СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина XII, брой 8, 2015

Енергийната ефективност трябва да се възприеме като източник на енергия

Разговор с д-р Драгомир Цанев, Заместник директор на ЕнЕфект

Енергийната ефективност трябва да се възприеме като източник на енергия

Д-р Драгомир Цанев e заместник-директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата неправителствена организация в България, работеща в областта на устойчивото енергийно развитие. Координатор на успешно завършилия проект BUILD UP Skills - България, неговото продължение BUILD UP Skills EnerPro и наскоро стартиралия Train-to-NZEB: The Building Knowledge Hubs; ръководител на дейностите по международните проекти NET-COM и PassREg (финансирани по програма Интелигентна енергия – Европа на ЕК) и Финансиране на инвестиции в енергийна ефективност (Икономическа комисия на ООН за Европа). Лектор в редица международни конференции в областта на политиките за устойчиво енергийно развитие.

Г-н Цанев, бихте ли представили някои от последните проекти, свързани с енергийната ефективност на сгради, по които ЕнЕфект работи?
В момента завършваме един тригодишен международен проект, в който имахме сериозна водеща роля заедно с Институт Пасивна къща - Германия. Проектът се нарича „Региони на пасивните сгради и възобновяемата енергия“ (PassREg) и изследва различните механизми и модели, по които водещи европейски райони налагат нулево енергийните и пасивните сгради като стандарт на нормална строителна практика. С помощта на този проект, нашето специализирано звено ЕнЕфект Дизайн - заедно със СолЕр Архитекти – взе участие в проектирането на първата сертифицирана пасивна сграда в България – детска градина „Слънце” в Габрово.

С Институт „Пасивна къща“ работим и по други три проекта, също много интересни за нас.

Единият се нарича EuroPHit, и е свързан конкретно с дълбоките енергийни обновявания на съществуващите сгради. Целта е да се приложи стандарт EnerPHit, който е стандарт за пасивна къща при обновяване/реконструкция, като се прилага популярният напоследък подход стъпка по стъпка. Това дава възможност да се избегне прилагането на компромисни решения, които възпрепятстват следващи по-амбициозни мерки. Целта на проекта е да се разработят механизми, включително и финансови, както и технологични стъпки, при които от всяка сграда да може икономически ефективно да се оползотвори целият потенциал за спестявания. Пилотният проект тук е обновяването на училище „Св. Св. Кирил и Методий в Габрово, като ЕнЕфект Дизайн отново има водеща роля.

Другият проект, по който работим с „Пасивна къща“, e част от инициативата Build Up Skills, която се провежда във всички европейски държави и е свързана с обученията на строителните специалисти, така че те да могат да предложат на пазара услугата дизайн, конструиране и строителство на почти нулево енергийна сграда – нещо, което ние така или иначе трябва да правим след 2019-2020 г. Вече имаме и продължение на този проект – от 1-и юни започнахме работа по “Train-to-NZEB”, чрез който ще оборудваме и специализирани учебни центрове за провеждането на тези обучения.

Какво е Вашето становище за Националната програма за обновяване на многофамилни жилищни сгради?
За нас тази програма е един много сериозен пробив. Подкрепяме напълно съществуването на такава програма, защото това е и целта на нашата организация – да поддържаме програмите за подпомагане на енергийната ефективност в сградите и да съдействаме за тяхното качествено осъществяване. В ролята си на секретариат на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия, едно от нещата, които намираме за положителни в хода на Програмата, е, че тази програма се изпълнява от общините. Според нас това е най-доброто ниво на управление. Друг е въпросът, че общините трябва да имат необходимия ресурс да я изпълнят.

До известна степен не сме съгласни с изявените цели, или по-скоро с липсата на цели, от гледна точка на очакваните енергийни спестявания. Трябва да се търсят промени и в принципа на ползване на публичните средства – 100-процентовото финансиране от държавата не е устойчиво в дългосрочен план. Но се надяваме, че в бъдеще тези два компонента ще претърпят развитие и ще се променят за по-добро. Ние, като организация, ще стараем да помогнем това да се случи по-бързо.

Какви препоръки бихте дали по отношение реализацията на тази програма?
Ако вземем за пример други подобни програми в европейски региони, можем да си направим следните изводи: публичният ресурс се използва за привличане на максимален частен ресурс, и това е едната посока, в която непременно трябва да се движим. Другият извод е принципът, че от всяка сграда трябва да се извлече максималният потенциал за спестявания. Икономическият ефект от проектите да се изчислява за целия жизнен цикъл на сградата. За съжаление това също не виждаме да е заложено на този етап в Програмата. Въпреки това се надяваме, че в бъдеще тази програма ще има промени в правилната посока. Тук трябва да се отбележи,, че тази програма не трябва да съществува сама за себе си, а да бъде част от цялостна жилищна стратегия на национално равнище за поддържане и подновяване на жилищния фонд.

В разрез ли е с изискванията заложеният в програмата клас С по енергийна ефективност?
Европейската комисия дава само насоките на развитие, а специфичните изисквания към енергийните характеристики на сградите се определят от държавите членки в рамките на тези насоки. Въпреки че изборът на клас C вероятно има своите социално-политически основания, ние считаме, че е възможно да се постигне икономически ефективно минимум клас В, да не говорим, че в подобни програми следва да се предвидят средства за постигане на по-високи енергийни класове. Разбира се, в едни сгради възможностите са повече, в други по-малко, но според нашите разчети, ние вече трябва да се стремим към по-амбициозни цели. Нашата теза е, че високите нива на публично финансиране следва да насърчават високи енергийни спестявания, да подпомагат наистина качествени проекти, които да убедят хората в ползите от програмата.

Бихте ли споделили очаквания за изпълнението на Програмата?
Радващо е, че има интерес към програмата. Но въпреки този интерес, считам, че обхватът на Програмата е твърде малък за нуждите, които имаме. Няколко са факторите, които трябва да се допълнят. Първо, трябва да се изготви стратегия за бъдещото дългосрочно развитие на тази програма. На второ място - необходима е гаранция за качеството на енергийните одити, проектирането и изпълнението на строителните дейности. А това е много важно с оглед спечелване на доверието на крайния потребител. Доверието на крайния потребител е ключов елемент, без то да бъде спечелено на този етап, развитието на програмата е обречено на неуспех.

С информационната кампания в подкрепа на програмата в момента са натоварени общините, което е добре, но като пропуск отчитаме, че не всички общини имат необходимия ресурс. Също така, няма и методически указания за изпълнението на тази кампания. Твърде е възможно да се получат противоречиви послания в различните общини, което отново работи срещу изграждането на доверие.

Техническите специалисти имат и други притеснения. Счита се, че постигнатите енергийни спестявания при заложения клас С няма да имат този положителен ефект върху сметките, който очакваме, защото получените спестявания ще се използват за предимно за повишаване на топлинния комфорт.

Тоест температурата в сградите ще се нормализира, но разходите ще са долу-горе на същото ниво, както и преди обновяването. При не достатъчно добро проектиране и изпълнение, може да има негативен ефект и върху хигиенните условия – поява на мухъл, влага, дефекти в сградата. Всичко това би се отразило негативно на следващия етап от Програмата. А тя трябва да е безупречно реализирана, за да проправи път за следващите.

Говорейки за енергийна ефективност, в каква посока трябва да се гледа за в бъдеще?
За да има промяна в положителна посока, първо трябва да се промени схващането за самото понятие енергийна ефективност. Енергийната ефективност трябва да се разглежда като източник на енергия. В енергийния баланс на държавата енергийната ефективност да се добавя към произведената енергия. Възприеме ли се това, ще установим, че ще ни излезе много по-изгодно, във всички аспекти, да инвестираме в спестявания от енергийна ефективност, отколкото от производство на енергия. Това схващане трябва да е в основата, когато се изготвят законите, политиките, програмите. Без липсата на разбиране на енергийната ефективност като източник на енергия, не мисля, че ще достигнем радикална промяна.

Прелисти броя

още в рубриката

Новини