Фасадни бои

Фасадните бои са ключов елемент в процеса на завършване на екстериора. В статията ще разкажем за различните видове фасадни бои според филмообразователя, влиянието на състава и свойствата върху качеството им, влиянието на покритието върху скоростта на обра

Изискванията към фасадните бои са многобройни и често пъти разнопосочни - да придават привлекателен външен вид на сградата, да са устойчиви на атмосферните въздействия, да позволяват на стените да дишат, да не задържат вредни вещества и др. Съвременните лаково-бояджийски материали с високо качество отговарят напълно на изброените по-горе изисквания и дават възможност да се нанасят отлични екстериорни покрития, както по отношение на външния вид, така и по отношение защитата на фасадата от разрушаване и замърсяване. Най-разпространени са строителните фасадни бои на водна основа. Те са суспензии на пигменти и пълнители във водни дисперсии (емулсии) на полимери, с добавяне на различни спомагателни вещества-стабилизатори, емулгатори и др. Свойствата им зависят от вида на полимерите, които се използват като свързващо вещество. В процеса на изпаряване на водата, полимерните частици на водната дисперсия се свързват помежду си от кохезионните междумолекулни сили и образуват лаково-бояджийски филм с добра въздушна пропускливост -„дишаща способност”, и висока атмосферна и химическа устойчивост. Филмообразуването зависи от химическия строеж на полимера и температурата му на застиване. Широката гама от полимерни водни дисперсии на филмообразователи, позволява на тяхна основа да се произвеждат фасадни бои с високо качество. С тях се боядисват порести повърхности, като циментни и варо-циментови мазилки, елементи и стени от обикновен, лек или клетъчен бетон, газобетонни и минерални основи, шпакловани топлоизолационни плоскости. Произвеждат се и фасадни бои състоящи се от специални полимери в органични разтворители.

Kомпоненти на фасадните бои
Филмообразуващо вещество е ниско или високомолекулно органично съединение. Като филмообразовател може да се използва също и цимент, течно калиево стъкло-калиев силикат или вар. То е основният компонент на лаково-бояджийския материал. Създава непрекъснатата фаза на покритието и свързва в едно цяло всички компоненти. От него зависят много от свойствата на фасадните бои, като износоустойчивост, водоустйчивост, адхезия към подложката.

Пигментите или оцветителите определят крайния цвят на боята и оказват влияние върху покривността й. Защитават боядисаната повърхност от ултравиолетовите лъчи. Пълнителите поради частичната си разтворимост във вода, осигуряват нужната покриваща способност на състава. Използват се за модифициране свойствата на лаково-бояджийските покрития. В зависимост от предназначението на фасадната боя, като добавки се използват емулгатори, стабилизатори, антипенители, сгъстители, фунгицидни, сикативи. Някои от тях подобряват експлоатационните им характеристики, като увеличение на твърдостта и ултравиолетовата устойчивост.

Характеристики на фасадните бои
Съдържанието на свързващи вещества пряко влияе върху качеството на фасадната боя. В зависимост от цената на материала варира и съдържанието на свързващи вещества. По евтините фасадни бои съдържат по-малко количество свързващи вещества и много пълнители, които увеличават количеството на боята, но не променят нейните свойства. При по скъпите покрития, съотношението на свързващи вещества и пълнители са разпределени по такъв начин, че да се осигури трайна устойчивост, както на самата боя, така и на цялата фасада. Свързващите вещества, пигментите, минералните пълнители и други съставни части от рецептурата на фасадните бои, влияят много на скоростта на образуване и степента на замърсяване. Така например, термопластичните свързващи вещества, които се използват за увеличаване на еластичността на някои видове бои и запълване на микропукнатините в основата, не осигуряват ефективна защита от замърсяване на фасадата. Много по-подходящи са за тази цел са тези свързващи вещества, които не стават лепкави, дори при силно въздействие на слънчевите лъчи и не набъбват от дъжда и росата. Прибавянето на хидрофобни вещества във фасадните бои напрактика води, малко или много, до ефекта на отблъскване на водата, което прави замърсяването по-малко. Пигментите също могат да влияят на нивото на замърсяване на фасадите. Малкото намаление на количеството на пигментите и пълнителите, поради влиянието на атмосферните фактори върху оцветената повърхност, води до така наречения ефект на очистване. Този метод отдавна е станал сигурно средство за подобряване на външния вид на стареещите повърхности. Ако фасада дори след много години изглежда чиста, то причината за това е намаляването на пигментите и пълнителите.

Положеният слой от фасадна боя трябва да защити външната стена на сградата от влага. Той има ниска влаго-абсорбционна способност. В противен случай фасадата все повече ще се мокри и замърсява. Замърсяванията се натрупват в по-малки количества върху вертикалните части от фасадата, а върху наклонените и хоризонталните – в по-големи. Дъждът може да отмие мръсотията от тези декоративни повърхности. В местата, където дъждовната вода прониква без препятствия, фасадите остават чисти по-дълго време, отколкото местата, където водата не достига. Гладките повърхности се замърсяват по-малко от силно структурираните, защото мръсотията се задържа повече върху неравни повърхности, където вятърът и дъждовната вода трудно могат да я отмият.Значителното натрупване на влага по повърхността на външните стени, бързо ще доведе до появата на пукнатини, отлагане на соли и падане на мазилката. На мокрите фасади лесно се образуват мъхове и плесени. Влаго-абсорбционната способност на фасадните бои се характеризира с коефициента на водопоглъщане w. Фасадните бои образуващи слой с ниска влагопоглъщаемост, имат коефициент w от около 0,05kg /(m².h0,5). Някои фирми изчисляват тази стойност в % спрямо теглото или обема. Колкото по-ниска е стойността на коефициента „w”, толкова по-устойчив на вода е положеният слой фасадна боя. Понякога фасадите трябва да се измият, което води до износване на боята. Фасадната боя се изтрива, в местата на интензивна употреба. Например, влизащите и излизащите хора често докосват боядисваната повърхност в близост до входната врата. Колкото по-висока е устойчивостта на боята на износване, толкова по-дълго ще се запази нанесения слой. Устойчивостта на износване се определя от циклите на мокро или сухо почистване. Техният брой се определя лабораторно, подлагайки нанесен слой от боя на силно триене до пълното му износване. Колкото повече са тези цикли, толкова е по-добре. 5000 цикъла е доста добър резултат.

Паропропусливостта на боята трябва да надвишава паропропускливостта на стената, така че да не се пречи на излизането на влагата от вътрешните помещения на сградата. В противен случай влагата ще се натрупва под слоя боя, което може да доведе до преждевременно разрушаване на покритието. Паропропускливостта на фасадните бои се определя, в зависимост от количеството вода в грамове, което прониква в денонощието през 1m² боядисана повърхност. Колкото по-голяма е стойността на това количество, толкова по-паропропускаща е фасадната боя. Добра е боята с висока пропускливост на водни пари от 130g/m²/24 часа. Европейските производители използват в своята практика коефициент на дифузия Sd. Той определя дебелината на въздушния слой със същата паропропускливост, както в слоя боя по фасадата, Колкото по-малка е неговата стойност, толкова по -висока е паропропускливостта. От тази гледна точка, добрите фасадни бои достигат Sd 0,11-0,05m . В описанията на техническите характеристики на боите, се среща и коефициента на дифузия на водните пари m. Ако неговата стойност е в близост до 1400-1500 единици, то това означава, че боята има висока паропропускливост. Колкото по-гланцово е фасадното покритие, толкова то е по-слабо паропропускливо. Фасадите с голяма равна площ се боядисват с матови бои. Гланцовите бои обикновено се използват за по-малки площи и за получаване на специални ефекти. Фасадните покрития с по-светъл цвят поглъщат по-малко слънчева енергия и създаващите се вътрешни напрежения са значително по-малки. Слънцето изсушава фасадите и пречи на мухъла и гъбичките да се размножават. Прекомерната слънчева радиация оказва отрицателно въздействие върху фасадата, свързано с прегаряне на фасадната боя. Тя може също така да причини напукване и образуване на мехури по боядисаната фасада. Устойчивостта на слънчевата радиация зависи от вида филмообразователя на фасадната боя. Най-устойчиви са акрилните, акрилно-силиконовите и полимер -силикатните фасадни бои.

Болшинството от произвежданите фасадни бои имат сходни разходни характеристики. Те варират между 5 и 12l/m2 за един слой и се променят в зависимост от вида на основата. Повече боя се изразходва при нанасяне върху основи с грапава текстура и висока абсорбираща способност, и по малко на гладки. Времето за съхнене се изчислява в часове.Обикновено производителите посочват две стойности на този параметър. Първата се отнася до времето, след което може да се положи следващия слой , обикновено от 2 до 5 часа, а втората показва кога боята достига до пълната си експлотацинна готовност от 24 часа. Информацията може да се намери върху опаковката на боята или на интернет страницата на производителя.

Класификация на фасадните бои
Според вида на използвания разтворител фасадните бои се разделят на водоразтворими и органичноразтворими. Органичноразтворимите бои, като акрилните и силиконовите, образуват плътен филм, който обикновено едва пропуска водните пари. Те притежават висока атмосфероустойчивост и могат да се използват в студено време. Рядко, в продажбите се срещат акрил-силиконови фасадни бои на базата на органични разтворители. Един от най-популярните органични разтворители за тези бои е минералният терпентин. Характеризират се голяма износоустойчивост и самопочистване. С тях могат да се боядисват повърхности само когато температурата се повиши над 0°C. При сушенето на боята, органичният разтворител се изпарява, и до известна степен той има токсични свойства. Тъй като фасадата е външната стена, проблемът с миризмата не е толкова критичен. След три дни от миризмата на разтворителя няма да остане нито следа.

Водоразтворимите бои, в зависимост от вида на филмообразователя, се разделят на полимерни водни дисперсии (емулсии) и минерални-цимент, течно калиево стъкло и вар. Фасадните водно-дисперсионни бои съдържат дисперсия на съполимери или емулсия на силиконова смола. В продажба се срещат няколко вида водоразтворими бои.

Акрилните водно-дисперсни бои са най-популярни до момента. Техният основен компонент е синтетичната акрилна смола. Характеризират се със силна адхезия към основата, износоустойчивост, устойчивост на ултравиолетовите лъчи и температурни промени, висока белота, и с ниска паропропускливост. Могат да се разреждат с вода, но след изсъхване, са водоустойчиви. Бързо съхнат. Професионалните акрилатните бои след нанасяне върху дадена повърхност, полимеризират в акрилно лаково-бояджийско покритие. Покриват пукнатини в основата до 0,5mm. Поради тези особености на акрилните бои, те най-често се използват за боядисване на бетон и циментно-влакнести плочи. На силикатни и варови основи този вид боя не се прилага.

Силиконовите водно-дисперсни бои често се срещат и с алтернативните имена като силанови, силоксанови, силициево-органични. Това са едни от най-добрите фасадни бои, тъй като имат редица полезни свойства. Те не абсорбират вода, а гладката им текстура улеснява бързото й стичане и самопочистване. Характеризират се с паропропускливост, с добра адхезия към основата, с ултравиолетова устойчивост, с устойчивост на замръзване. Еластични са и могат да покрият пукнатините в основата с широчина от 2mm. По-слабо износоустойчиви са от акрилните бои. Не се размекват при по-високи температури и имат неутрален електрически заряд. Боядисаната повърхност не привлича прах. При измиване или почистване замърсяващите частици не се задържат на слоя. Някои видове силиконови бои могат да се използват при температура +2°С. Полагат се върху основи като цимент и варо-цимент, вар, бетон, тухли, циментно-влакнести плочи, както и върху стари бои.

Силикатните бои са полимер-минерални бои на базата на калиево водно стъкло и полимерни дисперсии Те са много надеждни и трайни. Имат висока адхезия към повърхността, максимална въздухо- и паропропускливост. Нямат голяма еластичност, което трябва да бъде взето предвид при боядисване на деформируеми повърхности. Предпазват стените от мухъл или плесен, поради високата алкална реакция. Оцветяват се само с ултравиолетово и алкалноустойчиви пигменти. Силикатните бои се използват обикновено за покриване на минерални повърхности, например, минерални мазилки или повърхности предварително покрити с вар, цимент или силикатна боя.

Оцветяване на фасадните бои
Фасадните бои се произвеждат основно в бял цвят. За оцветяването им се използват тониращи системи за машинно оцветяване. Системата се състои от бели и безцветни базови бои за оцветяване, автоматична тонираща машина, автоматична вибрационна машина, каталог с 1200 цветови нюанса-например RAL скала на разположение на клиентите-строителни фирми и обикновени потребители, сканиране на цветове по еталон на клиентите, оцветители устойчиви на атмосферни влияния и ултравиолетови лъчи. С помощта на подбрани чрез компютърна програма добавки, тониращата машина в зависимост от модела й, прецизно дозира необходимите количества оцветители из между 12 до 36 основни цвята. След това боята и тониращите съставки се размесват със специална автоматична вибрационна машина, докато се получи напълно хомогенен разтвор.