ПожарогасенеКакво знаем и не знаем за спринклерните инсталации? В световен мащаб съществува обширна информация за наранявания и загуба на животи, в резултат на пожар в определени типове сгради. Училища, детски градини, болници, санаториуми, гари, летища, метростанции, хотели, театри, кина и музеи – всички те се нуждаят от специално внимание в това отношение.
В много случаи не е помислено за спринклрени инсталации, въпреки доказания им противопожарен ефект. Причина за това може да е заблуда, в следствие на разпространяване на невярна информация. Разбулвайки митовете, ще покажем важната роля на спринклерните системи в защита от пожар на хора, имущество и среда от гледната точка на професионалистите.
текст Вела Динкова
EUROFEU или Европейски комитет на производителите на оборудване за противопожарна защита и пожарни автомобили работи усилено в посока на своето разрастване, разширяване на европейския пазар и установяване на високи общи стандарти. Организацията предостави информация за спринклерните инсталации – как защитават хората и средата от пожар и кои са най-разпространените митове за тях. Тя може да е полезна в правилния избор на противопожарна техника, поради което ще я споделим с Вас.
Сред най-важните акценти за спринклерните системи са комбинираните с тях пожарни аларми, които позволяват ранно пристигане на противопожарната служба. Тя трябва да финализира работата, да гарантира погасяването на остатъчен огън и да подпомогне евакуацията без риск за хората. Съществено за ролята на спринклерните системи е също това, че те пречат на разпространяването на дим в евакуационните маршрути. Те имат доказан ефект и над 100 години практическо приложение в защитата на хора и среда от пожар.
Принцип на работа на спринклерните инсталации
За да се разбере ролята на спринклерните пожарогасителни системи, би било полезно да се опише принципът им на работа. Една важна част е самото пръскащо устройство – спринклер. Той се инсталира в защитаваните зони към водоснабдителна тръба и има, запечатан най-често в стъкло, чувствителен на топлина елемент – термочувствителна ампула. Неговата роля е да освобождава вода при детекция на повишена температура. При достигане на определена температура съдържащата се в стъкления балон течност се разширява, упражнява налягане върху ампулата, тя се пука и освобождава отворите на спринклера, така че от тях потича вода, снабдявана от тръбите. Тя преминава през дефлектор, определящ посоките на пръскане и размера на капките. Процесът се задейства на принципа на топлопредаване. При възникване на пожар затопленият въздух се издига в горната част на помещението и загрява термочувствителния елемент. Изключително важно за безопасността е да се изчислят правилно топлопредаването, термочувствителността на спринклера и бързината на реакция.
Цялата тръбна система се контролира от алармен вентил, който поддържа налягането на водата на изчислено ниво. В случай на задействане на спринклер, аларменият вентил детектира загуба на налягане, започва да сигнализира и доставя вода през тръбната система до спринклера. Така огънят се открива и започва да се гаси в ранен етап. Спринклерите функционират независимо един от друг. Само тези, които отчитат наличие на пожар се задействат. В повечето случаи се отварят от 1 до 4 устройства. Така с минимален брой пръскащи устройства се осигурява максимален дебит в местата на разпространение на пожар. Благодарение на спринклерните пожарогасителни инсталации, общият размер на щетите се свежда до минимум. Представете си какви щети би предизвикал неконтролиран пожар за 10-15 минути и какво количество вода би било необходимо на пожарната, за да постигне контрол над ситуацията.
10 мита и истини за спринклерните системи
Откакто съществуват сприклерните инсталации, около техните функции и характеристики витаят много неточности и митове. Някои от тях на пръв поглед изглеждат правдоподобни, а други – абсурдни. Обединяващото за всички тях обаче е че нямат нищо общо с реалността. Ще разгледаме някои от най-разпространените митове за спринклерни системи, които могат да доведат до заблуда на потребителите и спад на доверието им към системите.
Първият мит е почти толкова стар, колкото и самата спринклерна индустрия. Той гласи: „когато има пожар, се активират всички спринклери”. Истината, обаче е друга - системата се бори с пожара избирателно. В случай на пожар, само спринклерите, които са засегнати от топлината и отчитат по-високата температура от огъня, се задействат. Всички други остават затворени. Приблизително 80% от пожарите са погасени или потиснати с използване на максимум четири спринклера.
Вторият мит е превърнат в легенда с годините - „спринклерите освобождават огромно количество вода, което може да доведе до щети”. Това също няма нищо общо с реалността. Спринклерните системи са конструирани така, че пръскащото устройство се отваря само при наличие и отчитане на повишена температура. Когато температурата надвиши критичната стойност за отговор на спринклера, пожарът вече е започнал. С цел да се предотвратят сериозни щети от огъня, инсталацията заработва в най-ранните етапи от наличие на пожар. Така се спира разрастването на огъня, щетите са по-малко и се използва по-малко вода за окончателно погасяване на огъня. Така цялото количество използвана вода е много по-малко от който и да е друг метод на противопожарна защита.
Третият мит гласи, че „спринклерната система е излишна, когато сградата е вече оборудвана с преносими пожарогасители”. Всъщност истината е, че преносимите пожарогасители са важни, за да се борим с огъня в ранните етапи, като например при изгаряне на кофи за отпадъци, хартия и текстил. Това обаче изисква огънят да бъде открит бързо и да има някой, който да предприеме действия с пожарогасителя. Но какво се случва извън работно време, през почивните дни или при бързо разрастващ се пожар?
Освен че защитават хората, сприклерните системи защитават и имуществото и сградите, дори когато никой не е наоколо, за да гаси с пожарогасител. Дори ако пожарът засегне кош с хартия, разпространява се бързо и не може да се преодолее с пожарогасител, спринклерната система е в състояние да спре разпространяването му.
Друга неточност за тези инсталации или четвърти мит е, че „те са твърде бавни и не могат да се борят с огъня в ранните му етапи”. Статистиката показва, че в повече от 60% от сградите със спринклерни системи при възникване на пожар той се погасява само от 1 или 2 спринклера, без да се разпространява. Още едно грешно обяснение за спринклерните инсталации е пети мит: „при възникване на пожар по-големият проблем е димът, а не топлината и затова тези системи не са правилно решение”. Истината е, че за да се образуват димни газове, трябва да има наличие на горене, което задължително води до повишаване на температурата. Реагирайки на температурата автоматичните спринклерни системи се задействат и се борят с пожара, което намалява както температурата, така и димните газове.
Не е вярно и твърдението, че „могат да се задействат дори, когато някой пуши в помещението”. Това е шести мит. В действителност това е невъзможно, защото те не са чувствителни към дим. Като седми мит може да се посочи , че „те са твърде скъпи”. Такова твърдение е абсолютно несъстоятелно. Имуществото, което защитават струва много повече, да не говорим за живота на хората. Още повече, че доста застрахователни компании предлагат финансови стимули за инсталиране на спринклерни системи в сгради.
Осми мит гласи: „тези системи изискват съхраняване на големи количества вода, които да се използват в случай на пожар”. Истината е точно обратна на това. Спринклерите се монтират към тръбопроводна мрежа и използват контролирани минимални количества вода за ограничаване на пожара. Ако отсъстват количеството вода, необходима за потушаване на пожара, ще е много по-голямо. Деветият мит звучи също толкова абсурдно: „спринклерните системи застрашават работните места на пожарникарите”. Независимо от наличието на такава система противопожарната служба е необходима и това не може да се оспорва. Когато системата стартира, пожарната се алармира и довършва работата, но с по-малко вода, по-малко щети и по-малко отровни газове, в сравнение със случаи без такива системи.
И накрая десетият мит – „не ни трябва спринклерна система, защото не сме имали пожар и няма да имаме”. Не бива да мислим така в никакъв случай. Опитът показва, че възникването на пожар е съвсем реална възможност по всяко време и във всяка сграда. Това че в историята на дадена сграда няма случай на пожар, не означава че никога няма да има. Да не бъдем черногледи, но една такава ситуация може да се разглежда като чист късмет, който може да се изчерпи всеки момент.
Предимства на спринклерните системи
Тези инсталации са с доказана ефективност при защита на хора, имущество и сгради от пожар, поради което са важен елемент от избора на противопожарен инженеринг на сгради. Те могат да се инсталират във вече съществуващи сгради, но е най-добре да се предвидят във фаза на проектиране на сгради или ремонт, защото така ще доведат до намаляване на разходите. Когато е предвидена такава система, могат да се намалят разходите за пасивна защита от пожар. Така например, може да се намали броят на противопожарните стени и да се гарантира по-бърза евакуация на хора.
Често, с цел спестяване на разходи, се съкращава част от персонала на сгради, например пазачи, или се ограничава работното време. Ако в такава сграда липсва спринклерна система, при възникване на пожар няма да има ранно алармиране и ранна борба с него. Така пожарът се разраства бързо и на големи площи. Застрашени са хората, ценното имущество и сградата. Когато пожарната пристигне, евакуира хора и потушава огъня. При ранната сигнализация на спринклерните системи евакуирането може да започне много по-бързо, пожарът ще е по-малък, заради започналото от системата пожарогасене, а средата на работа за пожарникарите ще е по-малко рискова – по-малко огън и по-малко отровни газове.
Когато говорим за отровни газове от пожари, е важно пак да почертаем истината за това как спринклерните системи се борят с тях. Димните газове са една от основните причини за отравяне и смърт при пожар. Спринклерната система не ги открива, но ефективно се справя с тях. Ясно е, че където има дим, има и пожар. Системата открива параметър на процеса (топлина), който произвежда дим. Когато пожарът се гаси, а именно това правят тези системи, намалява и димът. Този анти-смог ефект е важен както за хората в сградата, така и за пожарникарите, а също и за населението и околната среда наоколо. Знаем, че когато става въпрос за складове на химически препарати например, димът от пожар в тях може да застраши здравето на хората и състоянието на околната среда в определен периметър около обекта. Спринклерната система има доказан принос за намаляване на отделяните отровни газове и в такива случаи.
Разглежданите инсталации осигуряват защита в сгради с различно предназначение – търговски и индустриални сгради, здравни и учебни заведения, хотели, складове, спортни центрове, изложбени зали и много други. Много голям принос имат в здравни и социални заведения, в които евакуацията на хора е затруднена – болници, рехабилитационни центрове, домове за възрастни хора и за хора с увреждания. Намалявайки топлинното въздействие, огъня и отровните газове, спринклерната система увеличава времето за евакуация, което е от решаващо значение за спасяването на хора от подобни обекти.
Специално за музеи пък са разработени системи, функциониращи с минимално количество вода, за да се избегне увреждане на експонатите. Напоследък освен инсталациите с вода, започнаха да навлизат и такива с газов или аерозолен гасящ агент. Те се използват, когато намокрянето е критично за имуществото или при риск от замръзване на водата в неотопляеми обекти.
Европейска и национална регулация
Загубата на собственост при пожар може да се компенсира от застраховка, но при загуба на живот компенсирането е в ограничен аспект. Спазването на националните и европейските стандарти е от решаващо значение. EUROFEU като Европейски комитет, обединяващ националните асоциации на производители на противопожарно оборудване в Европа, активно работи за създаването и популяризирането на общите политики по въпроси от взаимен интерес, засягащи всички аспекти на производството и търговията с противопожарни автомобили и оборудване. Спринклерната секция на EUROFEU се занимава със системи, които използват водата като агент за борба с пожари, особено със спринклерни системи. Европейската индустрия за противопожарна защита, представена чрез EUROFEU, спазва строги изисквания за качеството на своите продукти и услуги. Оценката от независима трета страна е съществен елемент за гарантиране на ефективността и надеждността на решенията, които предлагат представителите на EUROFEU.
EUROFEU (The European Committee of the Manufacturers of Fire Protection Equipment and Fire Fighting Vehicles) е основан във Франкфурт през 1969 г. Основната дейност на комитета е работата за установяване на общи, високи стандарти за пожарна безопасност, за защита на живота (включително и този на пожарникара) и опазване на околната среда. Комитетът работи активно в посока разрастване на европейския пазар, където всички продукти да са тествани и стандартизирани. Някои от основните цели са в посока да се наложи експертната оценка и опита на всички институции в сферата на пожарната безопасност. Да се даде възможност на търговски организации от новите страни-челенки на EC да бъдат приети в EUROFEU.
Представителството на EUROFEU, съставено от специалисти с дългогодишен опит в сектора, участва активно в изготвянето на стандарти в Международната организация по стандартизация (ISO); осъществява технически и търговски връзки със застрахователите, посредством Европейския комитет на застрахователите (CEA); поддържа врзъки с международни браншови асоциации.
27/05/2012 |
