СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина VIII, брой 5, септември 2011

Екстравагантни, впечатляващи, красиви

така изглеждат едни от най-известните съвременни мостове в света

Екстравагантни, впечатляващи, красиви

Когато през 1779 в Англия е построен първият метален мост над р. Севърн, човечеството едва ли си е представяло какво развитие ще придобие строителството на мостове и какви граници ще достигне. Чугуненият дъгов мост с отвор 30m е бил революционно за времето си съоръжение. Добрите якостни характеристики на материала изместват използваните до тогава камък и дърво. Конструкциите стават по-леки и ефирни.
Днес всяко ново предизвикателство е технологична стъпка напред. Преодоляването на големи отвори не е проблем. Монтажът във височини и труднодостъпни терени е труден, но не и невъзможен. Екстравагантни форми и въздействащи структури се постигат с лекота благодарение на съвременните материали и технологии.
Представените в настоящата статия мостове са доказателство за всичко това.


Мостът Банпо /Banpo Bridge/
Мостът Банпо се намира в Сеул, Южна Корея и свързва централните части на областите Сеочо (Seocho) и Йонгса (Yongsa). Съоръжението над р. Хан е известно още като мостът-фонтан и е изключително популярна туристическа атракция. Строителството му завършва през 1982г. Интересен конструктивен факт за този мост е, че неговата конструкция е монтирана върху съществуващия Jamsu Bridge, построен през 1976г. При такова строително решение крайният резултат е двуетажен мост и две пътни конструкции една над друга. Когато водното ниво се повишава и пътната плоча на Jamsu Bridge се наводни, мостът се затваря за движение, а трафикът се пренасочва към горното ниво - Banpo Bridge.

По двете надлъжни страни на моста Банпо, чиято обща дължина е 1140m, са разположени 380 дюзи, които от 20 метра височина изпомпват речна вода и впоследствие изливат („изстрелват”) встрани на 43 метра. Те формират фонтана “Лунна дъга” (Moonlight Rainbow Fountain) – най-дългият фонтан в света, рекордьор на Гинес. Фонтанът е атрактивно дизайнерско решение, допълващо мостовата конструкция и е особено впечатляващ за преминаващите по моста, които имат усещането, че се движат сред водопад. За впечатляващия дизайн на фонтана са използвани 10 000 енергоспестяващи LED светлинни източника (светодиоди), създаващи уникална и въздействаща феерия от светлини, които в съчетание с изливащата се от моста вода, са красива гледка, особено на фона на нощното небе. Чрез специална система, в определени часове от деня, водата се излива по различен начин, така че да се образуват разннобразни фигури и въздействия за сетивата.

Фонтанът е завършен през 2009г. и е част от близо 30 годишни усилия на корейското правителство да направи по-ефективно използването на водите около р. Хан, а също и да превърнат областта в по-атрактивна и привлекателна дестинация за туристите и местните жители.

Мостът Вълните на Хенедерсън /Henderson Waves/
Това е един от най-впечатляващите пешеходни мостове в Сингапур. Конструкцията наподобява гигантски вълни, разпростиращи се по дължина на съоръжението. Мостът-скулптура, както го наричат някои, свързва хълмовете от планината Фабер (Faber) и хълмовете Телок Блангах (Telok Blangah). Съоръжението се извисява на 36 метра над шосето и това му отрежда рекордьорско място сред пешеходните мостове. Най-ниската точка от конструкцията е разположена на 58m надморска височина, a най-високата – на 78m. Мостът е с дължина 274m, като централният отвор е 57m, а останалите отвори – по 24m. Носещата конструкция е от стомана, а пътната плоча е от дървен материал. Конструкцията, наподобяваща вълни, се състои от 7 въпнообразни стоманени сегмента – „ребра”, разположени („промъкващи се”) под и над мостовата плоча. Проектиран е така, че да създава усещане за естествени природни форми, което се допълва и от „топли” материали като дърво, допринасящи за допълнителен комфорт и уютна атмосфера. Извитите „ребра” образуват сенчести беседки, ползвани от минувачите за отдих или да се наслаждават на прекрасна природна гледка от високо. Мостът е много красив и през ноща, когато се осветява.

Спираловидният мост /The Helix Bridge/
Още едно от впечатляващите съоръжения на Сингапур. Спираловидният мост е стоманен пешеходен мост, чиято конструкция наподобява структурата на ДНК молекулата. От тук идва и наименованието на моста. Известен е още и като двойно-спираловидният мост. Мостът с дължина 280m свързва централната и южната част на залива „Марина” (Marina Bay). През 2010г. е отворена само част от конструкцията за движение, поради незавършени на места строителни работи. През юли същата година е пуснат за движение целият мост.

Съоръжението, проектирано от екип австралийски и сингапурски архитекти и конструктори, се очаква да се превърне във фокусна точка за обществеността, осигуряващ връзка между други културни и развлекателни съоръжения. Мостът има и друго приложение – служи за галерия, където се излагат картини и други произведения на изкуството.

Вътрешната страна на стоманената спирала е покрита с орнаментирани стъкла и платна от перфорина стомана, осигуряващи сянка на преминаващите. По моста има пет наблюдателни платформи, разположени на стратегически места, от които се разкрива зашеметяваща гледка към града. През нощта мостът се осветява.

За конструкцията на спиралата са използвани 650 тона неръждаема стомана, а за носещата конструкция на съоръжението – 1000 тона въглеродна стомана. Чифтове от оцветени структури букви – C и G, а също и А и Т, през нощта се осветяват в червено и зелено, за да наподобяват четирите бази на молекулата ДНК – цитозин, гуанин, аденин и тимин.

Гейтсхед – мостът на хилядолетието /Gateshead Millenium Bridge/
Мостът на хилядолетието над р. Тайн, Англия е подвижен пешеходен мост между Гейтсхед на южния бряг и Нюкясъл на северния бряг на реката. Наричат съоръжението още и „Мостът мигащо око”, заради формата на око, която има конструкцията. Тя се състои от две стоманени дъги, поддържани от система стоманени въжета. Едната от дъгите е на водното ниво и е носещата конструкция на пътното платно. Другата се извисява над водата под наклон. Oт нея към пътната плоча, се спускат окачвачите. Визуалният ефект е зашеметяващ – мощни извити дъги в контраст с ефирна система от кабели.

Идеята за подвижен мост, който може да променя местоположението си, за да пропуска плавателни средства, не е новост. Но характерното тук е, че за разлика от конвенционалните подвижни мостове, които се разделят по средата и повдигат, този мост се завърта. Когато трябва да се допусне плаветлно средство, електродвигатели завъртат моста спрямо надлъжната му ос и дъгата, лежаща на водната повърхност (пешеходната плоча) се повдига и сключва ъгъл 40° с водната повърхност. Така се осбождава достатъчно пространство за преминаване на плавателни средства. Това е първият и все още единствен „накланящ” се мост. Избраният дизайн е в резултат от проведен конкурс за проекти.

Цялата конструкция на мостa е изградена на брега и в последствие е монтирана в проектното си положение. За монтажа на съоръжението е използван един от най-големите плаващи кранове – Asian Hercules II.

Небесният мост в Малайзия /Malaysia Sky Bridge/
Небесният мост е пешеходен вантов мост и се намира в Лангкави, Малайзия. Пътната конструкция е окачена само на един решетъчен наклонен пилон. Съръжението се извисява на 700m над морското равнище, сред планински хълмове и от него се открива прекрасна гледка към архипелага Лангкави с 99 острова.

Пътната плоча, премостваща отвор от 125m високо над архипелага, е с форма на полугръг в план. Наклоненият пилон, голямата височина и трептенията, които се пораждат в леката конструкция, от преминаващите хора и ветрови въздействия, допълнително могат да повишат адреналина на преминаващите. Затова и за по-неавантюристично настроените натури са предвидени триъгълни платформи в двата края на моста, от които могат да се наслаждават на природните красоти.

Допълнителна туристическа атракция е и кабинковият лифт, чрез който се достига до моста.

Търкалящият се мост /The Rolling Bridge/
Този мост е нестандартно инженерно съоръжение, което може да променя формата и положението си и да се нагажда според заобикалящите го условия. Завършеният през 2004г. мост е част от Британската канална система между Лондон и Бирмингам - Grand Union Canal.

За разлика от широко познатите подвижни мостове, при които цялата конструкция на моста се повдига, този мост изпълнява подобна функция чрез сгъване и разгъване. Когато е сгънат, той се намира само на единия бряг на канала и има формата на октаедър. При разгъване на конструктивните части, съоръжението достига другия бряг на канала. Разгънат мостът е дълъг 12m. В „легнало” положение той изглежда като стандартен мост с фермова главна носеща система. Пътната му плоча е от дърво.

Конструкцията на моста се състои от осем триъгълни сегмента, свързани помежду си с хидравлични цилиндри с диаметър 40mm, задвижвани от помпи с мощност 11kW.

За да се осигури възможност за преминаване на плавателни средства, хидравличните бутала на моста се активират и позволяват сгъването на отделните мостови сегменти до образуването на осмоъгълна форма на другия бряг.

Елегантният прибиращ се мост е оригинално и функционално решение на проблема с тесните плавателни пространства. Неслучайно печели и награда за дизайн през 2006г.

Заради силуета на моста в полуразгънато състояние, с форма на дъга, е наричан още „опашката на скорпиона”.

Водният мост в Магдебург /Magdeburg Water Bridge/
Отново пример за нетипична и в същото време изключително функционална мостова конструкция. Този мост е плавателен акведукт. Атрактивен е с това, че по него се движат плавателни средства и е най-дългия акведукт с обща дължина 918m.

Мостът свързва плавателните канали Елба-Хавел (Elbe-Havel Canal) и Миттелланд (Mittellandkanal), изградени от двете страни на р. Елба. Проблемът, който налага строителството на водния мост над р. Елба е, че водното ниво на реката е по-ниско от това на каналите и за да не се налага заобикаляне, е трябвало да се намери решение, осигуряващо по-пряка плавателна връзка между каналите.

Строителството на моста започва още през 1930г., но по време на Втората световна война е прекратено и отново започва през 1997г. Мостът е открит за движение през 2003г. Освен впечатляващите конструктивни параметри – 24 000 тона стомана и 68 000 кубически метра вода, съоръжението е и туристическа атракция. С цел развитието му като туристически обект, в района има изградени паркинги, пешеходни и велосипедни алеи, информационни табели за съоръжението.

Мостът Оливейра /Oliveira Bridge/
Мостът Оливейра е един от най-атрактивните вантови мостове в света. Намира се в Сао Пауло, Бразилия, над р. Пинейрос (Pinheiros). И той, както повечето мостове в градска среда, има ключова роля за намаляване на трафика. Освен това е много красива и впечатляваща част от облика на известния бразилски град.

Мостът има две пътни конструкции, всяка с форма на дъга в план, кръстосани над водната повърхност и разположени една над друга. По-ниската пътна плоча е разположена на 12 метра над реката, а другата – на 24 метра. Интересната конструктивна форма на моста се допълва и придобива завършен вид от пилона, който също е с „Х” – образна несиметрична форма. В основата си пилонът е с широчина 76m, а в най-високата си част широчината му е 35,4m. Във високия 138m стоманобетонен пилон са анкерирани 144 стоманени въжета (ванти), на които са окачени двете пътни конструкции. Мостът е с отвор 290m, а общата му дължина е 1600m.

Съоръжението е забележителна атрактация в града, особено вечер, когато вантите, пилонът и пътната конструкция са осветени в различни цветове.

Открит е за движение през май 2008г. и около 5000 автомобила на час минават през моста в пиковите часове от деня.

Виадуктът Мийо /Millau Viaduct/
Виадуктът Мийо е може би най-впечатляващия мост в Европа, а и не само. Това е мостът на рекордите, мостът с най-много „най” определения.

Той е вантов пътен мост, пресичащ долината на р. Тарн, в близост до град Мийо (Южна Франция). Откритият за движение през 2004г. мост е част от магистралата А75-А71 между Париж и Монпелие. Преди построяването му пътят, който е основна връзка между голяма част от Западна Европа и Средиземноморието, се спуска в долината и преминава през град Мийо. Това предизвиква тежки задръствания, особено през летния сезон.

Проектът на виадукта е изготвен под ръководството на френския инженер Мишел Вирложьо, съвместно с британския архитект Норман Фостър. Строителството на съоръжението отнема близо три години.

Със своята височина, която надхвърля тази на Айфеловата кула (324m) и която се доближава до тази на Емпайр стейт билдинг (381m без антената на покрива), съоръжението се извисява в облаците, в буквалния смисъл на думата и е мостът с най-високи пилони – 343m.

7 стоманобетонни пилона служат за опори на връхната конструкция на моста, чиято носеща греда е с кутиеобразно трапецовидно напречно сечение. Размерите на куеобразното сечение са: широчина-4m и височина-4,20m. Шест от вътрешните отвора на моста са с дължина 342m, а двата крайни – 204m. Общата дължина на моста е 2460m, което го прави най-дългия вантов мост в Европа. Пътната конструкция е разположена на 270m над водите на Тарн. В план пътната конструкция е прокетирана в крива с радиус 20km. Този размер е подбран с цел оптимална видимост за шофьорите.

Връхната конструкция на моста е монтирана чрез метода надлъжно избутване. Двете части на конструкцията са предварително изградени на терена, след което започва тяхното поетапно избутване към вътрешността на моста. В мястото, където те се срещат, се извършва снаждането им на място. Избутването на конструкцията се осъществява с хидравлични крикове, монтирани на съществуващата долна част на стоманобетонните стълбове, а за поемане на тежестта на конструкцията се налага използването на 7 временни опори, разположени между седемте стоманобетонни пилона.

Макар да са екстравагантни, да будят възхищение и да впечатляват с внушителни размери, тези мостове не изглеждат като нещо невъзможно в очите на съвременния човек. Ако се върнем обаче векове назад и проследим историята на мостостроителството, чието начало датира от дълбока древност с първите примитивни дървени мостове, усъвършенстваните по-късно от римляните дъгови зидани мостове, през първите метални и стоманобетонни мостове, то за съвременните мостове категорично можем да заявим, че са абсолютен технологичен връх в мостостроителството. И тук съвсем логично следва въпросът: Това ли е пределът на човешките възможности и как ще изглеждат мостовете на бъдещето? Сега можем само да си представяме. А смелите представи са в основата на всяко ново и оригинално решение.