Хидроизолация на основиХидроизолацията е може би една от най-важните предпазни системи за дадено съоръжение, която трябва да бъде предвидена още на етап проектиране.
Полагането на хидроизолационни системи следва да става по време на строителството, като гаранция за добра и надеждна защита на конструкциите. Предлагат се и различни решения за вътрешна хидроизолация на подземни помещения, когато такава не е изпълнена при изграждането им.
Фирмите производители на хидроизолационни системи непрекъснато се стремят да разработват съвременни материали, които да прилагат при технологичните си решения. Важно условие за правилен избор на хидроизолация е да познаваме условията, при които тя ще работи – наличие на подпочвени води под налягане или влага без хидростатичен натиск, агресивност на водата, деформации вследствие слягане на земната основа и др. Тежките комплексни условия, при които са поставени хидроизолациите по време на експлоатацията на сградите и съоръженията, изискват задълбочено проучване и подготовка както при проектирането, така и при полагането им. Необходимо е да бъде осигурена най-висока степен на надеждност и дълготрайност за дадените условия, тъй като евентуалното компрометиране на хидроизолацията ще доведе до наводнение на приземните етажи и повреди на основите на съоръженията, а ремонтът е изключително труден и изисква много разходи.
Хидроизолационни мембрани
Най-често използваните хидроизолационни системи се състоят от хидроизолационни мембрани. Те могат да бъдат прилагани за защита на всички видове подземни конструкции срещу подпочвени води. Традиционно се използват мембрани на база полимер–модифициран битум, който позволява полагане дори при много ниски отрицателни температури и върху влажна или мокра основа, като запазва еластичните си свойства. Армировъчните нишки в битумната мушама осигуряват необходимата еластичност при деформации на опън и гарантират висока устойчивост на скъсване. Освен битумни изолации, производителите предлагат и по–съвременни решения с използване на мембрани на базата на полимерни материали, например поливинилхлорид (PVC) или полиолефин (FPO). Това са хомогенни листови хидроизолации, които също са подходящи за всякакви видове подземни конструкции. Хидроизолационните мембрани са с висока устойчивост на стареене и ултравиолетово лъчение. Броят на пластовете и общата дебелина на хидроизолацията с мембрани зависят от височината на водния стълб. Когато изолацията е откъм страната на водния напор, мембраната се полага по външните подземни повърхности. Полагането се осъществява по специален детайл от производителя на дадения вид изолация. Обикновено битумната рулонна хидроизолация се залепва газопламъчно за подложния бетон в необходимия брой пластове, а синтетичните се заваряват с горещ въздух. Над изпълнените пластове, при необходимост, се полагат геотекстил и/или полиетилен, върху които се изпълнява пласт армиран предпазен бетон, предназначен за защита на изолацията при полагане на бетона за фундаментната плоча. Задължително условие е хидроизолацията да се продължи по стените на конструкцията, които подлежат на засипване, като е необходимо да бъде осигурена надеждна връзка на пластовете при подложния бетон с тези по стените и вертикалните повърхности. Детайлите за връзка се дават от производителя. Освен за хидроизолацията по дъното е необходима защита и за пластовете по вертикалните повърхности при изпълнение на обратните насипи. Защитата може да бъде осигурена със слой защитна мембрана от високоплътен полиетилен (HDPE) или със защитни плоскости. Когато строителният изкоп трябва да бъде укрепен с пилотни или шлицови стени, отново се изпълнява хидроизолация върху подложния бетон, която задължително се продължава по вертикалната повърхност между ограждащата пилотна или шлицова конструкция и стените.
При съоръжения, чиито основи са постоянно изложени на високи подпочвени води, полагането на хидроизолационната система трябва да става при непрекъснато водочерпене. Важно е да бъде постигната много добра адхезия с подложния бетон, със защитния слой бетон, както и здрава връзка с изолацията по вертикалните повърхности. За целта на пазара се предлагат различни решения с използване на самозалепващи се хидроизолации за студено полагане, които се свързват химически с бетоновата повърхност и не позволяват на течовете да се разпространяват.
Хидроизолация на фуги
За правилната работа и надеждността на изолациите е задължително да бъде осигурена водоплътност на дилатационните и работните фуги. Водоплътните фуги, които се предлагат, най-общо представляват еластични водоспиращи ленти на базата на пластифициран PVC и служат за уплътнение на конструктивни и дилатационни фуги, както и на пукнатини в бетонни конструкци. Различните производители предлагат широка гама размери и видове системи за уплътняване на фуги, в зависимост от тяхната употреба. Водоплътните ленти най-често се използват за хидроизолация на конструктивни и дилатационни фуги в бетонови конструкции на сгради и съоръжения, фундаменти, подземни паркинги, канали, морски диги, тунели и водостоци, водноелектрически централи, пречиствателни станции, около стоманени и бетонни тръби и др., както и при водозадържащи конструкции, включително резервоари, канали, напоителни системи, язовири, плувни басейни. Предлагат се и ленти, които служат за съединения и завършващи детайли при листови хидроизолационни мембрани.
В зависимост от мястото, където се вграждат, водоспиращите системи могат да бъдат външни, средни и вътрешни. Лентите, чиито краища се свързват с водата, т. нар. хидрофилни краища, осигуряват активна защита на фугите, докато останалите служат за пасивна защита. При системите, предназначени за дилатационни фуги, е необходимо да има компенсаторни елементи, които да позволяват безпрепятственото осъществяване на дилатациите.
Предимствата на системите за уплътняване на фуги са многобройни. На първо място съвременните материали осигуряват много голяма дълготрайност и запазване на физико–механичните показатели дори при неблагоприятни атмосферни условия и агресивни води. Водоплътните фуги притежават висока еластична способност и са подходящи за приложение в широк температурен диапазон. Устойчиви са на много химикали. Вграждането на системите става лесно и бързо, без да е необходима специализирана механизация. Най-често се използват специални лепила или се заваряват с горещ въздух, като полагането става според спесификацията на производителя. Когато лентите служат като завършващ детайл при листови хидроизолационни мембрани, единият край на лентата се заварява за мембраната, а другият се залепя с лепило към бетоновата повърхност. В случай, че водоплътните ленти се използват като съединения за листовите мембрани, то те се запечатват от двете страни с горещ битум. След поставяне върху фугата, водоплътните ленти обикновено позволяват неравномерни и големи движения в повече от една посока, като същевременно запазват високите си уплътнителни показатели. Лентите са ефективни и при силно водно налягане, което ги прави подходящи дори и при тунелното строителство, където надеждното уплътнение на фугите е от първостепенно значение. Не на последно място, водоплътните ленти за защита на фугите се предлагат в голямо разнообразие от видове и размери, за нуждите на всеки един сторителен обект.
Химически добавки за бетон
Въпреки неоспоримите качества и предпазни свойства на хидроизолационните системи, важно условие за защита на конструкциите и основите им от деструктивното действие на подпочвените води е и влагането на висококачествени бетони с водоплътни свойства. Производителите на строителни материали предлагат голямо разнообразие от добавки за бетонови смеси, в зависимост от качествата, които е необходимо да бъдат постигнати. Кратките срокове за строителство и неблагоприятните атмосферни условия принуждават изпълнителите все по-често да прибягват до използването на химически добавки, с оглед постигането на висока пластичност с ниско водоциментово съотношение, по-висока якост и плътност на бетона, по-бързо набиране на якост със запазване на пластичността за по-дълго време, висока подвижност на бетоновата смес, повишена устойчивост на атмосферни влияния и същевременно намаляване на съсъхването и пълзенето и др. При изграждането на подземните части на сградите или съоръженията е важно бетонът да бъде проектиран с висок клас на водонепропускливост, като допълнително осигуряване на конструкциите и приземните помещения срещу проникване на подпочвени води. За получаването на водонепропусклива бетонова смес се използват специални водоуплътняващи химически добавки. Веществата, които се съдyржат в този вид добавки, запълват порите на втвърдения бетон и имат хидрофобно действие – отблъскват водата, като по този начин предотвратяват капилярното й навлизане в елементите. Водоуплътняващите добавки могат да бъдат прибавени към направната вода за бетона преди смесването или директно в готовата бетонова смес, което изисква допълнително разбъркване. Химическите добавки не трябва да съдържат вещества, които биха могли да предизвикат корозия.
Хидроизолационни покрития и състави
В съвременната строителна практика видът на хидроизолационните системи се определя още при проектирането на обектите, като строителството е немислимо без да бъде предвидена хидроизолация. Въпреки това, голяма част от сградите и съоръженията, които са в експлоатация са строени преди много години и основите им не са защитени от подпочвените води. Последиците от липсата на защитни хидроизолационни системи са изключително сериозни за дълготрайността и експлоатационната годност на конструкциите. Налице са обилна влага не само в приземните етажи, но и при по–високите нива, повреди по стените и подовите плочи на приземните помещения, където в някои по-тежки случаи могат да се получат наводнения и частични разрушения. За предотвратяването на подобни проблеми производителите на хидроизолационни системи предлагат различни продукти под формата на хидроизолационни покрития, които обикновено се използват за изолиране на мазета и подземни етажи. Голяма част от покритията, които се предлагат, са на база полимермодифицирана битумна емулсия. Този вид покрития се предлагат готови за употреба, като приложението им не изисква специфична техника. Нанасят се лесно, например с четка или безвъздушно пръскане. Не се стичат по вертикални повърхности и запазват пластичността си при ниски температури. Обикновено съхнат бързо и се нанасят върху сухи или леко влажни повърхности. Най-подходящо е полагането да става от външната страна на стените при основите и по вътрешния под, когато това е възможно. В случай, че условията не позволяват подобен подход, има възможност подземните помещения да бъдат изцяло обмазани с хидроизолационно покритие от вътрешната страна на стените и пода. Най–неблагоприятни са случаите, при които подпочвените води са под налягане. Тогава основите и хидроизолацията трябва да могат да устоят на хидростатичния натиск, но не е изключена появата на течове, които задължително е необходимо предварително да бъдат спрени преди обмазване с изолационното покритие, например с помощта на бързовтвъртдяващ цимент. Основата следва да бъде добре подготвена – без излишни замърсявания, като кал или прах и по–едри частици, а дупките и пукнатините трябва да бъдат почистени и запълнени с циментова замазка. Приложението на хидроизолационни покрития при наличие на влага без хидростатично налягане е същото, като единствената разлика е в необходимостта от отводнителна шахта, в случаите когато водата е под налягане. С помощта на шахтата временно се понижава нивото на почвената вода до изпълнение на покритието.
Хидроизолацията на подземните части на сградите и съоръженията може да бъде изпълнена и посредством хидроизолационни състави. Този вид хидроизолация обикновено се състои от два компонента – цимент и хидроизолиращ синтетичен материал, например течен полимер или сух пълнител, който отблъсква водата. Съставите са подходящи за направа на твърда хидроизолация върху основа от бетон или зидария, камък, желязо и др. на места с покачващо се ниво на подземните води или при наличието на води под налягане. Едно от основните изисквания към хидроизолационните състави е да могат лесно да бъдат полагани върху вертикални стени и тавани без необходимост от кофраж. При съвременните продукти не се образуват пукнатини от съсъхване и е налице висока устойчивост на замръзване и на соли срещу замръзване. Подходящи са за изолация на сутеренни помещения с разнообразно предназначение – мазета и сутерени, асансьорни шахти, приземни стени, канавки и изкопи, резервоари и басейни за питейна вода. Сред предимствата на този вид изолации е простото и лесно нанасяне с четка, устойчивост на хидростатичното и динамично налягане на подпочвените води, много добра адхезия със съществуващите повърхности. Създава се водонепропусклив слой, който същевременно пропуска водните пари и е устойчив на замръзване. Допълнително преимущество на хидроизолационните състави е запълването и уплътняването на фини пукнатини и несъвършенства в бетоновите елементи.
Изборът на хидроизолационна система е съществен момент при изграждането на която и да е нова конструкция и при поддръжката на вече съществуващи съоръжения, които нямат хидроизолация. Проектирането на дадена хидроизолация следва да става с помощта на производителите, които предлагат голямо разнообразие от продукти и решения за хидроизолация на всички видове подземни конструкции. Наред с най-разпространените и традиционни битумни мембрани, се предлагат и нови видове синтетични добавки и материали, които не отстъпват по качество и физико–механични характеристики. С помощта на новите продукти утвърдените и изпитани в практиката изолационни системи могат да се допълват и усъвършенстват за получаването на високоефективна защита, която гарантира дълготрайността на конструкциите. 07/07/2014 |