ енергия ландшафт, са по-малки от тези за традиционен. Това е ново, изключително модерно и ефективно направление в озеленяването, което напоследък се радва на нарастващи симпатии и развитие, продиктувани от нуждите на съвременния свят за икономия на средства, екология и естетика.
Съвременният ландшафтен дизайн използва редица ефективни методи за спестяване на енергия като основните сред тях са: използване на сянката от дървета, за намаляване разходите за охлаждане; засаждане на растителност, която пренасочва вятъра и така намалява скоростта му около сградите, като в последствие намалява загубата на топлина; създаване на „живи” стени (вертикални градини) директно върху фасадата като преграда срещу неблагоприятните условия; използване на специфичните форми на местния релеф като помощно средство за защита от ветрове; озеленяване на покриви, които действат топлоизолационно с допълнителната си термална маса, и охлаждащо чрез евапотранспирация; намаляване на ефекта на „топлинния остров” в урбанизирана среда чрез увеличаване на озеленените площи; използване на местни, биоразграждащи се и не скъпоструващи суровини; компостиране на биологичните отпадъци на място; балансирано използване на ръчни инструменти и машини, така че да се получи максимална ефективност с най-малки разход на енергия и замърсяване на околната среда; подбор на подходящи за дадените условия видове, които ще изискват минимална поддръжка.
Как да спестим разходи в сградите с озеленяване?
Озеленяването е един сравнително лесен и не скъпоструващ начин за спестяване на енергия в сградите, с дълготраен ефект и универсално приложение. То може да се приложи практически за всяка сграда, независимо от предназначението или климатичните особености на района. Специалисти в тази област твърдят, че инвестицията в енергийно спестяващ ландшафтен дизайн се възвръща за около 8 години, а ползите се черпят в срокове, няколкократно по-големи от тези за изплащане. Практиката е показала, че е възможно постигане на 30% намаляване на разходите за охлаждане и отопление на сгради чрез правилно планирано озеленяване. Всъщност тук цифрите много варират в зависимост от това как е проектирана самата сграда и какъв е климата. Някои проучвания при климат, близък до нашия, показват че с подходящо озеленяване еднофамилна къща може да намали с 15% разходите за отопление през зимата, и с 50% тези за охлаждане през лятото. Средствата на ландшафтния дизайн позволят да се редуцира директно попадане на слънчеви лъчи и загряване на сградните повърхности. В това отношение дърветата са основен елемент от пасивното планиране в ландшафта. Короните на дърветата хвърлят сянка върху фасадата и покрива и намаляват разходите за охлаждане. Отразената от земната и други повърхности светлина също е източник на затопляне на сградите и може да се намали чрез растенията. Да не забравяме и, че създадената от дърветата сянка, намалява температурата при земната повърхност, храстите и тревата под нея, и така редуцира изпаряването и свързаното с него охлаждане. На пръв поглед изглежда противоречиво – създаваме сянка за предпазване от прегряване, а в същото време тя предпазва и от охлаждане. В действителност обаче няма противоречие. Просто растителността наистина има универсално благоприятно въздействие върху микроклимата около и в сградите. Когато е топло и слънчево е ясно, че сянката ще намали топлинния пренос в сградите. Установено е, че при такива условия сянката от короните и изпарението редуцират температурата на въздуха под дърветата с около 5°С. Ако обаче говорим за студено време, когато температурата на въздуха е по-ниска от тази на земната повърхност, засенчването на по-ниско разположените растения и земна повърхност намалява евапорацията (изпарение от земната повърхност) и транспирацията (изпарение от растенията) и едновременно с това намалява охлаждащия ефект на протичащите около сградата процеси на изпарение.
В случай, че проектът изисква да се засадят дървета, достигащи голям ръст (над 7,5м), е по-добре да се спрете на видове с умерен растеж, отколкото на такива с бърз растеж, защото първите са по-устойчиви срещу бури, насекоми и болести. Дървета, достигащи средно голям размер, за най-добър ефект следва да се разположат на 5-6м от сградата. Малки дървета и храсти могат да се използват за засенчване на климатик или термопомпа, разположени отвън. Това би подобрило ефективността им. За да се осигури добра циркулация на въздуха, разстоянието между растенията и компресора не трябва да е по-малко от 1м. Плътните екрани от дървета и храсти от западната и северозападната страна на сградата ще спрат следобедните лъчи на лятното слънце. Това е една от най-ефективните стратегии срещу прегряване в ландшафтното планиране. Допълнително могат да се добавят широколистни дървета от южната и източната страна на сградата. Когато са разлистени, те ще спират летните слънчеви лъчи, предпазвайки сградата от затопляне, а когато листата им окапят през зимата, ще допускат топлинното лъчение, подпомагайки затоплянето и естественото осветление. Трябва да се има предвид, че дори без листа широколистните дървета могат да спрат до 60% от слънчевите лъчи. Ето защо правилното им разполагане е от решаващо значение на ефективността им в спестяването на енергия.
Изключително добър енергоспестяващ ефект има и екраниращата растителност, която действа като преграда за вятъра и намалява скоростта му около сградата, а заедно с това и охлаждащия му ефект върху сградните повърхности. Заради това от северната страна на сградата се препоръчва засаждане на вечно зелена растителност, която да спира северните студени ветрове през зимата. Ако растителността от запад, северозапад и север е добре да е плътна за предпазване от прегряване през лятото и от преохлаждане през зимата, то тази от изток и юг е препоръчително да е прекъсната, на отделни групи. Така няма да се стигне до силно засенчване през зимата и ще се образуват канали около сградата, които ще засилят охлаждащото действие на летния бриз. Ефективната зона на защита на растителните екрани срещу вятъра може да се простира на разстояние 30 пъти височината на дърветата. Максимална защита обаче може да очаквате до разстояние 5-7 пъти височината на дърветата. Например, ако височината на растителния ветрозащитен екран е 7,5м, той трябва да се разположи на 37-53м от сградата. При ветрозащитното озеленяване оптималната гъстота на листата е 60%. Обикновено за защита от вятъра се правят 2-3 реда вечнозелени дървета, а ако използвате широколистни, ще са нужни 5-6 реда. Ветрозащитният екран трябва да съдържа дървета и храсти с варираща височина. За всяко място е необходимо предварително да се направи преценка за посоката на студените зимни и разхлаждащите летни ветрове и според нея да се планират ветрозащитните пояси. Обикновено те се разполагат перпендикулярно на посоката на вятъра.
При засенчването и защитата от вятър се използват дървета и храсти. Тревните настилки обаче също имат своето място в енергийно ефективното озеленяване. Те осигуряват охлаждащ ефект през евапотранспирация и предпазват от прегряване, като се разполагат около сградите или по техните фасади и покриви. Известно е, че температурата на въздуха над тревната настилка е с няколко градуса по-ниска от тази над абсорбиращи топлината или отразяващи светлината материали. Затова е добре в близост до сградата да се сведе до минимум използването на асфалт и светли настилки и до колкото е възможно, те да се заменят с тревна площ.
Тук трябва да разгледаме и изключително добрия енергоспестяващ ефект на озеленените покриви и фасади. За тях се знае, че действат безотказно като защита от шум и замърсявания и безспорно са радост за очите. Освен това те са спасително решение за гъсто застроените градове, където по друг начин не може да се постигне нужния процент озеленяване. Покривните градини осигуряват допълнителна използваема площ и заедно с вертикалните градини (озеленените фасади) предпазват изолациите и мазилките на сградите. В концепцията на енергийно ефективния ландшафтен дизайн обаче, най-важното предимство на озеленените покриви и „живите” стени, е че осигуряват благоприятен микроклимат в сградите. С тях можете значително да намалите разходите за отопление и климатизация, тъй като ефективно предпазват сградата от прегряване и ветрове. Охлаждащият ефект на зеленината върху покриви и фасади зависи преди всичко от засенчената площ, и не чак толкова от дебелината на растителната покривка. Благодарение на изолационния є ефект се наблюдава редуциране на половина на температурните амплитуди на повърхността на фасадата и покрива. Изчислено е, че при намаляване на температурата на въздуха непосредствено извън сградата чрез вертикална градина с 5,5°С, консумацията на енергия за климатизация през лятото може да се намали с 50-70%. Особено ефективно е охлаждането, когато се озелени западна фасада. Озеленяването на северната фасада пък намалява охлаждащия ефект на зимния вятър. За вертикални градини се използват тревисти и по-рядко храстови видове, които обикновено са върху носеща конструкция, прикрепена към фасадата. При покривните градини ефекта е подобен на този при „живите” стени, с тази разлика, че при тях се използват и дървета. Дърветата на покривните градини, или тези до сградите, които засенчват покриви, фасади и прозорци, могат да намалят температурата на въздуха в помещенията с 6-12°С през лятото.
При създаване на енергийно ефективен за сградите ландшафт е важно да се направи предварителна прецизна оценка на съществуващата растителност, ако има такава. Концепциите на енергийното спестяване в озеленяването включват и това да бъдат запазени тези съществуващи растения, който ще окажат положителен ефект за спестяването на енергия от сградите, и към тях да се добавят нови според проекта. Това ще доведе до допълнително спестяване на средства и до по-бързо отчитане на благотворното действие на растенията. Основната цел на това съвременно направление в ландшафтния дизайн е да се спестят енергия, вода, материали и средства, като това става комплексно с редица екологични методи. Освен това и тук, както при традиционното озеленяване, постигането на естетика е от основно значение. С други думи, с този модерен начин на използване на растителността ще постигнете едновременно намаляване на разходите за отопление и охлаждане, редуциране на шума и замърсяването и не на последно място приятна за окото среда.
Как да спестим разходи за зелени площи?
Концепцията на енергийно ефективния ландшафтен дизайн не се изчерпва със задоволяване на нуждите на пасивната сграда. Целите са насочени към редуциране консумацията на енергия както от сградите, така и от самия ландшафт. Тук влизат редица подходи в изграждането, поддръжката и експлоатацията на ландшафта, които по пряк или косвен начин намаляват енергийните разходи. За целта се създават устойчиви зелени площи, които имат максимални възможности за само поддържане, доколкото това е възможно в селищна среда. Това е основен принцип в екологичното и енергийно ефективно планиране на озеленяването. Растителността трябва да се вписва добре в градската среда, но заедно с това и да изглежда като естествен природен пейзаж и да изисква възможно най-малко вмешателство от страна на човека. Така значително ще се намалят енергийните разходи за поддръжка. Важно в случая е избирането на растения, за които конкретните условия са подходящи, например за сух климат – сухолюбиви. Предпочитат се видове устойчиви на заболявания, замърсявания и ветрове, както и по-дълговечни видове при дърветата и храстите. Въпреки това, озеленените площи в населена среда не могат изцяло да се самоподдържат. Когато е необходимо това да става от човека, е добре да се балансира използването на ръчни инструменти и машини, които консумират гориво и замърсяват околната среда. Напояването би следвало да се извършва с оглед на опазване на водите. Най-добре е това да става с автоматични системи за напояване, които спестяват труд, не допускат разхищение на вода и гарантират оптимален влажностен режим за растенията. Състоянието на почвата трябва да се подобри, така че да абсорбира достатъчно влага и да я доставя на корените на растенията в по-дълги срокове. Да не забравяме и отпадъците, образувани от озеленените площи. Те трябва да се събират разделно от друг тип отпадъци (може заедно с други органични отпадъци) и да се компостират на място. Така ще се избегнат разходи за гориво за транспорт и в резултат от компостирането вместо отпадък ще получите зрял компост. Той е идеален подобрител за почвата и ще спести средства за наторяване. Всички материали, които се влагат в озеленяването при енергийно ефективния ландшафтен дизайн, трябва да са с възможно най-малко вложена енергия, да се произвеждат лесно, от безвредни за околната среда суровини и да могат да се рециклират. Те трябва да се доставят от близки разстояния и да не са скъпи.
Както виждате, задачите на новото направление в озеленяването изискват да се вземат предвид много фактори. Те се решават от квалифицирани специалисти в областта на ландшафтния дизайн, които планират правилните видове, материалите и начините за тяхното използване във всеки конкретен случай. Все пак тук става въпрос за моделиране на жива материя, която трябва да се интегрира в неестествена за нея среда и само ако всички операции се извършават по компетентен начин, могат да се очакват енергийно спестяващите ефекти на озеленяването.23/09/2011 |
