Пожароизвестителни системи Поради изключително голямата важност от защита на хора и обекти от пожар, в България действат противопожарни строително–технически норми, които са задължителни при планиране и застрояване на урбанизирани територии, при проектиране и изграждане на сгради, съоръжения и инсталации, както и при преустройство и реконструкция на строежи. Основен елемент в тези норми е изискването за осигуряване на определени сгради и съоръжения с инсталация за пожароизвестяване. Тук влизат обществени, производствени сгради и складове с конкретни характеристики. Освен в тях пожароизвестителните системи могат да допринесат за спокойствие и сигурност във всеки дом или офис. Нека разгледаме тези универсални и в същото време гъвкави системи, с които ще постигнете ефективна защита на всеки обект.
текст Вела Динкова
Съвременните системи за пожароизвестяване представляват сложен комплекс от технически средства, служещ за своевременно откриване на възникнал пожар, съобщаване за локализацията и разпространението му и сигнализация за управление на инженерните системи при пожар. По правило те се обединяват в интегрирани системи, в които са свързани с други подсистеми за безопасност, например подсистеми за охранно видеонаблюдение, за охранна сигнализация, за контрол и управление на достъпа, за управление на инженерни съоръжения в сградата (асансьори, климатици). Всички те работят с общи алгоритъм, канали за комуникация, софтуер и база данни. Това е една унифицирана система за събиране, обработка и предаване на информация, с общи мониторинг и управление на всички подсистеми. В случай на пожар детектори задействат системата за противопожарна аларма. Сигналът се прехвърля в интегрираната система за безопасност, от където се задействат и останалите подсистеми. Системата за видеонаблюдение извежда на монитора изображение от най-близко разположените до източника на пожар камери. По команда на оператора, или ако такава липсва в определен период от време, системата в зависимост от предварително зададения ѝ алгоритъм, формира команди за останалите подсистеми. Освен че се е задействала система за звуково и светлинно известяване за възникнал пожар, реагира и системата за контрол и управление на достъпа като отключва изходите за евакуация на хора. Системата за управление на микроклимата изключва приточната вентилация в зоната на възникване на пожара, за да се предотврати навлизането на свеж въздух, който би засилил горенето. В същото време се активира вентилацията около аварийните изходи, с цел активно димоотвеждане и предпазване от задушаване. Системата за управление на електроснабдяването изключва електрозахранването в зоната на пожара. Автоматично се включва система за аварийно осветление. Такова е действието на пожароизвестителните системи в едно централизирано управление на комплексните системи за сигурност.
Структура на системите за пожароизвестяване и видове пожароизвестители
Всяка система за пожароизвестяване се състои от три групи компоненти – датчици (сензори), контролни панели и аларма (сигнализиращо, известяващо устройство – сирени, звънци, светлинни сигнализатори). Датчиците се различават по между си по контролираните параметри, принципа на действие и начина на предаване на информация на контролния панел. Според принципа на възникване на информационния сигнал за наличие на пожар, датчиците се делят на активни и пасивни. Активните датчици в системите за пожаро-защитна сигнализация генерират сигнал в охраняваната зона и реагират на изменения в параметрите му. За разлика от тях, пасивните датчици реагират на промени в условията на средата при възникване на пожар. Датчиците в пожароизвестителните системи могат да контролират различни физически параметри и в зависимост от това биват топлинни, димни, светлинни, пламъчни, газови, йонизационни, комбинирани, ръчни. Първите използвани в историята датчици били ръчни и автоматични, които не се възстановяват след активиране. Автоматичните пожароизвестителни датчици биват няколко типа в зависимост от възможността им за повторно ползване, след като веднъж са били в алармено състояние. Тук могат да се изброят детектори с автоматично повторно включване, които след сработване, самостоятелно преминават в състояние на контрол; датчици с дистанционно повторно включване (връщат се в състояние на контрол след дистанционно издадена команда); датчици с ръчно повторно включване; датчици със сменяеми елементи, които след реагиране могат да се приведат в състояние на контрол само чрез замяна на някои елементи; детектори без възможност за повторно включване, които след сработване не могат да се използват отново.
Автоматичните датчици според типа на предаване на сигнала биват двурежимни (с един изход за предаване на сигнал за отсъствие или наличие на пожар), многорежимни (с един изход за предаване на ограничено количество, но повече от два типа сигнали за състояние на покой, пожарна аларма и други възможни състояния) и аналогови (предназначени за предаване на сигнал за изменение на параметрите на контролирания показател, който е признак за пожар, т.е. аналогов/цифров сигнал).
Датчиците се делят на различни видове и по други характеристики, например по вида признак, на който реагират. При обекти, за които се предполага, че в началните стадии на разрастване на пожара се отделят значителни количества топлина (като складове за горими смазочни материали), е най-подходящо да се използват топлинни датчици. В същото време за малки обекти се препоръчват точкови датчици, а за по-големи – линейни, които представляват точкови датчици, разположени по линия. Характеристиките на линиите се определят според нормативните изисквания за всеки обект. Линейните топлинни датчици, наричани още термокабелни, биват полупроводникови, механични и електромеханични. Детекторите за дим пък реагират на продуктите на горене, които въздействат на поглъщащата и разсейващата способност на светлина, излъчвана в ултравиолетовия, инфрачервения и видимия диапазон на спектъра. Това са най-разпространените датчици и признака, на който реагират всъщност е дима. Особено подходящи са за жилищни и административни сгради. Има и оптични димни датчици, използващи оптични средства за реагиране на дим с различен цвят. Друга разновидност са автономните датчици, които представляват вид точкови датчици. Те реагират на определена концентрация на аерозолни продукти на горенето и в корпуса си имат вграден независим източни на захранване, както и всички останали елементи за откриване и сигнализиране за пожар. Йонизационните детектори пък регистрират на изменения в йонизацията, в резултата на действие на продуктите на горене. Съществуват и пламъчни сензори, които реагират на електромагнитното излъчване на пламъка и тлеещия огън. Те се използват в зони, изискващи висока ефективност в ранното откриване на пожар. Предимството им е, че засичат пожара, преди температурата в помещението да е достигнала стойности, на които реагират топлинните датчици. Пламъчните сензори са незаменими при пожароизвестяването на открити площи и зони с голям топлообмен, където димните и топлинните датчици не са достатъчно ефективни. Газ-сигнализаторите са друга разновидност на детекторите за пожар. Те реагират на някакъв вид газ (въглероден окис, въглеводородни съединения), освободен в процеса на горене или тлеене. Има и ръчни пожароизвестители – устройства за ръчно включване на сигнала за пожарна тревога, чрез счупване на разположеното отпред стъкло.
Конвенционални и адресируеми пожароизвестителни системи
В зависимост от това как се идентифицира изменението на даден параметър, как се формира сигнала, и какъв е типа връзка между приемните елементи (датчиците) и устройството за управление и индикация, пожароизвестителните системи биват конвенционални, цифрово адресируеми и аналогово адресируеми. Конвенционалните системи откриват пожара и сигнализират за него, без да се уточнява къде е мястото му. Те са най-прости и евтини, но и с по-ограничени възможности. Подходящи са за по-малки обекти, в които възникналия пожар може лесно да се открие. Конвенционалните пожароизвестителни системи имат конвенционални централи и детектори. Тъй като тук няма индивидуално адресиране на датчиците в една линия, когато един от тях реагира на промяна в контролирания параметър, системата не може да разпознае кой от всички датчици в линията е сработил и се променя режима на работа на цялата група. Конвенционалните детектори имат две състояния – нормално и алармено, т.е. те са двурежимни с един изход за предаване на сигнала за отсъствие или наличие на пожар. Тук съотношението на лъжливи сработвания и откриване на действителни пожари, не е така добро като при другите системи. А отнемането на един детектор може да наруши работата на цялата линия. В обекти с големи мащаби обаче, за съкращаване на времето за реагиране се препоръчва използване на адресируеми системи. Наричат се така, тъй като при тях всеки датчик е със определен зададен адрес. Те са предназначени за ранно откриване на пожар с указване на точното място на възникването му по адреса на задействалия се датчик. Тези системи имат контурна структура, в която влизат адресируеми централи, адаптери, пожароизвестители и оборудване за сигнализация. Пожароизвестителите тук са с повече от две състояния (многорежимни), за разлика от конвенционалните. Адаптерите позволяват група конвенционални детектори да се приемат като една адресна точка и да се включат в адресируемата система. Централата следи състоянието на адресните точки и ги изобразява на дисплея. Комуникацията между централата и адресните точки предвижда защита против погрешни аларми чрез многократна проверка на детекторите. Управлението, програмирането и сигнализацията стават от лицев панел. Голямо предимство на адресируемите системи е, че могат да установят предалармено състояние. Когато детектор, следящ промяната на дадена величина, достигне преди алармения праг, в диспечерския пункт се подава локална аларма, за да се провери мястото и да се избегне вдигането на обща аларма. Адресируемите системи позволяват и включване на изолатори за отделяне на повредени участъци, с което се увеличава надеждността им. Цифровите и аналоговите адресируеми системи се различават по броя нива на датчика, които централата отчита.
Приемно-контролна апаратура
За получаване и обработка на информацията в системите за пожарна сигнализация се използват различни типове приемно-контролна апаратура, която обикновено се среща под наименованието контролен панел. Този тип оборудване се различава по информационния си капацитет, броя обслужвани линии за сигнализация, степента на развитие на функциите за управление и известяване. Освен това контролните панели се различават според мащабите на обекта - малък, среден или голям. По правило не големите обекти се оборудват с конвенционални (неадресируеми) контролни панели, контролиращи няколко линии за пожароизвестителна сигнализация, а при средните и големи обекти се използват адресируеми системи със адресируеми контролни панели. Някои контролни панели поддържат множество версии на топологията на кръгови линии, което улеснява проектирането на пожароизвестителните системи на различни обекти. За да се осигури съвместимост на адресируема пожароизвестителна сигнализация с конвенционални датчици, включително и такива от друг производител, контролните панели поддържат допълнителна функция за контрол на неадресируеми линии. Функциите за управление и оповестяване в контролния панел се реализират с помощта на специализиран интерфейс. За извеждане на информация се използват вградени светлинни, буквено-цифрови индикатори и звукови сигнализатори.
Безжични пожароизвестителни системи
През последните години се наблюдава стабилен ръст в продажбите на безжични системи за сигурност, в това число и безжични системи за пожароизвестяване. Можем да отбележим няколко фактора, които допринасят за развитието на тази тенденция. На първо място заслужава да се обърне внимание на факта, че при тях се изразходва по-малко време за проектиране на системата за конкретния обект. Безжичните системи имат и друго предимство - намаляване на времето за монтаж. Следващ фактор е общата стойност на оборудването – безжичните радио контролни панели и радио датчици като цена са сравними с жични решения за големи или средни обекти, а в малки зони са по-евтини от тях. Друго качество е надеждността на системата. Това е особено важно, когато става въпрос за пожароизвестяване и системи за предупреждение. Известно е, че по време на разрастване на пожар кабелите са обект на непосредствена заплаха от повреда. В такива случаи може да се наруши управлението на евакуация. Безжичните пренос на данни и контрол на команди не са предмет на този риск. Друг важен фактор, в полза на безжичните системи за пожароизвестяване е, че позволяват обслужване на отдалечени обекти.
Както видяхме пожароизвестителните системи предлагат изключително разнообразни варианти, което ги прави приложими във всяка сграда или съоръжение. За всеки проект те се предвиждат по най-ефективния за случая начин. Изключително гъвкави са и могат да се настроят според особеностите на обекта по брой линии и контури, брой датчици на линия или контур, включване/изключване на датчик, зона или линия, видове датчици, настройки на часовник, код за достъп, жични и безжични решения и други. Достатъчно е само да се обърнете към специализираните в тази област фирми и те ще ви осигурят нужната система за така важното пожароизвестяване на всеки Ваш проект.29/04/2012 |
