Водонепромокаеми сутерени

Създаването на допълнително жилищно пространство на ниво сутерен става все по-популярен вариант при новопостроените жилища. Въпреки това, течовете в тези части на сградите са често срещани и много трудни за ремонт, като не винаги причина за появата им е некачествено проектиране. С оглед да се избегнат очаквани течове, много често проектантите се презастраховат, като предвиждат външни мембрани, външни ограждащи глинени и дренажни пластове, както и вътрешни дренажи, скрити в интериорните стени. За съжаление, не по вина на проектанта или на самите дренажни системи, тези мерки може да имат обратен ефект. Още повече, лошото изпълнение от страна на който и да е от подизпълнителите, водещо дори до малък проблем в някоя от системите, може да компрометира цялата хидроизолация на помещенията.

При гореописаната ситуция използването на много и различни по вид продукти затруднява идентифицирането на проблема, оттам не става ясно кой е отговорен и съответно кой трябва да покрие разходите за ремонта. Поради тази причина, по-добрият избор е системата за хидроизолация да бъде определена още при проектирането на сградата. Един по-лесен подход е да бъде предвиден структурен материал, който не само не допуска течове, но е и напълно водоплътен. Това поставя ясна отговорност с един продукт и един подизпълнител.

За целта е разработена нова методика, която да гарантира, че сутеренните помещения ще останат непромокаеми, без необходимост от водонепропускливи фуги, ленти, мембрани, дренажни пластове и изпомпване на водата. При новия подход подизпълнителят трябва да използва точно определени армировка и бетон, като носи отговорност за справянето с всички течове. Същите могат да бъдат резултат единствено от неправилно приложение на материалите. Целият процес по бетониране следва да бъде проследен на обекта от представител на клиента, който има за задача да документира всеки пропуск, в съответствие с установените правила.

Някои производители, заедно с водоплътния бетон, предлагат и в някаква степен надзор на обекта, който не се заплаща от клиента. При редица проучвания, както с неопитни, така и с опитни строители, този подход се оказва успешен. Въпреки че се налага бетонирането да се извършва по-бавно и за малко по-висока стойност, като цяло се спестяват време и средства.

Ролята на архитекта
Прецизното определяне на бетоновата смес е съществено за успеха на проекта за водонепромокаем сутерен. Бетонът трябва да има сертификат за изпитване, в съответствие със стандарта BS EN 12390-8:2009. Този тест гарантира, че бетонът, който е доставен на обекта и вложен в строежа, е напълно водонепропусклив. Базовата смес трябва да бъде минимум P350, CEM1 и зърнометричният състав трябва да позволява полагане с бетон помпа. Също така, сместа трябва да съдържа и мощен пластификатор PCE. Това е важно, тъй като водоциментното отношение е ниско, с оглед да се затвори мрежата от капиляри. Водата е необходима, за да завърши процесът по хидратация – химична реакция, която позволява втърдяването на бетона, но мощният пластификатор е необходим за осигуряване на необходимата консистенция с оглед бетонът да може да се положи и уплътни по – лесно, при положение, че съдържа по – малко количество вода. Максималната стойност на водоциментовото отношение следва да бъде 0.45 или с други думи за всеки килограм цимент да не се добавят повече от 0.45 литра вода. Към сместа не трябва да се прибавят други добавки.

Освен за определяне на правилния състав на бетона, архитектът има важна роля и за предвиждането на мерки да не се допуска проникването на вода до или над водоустойчивия бетон. Едно много ефективно решение е да се предвиди тънка секция в бетона, която е скрита от външните облицовки и се разполага под праговете, около прозорците и над носещите елементи на сутерена.

Ролята на конструктора
Конструкторът трябва да гарантира, че армировъчната стомана е проектирана правилно за недопускане появата на пукнатини – съществен фактор при проектирането на водонепромокаем бетон. Стандартите BS EN 1992-3:2006 и Eurocode 2 не съдържат формули за изчисляване разширението на пукнатините, като вместо това инженерите трябва да разчитат на тестове. Бетонът, съдържащ цимент СЕМ1, набира якост по-бързо от бетон със съдържание на СЕМ2, който се смесва с летлива пепел и с него по -трудно се постига водоплътен бетон.

Използването на по-голям брой пръти, вместо на пръти с по-голям диаметър, е за предпочитане, като за стена с дебелина 20cm, армировъчна мрежа А393 и пръти с диаметър 12mm, разположени през 20cm са напълно достатъчни. Но при стена с дебелина 30cm тази арморвка не винаги ще предотврати появата на вертикални пукнатини. Необходимо е да бъдат вложени допълнително разпределителни пръти с диаметър 10mm между прътите на заварената мрежа А393, тоест през 10cm. В краищата са необходими куки за закотвяне с дължина само 50mm.

При плочите се появяват пукнатини много по-рядко, отколкото при стените, вероятно поради факта, че стените се охлаждат по-лесно отколкото бетона на плочите, който е кофриран за по-дълго време. Горна и долна армировъчна мрежа А393 за плоча с дебелина 20-30cm трябва да бъде достатъчна. На местата, където плочата е подпряна на стените, армировъчни пръти с диаметър 12mm не винаги са достатъчни за контрол на пукнатинообразуването. Минималната арморвка, която следва да бъде използвана, е с димаетър 16mm горна и 12mm долна, през 20cm.

Някои инженери предпочитат в горния край на стените да има предвидена допълнителна армировка по цялото протежение на стената, като понякога предвиждат и централна разпределителна армировка. Въпреки това, бетоновата смес не може да бъде положена и уплътнена правилно до дъното при наличието на такава армировка. Вместо това, тези пръти са особено полезни ако бъдат разпределени по армировъчния скелет на стената на центрове през 120cm. Стените стават по-водонепропускливи, когато се изливат на два етапа. При това U-образните пръти трябва да се използват както при първия етап, така и при втория етап, като поддържат армировъчния скелет.

Ролята на подизпълнителя
Спазвайки спецификациите за водоплътния бетон и за необходимата армировка, подизпълнителят следва да изгради стоманобетонните конструкции. Въпреки това, често се получават течове през различни кухини, замърсявания и пукнатини, които изискват полагането на допълнителни хидроизолационни материали. И все пак, ако изброените по-горе правила се спазват, би следвало да не се образуват подобни кухини, замърсявания или пукнатини, така че избраната система за хидроизолация да бъде достатъчна за недопускане попадането на вода.

Надзор
Обучението и контролът на екипа, който изпълнява бетоновите работи, са от съществено значение. Някои от доставчиците на добавки за бетон включват в ценовата си политика в по-голяма или по-малка степен и мониторинг на изпълнението. Присъствието на компетентен специалист, който може да забележи например къде е положено твърде голямо количество бетон при едно изливане, както и други пропуски, намалява допускането на подобни грешки. Стандартите ще се повишат, ако от изпълнителя се изисква доклад след всяко изливане.

Бетонови клинове
При изпълнението на водоплътен бетон никога не трябва да се използват бетонови клинове, тъй като с тях става невъзможно осигуряването на непромокаемост на бетона. Ако те бъдат оставени едновременно с изливането на плочата, то при уплътняването потъват в бетона на плочата. Ако са оформени по-късно заедно с водоплътния бетон, то бетонът вече е твърде плитък, за да се уплътни правилно. Ето защо клиновете обикновено не се правят, когато е необходимо и не се уплътняват достатъчно, за да се предотвратят течовете.

Фуги
Горният повърхностен слой на фугите се обработва и почиства, като повърхността се поддържа чиста докато бъде изпълнен слой от водоплътен бетон. Водонепропускливите ленти и ивици понякога могат да не изпълняват функциите си и да имат обратен ефект, тъй като често работниците влагат усилия само за постигането на водоплътния бетон. Въпреки това, има случаи, при които използването на такива ленти е по – добро решение, като например при изливане на стени срещу изкоп, когато е невъзможно поддържането на чисти повърхности.

Кофраж
Бетонът, полаган с помпа от горната част на стандартна стена, губи от циментовия разтвор по стоманата и кофража, удря се в стоманобетоновата плоча и се натрупва на дъното, като често не може да бъде уплътнен правилно. Поради това, много често в долната част на стените се появяват течове. За да се постигне едно равномерно бетониране по протежение на цялата стена е необходимо да се спазват следните принципи:

Вертикалните форми трябва да бъдат не по-високи от 1.8m за всяко изливане. За уплътняване на бетоновата смес трябва да се използват вибратори, но същите не следва да се издигат на повече от 1.7m от дъното преди да се преместят, с оглед дори да се огънат, да достигнат до основата. Разстоянията между вертикалните повърхности на стоманените пръти трябва да са най – малко 120mm ако се използва накрайник на бетонпомпата с диаметър 20mm или 80mm, ако се използва накрайник с диаметър 10mm. Това е необходимо, за да се гарантира, че накрайникът може да се вмъкне между прътите до 1 250mm от дъното преди да започне подаването на бетоновата смес. Връзките между кофражните платна следва да бъдат допълнително третирани с подсилени пластмасови влакна или друг материал, който може да осигури водоплътно запечатване, без необходимост от ремонт.

Полагане на бетона
Бетонът трябва да бъде изливан в кофража през чести интервали на пластове с дебелина не по-голяма от 50cm, след уплътняваане с едно преминаване. Бетонът не трябва да се оставя да пада от височина по – голяма от 1.25m. Това означава, че накрайникът на бетонпомпата трябва да бъде спуснат в стените преди да започне подаването на бетоновата смес. Уплътняващата машина не следва да бъде оставяна на едно място, а след като бъде поставена в бетона, трябва бавно да бъде изтегляна и премествана на разстояния от 20cm. Преди да започне разкофрирането, бетонът трябва да се е охладил до температурата на околната среда. След това следва да се премахне целия кофраж, за да може бетоновите повърхности да бъдат инспектирани. Водоустойчивият бетон не се самозаравнява и започва да се втвърдява много бързо. Обикновено се постига задоволителна равност, но ако се изисква по-гладка повърхност, следва елементите да се шлайфат.

Добавки към бетона
В случай, че дозирането се извършва в бетоновия възел, шофьорът на камиона може да не знае с точност какво количество бетон превозва, например ако доставя последната част от товара. Ето защо е необходимо да се осъществява контрол на обекта от по-компетентно лице, като надзор на доставчика. Освен това, ако поради някаква причина има проблем с бетона, мониторингът на обекта може да провери сертификата и сместа преди добавките, след което доставката може да бъде приета и заплатена. Подобен вид контрол непосредствено до камионите при пристигането им също така предотвратява неправомерно добавяне на вода, което е честа практика.

Засипване
Водоплътният бетон не следва да се покрива с какъвто и да е материал, който ще задържи някакво количество вода до момента, в който бетонът не се втвърди. Това се отнася най-вече за обратното засипване на основите и сутерена.