Как камъкът да си тежи на мястото Естествените каменни настилки и облицовки подчертават и подобряват вида на помещенията и местата, където са положени. Те намират широко приложение, подобряват стандарта на живот, почистват се лесно като намаляват количествата на отделяни прашни частици и полени, които предизвикват алергии. Статията е преглед на различните етапи от технологията за полагане на плочки и материали от естествен камък с дълготрайни резултати.
текст Анастасия Янкова
Естествените камъни се добиват на големи скални блокове. Те се режат на плочи с гатери, а след това се обработват според конкретните изисквания - повърхностите могат да бъдат полирани, неполирани, термолющени, бучардисвани и др. Готовите плочи се разкрояват на фаши или плочки.
Естественият камък е един от най-красивите и екологични материали, използвани в строителството. Има много видове, като всеки от тях е с различни качества и съответно е подходящ за различни цели. Най-често употребяваните в строителството естествени камъни са:
Гранит - твърд и много красив материал. Гранитът е най-широко разпространената скала, изградена от почти равни количества калиев фелдшпат, кисел плагиоклаз и кварц. В състава се включват и цветни минерали (10-15 %) като биотит, мусковит, амфибол, по-рядко пироксен. Притежава равномернозърнеста или порфирна текстура; хипидиоморфно-зърнеста структура. Плътността на гранита е 2590-2670 кг/м3; влагоабсорбиране 0,8%; якост на натиск 120-242 МРа. Гранитът е водо- и мразоустойчив материал. Издържа на нагряване до 570оС. Цепи се във всички посоки и се полира. Подходящ е за вътрешни и външни настилки, облицовки на стени, стълби, колони и други.
Мрамор - метаморфна скала, изградена от калцит или доломит (последните се наричат доломитни мрамори). Оцветяването варира от чисто бяло до всякакви нюанси на цветовете. Мраморните скали се образуват при метаморфизъм на варовици и доломити. Това означава, че високите температури и налягането в земната кора са причинили преобразуването на варовика в големи груби скали от калцит, с различни примеси, на които се дължи и интересния спектър от цветове на мрамора. В най-чистата си форма мраморът е бял, но примесен с хематит той става червеникав, с лимонит - жълтеникав, със серпентина – зеленикав.
Мраморът трудно се разделя на листове с еднакви размери и затова се добива без използване на експлозиви, които могат да го натрошат. За добив се използват машини, които пробиват дупки и прорези в скалата, след което изрязаният мраморен блок внимателно се вдига.
Мраморът се използва за направа на фонтани и статуи, за облицовки както в екстериора, така и в интериора, за облицовка на камини, за направа на плотове за кухни, бани и други. Този материал е хигиеничен, не задържа прах и не образува плесен. Като настилка е подходящ само за зони с малко трафик, тъй като е мек и се драска лесно. Като повечето екстериорни камъни, може да загуби цвета си, когато средата е прашна и замърсена. Но чрез специални препарати може да се поддържа и предпазва.
Пясъчник - скала, образувана при физическото разрушаване на други скали и отлагането им в различна среда. Състои се от песъчинки, съединени с минерали като кварц, фелдшпат, пирит. Когато има наличие на глинести частици (с размер под 0,1mm) той се нарича глинест пясъчник, а когато има наличие на калциев карбонат се нарича варовит. Често се срещат и смесени глинесто-варовити пясъчници. Среща се в различни цветове – кремав, сив, червен, кафяв, зелен, в зависимост от съдържанието на различни минерали.
Той почти не изисква допълнителна обработка след като се добие. Използва се за подови настилки и външни пътеки.
Шисти – един от най-разнообразно използваният от всички естествени камъни. Лесно се разделя на тънки здрави листове и това го прави много подходящ за покриви, настилки, тротоари, плочници, облицовка на фасади и зони с висока влажност като душове и около басейни. Материалът е много здрав и не поема вода. Състои се основно от слюда и кварц с малко количества хлорид, хематит и други минерали. Обикновено е сив до черен на цвят, но понякога може да бъде и червеникав в зависимост от различните минерали.
Травертин - пореста скала с много цепнатини и дупчици, образувана от минерали на калциев карбонат, след химическото свързване на калция в почвата с топли или студени води от недрата на Земята, наситени на въглеродни диоксиди. Отнася се към групата на мраморите. За по-практично понякога порите му се запълват с цимент или химични пълнители като полиестерни смоли. Но много често се оставят незапълнени заради приятния му вид. Цветът му е разнообразен – от слонова кост до златистокафяв. Използва се за настилки, стенни облицовки, плотове в бани, облицовки на камини и различни интериорни елементи.
Типични проблеми при полагане на материали от камък
За решаването на различни проблеми, които възникват при полагането на естествени камъни, на пазара се предлагат специални технологически напреднали продукти и системи – замазки, изглаждащи и изравнителни разтвори, лепила и фугиращи смеси и специални уплътнители и импрегнатори. При изборa им трябва да се вземе предвид вида камък, дали се полага на открито или закрито и последващата експлоатация.
През годините на пазара се предлагат все по-тънки плочи от естествен камък. Това води до нови проблеми при полагането им. Характерно за каменните материали е, че те се деформират и разширяват поради наличието на влага в основата или материалите, с които се полагат, или поради температурни промени. Също така, при наличие на вода, по някои видове камъни могат да се появят петна или неприятна ефлоресценция. Тези два проблема не са непременно свързани и следователно трябва да се разглеждат поотделно.
Нестабилност на размерите и деформиране
Склонност към деформиране имат определени видове зелени мрамори (като например Alpine Green), някои видове шисти и Pietra Serena, както и някои композитни материали, съставени от полиестерни смоли (много чувствителни към топлинни промени). Тази тенденция до голяма степен зависи от формата, размерите и дебелината на плочите. Следователно този проблем се влияе от естеството на камъка и геометричните му характеристики, които правят практически невъзможно да се предвиди какво ще се случи с материала след полагане и при експлоатация, без предварително да се направи задълбочено изпитване на материала.
Образуване на петна и ефлоресценция
Образуването на петна и/или ефлоресенция по повърхността на камъка може да се случи при наличие на вода и поради други фактори като: Камъни, положени по традиционен начин върху слой лепило с нормално стягане; Материал, положен върху основа, която не е достатъчно изолирана от покачваща влага от почвата; Материал, положен върху основа, която не е добре изсъхнала с голямо ниво на влажност при полагане.
Появата на ефлоресценция може да се случи по всички видове камъни, въпреки че само някои видове са по-податливи на петна като мрамор, кварц, гранит и леко оцветени композитни камъни (мрамор Carrara marble, Thassos, розов кварцит и др.). Проблемът може да се дължи и на наличието на вещества в самия камък, които се разтварят в алкална вода, която се покачва от почвата или основата (в случай на разтворими соли) или които реагират с вода (най-вече в случаите на железни минерали). В първия случай разтворимите вещества се придвижват към повърхността на материала чрез водата по гърба на плочите и така се образуват петна или ефлоресценция. При реактивните вещества комбинираното действие на вода, кислород и светлина са причина за окислението им и предизвикват образуването на петна по настилката.
С употребата на бързосъхнещо лепило на циментова основа, което намалява времето, през което камъкът е в контакт с водата и спира покачването й към повърхността на камъка, както и на реактивни лепила, може да се избегне появата на такива дефекти.
Лепила и видове основи - Определящ фактор при избора на лепило е колко чувствителни са определени видове камъни към деформиране при наличие на влага или промени на температурата – ако се избере неподходящо лепило, функционалността на облицованата повърхност може да се влоши.
Най-подходящи лепила за полагане на материали от камък във вътрешни помещения и на открито са тези на циментова основа за дебелина на слоя от 3 до 20mm, с добра деформируемост, якост на прилепване и без вертикално приплъзване върху основи като: Циментови замазки и инсталация с подово отопление; Циментови мазилки или варови и циментови разтвори; Гипсокартон; Тухлени стени и блокчета; Бетон, който се е втвърдявал повече от 4 месеца;
Съществуващи настилки и облицовки
Най-подходящата основа за материали от камък е от бетон, циментово-пясъчна замазка или циментово-пясъчна мазилка. Може да се полагат и върху дървени подове. Ако по пода има стари плочки, винилови или коркови настилки, линолеум е необходимо те да се отстранят преди полагането на камъка, основата трябва да е чиста, изравнена и да се отстрани старото лепило. Всякакви неравности по пода трябва да се изгладят чрез полагане на лепило. Когато има наличие на по-големи дупки, издатини и неравности, трябва да се използва изравнителен разтвор.
Бетонни подове и пясъчно-циментови замазки – нови бетонни основи трябва да се оставят да съхнат за период от 4 седмици. Нови пясъчно-циментови замазки и мазилки трябва да се оставят да съхнат за период от 2 седмици.
Дървени подове – могат да останат като основа, ако са здрави и достатъчно стабилни, за да издържат на допълнителното натоварване. Те трябва да бъдат подсилени като върху цялата повърхност се постави шперплат 18 мм или WBP-шперплат, който се захваща с винтове на интервали от 15 см. След това се използва гъвкаво лепило и фугиращ разтвор.
Основа с подово отопление – естествените камъни са много подходящи за задържане и разпределение на топлина и следователно са подходящи за подово отопление. Важно е, по време на полагане на настилката отоплението да е изключено и да се използва гъвкаво лепило и фугиращ разтвор.
Видове стени – най-подходящи са здрави бетонни измазани стени. Трябва да се вземе под внимание теглото на каменните плочи, като средното тегло на повечето каменни плочи е 25 - 30 кг/м2. Стените могат да се подсилят като по цялата повърхност се постави шперплат с дебелина 15 мм или WBP шперплат. Във всички случаи трябва да се използва гъвкаво лепило и фугиращ разтвор.
Подготовка на основата
Ако основата не е подготвена правилно, по нея могат да се появят петна и ефлоресценция. Основата трябва да се подготвя съгласно съвременните изисквания. Най-важните характеристики на основата, които трябва да се оценят преди полагане на настилка са следните:
Дебелина: най-подходящата дебелина зависи от вида на основата. За материали, които са чувствителни на вода следователно склонни към поява на петна и деформация, основата винаги трябва да се проверява, за да е сигурно, че няма покачваща влага. Замазките трябва да имат подходяща парна бариера или ако са нови, да се направи слой с дебелина минимум 4cm, който да е изолиран от основата с полиетиленово фолио, за да се попречи на покачващата влага.
Механична якост и компактност: изискванията за механична якост трябва да се оценят в зависимост от работните условия и крайната експлоатация. Стойност от 20 MPa обикновено се счита за достатъчна за основи в жилища, а за търговски и индустриални помещения – 30 МPa. Якостта на мазилки по фасади се проверява чрез изпитване на скъсване с динамометър. Стойността трябва да е минимум 1 MPa.
Втвърдяване: преди полагане на камъка основата трябва да е добре втвърдена. Времето за втвърдяване за циментови основи е около 7 – 10 дни на см дебелина. През този период замазките и мазилката се обект на хигрометрично свиване, което може да доведе до образуване на пукнатини. Ако настилката се положи без да се съобрази времето за втвърдяване, пукнатините могат да се прехвърлят към нея и има опасност от отлепяне. Времето за втвърдяване може да се намали, ако се използва бързосъхнещ или много бързосъхнещ разтвор или спойващи вещества.
Съхнене: при особено чувствителни материали на вода, или за да се избягва рискът от поява на ефлоресценция по повърхността е много важно основата да е напълно суха.
Почистване: повърхността, върху която ще се полагат материали от камък трябва да е напълно чиста и без прах, мазнини, масла, бои, изронени участъци и други вещества, които могат да попречат на прилепването.
Без пукнатини: всички пукнатини по основата, трябва да бъдат запечатани преди полагане на покритието с подходящ продукт. Може също така, върху напуканата повърхност да се нанесе противофрактурен слой от специален продукт.
Гладкост: ако повърхността, върху която ще се полагат материали от камък е много неравна трябва предварително да се изравни с подходящ продукт.
Планиране – преди началото на работа трябва внимателно да се разгледат пода или стените на помещението и да се планира как да се наредят плочките. Те може да се подредят по традиционен начин в права линия, успоредна на стените или както се редят тухли. Да се подчертае красотата на настилката покрая може да се направи борд или да се сложи профил. Полагането на каменни плочки не е по-различно от полагането на всякакви други плочки – намира се централна точка на помещението откъде започва реденото. Важно е също така плочките да са напълно сухи и без прах от двете страни.
Полагане – въпреки че е субективно решение, препоръчва се при полагане на материали от камък да се оставят фуги около 2mm. По-широки се изискват в зависимост от вида камък. Когато се полага настилка от камък върху замазка се препоръчва да се използва еластично бяло лепило, за да няма петна по повърхността. Лепилото трябва да се нанася върху малък участък от пода с назъбена мистрия за лепило в слой с дебелина между 5 – 10mm, което е достатъчно да се изравнят различните нива във височините на плочките. В някои случаи е добре да се намазва и гърба на плочките. Плочките се притискат силно към слоя с лепило с подобно на усукване движение, за да се гарантира, че няма „въздушни джобове” под плочката. Ако върху повърхността попадне лепило, то трябва да се отстрани веднага с помощта на гъба.
Фугиране и запечатване – тъй като плочките са естествен материал, преди да се фугира върху настилката трябва да се нанесе импрегнатор възможно най-равномерно с помощта на четка, валяк или кърпа. Импрегнаторите са специални продукти за запечатване на повърхността на естествени и изкуствени камъни, които по този начин предпазват от абсорбиране на вода, проникване на мазнини, грес, бои и други, не допускат образуване на петна и улесняват почистването. Препоръчва се да се използват в кухни и бани. Много е важно повърхността на пода да е чиста, суха и без никакви петна от фугиращ разтвор или грес преди да се нанесе и втори слой импрегнатор, което се извършва като първия, но под прав ъгъл. Импрегниращият продукт трябва да се абсорбира от плочките, а излишното количество да се попие. За най-добри резултати околната температура не трябва да е много ниска, влажността във въздуха не трябва да е висока и да се избягва пряка слънчева светлина.
Фугирането може да започне 12 до 24 ч след обработване на плочките с импрегнатор. Предлагат се специални фугиращи смеси за материали от камък, които запазват цвета си равномерен, не се образува ефлоресценция, почистват се лесно и не се появява мухъл. Подходящи са за приложение както на закрито, така и на открито. Фугите трябва да се запълнят или чрез т.нар. точков процес, или смес от рядък фугиращ разтвор, така че фугата да се запълни до повърхността на плочките. Ако по повърхността на плочките попадне фугиращ разтвор, той трябва да се изчисти веднага с влажна гъба, тъй като отстраняването му е много трудно след изсъхване. След като фугиращият разтвор изсъхне подът трябва да се почисти с четка, за да се отстранят остатъците от прах.
Обикновено, при настилки от камък след фугиране повърхността се импрегнира със специален запечатващ продукт, който не променя цвета. Предлагат се и специални продукти, чрез които цвета на камъка може да стане по-интензивен. В зависимост от вида на камъка импрегнаторите може да се нанасят в два или повече слоя.
Когато се полагат материали от камък на открито се препоръчва лепеното, фугирането и импрегн ирането да се извършват при температура над 10оС.
В заключение, може да кажем, че образно камъкът наистина си тежи на мястото. А за да се случи това задължително трябва да се спaзят основните изисквания, всички етапи от процеса на полагане и да се доверим на професионалната помощ на специалист. Избор има, при това огромен, модерни системи, лепила, разтвори и допълващи продукти също. Удовлствието и красотата от постигнатия резултат си заслужават, при това задълго.26/05/2013 |
