Зелени сгради

Реализирани и проекти в развитие

В последните години сме свидетели на много проекти и идеи за устойчиво развитие. Някои проекти се отличават с разработването на фотоволтаични системи, някои с вятърни турбини, други с вложените в тях рециклирани материали. Други пък разчитат на пестенето на вода или на намаляване на отделените вредни емисии.
Успешното комбиниране на някои от изброените фактори, когато е изготвена цялостна концепция за „зелена” сграда, водят до резултат, който да удовлетворява изискванията за устойчиво развитие.
В настоящата статия са представени някои сгради, които впечатляват с идеи, отговорни към екологичното равновесие и устойчивото развитие.

Темповете на строителство постепенно влизат в противоречие с грижите за околната среда. Процесът на проектиране на една сграда, строителството и последващата експлоатация имат голямо влияние върху околната среда и природните ресурси. Според експерти сградите „консумират” почти половината от световната енергия и материали. Приблизително една шеста от прясната вода и около една четвърт от изсечения дървен материал. В обобщение – повече от половината замърсяване в световен план се дължи на строителството.

Голяма част от замърсяванията, причинени от строителството, причиняват замърсяване на въздуха и са причина за замърсители, които променят климата. Тези замърсители са около 49% от емисиите на серен диоксид, 25% от емисиите на двуазотен окис. Сградите са причина за 35% от емисиите на въглероден двуокис – един от сновните замърсители, влияещ и върху особеностите на климата.

Строителството от цял свят използва 3 милиарда тона суровини всяка година. Това са почти 40% от общата глобална употреба.

Поради изброените причини все по-актуална става темата за устойчивото развитие. Основната идея тук е да се удовлетворяват нуждите и потребностите на съвременния човек, без това да накърнява възможностите за развитие на идните поколения. Преди всичко стремеж към оптимално използване на ресурсите на планетата.

Устойчивото строителство е цялостен подход на проектиране, строителство и експлоатация на сградите, целящ тяхната енергийна ефективност, дълготрайност и комфорт. Цели се намаляване консумацията на енергия.

За да се счита една сграда за пример на устойчиво строителство, то трябва да са налице няколко фактора. Сред тях са - ефективно използване на енергията и водата, умело съчетаване на естествени и изкуствени материали, а също и да има възможност за тяхното повторно използване. По време на всички процеси – добиване и производство на материали, строителство, експлоатация и евентуално разрушаване, рециклиране, унищожаване и депониране на отпадъците, не трябва да се замърсява околната среда или замърсяването да е минимално, според изискванията на съответните стандарти за устойчиво развитие.

Неотменна част от устойчивото строителството е принципът за екологични сгради. В тази връзка са и идеите на т. нар. „зелено развитие/строителство”. Зеленото развитие е процес, при който се постигат оптимални пропорции в изграждането на изкуствена материална среда и опазване на природата.

Предизвикателство за проектантите и архитектите е да изградят подобни сгради, които да използват минимум невъзобновяеми енергийни източници, да отделят минимално количество замърсяване, като в същото време да са комфортни за хората, които живеят или работят в тях.

Традиционните строителни практики често пренебрегват взаимовръзките между сграда, нейните компоненти и заобикалящата я среда. Зелените строителни практики предлагат възможност за създаване на екологична и ресурсна ефективност на сгради с помощта на интегриран подход към дизайна.

Има много възможности, чрез които сградите да се изграждат „чисти”. Използване на продукти с рециклирано съдържание и възобновяеми материали; продукти и системи, които намаляват потреблението на вода в сградите, а също и опазване на водата в зелените площи; материали и компоненти, които помагат за намаляване потреблението на енергия в сградите; продукти и системи, които възпрепятстват образуването на влага и растежа на биологични замърсители в сградите.

Сан Франциско - Transbay Tower
Една сграда, която се очаква да се превърне в нов символ на Сан Франциско, след като бъде завършена. Кулата е все още в процес на изграждане, намира се в бизнес центъра на града и ще представлява част от проекта на новия терминал на високоскоростната железница между Сан Франциско и Лос Анджелис.

Небостъргачът, който предстои да бъде завършен през 2017 година, е с височина 366 метра, което ще му отреди място на най-високата сграда на запад от Чикаго.

В конкурса за проект на новия терминал са участвали световноизвестни архитекти. Спечелен е от италианска фирма. Самият проект включва сградата на терминала и още 13 небостъргача, най-високият, от които е Transbay Tower.

Основна цел при съставянето на проекта е сградите да отговарят на принципите на устойчиво развитие и да са екологично отговорни. Кулата сама по себе си е проектирана да включва най-модерни и технологични системи и инсталации за енергийна и екологична ефективност. На покрива ще бъде изграден парк с площ приблизително 5,5 акра - модерен „зелен” покрив, чиято основна цел ще е да абсорбира вредните емисии от превозните средства. Освен това ще бъдат монтирани и интегрирани слънчеви панели на 50% от покривната площ, които ще генерират над 12,5% от потреблението на енергия в сградата.

Предвидено е използването на EFTE строителни материали, за да осигурят 95% пропускане на естествена светлина. Фолиото EFTE (етилен тетрафлуоретилен) е с висока пропускливост на слънчевата светлина и има широко приложение при изграждането на фасади.

Ще се монтират фотоволтаици, които да генерират около 907 000KWhr годишно. Изграждане на ефективна естествена вентилация на помещенията, за да се намалят разходите за климатизация с 200 000KWhr годишно.

В проекта са включени едни от най-новите вятърни и фотоволтаични технологии за производство на енергия. Вятърни турбини ще осигуряват енергията за сградата с 880 000КWhr.

На покрива ще се изгради система за събиране на 100% от дъждовната вода, която впоследствие да се ползва за нуждите на терминала. Фасадата на кулата е двойно-вентилируема, с което през лятото се постига естествено охлаждане, а през зимата се задържа повече топлина.

Кристалният остров /Crystal Island/
Кристалният остров предстои да се изгради в Москва. Замислен е като град - микрокосмос. Разположен е на полуостров Nagatino, отдалечен само на 7,5km от Кремъл.

Издигайки се от голям площад, целият комплекс е затворен в огромна стъклена “палатка”, с една от най-високите обитаеми сгради в света, разположена във вътрешността му. Очаква се да се превърне в основна градска дестинация. Ще представлява микс от хотели, офиси, магазини и апартаменти.

Планирана е 2 500 000 кв. м. разгъната площ и височина на конструкцията 450 метра. Сградата е с форма на шатра и има втора „дишаща кожа”. Съоръжението ще е част от нов парк, където ще се организира спектър от дейности през цялата година. Ще се провеждат много културни мероприятия. Сградата ще се захранва от вградени слънчеви панели и вятърни турбини.

Оприличават я на извънземен космически кораб. Идеята за сградата, обвита в „кожа”, идва от концепцията за буфер срещу екстремните температури. Очаква се сградата да включва 3000 хотелски стаи, 900 апартамента и училище за 500 деца. Сградата ще помещава още и театри, офиси, музеи, подземен паркинг за 14 00 коли.

Обвивката, наподобяваща палатка е с широчина на основата 620м, а във височина ще се извисява във формата на вигвам.

Въпреки че дизайнът на сградата се приема противоречиво, очаква се тя да стане целогодишна туристическа дестинация.

Самият дизайн е система от устойчиво градско планиране с иновативна енергийна стратегия. Според дизайнерите през деня в сградата ще проникват надълбоко във вътрешността слънчевите лъчи. Ще е оборудвана с външни панели, които ще са открити през лятото и затворени през зимата, за да се запази топлината, когато температурите в руската столица може да достигнат стойности до -30° C.

Във височина на сградата, терасовидно ще бъдат разположени градини – озеленен парк.

Bank of America Tower
Когато става въпрос за „зелена” архитектура, едва ли има сграда, която да отговаря в пълен смисъл на значението както Банката на Америка. Сградата в Ню Йорк, с 54 етажа и височина 366m, предлага 2,1 млн. кв. м офисна площ. Конструкцията на кулата е изключително енергоефективна. Предвидена е инсталация за пречистване на отпадните и дъждовните води, така че да се използват повторно. През фасадата навлиза много слънчева енергия през цялото време на деня. Повечето от суровините за изграждане на сградата са от възобновяеми и рециклирани източници, напълно в идеята на устойчивото развитие в строителството.

Строителството на сградата започва през 2004 г. и е завършена през 2009 г.

По цялата височина на фасадата е използвано „изолирано остъкляване” – insulated glazing (IG), познат като двоен или троен стъклопакет, между стъклата на който има въздух, за да се намали пренасянето на топлина през сградната обвивка. Така се запазва и максимално светлина в помещенията.

Стъклопакетните плоскости (IGUS) са произведени с дебелина от 3 до 10mm, като на някои места със специално приложение са и по-дебели.

За носещата конструкция на сградата е използван шлакобетон. В бетонната смес има 55% цимент и 45% шлака. Използването на цимент с шлака намалява вредното влияние върху околната среда. Защото се намалява като цяло количеството на цимент, а оттам и емисиите на въглероден диоксид във въздуха, които се отделят при производството на цимент.

Температурен контрол се осъществява по екологосъобразен начин. Стъклопакетите намаляват топлинните загуби, намаляват потреблението на енергия и увеличават прозрачността. Има въглерод диоксидни сензори, които активират вентилация при отчитане на повишени нива на въглероден диоксид в сградата.

Сградата е снабдена със специална охладителна система, която произвежда и съхранява лед през пиковете часове. Така се осигурява охлаждането (чрез разтопяване на леда) по време на върховете часове.

Има най-високия рейтинг - LEED Platinium сертификат. LEED e американският стандарт за оценка на устойчиви сгради.

San Francisco Civic Tower
Конструирана е с рециклирани материали от разрушена преди това конструкция. Тази 12 етажна сграда, ще консумира 20% по-малко енергия, отколкото изисква законодателството на Калифорния.

Сградата включва изобилие от зелени характеристики на дизайна – интегрирани слънчеви панели по фасадата, вентилационна система, охладени тавани. Стъклата на фасадата са тонирани по специална технология с цел подобряване условията за живот и по-приятна среда. На всеки етаж има градини. По цялото протежение на фасадата и на покрива ще има вятърни турбини за генериране на енергия. Повторно използване на пречистените отпадъчни води значително ще намали разходите на вода. Сградата е проктирана да отговаря на сребърен рейтинг на LEED.

Сградата CH2 в Мелбърн /CH2 Melbourne/
Решението за нова сграда, която да приюти много нови офиси в центъра на Мелбърн е придружено с идеята да се построи „зелена” сграда, която да даде пример на останалата част на Австралия. Проектът за CH2 сградата, абревиатура на Council House 2, е завършен през 2006 година.

10 етажната сграда печели 6 звезди за зелена сграда, заради многото иновативни и технологични характеристики, които притежава.

В сградата са интегрирани фотоволтаични клетки, охладени тавани и самостоятелна станция за пречистване на отпадни води.

Една от най-атрактивните черти на сградата са специални капаци на прозорци, направени от рециклирана дървесина, чието отваряне-затваряне се контролира автоматично спрямо слънцегреенето. Също така и специални кули-душ, монтирани на покрива, всяка с диаметър 1,4m, които изтеглят въздух, от височина 17m над нивото на улицата. Изтегленият въздух е наситен с водни изпарения и издигнат на височина служи за естествено охлаждане. Така се намаляват температурите – например при 35оC до 21оC.

Кулата в Ханти Мансийкс /Khanty Mansiysk Tower/ Наричат я още „Диамантената кула на Сибир”.
В сибирския град Ханти Мансийкс ще се издига кула с височина 280m, проект на известния архитект Норман Фостър. Издигайки се над силуета на града, тази сграда ще съчетава редица удобство, които ще я направят приятно и функционално място, защитено от суровите въздействия на сибирския климат.

Кулата ще се извисява над две сгради – подиуми, върху хълм и има формата на диамант, заради стъклената фасада, оформена на отделни фасети. Фасадата, отразяваща и пречупваща светлината, е проектирана по този начин, за да осигурява навлизане на максимално количество слънчева светлина и да се увеличи затоплянето на помещенията. За да се намалят и разходите за изкуствено осветление.

Сгради в хармония с природата; функционални конструктивни форми и системи; екологични и рециклируеми материали; възобновяеми източници на енергия; намаляване на нейното потребление; редуциране на вредните емисии – теми, които тепърва ще добиват все по-голяма популярност и в нашата страна.