Проектът и изпълнението на Капитал Форт са на световно ниво

Разговор с арх. Ангел Захариев, Управител на студио А и А Архитекти

Арх. Захариев, архитектурният проект на най-високата сграда в страната - Капитал Форт, е съвместен между А и А Архитекти и английското проектантско бюро Atkins. Бихте ли казали как протече съвместната Ви работа, през какви промени и решения мина проектът до достигане на крайния, вече реализиран вариант?
Във фазата на концептуалния проект работихме в партньорство със световноизвестните архитекти от Аткинс Дизайн Студио. Съвместната ни работа с Аткинс беше голям шанс за нас да работим в екип с едни от най-известните архитекти в света, макар и само в тази първоначална фаза на проекта, защото всички останали фази, включително интериора, ги проектирахме изцяло тук в България. С тях успяхме да се сработим добре и да създадем една успешна концепция, която едновременно да бъде съобразена с условията на местния пазар, но и да е достатъчно впечатляваща и да носи почерка на някои от най-актуалните течения в съвременната архитектура.

Докато достигнем до сегашния вариант на сградата, концепцията мина през различни фази на развитие, като през цялото време търсихме баланса межу практичното и впечатляващото. Първоначално колегите от Аткинс предложиха да има само една почти два пъти по-висока сграда, но преценихме, че към онзи момент нямаше да е по силите ни да проектираме и построим такава сграда в България. После михахме през вариант за две еднакво високи сради, но накрая, след сериозен пространствен анализ, стигнахме до финалния вариант за една висока и една ниска сграда, стъпили върху общ подиум и подземни гаражи.

Впоследствие, сградите проектирахме с различен тип разпределение – високата сграда е като класически небостъргач – с централно ядро и свободна периферия, докато ниската сграда е с ядра в двата края и обширно свободно простраснтво в средата. По този начин осигурихме по-голямо разообразие в предлаганите офисни пространства.

Кои бяха основните неща, с които трябваше да се съобразявате при проекта на тази сграда?
Почти всичко в този проект беше ново за българския пазар и за утвърдените до момента практики в строителния сектор. Направихме много сериозно проучване на световния опит в проектирането и строителството на високи сгради, като трябваше да преодолеем и липсата към онзи момент на ясна нормативна уредба, касаеща високите сгради. Голямо предизвикателство беше създаването на подходящи проектни решения, които да направят възможна реализацията на първоначалната концепция за сградата в местните условия на строителния сектор. От една страна проблем беше мащабът на проекта и височината, а от друга - сложната геометрия и разнообразните подобекти, от които е съставен проектът. За решаването на тези проблеми използвахме редица иновативни методи за нашия пазар в проектирането, изпълнението и във влаганите материали. Още от самото начало на проекта си поставихме много високи цели – да създадем проект на световно ниво и повишим стандартите на офисните сгради в България.

Споделете малко повече за пространствената композиция. Как е организирана сградата, за да отговаря на концепцията и да се вписва функционално и естетически в тази градска част?
Когато създавахме пространствената композиция на сградата, много внимателно изследвахме как се вписва в контекста на вече съществуващите две сгради в района – Елипс Тауър и Бенчмарк, и на възприятието на нашата сграда от различните гледни точки. Търсихме формирането на един общ градосутройствен ансамбъл, включващ не само обемите на Капитал Фрот, но и околните сгради. Така достигнахме до решението да изградим композиция от една висока и една ниска сграда и да ги разположим точно по този начин.

Като цяло, считам, че тази локация е една от най-подходящите за ситуиране на високи сгради в града, поради няколко причини. Далеч е от историчския център на града и не пречи на традиционния 5-6 етажен силует на „старата София”, но в същото време е един от най-добре комуникационно обезпечени райони на столицата, заради метрото и бул. Цариградско шосе. Има добра видимост спрямо осаналите части на града и оформя входа на София от югоизток. Също така има вече изградени редица обекти с голяма притегателна сила – Интер Експо Център, магазин Метро, София Аутлет Център и др., и като цяло тази територия има много голям потенциал да се равие като едно истинско бизнес сити с виско сгради.

Един от най-емблематичните елементи на сградата е нейната фасада. Разкажете за фасадните решения и какво ги отличава.
Да, действително един от най-сложните за проектиране и изпълнение компоненти в Капитал Фрот са фасадите. Първоначалната концепция беше да се създаде визуален образ, който да е съставен от два контрастни материала – стъкло и бяла ламарина, подчертаващи сложни и обтекаеми геометрични форми и множество елементи, развиващи се както по хоризонтала, така и по вертикала.

От първоначалния концептуален образ на сградата трябваше да изминем много дълъг път на проектиране на всеки отделен компонент от образа. Проектираха се десетки типове различни фасадни системи, за да можем да обхванем всички казуси, които се появяваха в сградата. Накрая равносметката беше, че все едно сме проектирали не една, а десет сгради едновременно. Голяма част от тези системи бяха специално проектирани т.нар. обектови решения, създадени за конкретната сграда.

В някои от казусите се налагаше да минаваме отвъд методите на традиционното сградно проектиране и изпълнение, като прилагахме методи от самолетостроенето и автомобилостроенето. Всички системи се тестваха с мостри в реален мащаб, имаше завишени изисквания към устойчивостта на материалите и сигурността при земетръс.

Да отделим внимание и на интериора – на какви иновативни материали и системи сте се спряли, за да осигурите комфорта на помещенията по отношение на акустика, осветление, ОВиК и т.н.?
Интериорите на офисите са решени индивидуално, спрямо изискванията на конкретните компании наематели. Общото при тях е много добрата естествена осветеност на помещенията заради доброто планово разпределение на етажите и добрите параметри на фасадата, както и осигурената максимална гъвкавост при разпределенията и преустройствата, така че да могат да посрещнат разнообразните изисквания на наемателите.

В интериора на общите части се опитахме да въведем редица нови идеи и решения. От една страна искахме образът в интериора да е също толкова впечатляващ, колкото е и външния образ на сградата, а от друга страна искахме да създадем една съвсем различна атмосфера на офисната сграда, коресподнираща с бъдещите тендцении за по-голяма свобода в използването на работното място.

Следвахме философията, че тези пространства са едновременно продължение на градското пространство и на офисното пространство, без да има рязка граница между двете. За тази цел създадохме различни по мащаб преливащи се пространства, обособяващи различни зони на интензивност и скорост на използване, които навлизат дори в зоните за услуги и заведенията за хранене. Тези пространства са изпълнени със светлина и с усещане за простор. Създават много възможности за драматични и впечатляващи погледи, включително визуални връзки между интериора и екстериора.

Основните геометрични форми са производни на елипсата, но търпящи развитие като сложност, която достига своята кулминация в централната рецепция на сградата. Като контрапункт на централната рецепция е обемът на зимната градина и кафенето, а в средата е отворът за ескалаторите от подземните паркинги. Металът и стъклото доминират като материали, но тяхното въздействие се балансира от естественото дърво и обилната растителност. Различните видове триизмерно формован метал променят визията си в зависимост от светлината и допълват динамиката на сложните геометрични форми.

Споделете за някои от енергийно ефективните и „зелени“ решения, заложени в проекта.
В сградата са приложени редица мерки за повишаване на енергийната ефктивност и намаляване на експлоатационните разходи. Топлотехническите характеристики на фасадата са завишени двойно спрямо действащите в момента норми. Използвани са последно поколение климатични системи с много висок коефициент на полезно действие, децентрализирана вентилация с използване на енергията на обработения въздух, ново поколение нискоенергийни стъкла. В инериора на входните пространства е използвана много естествена растителност и се разчита на естественото осветление. Сградата е сертифицирана по BREEAM стандарта за устойчиво строителство.