Чист агент NAF S 125 ® от Фламтех

Характеристики и заблуди

Съществуват редица погрешни схващания, свързани с въздействието на флуоровъглеводородните (HFCs) чисти пожарогасителни агенти върху околната среда.

Тази статия ще изясни, че никой от сега действащите ключови глобални екологични регулатори не поставя ограничения върху употребата на HFCs (напр. NAF S 125®) в противопожарната защита поради ниските емисионни нива на този вид приложение (противопожарна защита).

Използваме тази възможност да представим накратко подробности относно екологичните разпоредби и влиянието върху околната среда на пожарогасителните системи NAF S 125®.

NAF S 125® е чист агент, който се идентифицира в стандартите NFPA 2001и EN 15004 като HFC 125 (пентафлуоретан), NAF S 125® е UL (Underwriters Laboratories) признат гасителен агент (ЕХ 5694) и е включен в SNAP листата на американската агенция за защита на околната среда (US EPA SNAP List) за нормално обитавани пространства.

Чистият агент NAF S 125® има нулево въздействие върху озоновия слой; неговият потенциал на глобално затопляне е нисък, което прави NAF S 125® екологично приемливо решение. NAF S 125® е включен в SNAP (Significant New Alternatives Program – Програма за значими нови алтернативи) листата на американската агенция за защита на околната среда (US EPA) и ние гарантираме, че е в пълно съответствие с всички международни и местни екологични разпоредби относно глобалното затопляне.

Въпрос: Защо никой от ключовите екологични регулатори не поставя ограничение или забрана върху употребата на HFCs (напр. NAF S 125®, FM200 и др.) в противопожарната защита въпреки сегашните стойности на потенциала на глобално затопляне на HFCs?

МЕЖДУНАРОДНИ КЛЮЧОВИ ЕКОЛОГИЧНИ РАЗПОРЕДБИ
Монреалски Протокол. Отнася се за вещества, които нарушават озоновия слой. Халоните бяха изведени от употреба съгласно изискванията на Монреалския Протокол. HFCs, инертните газове и перфлуоркетоните се характеризират като вещества с нулев потенциал на нарушаване на озоновия слой и поради това те не са обект на клаузите/разпоредбите в Монреалския Протокол.

Протоколът от Киото. Единствената цел на Протокола от Киото е да се намалят емисиите на парникови газове. Протоколът от Киото не предлага, нито поставя ограничение или забрана върху парниковите газове, а само съобщава за предприемането на мерки за намаляване на емисиите от парникови газове. Поради това Протоколът от Киото не поставя никакви ограничения или забрани върху употребата на парникови газове, включително HFCs, в пожарогасителните приложения.

F-Gas (Флуорирани парникови газове) Регламенти. Също като Протоколът от Киото, европейските регламенти за флуорираните парникови газове са основно ангажирани с намаляване на емисиите от парникови газове. Тези регламенти не предлагат, нито поставят ограничения или забрани върху употребата на HFC 125 в пожарогасителните приложения.
Международните регламенти, като Протоколът от Киото и европейските регламенти, ясно разпознават по същество неемисионната природа/характер на системите с чисти агенти и критичната нужда от HFCs в пожарогасителните приложения, което се дължи на техните уникални характеристики и на изключително малкия им дял в климатичните промени, свързани с употребата на HFCs в пожарогасенето.

Стойностите на потенциала на глобално затопляне на което и да е приложение на парникови газове не трябва да се бърка с действително изпуснатите/изхвърлени количества (напр. потенциалът на глобално затопляне на СО2 е 1, но СО2 е отговорен за 84.8% от емисиите на парникови газове, което се дължи на високите емисионни нива на този газ). Вижте фигурата по-долу.

Изчислено е, че общото въздействие от емисиите на HFCs представлява по-малко от 3% от влиянието на всички емисии на парникови газове и че въздействието от емисии на HFCs от пожарогасителни приложения представлява по-малко от 1% от общото въздействие на всички емисии на HFCs. Следователно въздействието от емисии на HFCs от пожарогасителни приложения представлява по-малко от 0.03% от въздействието, което оказват общо всички емисии на парникови газове.

Благодарение на ниските емисионни нива на HFCs в цялата пожарна/противопожарна индустрия, никоя от ключовите екологични регулаторни инициативи не ограничава употребата на HFCs (напр. NAF S 125®, FM200 и др.) относно прилагането им в пожарогасителната дейност.

Чистият агент NAF S 125® също така спомага и допринася за получаването на кредити в категорията „Енергия и Атмосфера“ по програмата LEED (Leadership in Energy & Environmental Design – Лидерство в Енергийното и Екологично Проектиране - зелена програма за сертифициране на сгради, която признава най-добрите в класа си строителни стратегии и практики). Разделът на стр. 42 от ръководството изисква в проекта „да не работят или да не се инсталират пожарогасителни системи, които съдържат озононарушаващи вещества като CFCs, HCFCs или халони“. Уточнявайки, че чистият агент NAF S 125® има нулев потенциал на нарушаване на озоновия слой и е предпочитана алтернатива на халон, то той изпълнява това изискване.

Трябва да се вземе под внимание, че пожарогасенето е различно от всеки друг потребителски сектор, където се използват хладилни агенти/охлаждащи вещества, защото както човешкия живот, така и околната среда са подложени на риск от пожар. Последните данни от Световния Център за Пожарна Статистика показват, че стойността на преките щети от пожар продължава да расте. Ако искаме да намалим тези загуби, трябва да изберем най-подходящата пожарогасителна система за всеки вид/тип пожар, съвместно със защитата на човешкия живот и на околната среда.

Относно NAF S 125® пожарогасителните системи, количеството на изпускане е толкова малко, че е трудно измеримо, което е видно и от нашето UL одобрение. Освен това NAF S 125® UL сертифицираната система е оборудвана с прибори за наблюдение и откриване на течове, където много малки количества на теч могат да бъдат лесно открити.

Освен HFCs базираните пожарогасителни системи, на пазара съществуват и други възможности, включващи спринклери, пяна, водна мъгла, въглероден диоксид и инертни газове. Всеки тип система има своите предимства и недостатъци. Задача на инженерите по противопожарна техника и безопасност е да направят/извършат оценка на пожарния риск за всеки конкретен случай преди да решат дали се изисква пожарогасителна система.

В процеса на оценяване на риска, HFCs биха били правилният избор, особено ако следните обстоятелства трябва да бъдат взети под внимание:

- Гасителна скорост и щети от пожар:
Пожарогасителните системи, които използват въглеводородни газове като NAF S 125®, изискват до 10 пъти по-кратко време за изтичане в сравнение с инертните газове като IG-100. Това означава по-кратко време за гасене, по-висока защита и по-малко щети, причинени от пожара.

Инертните газове (напр. IG-100) се проектират да изтичат в рамките на 60/120 секунди, докато при въглеводородните агенти като NAF S 125®, времето за изтичане е максимум 10 секунди.

- Обитавани пространства & Тегло:
Тъй като са сгъстени/компресирани в течност и изискват по-малко газ за достигане на гасителни нива, HFCs се нуждаят от 4 до 7 пъти по-малко бутилки за разлика от всеки друг вид инертен газ. Не само, че HFCs могат да бъдат поставени в уязвими инсталации, където пространството и теглото са съществени фактори, но също така заемането на ненужно пространство струва скъпо в съвременните съоръжения.

- Безопасност за хората:
Съгласно EN 15004, NFPA 2001 и US EPA, NAF S 125® може да се използва за защитата на нормално обитавани площи с коефициент на безопасност до 30%. По време на процеса на гасене инертните газове (напр. IG-100, IG-541) изчерпват кислорода до много рискови нива, близки до най-ниските нива, които човешкият организъм може да понесе и е много важно да бъде отчетен нетният обем на помещението. В противен случай ще е налице риск/възможност минималните нива на кислород да бъдат превишени.

Освен това инертните газове са системи с високо налягане от 200-300 бара, докато NAF S 125® системите са под налягане от 25/42 бара.

Поради това със системите с инертни газове трябва се работи много внимателно по време на монтажа, работата и поддръжката им и трябва да се вземат предвид специални изисквания към помещението за освобождаване на свръх налягането през първата фаза на изтичане (освобождаващи налягането предпазни клапи).

Въпреки, че всеки химикал има неопровержимо въздействие върху околната среда, ако бъде освободен в атмосферата, пожарогасенето е единственият неемисионен отрасъл, където HFCs са широко използвани. Количествата HFCs, използвани в пожарогасителните системи, не трябва да се бъркат с количествата, изпуснати в атмосферата.

Пожарогасителните системи съхраняват агента и той се изпуска само ако и когато има пожар. В противен случай, агентът остава неизползван и не се изпуска. Приносът на HFCs към глобалното затопляне е нищожно малък и ще остане такъв дори и при текущата прогноза за растеж.

Фактическата информация, свързана с въздействието на HFCs от пожарогасителния отрасъл върху климатичните промени е достъпна/налична от няколко независими източници.

Приложение А.1.6 от стандарта NFPA 2001 (издание 2012 г.), например, показва, че, базирано на данни от американската агенция за защита на околната среда (US EPA, Inventory of U.S. GHG Emissions and Sinks: 1990-2007), „... въздействието на емисии от HFC от пожарогасителния отрасъл представлява 100 x (0.7/7150.1) = 0.0098% от общото въздействие на всички парникови газове; т.е. въздействието на емисии от HFC от пожарогасителния отрасъл представлява по-малко от 0.01% от въздействието на всички парникови газове.