Триумфалното завръщане на дървото в интериора на дома

Изделията от естествена дървесина имат особено излъчване. В забързаното ни ежедневие усещането за спокойствие в среда с елементи от дърво е много приятно. Един от начините за непосредствена връзка с природното е да направим пода у дома с естествено покритие от дърво. Дори да оставим настрана емоциите, дървото пак ни завладява със свойствата си на материал, подходящ за създаване на устойчива, дълготрайна и качествена подова настилка. В статията ще разгледаме някои специфични особености на дървесината като материал, различни видове дървесина и възможностите й за използване за подови покрития. По-подробно ще се спрем на самите покрития и технологията им на изпълнение и монтаж.

Дървесината винаги е била търсен материал в строителството. Тя намира широко приложение и при подовите настилки. Доста години се толерираше строителство, при което се използваха продукти с ниска себестойност, за да може да се продава с високи печалби. Така произведените продукти не винаги са напълно съобразени с околната среда и с човешкото здраве. За разлика от тях, дървесината се състои от органични съединения, които изграждат целулозата, хемицелулозата и лигнина – основните съставки на тясно срасналите, удължени клетки от влакната на сухата дървесина. В междуклетъчните пространства се намират смоли, масла, багрила и др. Дървеният материал е естествено красив и лесен за обработване, а порестата структура му осигурява топлоизолационни качества.

Основни характеристики
Дървесината е частта между сърцевината и кората на стъблото на дървото. Изградена е от концентрични кръгове, познати като „годишни пръстени”. При повечето дървесни видове в годишните пръстени се различават два слоя – вътрешен и външен. Вътрешният слой е от пореста, по-светла и по-мека тъкан, натрупана през пролетта. Външният слой е от по-плътна, по-тъмна и твърда дървесина, образувана при нарастване на дървото през лятото. Техническите качества на дървесината зависят от съотношението на тези два слоя. Обемното тегло е показател, който е напълно обусловен от това съотношение, и по който дървесината се разделя на лека, умерено лека, умерено тежка, тежка и много тежка. Подходящи за настилки са тежките дървесни видове – дъб, бук, ясен, но се използват и някои умерено леки и умерено тежки иглолистни видове.

В пряка връзка с обемното тегло е твърдостта – това е свойството на материала да се съпротивлява на проникването в него на друго, по-твърдо тяло. Колкото по-тежка е една дървесина, толкова по-твърда е тя. Твърдостта е по-голяма по посока на дървесните влакна, и значително по-ниска в напречно направление. Класифицирането на дървесината по твърдост става на степени. Разработена е специална система за тестване и определяне на твърдостта по скaлата на Бринел, но засега само ще споменем, че по тази скала белият бoр и елата са с твърдост 1,6 – мека дървесина, а абаносът е неоспорим първенец с твърдост 8,0! Разпространените при нас дъб и бук (с показатели 3,7÷3,8) и ясен (с показател 4,0) са в категорията твърда дървесина. Когато избираме подова настилка, не бива да забравяме за предназначението на помещението. Колкото едно помещение е по-натоварено, толкова по-твърда дървесина трябва да се избере за подово покритие.

Якостта на дървесината на опън, натиск, огъване и срязване е в пряка зависимост от обемното тегло и твърдостта – колкото по-твърда и по-тежка е дървесината, толкова нейните якостни характеристики са по-високи. И при якостта посоката на дървесните влакна оказва много голямо влияние – например якостта на натиск, перпендикулярно на влакната, е около четири пъти по-малка от якостта на натиск, успоредно на влакната.

Една характеристика, която е от особено значение за красивия вид на изделието, е текстурата. Ако едно дърво се среже, по срязаната повърхност се забелязват по-слабо или по-ясно изразени линии, които създават своеобразен рисунък, наречен текстура. Тя е различна за различните дървесни видове, и зависи не само от ширината и цвета на годишните пръстени, а и от вида на среза. При напречен разрез на дървото линиите оформят правилни или неправилни концентрични кръгове; при надлъжен се виждат дълги линии, успоредни на оста на стъблото; при тангенциален разрез текстурата е, най-общо казано, във вид на подобни на парабола линии.

За оценяване на съдържанието на влага в дървесината се използва понятието влажност, т.е отношението на масата на водата, съдържаща се в дървото, към масата на самото дърво. Според влажността дървесината се квалифицира като сурова (влажност над 35%), въздушно-суха (от 10% до 15%) и стайно-суха (около 10%). Една част от водата е химически свързана с дървесината, друга част, на капилярно ниво, е в порите и в капилярите, а водата, която се намира в клетъчните стени, е позната като хигроскопична. В зависимост от относителната влажност на околната среда дървесината поема или отдава влага и като своеобразен регулатор, който вдишва или издишва влагата, влияе на микроклимата в помещението. Тези процеси са свързани с увеличаване или намаляване обема на дървесината. При поемане на влага тя набъбва, при отдаване – съсъхва, и ако процесите протекат много бързо, възникват вътрешни напрежения и дървото се измята и напуква. Способността на дървесината да възвръща първоначалната си форма се определя като еластичност. Клетъчната структура на дървесината осигурява нейните много добри топлоизолационни качества.

Дървесина за подове
Подовите покрития от дърво са едни от най-старите познати настилки за жилища. И до ден-днешен дъсченият под (дюшемето) и паркетът не само не са излезли от употреба, но напоследък са търсени все повече. Изискванията към здравата, функционална и красива подова настилка са много, но основните са няколко - добрата настилка трябва да има достатъчни якостни качества и да не се изтрива лесно; да осигурява гладка повърхност на пода, но тази повърхност не бива да е хлъзгава; да се поддържа лесно; да не оставя неприятно усещане усещане за студ при допир, а и да е с естетичен външен вид.

Най-използваните видове дървесина за масивен паркет са дъб, бук, ясен и орех. На челно място е дъбовата дървесина, която е с голяма якост, трайност, устойчива на гниене, красива текстура и изобилие от цветови нюанси. Първоначалният бледокафяв цвят потъмнява с течение на времето по един ненатрапчив начин, придавайки все по-осезаемото усещане за уют и спокойствие. Тя е особено подходяща за направата на подови настилки.

Механичните свойства на бука също са много високи. Дървесината му е твърда, тежка, добре се обработва, слепва, байцва, лакира. Буковият паркет се прави от парена дървесина. Поради интересния червеникав цвят (след пропарването) и голямата твърдост буковите подови настилки все повече се налагат, макар че по отношение на влажността са малко по-капризни от дъбовите.

Ясенът има тежка, здрава, жилава, изключително качествена дървесина, с много високи механични свойства и висока трайност. Цветът е от жълтеникаво-бял до червеникаво-бял. По твърдостта си превъзхожда дъба, затова се използва за по-специфично натоварени помещения.

Орехът е с по-малка плътност и средна твърдост. Той е много ценен поради красивата си текстура и хубав цвят. Годишните кръгове са ясно очертани, а самата дървесина е податлива на обработка, добре се изглажда и полира. Използва се за подови настилки в помещения, където натоварването не е голямо, но специално се търси усещане за уют и красота.

Иглолистната дървесина е с най-малка плътност, но също има добри якостни показатели. Обикновено тя се използва за дюшеме.

На пазара се предлагат подови настилки и от много други видове естествена дървесина. Кленът е млечно-бял, с лек червено-кафяв тон. Дървесината му има доста еднородна текстура, обикновено с прави влакна, но е твърда и тежка, с добри якостни показатели. Бялата акация е с красива текстура, с ттвърда, трайна и елстична дървесина. Черешата е с жълтеникава, до розово-кафява, дървесина, която потъмнява с времето. По твърдост е доста по-мека от дъба (3,0÷3,3 по скалата на Бринел). Налични са и настилки от най-различни видове екзотична дървесина - тик, палисандър, марбау, венге, бамбук и др., но засега няма да се спираме на техните качества.

Структура на подовата настилка
Подовата настилка обикновено се състои от два пласта: подложка и същинска настилка. Подложката трябва да осигури здрава, равна и неподдаваща основа за истинската подова настилка, като заедно с това поеме и част от звуко- и топлоизолацията между помещенията на два етажа, когато това е необходимо.

Видът на подложката зависи от начина на полагане на същинската настилка. При полагане на дюшеме върху монолитна подова плоча, талпите (дъските) се коват във фалца върху скара от дървени бичмета през около 60cm. Под бичметата се полагат меки подложки от мушама, дървесно-влакнести плочи и др., а пространството между бичметата се запълва със сух пясък.

Полагането на паркет става по два начина – чрез коване или чрез лепене. Ако паркетът се полага чрез коване, подовата подложка трябва да има достатъчна дебелина, за да задържи пирона в себе си. В този случай подложката се изпълнява като черно (просто) дюшеме, върху което се наковава паркетът, или като бетонна подложка (циментова замазка с дебелина минимум 4cm), в която са заложени летви с напречно сечение 2/4cm на разстояние, подходящо за дължината на конкретните паркетни елементи. Във всички случаи заковаването става в глъба, така че, след наместване на съседната дъсчица, да не се вижда пирончето. Коването е задължително, при дължини на елементите над 120cm.

В съвременното строителство все по-често се използва лепенето. При този начин подложката е масивна, а залепването става със специално лепило (възможностите са много - на водна основа, полиуретанови двукомпонентни, спиртни монокомпонентни лепила). Добре е масивната подложка (която може да е от циментова замазка, OSB или шперплат) да се изпълни върху пласт топлоизолация и полиетилен. При всички случаи подложката (единична или съставена от пластове, при т.н.„плаващи” подови настилки) трябва да поеме малки денивелации, да осигури поемането на неизбежния ударен шум и да допринесе за перфектната топлоизолация. Вече има подложки, разработени специално за варианта „плаващ” под, които са с много добра плътност, висока носимоспособност и възможност за избор на звуко- и топлоизолационната им способност според предназначението на помещението. Над подложката се изпълнява същинската подова настилка.

Дюшеме, паркет, масивен паркет, трислоен паркет
Дъсченият под, познат като „дюшеме”, се прави от иглолистни рендосани талпи в две разновидности: „прост дъсчен под” и „обикновен дървен под”. Най-често срещаните размери на напречното сечение на елементите са дебелина от 3,5 до 5,0cm и ширина от 7÷16cm. При простия под талпите са наредени една до друга, и затова той почти не се използва в жилищни помещения. При обикновения под талпите се свързват на глъб и зъб. Крайните дъски се поставят на разстояние до 2cm от стената, за да може подът „да диша”, т.е. да се разширява при поемане на влага, без да се изметне. При правилно разбичените дъски има минимални деформации от изсъхване по ширина и от усукване. Характерната особеност на дюшемето е, че дъските са с големи размери. Ширината може да достигне до 22cm, а дължината – до 400cm. Това го прави подходящо за използване в помещения с големи квадратури. Паркетната подова настилка се изработва от „паркетини” – малки бичени дъски с рендосани широки страни и профилирани чела и тесни страни, чрез които съседните елементи се съединяват, за да се получи паркетен под. Профилът на челата и на тесните стени е различен, в зависимост от типа свързване. Това, което паркетът предлага допълнително, е възможността за подреждане – под формата на рибена кост, на квадрати, право редене, по диагонал на помещението и много други варианти. Дебелината на паркетните елементи може да бъде до 24mm, което позволява многократно (над 10 пъти) циклене за обновяване на повърхността на подовото покритие.

Съществува и разновидност – „едрогабаритен паркет” – дължината на плочката достига до 2400mm, ширината е от 90 до 180mm. Налагащ се и под названието „масивен” паркет, този вид подова настилка по същество е като дюшемето, но се изработва не само от чам, а и от дъб, бук, ясен, орех и др., както и от многобройни видове екзотична дървесина. Големите размери позволяват да се открои красотата на дървото. Веднъж положени, тези подови настилки могат да бъдат използвани поколения наред.

Предлага се и „трислоен” паркет, при който елементите са изработени от механично слепени три слоя естествена дървесина, с обща дебелина от 12 до 16mm, завършена повърхност (байц, покритие от лак или масло) и допълнителни покрития за защита. Най-горният пласт е от висококачествена дървесина, а другите слоеве са от иглолистна, като всеки слой е поставен напречно на предишния. Така структуриран, трислойният паркет не се усуква или измята. Той има едно предимство – произвежда се с клик-система, подобно на ламинирания паркет, и това позволява много бързо и лесно редене. За съжаление, дебелината на горния слой, която е от 3 до 4mm, много рядко 6mm, не позволява многократно циклене.

Съхранение, подготовка за изпълнение, особености при монтаж
Добрата настилка изисква добре подготвен материал. Паркетните елементи се товарят, транспортират и разтоварват внимателно, като се предпазват от намокряне и механични повреди. След доставката на паркета или дюшемето, материалът трябва да се „аклиматизира”, т.е. да престои поне две седмици в помещението, в което ще се полага. Елементите за подовите настилки се съхраняват в затворени сухи помещения, със свалени опаковки, за да могат да „дишат”. Добре е температурата в помещението да е 15°÷25°С, а влажността да не надвишава 60%.

Основата, върху която ще се монтира подовото покритие, трябва да бъде здрава, равна, чиста и суха, особено когато паркетът ще се залепва. Ако основата е циментова замазка, влажността й не бива да надвишава 4%. Добре е температурата на помещението да не е по-ниска от 15°С. Слаба, непочистена, прекалено влажна основа и/или висока относителна влажност в помещението водят до деформации, надигане или отлепване на подовата настилка.

След осигуряване на добра и обезпрашена основа следва грундиране (с грунд, нанесен на две ръце) и залепване с подходящо лепило, което се избира съобразно вида на паркета, размера на помещението и др. С грундирането се намалява попиващата способност на основата и се подобрява сцеплението, като така се избягва възможното разместване на елементите. След нанасяне на лепилото обикновено се изчаква около едно денонощие, преди да се стъпва по паркета, но за някои вододисперсни лепила времето на съхнене достига до 72 часа.

За получаване на добър вид на наредения паркет много важно е правилното шлайфане със специални машини. Кованият паркет се шлайфа равномерно след нареждането, а лепеният - след окончателното свързване на лепилото. При използване на водни лепила времето на изчакване преди циклене може да достигне 15÷20дни, защото е добре да се нормализира и влажността на паркетините. Професионалистите знаят каква е последователността на номерата на шкурките, каква е посоката на шлайфане, как се обработват ъгли и специфични участъци. Фугите се запълват с фугатор (готов продукт или смес от фугираща смола и фините трици от самия паркет, получени при цикленето), който се нанася с голяма еластична шпакла. Когато фугите са запълнени и изсъхнали, паркетът се шлайфа пак, като се внимава да се изчисти фугиращата смес само от повърхността на паркета. Шлайфането след фугиране се извършва със специални безпрашни машини и подходяща шкурка. При добро изпълнение на фугите след шлайфането те добиват цвета на паркета.

Окончателната повърхностна обработка и вида на нанасяното покритие се определят от предназначението на пода. Възможно е лакиране с лак, импрегниране с масло и вакси, обработка с горещи вакси и др. При всички варианти след последното шлайфане, преди лакиране, импрегниране и т.н., паркетът трябва да се почисти старателно от останалата прах. За жилища най-разпространено е лакирането с няколко слоя лак на водна основа. След нанасяне на последна ръка лак е желателно 24часа помещението да остане затворено, а ползването по предназначение да стане след 72часа. При някои лакове е необходимо междинно шлайфане. След лакиране може да се получи лека промяна в цвета на дървото, но пък лакът предпазва паркета от драскотини и влага.

През последните години обаче отново се завръща технологията на поддръжка на дървените подове, позната от миналото – с масла и вакси. Основната идея на импрегниращите продукти е да съхраняват структурата на дървесината, като същевременно я запазват здрава и еластична и я предпазват от разсъхване. При обработка с масла с твърд восък например те проникват в дълбочина в материала, но не го запечатват като лак. Дървесината може да диша, а влагата да се изпарява, и все пак повърхността подобрява своята водоустойчивост, а и устойчивостта си на въздейстието на други, използвани у дома, течности.

Някои паркети вече са разработени за клик-система, и реденето им е известно като „плаващ метод” (идентичен на начина на монтаж на ламиниран паркет), без да е необходимо залепване за основата. Тези паркети се продават предварително байцвани и лакирани. Особено при масивните паркети от екзотични видове дървесина още в заводски условия върху дъската се нанася лак (с ултравиолетова защита) или маслено покритие с допълнителен тънък слой восък, за да се съхрани и подчертае изящният рисунък.

Поддръжка – някои основни правила
Редовно почистване с прахосмукачка или леко влажна памучна кърпа, никога – мокри парцали; При използване на почистващи препарати, те да бъдат специално подбрани за подовата настилка, особено за подове, обработени с масла и вакси; Бързо подсушаване след разливане на течност; Поставяне на гумени предпазители на краката на мебелите, за да не увреждат механично подовото покритие; Поддържане в помещението на температура между 18 и 22°С и относителна влажност на въздуха 45÷60%, което не би трябвало да е проблем, тъй като това са най-общите показатели за комфорт на обитателите. Правилно положена и редовно поддържана, подовата настилка от естествена дървесина ще ни радва години наред.