СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина IX, брой 7, 2012

Системи за сухо строителство

Сухото строителство позволява изграждане на сградите без „мокри” процеси, т.е. без изливане на бетон, зидане, мазилки и замазки, които отнемат време, средства и създават неблагоприятна влага в помещенията. То е универсален метод за скоростно и икономично изграждане на сгради от жилищното, обществено и индустриално строителство, като по много показатели се припокрива със сглобяемото строителство, което също разчита на сух способ за предварителна изработка на елементите.

Предимства
Множеството фирмени системи за сухо строителство улесняват както проектирането, така и изпълнението на обектите и скъсяват сроковете за изграждане и експлоатация - нещо изключително важно при инвестиционното проектиране. За много от връзките между отделните елементи се подават готови фирмени детайли и елементи, като улесняват процеса на проектиране и намаляват възможността за допускане на проектантски грешки с последвалото ги повишаване на експлоатационните разходи.

Естетика и удобство
Макар да сме свикнали да свързваме сухото строителство с вграждането основно на осветителни системи, то позволява инсталиране и на вградени озвучителни, климатични, пожароизвестителни и охранителни системи, както и провеждане на електротехнически кабели. Покриването на сградните инсталации чрез мобилни конструкции по сух способ - в стени, повдигнати подове, окачени тавани - позволява безпроблемни достъп и ремонт в случай на необходимост. Това е съществено предимство пред влагането им в мазилки, при които всяка промяна налага изкъртване и ново полагане на мазилката.

Климат и качества на средата
Сухото строителство не се влияе от сезона на изпълнение и позволява незабавно изграждане и въвеждане в експлоатация. Отсъствието на мокри процеси означава, че изградените пространства могат да се обзаведат и използват веднага след приключване на строителните или ремонтни работи. Интериорният климат също е значително подобрен, тъй като широко прилаганият в сухото строителство гипс е хигроскопичен - поема излишната влага от въздуха и я отделя когато нивото на влажността в помещенията е по-ниско. Не на последно място, обемът на строителните отпадъци намалява значително, което е изключително важно не само с оглед на икономическата ефективност, но и на екологичната съобразност на строителството.

Срокове
Скъсяването на технологичните срокове е съществено предимство на сухото строителство и се дължи основно на спестените трудоемки дейности по забъркване и полагане на мазилки, както и зидане на преградни стени. То се оценява може би най-ясно при проектиране и изграждане на индустриални и логистични обекти. Този тип сгради са изключително широкоплощни и са обикновено с модулен характер, при който има огромна повтаряемост на елементите. Това позволява съчетаване на сухото строителство с предварително сглобяване на част от елементите в готови конструктивни елементи и панели, които да се монтират впоследствие на обекта.

Реконструкции
Освен при ново строителство, сухият метод е подходящ при реконструкции и реставрации на вече изградени обекти и паметници на културата. Той има особен принос за съхранението на сгради със стенописи и гипсови или други чувствителни към влагата елементи, тъй като щади вътрешния климат и оригиналната субстанция. За това спомага и сравнително малкото тегло на материалите за сухо строителство, които са значително по-леки от класическите методи за изграждане на покрития и преградни стени. За сравнение, обемното тегло на керамичните тухли е около 800 kg/m3, на гипсовите блокчета - 500kg/m3, а на затваряната между гипсокартонените плоскости минерална вата - 25-30kg/m3. При реконструкции и изграждане на преградни стени върху стари гредореди малкото тегло е съществено предимство.

Видове системи
Независимо дали се прилагат в малък по мащаб дом или широкоплощна индустриална сграда, системите за сухо строителство могат да се обособят условно според областта на приложение на преградни, облицовъчни, подови и таванни системи.

Преградни стени
Традиционното приложение на сухото строителство е при изграждане на преградни стени, като под преградни не трябва да се разбират единствено интериорни стени. Освен традиционните вече композитни стени от гипсокартон и изолация, се прилагат продукти като гипсови блокчета и керамични тухли с гипсово покритие. При фасадните решения се използват и термопанели със скрит и открит монтаж, с пенополиуретан или с минерална вата, с различна дебелина както на изолацията така и на стоманената обшивка.

В последните години гипсокартоновите стени с минерален пълнеж се приемат за синоним на сухото строителство. Те се изграждат като върху рамка от дървени или студено-валцувани стоманени профили с ширина 50, 75 или 100mm се кашират по един или два слоя гипсокартон с дебелина 12,5mm. Така получена стена с дебелина 100mm предоставя задължителната защита от 47dB въздушен шум, както и 60мин. граница за пожароустойчивост за евакуационни пътища и преградни стени в сгради от II и III категория. Единствените довършителни работи върху готовите стени са замазка на фугите между гипсокартонените плоскости и полагане на боя или друг покривен слой. Повечето фирми производители предлагат пожароустойчиви и водоустойчиви модификации на гипсокартона при необходимост от по-висока устойчивост по тези показатели. Макар че сме свикнали да мислим за гипсокартонените стени като елемент от цивилното строителство, те са широко използвани и при индустриалните сгради, където се прилагат стоманени профили с по-големи сечения, пожароустойчивостта е повишена до 3 часа, а височината на стените може да достигне 16м. При тези стени е възможна и защита от шум до 62dB.

Преградни стени могат да се изграждат и от гипсови блокчета с примеси от целулоза или стъклени фибри. Елементите се редят на принципа на глъб и зъб, като допълнителни елементи са полимерните подложки, гипсовото лепило между отделните тела и замазката на фугите. Стандартните дебелини на еднослойните стени са 6, 8 и 10cm, а дебелините на многослойните се определят от броя слоеве и дебелината на вграденият изолационен слой. Също както и гипсокартона, блокчетата могат да са с различни добавки за по-висока пожаро- и влагоустойчивост. Пожароустойчивостта на блокчетата със стъклени фибри е до 4 часа, което ги прави едни от най-впечатляващите по този показател продукти. Подобни на гипсовите блокчета са и керамичните тела с гипсово покритие - редят се по същия начин и осигуряват много добри индекс на топло- и звукоизолация (Rw до 49dB).

Друг често прилаган елемент, особено при изграждане на големи площи и сглобяеми метални или дървени конструкции, е окачването на стенни и покривни панели. Те определят едновременно външния облик на сградата и защитата на интериора от външните климатични влияния, както и от евентуален пожар. Най-разпространени са решенията с термопанели с пълнеж от EPS или пенополиуретан и покривни слоеве от 0,4-0,5mm стоманена ламарина с полиестерно или PVC покритие. Пълнежът от EPS е за предпочитане, тъй като е два пъти по-дълговечен от полиуретановата пяна и е по-лек - теглото на EPS панелите с дебелина 50mm е приблизително 8kg/m3. Закрепването им става посредством винтове, чиито глави остават видими или са скрити в панелите.

Добър избор на панели при сухото строителство са и различните комбинации с плоскости от преработени дървесни частици и ядро от плътни полимери като EPS. Предимството на тези панели е, че са самоносещи се и не се налага допълнителна носеща конструкция. Те са с готови сглобки и се монтират лесно, като повечето производители предлагат асистенция при проектирането и инсталирането им.

Обшивки и облицовки
Облицоването на нови или съществуващи стени без въвличане на мокри процеси е една от най-честите области на приложение на сухото строителство. В днешно време огромният вече съществуващ сграден фонд и мобилността на хора, фирми и производства предразполагат към постоянни реконструкции. Същевременно всяко тяхно забавяне означава допълнителни разходи и пропуснати ползи. Ето защо, бързината и достъпността на сухото строителство го наложи като метод за усвояване на пространства с наследени характеристики.

Класическото решение за изравняване на стени и тавани или покриване на предходни намеси е обшиването им с гипсокартон. Обикновено то се извършва чрез точково лепене на плоскостите с гипсово лепило. При по-неравни повърхности или когато се полага междинен изолационен слой, към стената се монтират с дюбели стоманени профили 30/30mm на светло разстояние от 60mm, а между тях се полага изолацията. За постигане на по-добри топлотехнически показатели, разстоянието между стената и гипсокартона трябва да е поне 50mm. Предстенна обшивка с гипсокартон 12,5mm и минерална вата 50mm подобрява топлоизолацията на 25cm тухлена зидария до постигане на задължителния коефициент на топлопреминаване от 0,5W/(m2K). Перфорираните гипсокартонени плоскости подобряват и акустичните свойства на помещенията, като когато се търси по-голяма устойчивост на покритията, вместо гипсокартон може да се положи гипсофазер.

Вместо или върху гипсокартона могат да се монтират обшивки или ламперии и от други материали - най-често от масивно дърво или дървени частици - ПДЧ (плочи от дървесни частици), ПДВ (плочи от дървесни влакна) или МДФ (талашит със средна плътност), както и PVC (поливинил хлорид).

Сухи и повдигнати подове
Повдигнатите подове (или още двойни подове) са съвременното решение за гъвкава инсталационна система на административните сгради, офиси, комуникационни центрове, лаборатории и др. Модулното инсталиране и освободеното под подовата равнина пространство позволяват безпроблемен достъп и отстраняване на възникнали инсталационни проблеми, които са неизбежни при по-натоварени работни системи. Фирмите производители предлагат голямо разнообразие от системи със сходен принцип на изграждане - подови плочи със стандартни размери 50/50/4cm или 60/60/4cm се разполагат върху стойки с височина от 2-3 до 180cm. Първата стъпка по издигането на пода е периметърът на помещението да се изолира с изолационна лента или минерална вата срещу предаване на вибрациите. След това стойките се нивелират и се залепят или се фиксират механично чрез болтове, като при височина над 40cm се укрепват срещу усукване с допълнителни хоризонтални елементи. Изборът на вида им зависи от необходимата инсталационна височина, вида на пода и изискванията за носимоспособност и пожароустойчивост. Подовите плочи се захващат с крачета или се поставят на гумени уплътнители, а видът на материала, от който са направени, зависи от приложението им и предполагаемото механично натоварване - може да бъде водоустойчив ПДЧ, калциев сулфат, армиран цимент или друг тип композитен материал.

Аналогично на стенните обшивки от гипсокартон или гипсофазер, за изравняване на подовете се прилагат системи от сухи подове. Най-често срещаното решение е полагане на два слоя гипсофазерни плоскости със стандартни размери 100/150/10mm и застъпващи се краища, които се залепят. Някои производители предлагат и готови елементи с подготвени за залепяне кантове. Плоскостите се подреждат върху изравнен слой от суха посипка - обикновено перлит - с диаметър на зърната между 1 и 6mm. При необходимост от изравнителен слой над 10cm се полага междинен слой от гипсофазер или посипката се заменя с изолационни плоскости от EPS с плътност от минимум 20kg/m3. Задължително е обграждането на помещението с изолираща лента, която предпазва околните помещения от предаване на вибрации и ударен шум.

За таваните и сухото строителство
Най-често прилаганият в административните сгради модел е този на растерния окачен таван. При него плочи с размери 60/60cm се полагат върху обърнати с широката част надолу Т-образни профили, окачени с дюбели за повърхността на тавана. Свободното окачване на плочите позволява лесен достъп за ремонт и профилактика на системите, както и възможност за подмяна на плочите при повреда.

Плочите могат да са от различни материали - дърво, метал, полимери, минерални фибри - като водещи при избора им са търсения естетически ефект, механичната и противопожарна устойчивост. Минералните материали, в това число и най-често използваният гипс, са с отлични противопожарни показатели и могат да придобиват различен повърностен завършек - пластики на повърхността, PVC покритие с рисунък, перфорации на плочите за по-добри акустични свойства.

Друга често прилагана система в обществените и частни пространства е тази на декоративните тавани от гипсокартон. Те се използват за създаване на импозантен архитектурен образ, както и за вграждане на осветителни тела при ново строителство и реконструкции. Изграждат се върху метални У-профили със сечение 30/30mm, които са захванати към тавана с винтове. Чрез гипсокартона могат да се създадат както строги геометрични фигури, така и свободна композиция. При необходимост, той се огъва като се намокри и се остави да изсъхне в калъп по формата. Освен естетически въздействащи, така получените тавани са пожароустойчиви и могат да скрият дефекти на съществуващите тавани при реконструкции.

Алтернатива на гипсовите окачени тавани в сухото строителство са опънатите тавани. Те представляват PVC или акрилно платно (най-често се използват дълбоко промазани материали, DPS) с винилова контурна лента, прикрепяща се към алуминиева или PVC конструкция. Опънатите тавани се монтират бързо и лесно, отлични изолатори са и са подходящи и при мокри помещения. Най-честите покрития на платната са матовите, сатанените и лаковите (полуогледални), като са възможни и имитации на естествени материали като велур, дърво и кожа. Опънатите тавани са впечатляващо решение, особено когато работят като екрани за разсейване на разположените над тях източници на светлина. Тогава цялата им площ се осветява равномерно и въздейства като светеща повърхнина. Акустичните им свойства допълват визуалните и ги правят много подходящи при басейни, ресторанти и нощни заведения, звукозаписни студия.

Нестандартно решение са и окачените тавани от калай (ламарина), които придават ретро-викториански вид на помещенията и могат да преобразят както обществени сгради и заведения, така и частни домове. Те се формоват в декоративни форми по избор - растерни или свободно разположени. Могат да се положат като заковани към дървени или гипсокартонови тавани листове или като окачен таван, съставен от отделни плочи. Традиционният материал може и да се замени с алуминиеви или PVC формовани плочи.