СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина XI, брой 6, 2014

Мансардата

функционално подпокривно пространство

Мансардата

Прозорци под звездите, помещения окъпани в светлина, красиви гледки над града, или казано с една дума – да живееш в мансарда, известна още като „френски покрив“. Мансардата е жилищно помещение, което е разположено непосредствено под покрива, в подпокривното пространство, по-често описвана като стая/помещение със скосени прозорци. Това архитектурно оформление на подпокривното пространство е дело на архитекта Франсоа Мансар (François Mansart - 1598-1666), откъдето носи и името си. Мансардните покриви имат богата история и могат да се видят по цял свят.

Конструктивни особености на мансардата
Мансарда може да се проектира и за сгради ново строителство, когато е заложена предварително в конструктивния проект, може и да бъде в реализирана в съществуваща сграда, когато таванското помещение бъде преустроено в мансарда, като така се добавя и още един етаж към жилището. Мансардата комбинира идеята за максимална функционалност и оптимално използване на подпокривното пространство. Увеличава се полезната и използваема площ на сградата. В архитектурно отношение мансардите, условно като част от покривната конструкция, имат по-нетрадиционен вид, който може да придаде допълнителен уют на дома. Все по-често скатният покрив на нова или стара сграда се превръща в красива и ефективна мансарда.

Мансардните покриви са с наклон над 45%. Те може да са едноскатни, двускатни и четирискатни. В преобладаващите случаи мансардният покрив се състои от две покривни плоскости, като долната е по-стръмна, а горната – по-полегата. Носещата конструкция на покрива може да бъде дървена, стоманена или стоманобетонна.

Топло- и хидроизолиране на мансардата
Известно е, че около 40% от общото потребление на енергия се дължи на сградния фонд. А най-големи (около 30%) са загубите на енергия през покривната конструкция. В това отношение мансардата не прави изключение. Като най-високата част в сградата, непосредствено под покривното покритие, мансардното помещение е непосредствено изложено на вредното въздействие на атмосферните явления (дъжд, сняг, вятър, слънце), поради което топлоизолацията и хидроизолацията на тези помещения имат много важно значение и към тях трябва да се подходи с нужното отговорно внимание и компетентност.

За да бъде мансардата комфортно, здравословно и безопасно място, покривът трябва: да е защитен от студа през зимата и от горещината през лятото; да е осигурена противопожарната защита, особено важно за покривите с дървена носеща конструкция; да е добре звукоизолиран.

Освен покривното покритие, допълнителният елемент, който предпазва от проникване на влага в мансардата по време на експлоатацията е хидроизолацията. Тъй като мансардата е помещението в най-пряк контакт с покрива и покритието, осигуряването на отлично хидроизолиране има огромно значение както за комфорта на обитаващите, така и за предпазване на останалите части на конструкцията от увреждания, проникване на влага и разрушаване на структурата им. В случай, че липсва хидроизолация, влагата от покрива се отвежда директно към топлоизолационния пласт, чиито топлотехнически свойства значително се влошават. При безпрепятствен достъп на влага до носещата конструкция в нея може да се развият разрушителни процеси (корозия или гниене). Също така, хидроизолацията става част от системата за вентилация на покрива, тъй като от нейния тип зависи броят на въздушните контури – един (между хидроизолацията и покрива) или два (между хидроизолацията и покрива, хидроизолацията и топлоизолацията).

За хидроизолация се използват мембрани, които биват “дишащи” и “недишащи”. “Дишащите“ са два вида: “супер дифузионни“, представляващи мембрани, които, от една страна не пропускат външната влага, а от друга позволяват на парата “да напуска” свободно топлоизолацията. Като правило това се нетъканни материали от синтетични влакна. Такива мембрани се полагат непосредствено върху топлоизолацията, при което се получава един вентилационен контур - между пластината и покритието, а дебелината на “покривния сандвич“ намалява.

Втората разновидност на “дишащите” хидроизолации са дифузионните. Обикновено това са армирани полиетиленови или полипропиленови пластини с перфорация - малки дупчици, които пропускат парата, но не пропускат влагата от вън. Тяхната пропускателна способност е много по-малка от тази на мембраните, затова не се препоръчва поставянето им върху топлоизолацията (може да възникне парников ефект).

“Недишащите” покрития се изготвят от полиетилен или полипропилен. Те предполагат наличието на два контура за вентилация. Независимо от вида на ходроизолациония материал, мембраната трябва да бъде огнеупорна, да има здравина при късане и да е устойчива на въздействието на ултравиолетовите лъчи.

Когато се избира топлоизолационен материал, от значение е неговият коефициент на топлопроводност. От коефициента на топлопроводност зависи и дебелината на вложения изолиращ материал. Не бива да се пренебрегват и други характеристики на топлоизолационния материал като устойчивост на механични въздействия, паропропускливост, водопоглъщаемост. Като топлоизолация за мансардни покриви най-често се използват плочи от стъклена или каменна вата. Характерно за тези материали е влакнестата структура, която дава възможност за задържане на въздуха неподвижен, което обяснява и добрите изолационни свойства на материала. Преди вграждането на изолация покривът трябва да бъде предварително подготвен. Което означава оставяне на проветрителен канал под крайното покривно покритие, а под него да е положено паропропускливо фолио.

За да се постигне добра топло-, пожаро- и звукоизолация, плочите от каменна минерална/каменна вата трябва да се поставят между покривните греди. Плочите трябва да се наредят плътно една до друга така, че да запълнят цялото пространство между покривните греди. След монтажа на изолационните плочи се монтират и поддържащите елементи.

Вентилация
Както и при конвенционалните покриви, вентилацията на мансарден покрив също има много важно значение. Добре вентилараният покрив е гаранция за дълготрайния живот и експлоатация на конструкция, контролиране на конденза и oтвеждането му навън. Добрата вентилация осигуряване и здравословна и комфортна среда на живот на хората. Вентилацията на покрива може да съкрати чувствително средствата за отопление и климатизация на помещенията. Неподходящо вентилираните тавански участъци могат да създадат редица проблеми за компонентите на покривната система. Продължителното излагане на влага, причинена от конденза на водни пари, може да причини изкорубване и разрушаване на дървото на покривната обшивка и последващо изкривяване на самата покривна носеща конструкция. Когато носещата конструкция е стоманена, влагата ще предизвика ръждясването на елементите и конструктивни възли.Топлоизолацията също трябва да бъде предпазена от влагата. Наличието на влага в топлоизолацията ще намали топлоизолационните й качества. Също така, има неприятни последствия за изолационния материал, като увреждания на структурата му и поява на мухъл. По вътрешния периметър на покрива могат да се формират ледени образувания, поради постоянния процес на размразяване и повторно замръзване, а задържането на вода често води до поява на течове. Всички тези състояния допринасят за по-бързото разрушаване на покривните елементи и компрометиране на покривната система. Основният признак, определящ качествената вентилация, е осигуряването на приток на въздух чрез отворите в стряхата и корниза, и изсмукването чрез вентилационен елемент на билото или покривния скат. Всеки контур трябва да се вентилира. В тази връзка, вентилацията на покрив с по-сложна геометрия става по-сложна задача.

Прозорците
За да бъде мансардата приветлива, комфортна и уютна, трябва да се осигури необходимото естествено осветление. Естественото осветление е един от най-важните фактори, когато говорим за комфорта на тези подпокривни помещения. В тази връзка прозорците са много важен елемент от мансардата, тъй като осигуряват навлизането на светлина в помещенията. Мансардните прозорци условно могат да бъдат разделени на вертикални и разположени в оста на покривния скат (наклонени). Трябва да се има предвид, че наклонените прозорци осигуряват около 30-40% повече светлина в сравнение с обикновените вертикални прозорци. Друго предимство на наклонените прозорци е, че светлината през тях достига до най-отдалечените от прозорците кътчета на мансардата. Остъклената площ, трябва да бъде не по-малко от 10% от общата площ на помещението. Kолкото по-голям е наклонът на покрива, толкова по-висок трябва да е прозорецът. От голямо значение е мансардните прозорци да бъдат с отлична херметичност. Когато прозорците са монтирани под наклон, материалът на рамките е подложен на по-силно въздействие на факторите на средата (слънce, дъжд, сняг, лед, вятър) в сравнение с обикновените, вертикално разположени прозорци. Рамките на прозорците трябва да бъдат устойчиви и надеждни през периода на експлоатация. Затова запазването на устойчивостта на рамките на покривните прозорци в течение на всички години на експлоатация е задължително условие. При качествените покривни прозорци многократното отваряне не се отразява на херметичността при затворено положение. Препоръчително е мансардният прозорец да започва на един метър над пода. Също така е добре под покривния прозорец да се поставя отоплителен уред, за да се предотврати образуването на конденз при температурна разлика и да не се задържа сняг върху стъклото.